Тема за размисъл

В никакъв случай не мога да кажа, че предпочитам едното, а за обичане - изобщо не може и дума да става. И аз като Чери към второто ми дете изпитвах онази голяма обич още от раждането, без старх и паникьосване, което имах първите дни с Любето. И двете са ми много скъпи и мили, винаги се старая да ги гушкам и разпределям вниманието си поравно. Поради разликите във възрастта имам ествствено и разлика в отношението им към тях. Но и те са различни характери, което и предполага някои разлики в подхода към тях.

Непрекъснато им повтарям (т.е. на Люба), че най-прекрасното нещо е, че са две и трябва взаимно много да се подкрепят и обичат. Ако можем да ги възпитаме така ( а това зависи и как се отнасяме към тях) ще съм много щастлива. И много с едразня, когато някои каже"я, какво хубаво бебе", а не спомене нищо за голямата. Тогава винаги казвам - ами да, хубавица като кака си.

В отговор на:

---

И много с едразня, когато някои каже"я, какво хубаво бебе", а не спомене нищо за голямата

---

И аз. Писнало ми е. Вярно, че дудка е много сладка, обаче и Коко се е източил и е едно много симпатично момченце. Ама......

Поредното доказателство, че Нарру Мамма беше много мъдра и винаги знаеше правилният отговор на всеки въпрос!

Аз съм сама, нямам брат или сестра, винаги майка ми е искала повече и повече от мен и като и кажа, че не признава нищо, което съм направила започва да ми обяснява, че всъщност не е така!Тя почти не показва емоции и чувства не знам защо!Абе все нещо не правя като хората!Както и да е преглътнала съм го това!
А откакто съм разбрала, че съм бременна за втори път ви казвам че съм объркана и ме е страх!Май ми трябваше време да свикна с това, че съм майка, да обичам детето си, а втория път как ще е направо не знам!Една приятелка ми каза преди да родя Личката, че като е родила детето си го е познавала дори по плача - е при мен не беше така и все се питах каква съм майка, че да не познавам детето си!Като отидох за пръв път в залата с децата и не познах моето - още едно разочаровние за мен!Еми това е!
Признавам си страх ме! Ох дано намеря баланса някъде, че да не ме упрекват след време децата ми както ние упрекваме все за нещо родителите си!

Точно за това се сетих и аз като зачетох темата, спомням си го този пост, толкова силно бях впечатлена тогова. Светла и памет на Хепи Мама.
А иначе по темата, аз съм с едно дете, може би ми се иска да имаме още едно, обаче:
1. Ме е страх, че няма да го обичам колкото Ива
2. Мисля си, че ще искам от Ива да е по голяма отколкот е., ще я накарам да порасте по бързо.
Иначе имам сестра, по голяма от мен, винаги е имало достатъчно обич за двете ни. Може би все пак, майка ми леко предпочита нея, а татко мен. ,Даже не бих го нарекла предпочита, по скоро я мисли - ако някой може да разбере какво имам предвид, това не не обижда, нито ми пречи.

наистина светла й памет на Хепи ...

отново съм фина мадама - свалих 15 килограма!!!

