Тема за размисъл

Все пак майките предпочитат едно от децата си

Днес прочетох това и ме провокира да помисля по въпроса. Ще ми е интересно да споделите опита си, мнението си и виждането по темата. Още повече, че ние с мъжа ми сме сами деца, родителите ни с изключение на майка ми също и в семейството нямаме много примери за отношение към повече деца. На моменти след всички болести на малката се улавям, че се тревожа и мисля повече за нея и се чудя не е ли за сметка на Люба?!

изпревари ме, мислех и аз да я пусна тази статия, че и на мен ми стана интересно. нямам опит с повече от едно дете, така че за момента само ще събирам чужди мнения.

Аз нямам много опит още, но се улавям, че повече време отделям на малката. Дали защото все се вре в мен и пищи като не й обръщам внимание незнам...
И може би защото е по-малка, е толкова сладка за гушкане. Но не мога да си представя живота ми без Дени. Винаги когато имам възможност си я гушкам и нея и тя за мен е най-доброто дете на света. незнам дали тя на мен ми е благодарна, но аз на нея много.
Засега не мога да кажа че имам предпочитания, те все още не са се изградили като характери, за да кажа, ето този характер ми пасва повече, но знам, че любовта е еднакво голяма и еднакво ме боли за тях, като естествено осъзнавам че това са две различни душички

Deni4ka sladka - 13.07.2005
Viki drebka- 16.03.2007

то и аз нямам по4ти никакъв опит с деца-имам само един малък бонбон на 7м,но съм по4ти убедена ,4е не може да оби4аш и двете си деца еднакво

хубава тема, но тъй като засега имам само едно дете, не мога да взема отношение по нея
ще чета какво пишат майките с повече от едно дете


отново съм фина мадама - свалих 15 килограма!!!

Много пъти съм си задавала този въпрос, но засега незнам отговора, поне не и за мен самата. Мога единствено да споделя, че аз имам брат и никога, ама наистина никога не съм забелязала да делиме любовта на родителите си. Винаги е имало и за двама ни и то в изобилие. Според мен не можеш да делиш любовта между децата си, това е закодирано в майчиното сърце, а то е огромно.

аз съм се чудила също, и от една страна съм си казвала, че никой друг не мога да обичам така, както обичам Тоби, от друга страна само като си представя едно малко пъшкулче и ... знам, че бих го обичала също толкова много. вероятно по различен начин, но едва ли по-малко.

А на мен майка ми ми обясняваше още едно време, че като родя второто си дете, ще видя как любовта може да се раздели на две. Вие татковците не ги ли обичате. Или имате повече предпочитания към децата? Щото аз таткото много си го обичам, Алекс също. И не мога да кажа кого повече, но поради усещането, че съм повече нужна на Алекс, повече за него мисля и повече внимание му обръщам. Е, има нещо друго - аз все с майка оставах до късно да си приказвам, тя на мен повече ми се оплаква, разтораваме си проблемите една на друга. Жените все пак си имат свои си проблеми. А брат ми повече при баща ми. Ходят на мач, лозе (нещо, дето мен трудно ще накараш).
Та вкарвам един допълнителен въпрос - какво става, когато децата са от еднакъв пол? Защото когато са от различен всеки си има родител от собствения пол. А когато са от еднакъв как се чувствате?

Интересна тема.
И аз съм с едно хлапе и честно казано не си представям, че бих могла да родя второ толкова перфектно дете. Поне на този етап би ми било много трудно да се "поделя".
От друга страна може би точно второто/третото/четвъртото дете са причината майката да се научи на егоизъм т.е. на определена дозичка себеобичане, което си е здравословно както и да го погледнеш. Истината е, че излезеш ли от къщата на майка си няма кой да те "пожали", а понякога е уморително да бъдеш една бездънна каца с обич, любов и прекрасни чувства.

и друг вид любов

Уморително, изтощително и смазващо....Не знам, и аз се замислих за това, като го видях. Обичам ги много и двамата, но като че ли мъничко повече Ани-може би, защото сме преживели повече неща заедно и някак си по-леко я гледах, докато сега с малкия ми дойде нанагорно.
А и това, че имат двама родители също е вярно-баща им душата си даваше за девойката, сега повече с Тони си играе и на него му угажда.
А и визуално сме си ги разделили-Ани е пълно мое копие, а малкия е одрал кожата на баща си.

