До теб

Да правим нещата когато и както трябваНе след 3години да се сетим да тагуваме или да се радваме и т.н. - предполагам ме разбра

Да, или след 12...

Благодаря ти, това може само да ме радва

Ами кажи акцента :)))

За По-важните неща

Ей ей ей, не така де
Не разбра ли, че съм на твоя страна?

Когато някой е щастлив с теб, а ти му кажеш тая простотия "не искам да ти причиня това", какво му отнемаш според теб? И дали да отнемеш играчката от ръцете на дете е алтруизъм?
Дали съм разбрал какво казваш?

Прозвучало е сякаш съм помислила, че не си ли? Представи си какво щеше да е ако наистина бях решила, че не си на моя страна Зависи от играчката вероятно...не знам ти дали ме разбра, но май аз не те разбирам:)
А извън темата за алтруизма струва ми се, че не си разбрал това за разбирането- не беше защото подценявам интелекта ти (макар че за пръв път те прочетох днес и знае ли човек ) ,а защото говоря объркано и понякога хората не ме разбират...

Кураж е да продължаваш да си с човека, който обичаш въпреки неразбирателствата ви, кураж е да имаш, очи, уши и безумно търпение, кураж е да разговаряш и търсиш начини, а не причини.- говориш за инат, а не за кураж. тоя инат само хаби енергия и натрупва негативи . да си с човек, които обичаш, но не се разбираш е мазохизъм и безкраен едностранен компромис . чела си ме , че винаги говоря за везната на живота, че трябва да е в равновесие , т.е. да слагаш не само на страната на компромисите които правиш ти , но и на страната на компромисите, които трябва да направи другия. ако слагаш само на едната страна везната 'се прекатурва' .... т.е. няма смисъл в едно такива занимание - безумното търпение и постоянно да търсиш начини да преботваш неразбирателството ти с другия . това амортизира и нервите и емоциите и чувствата и търпението.

хората не се променят , а два остри камъка брашно не мелят. когато човек е млад е склонен да върти на празни обороти, опитва се с така наречения от теб кураж да търси начини . с годините не го прави , а продължава напред .

оставете го - да се тръшка , самосъжалява , самообвинява и т.н... важното е да е убеден че постъпва правилно и това е начина , по който трябва да постъпи. няма нищо по-важно в живота да вървиш по твоя си път , а не по пътя на другите.

[линк]

Ти виждала ли си дете на което си му отнел любимата играчка?
Когато взема на сина си играчката, защото понякога ме дразни, че предпочита повече нея пред мен, той ме поглежда с такъв насълзен и тъжен поглед, че ми иде да си изтръгна сърцето за дето съм бил такъв егоист.
Не мога да взема на детето си играчката, защото го обичам. Ако не беше така, през оная работа ми е дали ще ме гледа така или не. А на мен доста жени са се опитвали така да ме задържат с този поглед, ама нейсе.

Ето за това говоря, че когато обичаш някого няма да мислиш кое е добро за него, докато този поглед изтръгва сърцето ти. А ако не ти пука за него и да се тръшка и вените да си реже, ми хич ми не е. Да прави каквото си иска щом си няма друга работа. Но във вторият случай не се правя на путка и не си играя с женското въображение, а се изправям като мъж и казвам, че хич не ми е за нея.
Да си играеш с женското въображение е като да заложиш бомба със закъснител. Никога не знаеш кога ще гръмне и дали няма да се окажеш наблизо. Нищо лично, но си е така.

Ехоооо

Тук има и простолюдие. Обясни на нас .

Това вече се превърна в диалог, който освен това леко се отклонява от темата май...Аз те разбирам, но ми се струва, че говорим за различни неща. Хубавото е, че изглежда, че ти си съгласен с моето нещо, както и аз с твоето:) И като съм почнала не по темата- поздравявам те, че не си играеш с женското въображение и те съветвам и с женското търпение да го караш в същия дух, както и с някои други женски неща имаш син,това е страхотно, искам и аз...

Понякога се чудя: колко много хора, които не могат да се понасят живеят 20-30 години заедно, че понякога цял живот. И колко много други влюбени, при които има много по-истинска любов не могат да бъдат заедно поради обстоятелствата или глупостта на някого (или на един от тях). Страшно е да не цениш и да не уважаваш, а голяма част от населението от малки са пропуснали този урок. Мразя глупостта и разрухата, която тя носи!


Това, което има значение, е записано не на пясъка, а в сърцето ми.

Ннннее искахх да се правя на ВИП де

Събуди ме през ноември

Събуди ме!
Кратко слънце ще имаме днес.
Като въглен, който в живеца ни тлее,
от съня несънуван излез.
Събуди ме преди да изгрееш!
От гласът ти,
от шепота тих,
светлина да намерят очите,
и което със тяло открих
да отвори вратите
на дните…
Събуди ме, когато
твоят дъх е грижовния път
на треви, прегоряли от лято
и приема земята плодът
на мечтите ни земни.
Събуди ме сега…
през ноември.
За да има луна.
Топъл сън постеля да гъне.
Събуди ме така…
за да съмне!


Георги Динински - daik



Както и:

Лятна любов, уж на шега
наш'те длани събра
и ни увлече така,
в една красива игра.
Лятна любов, мила игра
свърша с първия мраз,
и се превръща в следа,
дълбоко нейде във нас.
Замина твоят влак,
покри земята сняг,
но все по-силно осъзнавам
как ми липсваш...

Припев:
Липсваш ми, във ледените утрини,
липсваш ми, и вечер край огнището.
Липсваш ми, в забързаните делници,
липсваш ми, в усмихнатите празници...
липсваш ми ...


Жизнь нужно прожить так, что бы боги, восхитившись, дали еще одну /!/