Точно този цитат от "Рожден ден в гората" се сещам винаги, когато се спомене нещо по темата, пък и..като си помисля за Хепи мама...
Лека й пръст..и да са й живи и здрави дечицата..- голяма мама беше..
...
Сега...по темата
Като мама на четирима, мога да кажа,че всичките си ги обичам..много..
По различен начин го показвам и всяко има различни нужди, но..чувството, което е в мен..не е различно към тях.
Ако се наложи да избирам...не бих могла.
..
Все пак..трябва да призная,че по-проблемното дете, винаги изисква повече грижи, а грижите са тези, които събуждат инстинкта да пазиш освен себе си и някой друг...
Когато се роди голямата ми девойка, бях на седмото небе..От първия миг я обичах..Беше толкова красива и съвършенна...Още си спомням, как лежах до нея й й се любувах..и не вярвах,че имам нещо общо с това съвършенство..
..
Когато се роди малката..в първия момент ми се видя сбръчкана, малка и ..се чудех как може д ами кажат,че съм родила голямо, отгледано бебе...(беше 3.850кг./54см)..Сравнявах я с ....бебето, което имах в къщи ..Защото каката беше на 1г и 7м..
Занимавах се основно с каката, защото..някак усещах,че тя има повече нужда от мен в часовете в които малката спи..В резултат на това "пренебрегване" малката се изправи на креватчето си на 6м, проговори на годинка с изречения и ..правеше всичко почти едновременно с "каката"...
Бях изцяло отдадена на децата, занимавах се денонощно с тях и..те бяха неразделни.. Никога не съм ги делила от момента в който дребната се изправи..
Сега..да споделя..дребната е мое пълно копие..., голямата прилича повече на баща си..Макар,че..двете си приличат много една на друга...
В крайна сметка, малката създаваше много проблеми- непрекъснато падаше, нараняваше се, вдишваше бадемче, ..изобщо..с нея съм лежала по болници (без да е била болнава по принцип)...
Това винаги е засилвало вниманието ми към нея...
Но..основните "грижи" са били по голямата..
Всичко свързано с нея е било "За първи път"..Малката вървеше почти едновременно с нея по вече утъпканото и..като така, някак не съм забелязвала толкова нещата около нея...
..
Наскоро тя сподели,че не се е чувствала толкова обичана, колкото голямата и..ми трябваше доста време за да обясня,че има огромния късмет да не съм се вторачвала толкова в нея, понеже така е станала по-самостоятелна..освен това, в нейното възпитание сме изчистили всички грешки, допускани при гледането на каката..ии...реално дребната е подобрена версия...
В крайна сметка се съгласи.., защото това е самата истина..
Обаче...сигурно като воторо дете с толков амалка разлика си има едно наум,че..е раснала между другото..не е била като "единствено" дете...както е била голямата поне известно време..
...
Когато родих първия си син....бях зрял човек , вече завършил студентските години(За разлика от времето като раждах момичетата..) Имах доходи, имах ...всичко..
Той е гледан с много любов, грижа и внимание от всички..
Просто...каките помагаха и го гледаха като кукла..Аз имах цялото време на света..Той е обргаждан винаги с много любов..И не е създавал никакви проблеми..
..
Когато се роди Александър...всичко започна да се повтаря..все едно е първо дете..Само, че с многоповече опит..Реално ..на него съм най-голям длъжник..Непрекъснато съм заета, имам работа и..нямам това търпение и може би дори желание да се занимавам САМО с него..
За сметка на това, каките помагат..той попива от всички всичко като попивателна ..
..
Не мога да кажа , че обичам някого повече..
Всички ги обичам..
Който от каквото има нужда- на него се купува..
Дълго време каката имаше все нови неща, а дребната износваше..Обаче..дори тогава, винаги съм купувала поне едно чисто ново, само нейно си нещо , когато купуваме нещо на каката..
..
...
Помня,че когато бях дете, мислех,че майка обича повече брат ми..понеже съм второто дете в семейството- по-самостоятелното, по-оправното и по-..незабележимото..
Обаче..като родих..проумях,че така е било само в моето съзнание.. Наистина брат ми винаги е имал повече нужда от помощ...(вероятно грешки от престараване в неговото гледане?) Както и да е..благодарна съм на родителите си за това,че са ме гледали без да се вторачват толкова във всяка моя крачка..Станала съм по-самостоятелна..
..

Беше ми наистина много интересно да прочета какво си написала. Рзбирам, че е съвсем различно да родиш млад и в по-зряла възраст и е логично да се различава отношението ти- човек се променя и съответно отношението към околните.

