До теб

С никой друг не би било възможно да се чувствам така. Винаги ще си част от мен. И въпреки че може би наистина нямам право да скърбя единствено се моля, че постъпих правилно и да е за добро. Защото в противен случай, както Хаус каза, "просто разплаках едно момиче". Но сега заедно плащаме цената и щом е толкова висока, мисля, че има надежда в бъдещето за нас макар и разделени.

"Когато всичко свърши не плачи, а се усмихни, че нещо ти се е случило".

Беше ми толкова хубаво и толкова зле. Ужасно болеше, но си струваше за мен всяка сълза. Дано и за теб да е така. Не знам дали някой друг би взел това решение и би постъпил като мен, но аз наистина вярвах, че е за добро. И още вярвам.

Всички ми казват... но само аз знам. И ти.

Не искам това никога да свършва, никога...

Затова тази нощ ще си позволя да мисля така за последно:

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!

Светът е свят! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.

Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.

И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: “Ела! Ела!”
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.

Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.

Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път…

Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

(Д. Дамянов)



С утрото си свободна. И както ти ми каза преди толкова време - пускам те, fly away.



О б и ч а м . т е

Прочетох няколко пъти поста ти,и не знаех какво да ти пиша,а много ми се иска то да е положително!
Разплакаме човече,и то как само!
Само искам да ти кажа,че НИКОГА не е късно,когато двама души са ЖИВИ и ЗДРАВИ.
НИКОГА!!!
Много силно те прегръщам и от все сърце ти пожелавам да си жив и здрав и много ама много ЩАСТЛИВ някой ден!!!
Прати и линк с това,което си написал.
ТЯ ще се върне и не заради друго,а защото те обича!!!

Кой те излъга,че можеш да си тръгнеш...
Тогава кого ще прегръщам горещо,
кого ще целувам по насълзените очи,
кого ще милвам нежно по косите,
тогава кой ще се сгуши в прегръдката ми.

КОЙ ТЕ ИЗЛЪГА,ЧЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ СИЛНА....

А може би именно затова Тя не трябва са се връща защото се обичат.
Отдавна не бях писала. Завинаги, ме накара да изкарам белия лист и хартия. Знам как боли.

Съдбата ни раздели преди да ни събере
Знаеше, че не сме един за друг
Тогава защо ни срещна?
Защо така с нас си поигра?

Помниш ли как всичко стана на шега?
как спонтанно огънче между нас запламтя?
Нали сме зрели същества
защо тогава позволихме тази игра?

Знаехме, че или аз ще си тръгна или ти
И разбира, се стана това
Аз реших и си тръгнах без да обръщам глава
Казах си за негово добро е
Но страдаш ти, страдам и аз

Искам да те забравя, искам да не боли
Егоистично нали?
Единственото което ми остана
Егоистка да стана

На пук на мен и на теб
мъжете след теб ги сменявам
кой по-красив, кой по-богат, кой по-романтичен
но все си остават това - фон в сивото ежедневие

Няма те Теб - няма я дъгата
Няма те Теб - няма я душата
Нява те Теб - има я самотата

Някога ти подарих един стих
сълзи се стичаха от радост
Сега ти подарявам още един
и пак сълзи се стичат но от тъга

Тъгувам за Теб, за общото време,
смеха и сълзите, за нашите пести,
за нас и нашия Свят.
Свят обречен но единствено и само Наш.

Казах ли, че искам да те забравя?
Но и нещо друго ти казвах не веднъж
Аз никога не забравям!

Благодаря ти -завинаги-, че ме накара да заплача и да не забравям, че все още съм човек с душа.

Ебаси драматизма. Сигурен съм, че има 10 % истина и 90 %, литературно преиграване.
В крайна сметка, емоциите не се мерят в думи ! Туй то !

Обречени сме в живота ни ,да има хора,които никога да не забравяме.....и да продължаваме пътя си.....
.....докато накрая вече не чувстваме болка, защото тя е станала част от нас....
.....и после всичко, започва наново!

Много боли....ужасно много,пожелавам ти да бъдеш силен!

...La Petite Princesse...

Всичко е наред, свобода да има човек...

Мнооооооого добре казано

Аман от плачковци.

Няма край, няма начало,
Има само безйкрайна страст към живота!

/Фредерико Фелини/

Бъдещето принадлежи на онези,
които вярват в красотата на своите мечти.

/Елеонор Рузвелт/

Вярвам в слънцето дори когато не свети
Вярвам в любовта дори когато не я усещам
Вярвам в Бог дори когато той мълчи

/Анонимен автор/

Бъди щастлив ........!

