Тема за размисъл

Аз на моите родители - ДА, но ефекта беше нулев. Те пред хората се хвалят с мен, със съпруга ми, с децата... ама до тук... пред мен - все не съм добра, не съм постигнала като другите, ако пък съм го постигнала - късмет било, на другите по цели нощи учели, аз по веднъж съм четяла за изпит - ами късмет е...

Не, защо да го казвам - ако го кажа, според нея най-вероятно изобщо няма да сьм права и ще сьм в грешка, че така си мисля, и само ще я разплача - а аз не го искам това. Както писах достатьчно е минала, за да и причинявам и аз болка на този етап. Ако някога нещо ме издразни сестра ми и кажа на майка се започва "Ама защо така говориш, тя ти е сестра"...
Сега като боледува в последно време особенно откакто и откриха рак и имаше нужда от човек постоянно и този човек бях аз и сьпругьт ми уж на няколко пьти измьрмори, че ако не сме ние това и онова с което ми показа, че оценя грижите ни, но специялно за тези неща аз не очаквам нищо, достатьчно е че цял живот ме е гледала, най малкото което мога да направя аз сега е да сьм до нея и да е обичам.

Оф, незнам, никога не сьм искала да седна и да изтьквам колко сьм по еди си какво от сестра ми и какво сьм постигнала...за да седна да и го кажа
Дразнило ме е, че никога не сьм претендирала че сьм много добре, а винаги ми е било натяквано колко е добре сестра ми (макар че не е било така) и 2те с майка много добре знаем коя има по спокоен живот, коя гледа за напред повече и коя е по оправна, но за сметка на това все сестра ми е хвалена, а аз сьм на заден план и все сьм много зле едва ли не

Нали знаеш, че родителите ни чрез нас изживяват своите неосъществени амбиции и желания, да не говорим, че винаги искат да сме най-във всичко. Това естествено не ги оправдава.

Да, да си кажа честно дядо ми ни гостува преди 2 години тук за зимата, отново аз бях такси за него, защото не безизвестната ми сестра си имаше други по важни грижи, та той човека хубаво че беше тука поне да каже нещо добро, иначе няма кои братка...

О, да, и аз сьм чувала от познати на майка ми че ни хвали и 2те колко сме добре, колко се гордее с нас че си имаме жилища, коли, че се оправяме, че сме си намерили полувинки и сме щастливи и т.н. и т.н. но това пред мен никога няма да бьде признато специялно за мен, за сестра ми както вече писах, все е добре и все всичко и е на 6 колкото и да не е, даже много пьти сьм се чудела викам си "Добре де, все едно е сляпа майка и не вижда например колко проблеми има сестра ми с това и онова ама все твьрди, че е много напред с материала и е добре..."

Не става въпрос да се изтъкваш пред нея, просто да поговорите на тази тема и да изясните нещата, чуствата, отношенията .... Ти не би ли искала един ден с дъщеря ти да можете открито да споделяте всичко това? Аз винаги съм била като теб устата, но не само пред останалите, но и пред родителите си за чуства, разочарования и всичко останало. Не искам един ден да съжалявам, че не съм казала това, което ми е на сърцето, което ме е обидило или което ме прави щастлива. Сподели, може тя несъзнателно да е правила всичко това и да разбере грешката си. Не трябва да има неизказани неща между майка и дете

Да, може би си права, и ще дойде момент в които ще и кажа всичко, но се сьмнявам че ще оправи нещата - при положение, че цял живот е било по един начин - ще си остане по старо му и нищо няма да се промени, но пьк за сметка натова на мен ще ми олекне когато дойде момента и го споделя с нея и й кажа как ме кара да се чувствам...

В отговор на:

---

"Обичта ми не е пита \ да се дели на парчета \ за отделните мечета".... и по-нататък "тъй както пътя през Балкана \ по-широк и хубав става \ тъй и обичта на мама \ става само по-голяма"

---

happy_mama (усмихната)
Публикувано 16.07.07 17:11

Хм... идеален пример е брат ми. Любимеца на цялата рода (беше много трудно дете)... Пълно разочарование в момента ... Аз много страдах от тоя факт, но после се оказа, че било за хубаво - напълно сама се оправям с всичко което ми се катурне на пътя ...

Има резон в това изследване, то е ясно, примерно вземете котките... В котилото винаги си имат любимец - най-често котето което приличай най много на нея - второто лйбимо е това което прилича на котарака (второто ей, не първото !!!! )... Та ако стане някакво нещастие или каквото и да е и разтревожи котката, тя грабва първо лйбимеца си и изчезва... Според случая се връща за второто лйюбимо и оставя всички други поне за 24 ч., след което се връща в "къщата" си ако й се стори, че опасността е отминала (източник - дискавъри или анимала, ама преди години )...

