До теб

Първо зарязваш някой, после се чувстваш виновен и накрая търсиш начини да оправдаеш себе си и постъпките си, които не е сигурно дали и сам разбираш.Страхотно.Когато обичаш някой не гледаш да го разплачеш, а търсиш начини да виждаш усмивката на лицето му, да го караш да се чувства щастлив.Да ви имам прозорливостта аз на такива като вас..."било за добро", като е за добро защо пишеш тук, щом е за добро защо не се чувстваш добре?Сега ще кажеш, че е за добро, но в перспектива, аз пък ще ти кажа, че това е поредното оправдание.
Що за мъже се извъдихте..обичам те..завинаги до теб..в сърецето ми..в задника ми..
Щом обичаш, обичай като мъж.Толкова е просто.

Напротив- имаш право да се тръшкаш, да ревеш, да се самообвиняваш ...и най-вече не да се молиш и да вярваш, а да си сигурна, че си постъпила правилно. И така докато го преживееш. Писах в друга тема - не се преживява само смъртта.

Къде пише че Любовта е само хубави емоции... Майка Тереза казваше, че е по-скоро болка.... и от тая болка се усещаш жив. Хубавото винаги върви ръка за ръка със 'зле'-то. Така е устроен живота.

[линк]

Ето този отговор чаках Не знам дали имаш представа колко си близо до истината.

И сега да кажа на останалите - краят беше ясно какъв ще е. Надявам се началото да не е било грешка, това, че изобщо започнах всичко това - това е, което имах предвид, но всички решихте, че говоря за края. Защото преди имах увереността, че правя това, което трябва, че болката и радостта са двете страни на една монета и няма лошо. Но когато се забъркаш във всичко това, когато виждаш, че човек, когото обичаш страда, ти е трудно да си вярваш както преди кое е правилното и е нормално да се самообвиняваш. Аз избрах да нараня, но го направих от обич. Не знам дали някой може да разбере, нито мога да опиша каква точно е конкретната ситуация... беше. Но фактът, че в крайна сметка на мен ми е по-трудно да продължа напред, отколкото на нея, мисля е достатъчно красноречив, че е било за добро. Макар че точно преди края признавам ми се искаше да беше възможно да остана с нея завинаги, да бъдем заедно, да й подаря целия свят и да я направя щастлива. В този миг от силната страна в нашите отношения, аз станах слабата. (не знам дали ще разберете какво се крие зад тези думи)

Заибне - да, разплаках едно момиче, защото някои неща си имат цена, а сълзите пречистват. Обичам я и не мога да си го простя, но като мине достатъчно време надявам се живота да ми докаже, че постъпих правилно, т.е. злото, което й причиних да се изкупи с доброто. Или както има една приказка - всяко зло за добро. И си мисля, че се иска кураж да се вкараш в тая игра и да я изиграеш докрая и да я изживееш, и изстрадаш. Последното още не е факт, но ще бъде.

Благодаря на всички за отговорите.

Подпис: ревльо/ревла на годината


ПП. А на теб, мила, благодаря за танца

ПП2. Оставете вече темата да падне надолу.

Това не е никакъв кураж, знаеш ли кое е кураж?
Кураж е да продължаваш да си с човека, който обичаш въпреки неразбирателствата ви, кураж е да имаш, очи, уши и безумно търпение, кураж е да разговаряш и търсиш начини, а не причини.Кураж се иска, за да се изгради една връзка, това е изкуство - да създадеш хармония.
Може да ти се струвам леко остра, но това е защото, както ти така и аз имам свои причини да пишем, това което пишем.Не знам, каква е била ситуацията при вас, но при едни нормални обстоятелста(разбирай без намеса на трети, пети и тн. лица) любовта може да бъде много красива и без да е толкова драматична.Това е живот..реален, а не някакъв филм, за да се изживяваве на жертвеници/покровители като "нараняваме от обич".Не се самообвинявай, а направи така, че да няма, за какво да се чувстваш виновен.Аз съм сигурна, че всъщност теб никой за нищо не те обвинява, напротив.

Изобщо не ми звучиш остро. Напротив. А и виждам, че говориш от опит и имаш право. По принцип.