Здравей. И при мен се случи нещо подобно. Той ме остави за мое добро. Мислеше че постъпва правилно като ме остави да намеря някой уж по-подходящ. Всичко стана преди 10 месеца, а аз още не мога да погледна друг. И ето вчера гледах един филм, където той участва като статист и сърцето ми щеше да изхвръхкне. Още го обичам, но надежда нямам никаква, че ще се върне и отново ще бъдем заедно. Така реши той и едва ли някога ще промени мнението си. А така ми се иска да се върне. Аз го пуснах, не исках да го държа на сила, насила хубост не става. Пуснах го да си иде. Обаждах му се после няколко пъти да чуя как е. Видяхме се 2 пъти, но нищо. Вече почти 3 месеца не съм го чувала и не смея да се обадя да не досаждам. А така ми се иска да чуя поне как е. Мисля за него всеки ден, но надежда изгубих, че някога отново ще сме заедно. Тежко му беше и на него да вземе това решение, но си мисли че е правилно. А дали е правилно никой не знае. Защо нещо да е правилно, ако и двамата страдат. Моят съвет към теб е да и се обадиш, да поговорите отново и ако и двамата искате да възобновите връзката си. Човек никога не може да е сигурен кое е правилно и кое не. И понякога от инат и наивност цял живот страда за пропуснатото щастие. Успех.

Тва е история от триъгълник на двама влюбени-от далече личи!

И някой е избрал дълга- сигурно той,а сега и двамата страдат.Даже той повече от нея,защото на нея и остава поне свободата.

Нищо ново под слънцето.

Аман от плиткоукни и плоскодушни празни хора.Опаковки без съдържание.

Странни нападки. Твърдиш че сме празни, само защото не разбираме твоя мироглед ,сиреч изразяването чрез думи ? И плиткоумието е тотално понятие и изразявайки го, моментално разкриваш абсолютно невъздържано и крайно недостойно повечение+ злоба. Ако това е изразяването чрез думи ... мерси , не ми трябва.

Лека вечер и успешна седмица

Моето е нападки,твоето не са:за драматизма и преиграването
И оня другия като втора цигулка след теб....все едно нема собствено мнение:чел недочел.Аз на него се натопорчих.Теб та знаем.

Злобна съм амиХич не ми се вЕсвай пред погледа,че знаЙш ли кво заклинание ще те споходи



Лека и приятна нощ от мен

"Ако искаш да направиш някого щастлив, ОСТАВИ го ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ!"
Добре казано, но дали ако го ОСТАВИШ сам, той ще бъде щастлив? Без теб?
Много относително е това - "за негово добро"! Не мислиш ли, че човек трудно може да прецени кое е наистина за негово добро?
А иначе...

Тъжен залез кърви над гората
като прясна, отворена рана.
С тъжен ромон звъни по листата
слетозарната сребърна пяна.
Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки...
Всеки своя пътека си има,
всеки бърза и търси човека...
И аз имах пътека, любима...
И аз някога имах пътека...
Ще прекрача - и ето го края -
извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная.
Но едва ли пак пътник ще стана...
Много мили неща аз разлюбих -
даже погледа кротък на мама.
Имах всичко и ВСИЧКО ИЗГУБИХ.
НЯМА ЩАСТИЕ! ЩАСТИЕ НЯМА!
Сам да бъдеш - така по-добре е.
Нищо в нашите дни не е вечно.
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всеки огън гори, догорява.
Никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява.
Туй, което се ражда - умира...
Всеки път става тесен за двама.
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
Всяка клетва е само измама.
Всяка нежност крий удари груби.
НЕКА НИКОГА НИЩИЧКО НЯМА,
ЗА ДА НЯМА КАКВО ДА СЕ ГУБИ!!!
Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана.
Нека тъжно звъни по листата
светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

Много сърцераздирателно ...... не може да ти се отрече. Явно не е лошо да си чистиш по подобен начин съвестта.(помага ли?)
Вероятно ти е мъчно, за да се докараш до подобни писания!? Но по скоро приличаш на човек сигурен, че е сбъркал в решението си от колкото „безкрайната ти вяра ,че е за добро”... и май се опитваш да се убедиш по всякакъв начин в това.
Дано не съм права, но май няма да е лошо да си помислиш.... заблудите не са помогнали на никой и на теб няма да помогнат.

Знаеш ли на ден колко такива дето в ръцете им "оръжието", а те плачат, че насреща им мечка минават покрай мен???
А знаеш ли колко жертви на такива ревльовци ми плачат на рамото ежедневно???
Аман от ревльовци.

И вторите цигулки са част от оркестъра, а не публика.

Еха ... колко забавно и почти безсилно го каза. НИщо де, някой ден ще ти мине ! И да има много ревльовци, това е факт

Отново интересни твърдения, но по странно ми е друго, къде ти е грдивното в целия този диалог ? За какво спорим ? Кой е по умен, кой е по ербаб ? или ?

колко забавно и почти безсилно го каза

Да изместваш темата на разговор е мнооооооого силна стратегия. Изтъркана като на баба ти килотите.
Като гледам имаш много силни аргументи, с които да защитиш казаното по темата, щом я прекратяваш.

Браво, много делово и силно хахахахахахахахааааа