Астарте нормално е да обичаш повече проблемното си дете, за него се тревожиш повече и ти се струва, че има нужда от повече грижи... но как се коригира това не знам .



тинтири-минтири

Ох и на мен второто ми дойде нанагорно, въпреки, че не е мъжко на моменти ми се иска да я изцедя като лимон... подлудява ме... Но не мога да кажа че я обичам повече (въпреки че прилича на мен )... Каката също ми е мног миличка и си я гушкам много и така ми емъчно че е вече голям киликандзер та ен мога да я намачкам както все още мачкам дреба .



тинтири-минтири

Аууу колко хубаво го е казала...



тинтири-минтири

Янчето е права.Може майка ти да не осъзнава как те кара да се чувстваш.Може би наистина покровителства по-слабата от двете и не осъзнава какво причинява на по-силната сестра.
При моя баща проблема е ,че той приема жената като бяла техника и смята ,че мъжа е някакво по-висше същество
Не случайно са разделени от много години с майка ми и тя не иска да чуе за него Всячески подтискаше майка ми и мен.Все му бяхме криви нещо,все бяхме некадърни......Караше ме да готвя от 10 годишна,защото кой иначе щял да ме вземе и т.н. Не ми даваше пари да излизам,защото трябвало да си намеря мъж,който да ми плаща (била съм 13-14 годишна,приятелите ми също)Не ме пускаше да излизам. Съответно брат ми,като бъдещ мъж,получаваше стабилни джобни,биваше подстрекаван да излиза,угаждаше му за храна,дрехи.....за всичко. Аз честичко си хапвах бой за вечеря по всякакви причина - закъсняла съм с 3 минути,не съм подредила масата,не нося чашите както трябва.....винаги имаше повод.Към брат ми винаги се е обръщал с усмивка.Аз бях "Десо",брат ми беше "Аше" (от Ясен).Брат ми биваше потупван по рамото като изкара петица (беше слаб ученик) На мен ми се обръщаше внимание,ако изкарам под 6 (бях почти отличничка) и то не с потупване по рамото.
Просто при баща ми деленето беше много драстично.Отношението на майка ти може да се тълкува.На мен отдавна не ми пука какво мислят хората и особено баща ми за мен,но ние и не сме близки.Вие си имате близостта и това е много важно.Вероятно майка ти ужасно се гордее с теб,но не го показва по начина,по който искаш да го видиш ти Поговори с нея ,поплачете си и дано и двете получите душевно спокойствие.Недей да таиш такава болка.Сигурно е някакво нелепо недоразумение и не си заслужава да го мислиш до края на живота си.

Ох, като прочетох какво си писала ти за отношението на баща ти и лошо ми стана, мойте историй с майка ми са бели кахьри маи маи...

Благодаря ти за милите думи накрая.

Всяка история тежи на този,който я преживява.Твоя проблем не е малък,защото трупаш някаква форма на негативизъм заради отношението на майка ти към сестра ти,а това,сигурна съм ,причинява болка.
Сетих се за още нещо.Ти сама каза,че си по-буйната сестра,по-оправна и в по-добро положение.Сама си търсиш и си намираш пътя.Вероятно като дете не си давала "гък" да ти кажат за каквото и да било.Нормално е майка ти да се опитва по един или друг начин да "побутва " сестра ти.
Мъж ми е много силен човек,много оправен и мноооого саможив.От 16-годишен се гледа сам.Като дойде време и двамата й синове да се задомяват,тя подслони брат му,а нас ни прати да си дирим късмета.Праща пари на брат му,а на нас ни носи шоколади.Сашо няма да й го прости,защото смята,че тя не го обича.Според мен не е съвсем така.Просто тя си познава децата и знае,че ако беше натирила брат му той щеше да умре от глад.Същевременно е наясно,че Сашо се справя отлично и никога гладен няма да остане. Това е някакъв зле направен комплимент от нейна страна,но ....хора всякакви

Напьлно сьм сьгласна с изказаното от теб. Просто не се бях замислила, за такьв тип "насилие" защото в моето семейство сьщо го е имало но за щастие не кьм мен, но няма какво да изпадам в подвобности вече, че от делене на деца така или иначе се впуснах в доста дьлбоки води като цяло
Наистина си права, и при нас е имало такива моменти, когато аз сьм била в трудност никога не сьм мрьнкала и не сьм показвала, че има нещо, нито сьм искала помощ, трябвало е да бьде нещо страшно много сериозно, за да кажа нещо и да поискам рька, в повече случай сама си сьрбам попарата която сьм си надробила, а сестра ми пьк все си се оплаква като има нещо и затова може би все тя има вниманието за такьв тип неща, горе-долу като историята с мьж ти и брат му, мен ще ме оставят да си троша главата на произвола на сьдбата, но на сестра ми ще и помагат по всякакьв начин, защото ще я страх майка за нея да не стане нещо и т.н.
Много трудна тема, но все пак не са правилни тези отношение, независимо от причините на родителите.