Знаеш ли..това е друг аспект на нещата..
Възрастта на която раждаш, но..също так аи опита , който имаш ..
Всяко нещо си оказва вличние на отношението ти към децта.
Отношението към майчинството, ако трябва да сме по-точни, защото..се променя отношението към всичките ти деца, към начина по който гледаш на тях..
Когато родих за първи път..нямах идея какво ми предстои..
Усещах детето като някакво изключително МОЕ скъпоценно същество, което не бих искала да споделям с когто и да било..Исках цялата му любов и...изобщо...имах големи проблеми,че всички около мен изпитваха същото към същото това малко същество..(което си беше мое!!!)..
Когато родих второто..вече бях надживяла това..
Да, това си бяха МОИТЕ деца, но..те имаха нужда от любовта и на другите около тях, защото..
- на мен вече ми беше дотежало всичаката отговорност, всичките бесънни нощи, всичките ангажименти и грижи...колкото и приятно да бяха..
В момента в който се освободих от мисълта си,че трябва да бъдат само мои...установих,че всъщност...никой друг не ги иска чак така, както декларира ..т.е..нищо не се промени, освен егоистичното ми отношение към децата..
Гледах ги по-совободно, по-...щастливо.
Освен това..първото дете гледах живеейки при свекърва си и..там се чувствах наблюдавана, разнищвана, критикувана...и все на тръни..
Когато родих вотората, живеехме на квартира САМИ нашето си семейство и..това бяха много спокойни и щастливи години..въпреки трудностите..
Все още ми предстоеше диплониране и..това някак ме притесняваше..Бяха бедни и гладни години, защото беше най-голямата криза.., но това не ме плашеше.., просто..трябваше много да се работи..И..пак успявах да съм все около децата..Хубаво беше..
..
Когато се роди третото..нямах никакви по-важни ангажименти..Имах работа, имах средства, имах жилище...имах каките...Опита ми се беше изпарил..Почвах отначало..
Беше безгрижно и с много любов..
..
Когато родих четвъртото..Имах толкова промени около себе си,че..всичко ми беше отначало..Вече наистина се бях освободила от собственическото си чувство към децата..Бях видяла плодовете на възпитанието си във вече порастналите си момичета..и дори в баткото, който беше на 7.. Знаех какво е било грешка и какво е било правилно..
Сега..леко ми липсва онзи ентусиазъм..от гледането на момичетата.. Експериментите.. Липсва ми свободното време..(понеже имам работа и задължения и..понякога ми се иска пак да мога да си гледам просто детето, без нищо друго..а друг път не ми се иска чак толкова да продължавам с безсънните нощи..)
Като цяло..продължавам да стоя твърдо над първоначалното си убеждение,че деца се гледат различно в различните възрасти, но...въпреки липсата на опит...младите майки компенсират с младостта си, енергията си и ентусиазма си..и..децата са щастливи с млади родители..
Малкия знае много повече от всичките ми други деца на своята възраст, но пък..със сигурност му липсва млада и щура майка, която да плаче безпомощно заедно с него...и да открива какво е това супичка и колко е вкусна..заедно с него и...още куп други неща..
..
Та..в този ред на мисли..- всеки с късмета си..
Не е до различна любов..
Според мен е до различна зрялост на чувствата..на умението си да ги показваме..
Като бях млада, бях по-строга.. Сега съм по-скоро приятелка..
Не съм толкова авторитарна.. Изчаквам инициативите на децата и..ги подкрепям..Не мисля вместо тях..
Изобщо... има си разлики..Дори в отношението, понеже децата са различни и нещо, което въздейства на едното, не въздейства по същия начин на другото, но.... любовта, обичането...изобщо не мога да кажа,че някое от децата ми е предпочитано..С всички се гордея много и всички го знаят..Което от каквото има нужда, може да го получи по всяко време..Споделят, знаят колко много ги обичам..и..колко много се гордея с тях..Чудесни са ми децата...нямам никакви забележки...
..
Надявам се да са здрави и всеки да си върви по неговия път..Знам,че каквото зависи от мен, ще го направя.. или поне ще опитам..И..дори да грешат- пак ще ги подкрепя..защото...човек за да си види грешките също има нужда от любов.. И..така..

На тази тема се бях издънила и ми стана много неудобно Поизмъкнах се после,ама не мисля че остана незабелязано Засякох една моя позната,на която каката е на 7-8 години,а бебето няма годинка.Инстиктивно реагирах на нахиленото бебешорче.Казах две-три сладки приказки за него,а на каката грам внимание не обърнах После като погледнах към каката и.....стана ми неудобно от очакващия й поглед Усмихнах се и казах "А тази красива принцеса съм я виждала веднъж,но не се запознахме" и се запознах с нея.Между другото каката е страшно красива,но бебетата винаги отнемат вниманието.
Аз съм с кафеви очи,а брат ми е със сини.Като беше малък беше едно бяло,русо,къдраво,с огромни сини очи бебе.Аз ,макар и не много по-голяма от него,бях смугло,тъмнооко,тъмнокосо дете.Всички реагираха бурно на сладкото ми братче,а аз оставах на заден план.Много ми беше мъчно Но ето сега правя същото нещо и ми е много неудобно