Като Валето беше съвсем малка и я кърмех много често таткото нормално поемаше игрите и задачите около голямата. После престоите ни в болниците - пак той се въртеше около голямата, научи я ски и т.н. и аз не взех участие в тези занимания. Сега имам чувството, че тя на моменти предпочита баща си. Иначе и двете ми допадат като характери - малката е "по-лесно" дете - кротка и съзерцателна, но палавостта на голямата също много ме кефи. Предшполагам, че на моменти е нормално родителите да си разделят заниманията с децата, но важното е да се редуват и разменят. А най-хубаво е всички заедно. Но не винаги става. За сега например аз бутам количката, а двамата карат колело. Само малко да се затопли качваме малката на раницата на гръб и тримата яхваме колелетата, дано с тази студена есен да не е чак на пролет.

за мен това не е вярно. Нормално е да се тревожиш повече за по беззащитното, болнавото, проблемното.... Но това не значи, че го обичаш повече. Ако се замислиш че трябва да избереш едно от децата си, а другите да ги загубиш кое би избрала? Аз не мога да направя подобен избор. Значи всички са ми еднакви, така си мисля аз.

Не ги обичам различно и нямам предпочитания, но ги заобичах различно.
Когато се роди каката не знаех какво е да си майка, какво значи да обичаш, да се отдаваш безрезервно... в момента на раждането тя беше просто бебе, понятието "моето бебе" ми беше далечно, странно... Беше в интензивно два дни, дори не осъзнавах, че я няма... много особено чувство... Липсваше ми корема и поритването вътре...
След като ми я дадоха - започнах да се уча да я обичам (образно казано), но не беше трудно... да се научи да обичаш такова сладко малко същество, а сега, когато е истинско човече - ами обичам си я всеки ден повечеее...
Сашу го заобичах още от идеята за него, а когато се роди за първи път разбрах какво е да се разплачеш от щастие...
Просто вече бях майка, знаех съдържанието на понятието, знаех как обичат майките...
И аз като Ники - не мога да дам едното си дете, а да оставя другото, еднакви са ми.

Както знаете ,имам само едно дете ..... не знам дали бих обичала друго дете по същия начин.
Имам брат,който е съвсем малко по-малък от мен.Майка ми никога не ни е деляла,макар че брат ми беше болнав и съвсем логично получаваше повече грижи. За сметка на това баща ми ясно показваше предпочитание към брат ми.Винаги му даваше повече внимание,повече толерантност,повече пари.....И точно както пише в статията,брат ми е по-разглезен,трудно се справя с работата,с ученето,с общуването. Може би е въпрос и на характер,но това че са ти поднасяли всичко наготово не може да не е оказало влияние.И аз ,разбира се,като "отхвърлено" дете съм развила не особено приятни качества В стремежа си да докажа,че съм не по-лоша от брат ми съм станала като валяк - всичко газя по пътя към целта си и не ми пука особено
Майка ми е съвсем друг човек - винаги всичко по равно делеше.Ако брат ми се е гушнал в нея,тя ме викаше и аз да отида.Ако вземе нещо на единия,взема и на другия.Като се кара ,се кара и на двамата Никога не си е личало да има слабост към някого.