Четох я по диагонал вчера, но самото заглавие ме накара да се замисля. Навремето когато бях с едно дете питах веднъж майка ми как се обичат две по един исъщи начин. Е вече знам...нищо по-лесно няма. На този етап нямам предпочитание, просто покрай малкия понякога каката влиза в ролята на възрастен. На моменти си я предпочитам, на десет е, голяма, оправя се сама...е като я друсне пубертета си викам ох, този малкия поне не отговаря и не се цури за всичко. Доста голяма разлика имат и затова вероятно не е изразено предпочитанието. Ние със сестра ми сме породени и тя като по-малка все не можеше да направи това или онова, и трябваше кака и да го върши...а те бяха като неща от сорта "изхвърли кофата"...
"Близо 50 на сто от анкетираните споделят, че обичат еднакво децата си, но по различен начин"...така е и според мен, просто всяко дете има различни потребности.

Четох я тази статия вчера и ме наведе на същите мисли.....Живот и здраве - съвсем скоро ще разбера къде е истината. Мисля, че не мажеш да си делиш децата, все пак ти си ги родила и двете, усещала си ги, тревожила си се за тях. Както казвате - не мога да избера едното пред другото (въпреки, че все още е в корема ми).

Аз имам брат. Родителите ни не са ни делили по никакъв начин - каквото е имало за единия е имало и за другия. И до ден днешен е така. Обичта на родителите ни е абсолютно еднаква към нас.

Според мен грижите за децата са различни, в зависимост от потребностите на всяко дете. НО обичта е еднаква.

Не можеш да си представиш какво чудеса могат да се получат при нормално проведен разговор и всички карти на масата. Най-малкото е да ще ти олекне на теб и няма да съжаляваш един ден за това, че си пропуснала да й го кажеш.

Хахахаха, много подобно на ситуацията в къщи. Въпреки, че съм единствено дете.
У нас майка ми винаги е казвала, че съм голяма късметлийка, че с всичко ще се справя, ако желая, но на първо място иска да има едно здраво психически и физически дете, докато баща ми непрекъснато мрънкаше, че ако получа четворка на някой изпит в Университета ще "стана бозаджийка". Хубавото е, че в един момент просто защитните ми сили се включиха и го отсвирих като дразнител...

Често казано мисля, че авторът на статията донякъде има право. Въпреки, че за мене като майка това ми се струва невъзможно. Въобще не мога да направя избор на едното си дете пред другото. И това при положение, че преди да родя Бела се чудех как ще обичам друг освен Коко. А пък като се роди тя, Коко на моменти много ме дразнеше и исках да го няма наоколо. Ноо, това оказа се, са си чисти хормони. Бела я заобичах още в момента, щом ми я подадоха на родилната маса - малка, пукхава и много топла. А раздразнението ми към Кокчо се разнесе втората седмица след появяването му, на раздразнението имам предвид.

Като дъщеря обаче и аз мога да се "похваля", че не бях любимката на майка ми. Брат ми си беше първия и единствен "цар" за нея, понеже си беше първо дете. Даже докато бременеех с Бела и се чудех ще го заобичам ли това бебе, разбрах откъде идва предпочитанието й и защо майка ми обича повече брат ми. Обаче при мен това не стана и неприязънта към малкото същество се разми, както ви написах, още на родилната маса. От друга страна татко като че ли винаги ме е харесвал повече, или поне като порастнахме големи - просто защото в много отношения приличам на него и винаги сме имали общи теми на разговор, общи светоусещания. Докато брат ми допреди година беше копие на майка.

Най-лошото, което се случва в момента е явно изразените предпочитания на майка ми към Бела. И то за сметка на Коко. Което е още по-лошо. Въпреки, че й го казвам, че й повишавам тон, тя си позволява явно да толерира малката въшка пред очите на батко й и ми се струва, че ще имаме много сериозни проблеми. Пример: как може едно добре формулирано изречение от Бела ( при положение, че тя отдавна говори много правилно) да е повод за по-голяма радост, пред факта, че голямото й внуче, което още няма 6 години чете повече от добре сложни думи и цели изречения!? А и смята цифрите до 10, макар и на пръсти все още. Това ме дразни повече от силно, толкова много,че ми се ще да я хвана и да я разтърся, белким се опомни. За Бела има браво, че е казала нещо си, а за Коко, че е прочел съвсем сам заглавие на книга или субтитри от телевизора, няма.