По същият този повод присъствах на такава подобна сценка. Моя приятелка има кака и бебе, ние бяхме на кафе у тях, влизаме аз съм взела шоколадчета на каката, на бебето нищо някаква играчка, влизайки виждам гпорасналото й момиченце и се насочвам към нея, тя милинката само ме погледна и каза "Беба е натам". Много болно ми стана, явно всеки я пренебрегва заради новото бебоче, макар и несъзнателно, а тя макари малка бе поела този товар. Никога няма да забравя тази реакция. Тогава дори не бях майка

И аз съм от тия дето обожават светли, руси и синеоки бебета. НО първото нещо, което виждам в едно дете са очите - и то не толкова цвета, а формата, миглите, погледа и изражението, което предават на детето. В това отношение твоята Ренса и на Сърфа Симонката са ми едни от фаворитите. Въобще не са синеоки, но имат много интересна форма на очичките и завиден поглед.Винаги се чудя дали в момента на снимките не си мислят нещо дяволито. Междудругото човек може да е с прекрасни сини очи, но да гледа изключително тъпо и просташко.

В тази връзка моят Коко сам си изгради защитна реакция. Винаги казваше, докато тя беше още бебе:"Това е моето бебе!" и я гушкше силно да не я пипат или вземат. Сега пък след реплика от сорта "Ау, каква руса кукла!", добавя "Да, аз пък съм й батко!". При това сам си го измисли.

Свети има същата реакция като Коко, просто никой дошъл в къщи няма шанс да я пренебрегне пред бебето... Тя просто изхвърча като тапа пред него, хваща го за ръка и казва според ситуацията - "ето го моето братче Сашо, пък аз съм кака, нали е много сладък моят Сашундър" или "тихо, Сашундъра спи, сега няма да го гледате, мама не дава да го тормозим докато спи"

само да добавя, ако може - и аз, и сестра ми (която е с 4 години и половина по-малка от мен) сме израснали с усещането и пълната убеденост в любовта и на двамата ни родители... никога едната не се е чувствала пренебрегната за сметка на другата... вярно е, че с нея сме много различни като характери, но качеството и количеството родителска обич са били по равно винаги... никога не сме пресмятали на коя какво ново са купили, колко струва то, коя има повече и т.н. да, мама и татко не отричат, че ни възприемат доста различно, но и двете сме истински обичани, което е важното, нали така?

отново съм фина мадама - свалих 15 килограма!!!

янче, просълзи ме

отново съм фина мадама - свалих 15 килограма!!!

Браво на Коко, намерил му е цаката!

отново съм фина мадама - свалих 15 килограма!!!

Честно да си призная и аз така реагирах. Никога не ме е притеснявало възхищението на околните от брат ми. Това някак ме правеше горда, все едно моето хвалят. Аз много съм помагала при гледането му, въпреки че имаме 5.5 г. разлика и много съм се занимавала с него. Даже повече, отколкото трябва. Сигурно затова и някакво собственическо грижовно чувство имах към него. От което с времето трябваше да се отървам.
Винаги съм чувствала вниманието на нашите. Аз съм първо дете, силен характер, справящо се с всичко. Но аз все разказвах, вдигах шум - какво станало в училище, в отбора, навън... А брат ми беше много кротък, имаше нужда от закрила и понякога нашите по-меко се отнасяха от него. Той май бой не е ял, никакви проблеми не е създавал. СТранното е, че в училище много лесно се справяше, никакви проблеми, но и никой не разбираше. Много по-вглъбен. Сега се справя прекрасно и някак си с лекота. Но е по-мълчалив, затворен, с по-ниско самочувствие. Не знам това дали е, защото нашите по го закриляха и пазеха...

Е всички повтарят - "ау какви сини очи има Валерия "- и Люба почна да им казва - "ами сестра ми е със сини очи". Вярно, че много се набива цветът(особено на тъмна коса и леко мургава кожа), ама пред Люба и аз като се изпусна и кажа синеочка после ми става много криво. Важното е всяко дете да се чувства незаменимо и специално. със своите си качества и недостатъци.