Моето е частен случай обаче. Както и да е, вече всичко е свършило. И всичко е ок.

Отивам да се качвам на черешата

А след време дали ще мислиш пак така? Ако сега си решил да не сте заедно, това означава ли,че решението ти е валидно завинаги?

До колкото мога да разбера от написаното,тя те е зарязала неочаквано ти си се обидил и разтроил После се е върнала,но ти си бил горд и не си искал да продължиш от ГОРДОСТ, а не от ОБИЧ
Незнам,но ние жените също сме горди,и ако смяташ и виждаш,че тя се чувства по-добре сега, не ти ли е минавало през ума,че и тя се преструва пред теб,и изобщо,едва ли показва пред хората истинската си болка и същност ,както правиш и ти пред нея всъщност
Предполагам,че си младо момче
,но живота е един и НИЕ го правим такъв какъвто ние си изберем
Жал ми е за теб,и още повече за това момиче,което сигурна съм тръпне с надежда всеки божи ден,ТОЙ да и се обади,ОТНОВО
Няма смисъл да се самоизмъчвате взаимно.

Имам въпрос към теб и се надявам и те моля да ми отговориш,ако тя ти се обади сега и ти каже,че не издържа така повече,и иска да те види и поговорите.Каква ще е твоята реакция ?

Аз пък се чудя как така решавате, че нещо ще е добро за някого, бе хора? Как така реши вместо нея? Писна ми някой да ми казва, че така ще е по-добре за мен и че не иска да правя нещо, за което ще съжалявам. Не трябва ли аз да реша това? И да ти кажа, съвсем не е "просто" това че си разплакал/а момиче...

Е, прозвучах леко агресивно, но какво да се прави...Не беше насочено към теб точно Всъщност, дори те разбирам.

Знаеш ли: И аз не исках, никога това да свършва, никога..... - но и при мен се получи както при тебе. Боли и ще боли цял живот!!!
Но си прав: Понякога го правим за добро, или защото нямаме право на друг избор, за да не накърним доброто на някой друг, който с нищо не е виновен...

Ще свикнеш с болката! И не я търси, не й се обаждай! - Ще боли още повече, ако го направиш! Ще Ви боли, страшно много и двамата.- Говоря от опит -
Затова по - добре кажи: Където и да си любима, БЛАГОСЛАВЯМ ТЕ!

И продължи пътя си, така както си решил...

Ами..тооо, какво му остава на човек..освен да се качи на черешата

Аман от ревльовци верно

Ти не разбра ли че за тоя дето пише ще е по добре

Усещам го смътно, но май не искам да го разбера;) То пък ми писна и от такива, дето дори нямат смелост да ти кажат, че не те искат, а се правят на благородни и почват с "За твое добро...". Не знам дали в конкретния случай е точно така, мога само да предполагам. И сигурно само аз съм лоша, егоист и не знам какво е любов:), но колкото и да мисля, че може би тази връзка не трябва да продължава по някаква причина, ако човека иска да е с мен и аз искам да съм с него- ще бъда. Не ми идва отвътре тоя любовен алтруизъм, така да се каже, и това си е

Има и по-важни неща от любовта.Но в тоя клуб винаги са я приемали на живот и смърт

Да си призная, май и аз правех тази грешка, докато не установих, че нищо не трябва да се приема на живот и смърт, освен живота и смъртта

"Ако искаш да направиш някого щастлив, ОСТАВИ го ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ!"

това е любовен алтруизъм

Любовта не е най-важното нещо, но всяко нещо правено без любов е като без съдържание :))

Съгласна съм... почти. Но не съществува ли разлика между това да оставиш някого да е щастлив (но с теб) и това да го оставиш, за да бъде щастлив (без теб). Ако първото е алтруизъм, второто какво е, че не схващам? На мен и това, което си написал не съм сигурна, че ми се отдава винаги. А и в това чудесно прозрение не се казва какво разбира този някой под това да бъде "оставен да бъде щастлив"...
В случай, че не разбираш какво искам да кажа...ами няма да си първия:)

Аз те разбирам и съм напълно съгласна с теб, с този ти пост, както и с по - горните

Колежке това и сами го знаем - изобщо акцента не ми е там