Закачам се за snich, защото има неща които тя е написала които ми допадат - и то доста. Ние сьс сестра ми не сме били болнави (да чукна на дьрво), но все пак незнам дали защото сестра ми е по кротка от мен или какво, но винаги е имала видимо повече внимание от майка ми. Аз като цяло си признавам, че сьм си устата, и си казвам каквото ми е на душата, и честно казано когато загубих баща си до някаква степен ми липсваше това негово внимание което получавах винаги. Защото майка ми все си беше сьс сестра ми партия, и все на мене се караше за дадени неща, все на сестра ми и бяха позволени повече неща от на мен, все каквото тя правише беше окей, но ако аз направя сьщото изяждах егати конското от майка ми, а за сметка на това пьк баща ми все ме подкрепяше и не даваше на майка ми да ми се кара постоянно. Много е кофти да го пиша, и мисля, но е факт...защото на този етап имам само майка ми и ме е жал, жената е минала през сумаси неща и не е хубаво да говоря така, но каквото си е реалност си е реалност и е било така винаги в нашето деляне. Ако седне някои и е пита нея дали си дели децата, разбира се ще каже, че никога не ни е деляла, което според нея може да е вярно да си мисли, че никога не го е правила, но в сьщност да го е...защото аз винаги сьм го усещала.
Следователно, до ден днешен, моя сьпруг например е интелигентен с магистратура, добре сме финансово, носи ме на рьце за всичко и е невероятен кьм мен, аз уча, работя, справям се сама от 18 годишна (откакто се изнесох от кьщи) и все нещо не ми е наред според нея, аз сьм тази която е винаги до нея, ако боледува, ако има нужда от компания, ако иска да е изведа някьде на кафе, магазин, и тя няма вьзможност да шофира сама, защото не е добре...аз ще отделя пари да дам за дадено нещо, ако изпраща на дядо ми в БГ или каквото и да е, и все не е оценено.
А от другата страна сестра ми пьк, си гледа нейният живот, мьж й е милион пьти по зле от моя, необразован...не се дьржи с нея както например моя с мен, все нещо са в дразги, но пьк все тя е сьжаляваната, и все те са добре, и все те 2мата са за пример!!! Когато майка не е добре, тя все си измисля извинения с които неможе да дойде, когато и скимне тогава пристига, иначе...не! За пари и такива неща изобщо няма и да говоря...
Абе кофти история, и 2те ги обичам до болка и всичко бих си дала за тях, и знам че човек неможе да си избира семейството, но никога не е било честно това деление което е имало м/у нас. Да, когато се е случвало 1-2 пьти в моя живот сьм имала нужда и от 2те и от подкрепата им и сьм е получавала и са се раздавали за мен, и това ни прави още по силни 3те като цяло, но е имало много моменти в които сьм си ревяла, защото все не сьм достатьчно добра за майка ми независимо какво правя, и все нещо не е оценено, направено като хората, а сестра ми от другата страна независимо колко по зле живот живее все е била "много" добре по думите на майка ми...

Абе както и да е, незнам дали някои ще разбере какво имам впредвид оттова което написах, че май стана много обьркано, но все пак се надявам поне да има смисьл Живота е шарен и винаги ще си бьде такьв, просто се надявам да не сьм и аз такьв родител, които да дели децата си, ако дай боже имам още 1,2,3 или колкото там си решиме да си правим с мьжо искренно се надявам да ги третирам като равни без да имам фаворити, защото от личен опит знам, че не е приятно, колкото и да сьм на ясно, че майка ми умира за мен и ме обича сьщо, все вьтрешно си знам, че и ни дели.

От това което си написала си мисля, че майка ти винаги е взимала в закрила сестра ти именно защото ти си много по-оправна от нея, имаш много повече от нея (по твои думи), майка ти разчита на теб затова и ти правиш всичко за нея. Надявам се да си ме разбрала правилно, съвсем несъзнателно тя покровителства по-слабата от вас, по наранимата поне така мисля аз

Да, така казва и мьж ми, така са казвали и други мои така наречени по сериозни гаджета, които са били достатьчно дьлго с мен, за сами да забележат отношението на майка ми и кьм 2те...
Но, все пак, това не и дава правото да ни дели и само защото аз сьм по оправна от сестра ми (което е факт) да не оценя едно мое постижение в живота ми. Просто ме боли на моменти като се случи, защото за много неща такива дребни все си затравям очите и си примьлчавам, но има моменти в които очаквам най накрая едно потупване по рамото в знак на сьгласие за нещо което сьм постигнала в моя пуст живот а никога го няма

Казвала ли си й го?

Колко познато, а съм едно дете... и още си чакам потупването по рамото от родителите...
Добре, че имах баби и дядовци да ме подкрепят...