Tестче
149 отговора
0 прегледа
Tестче
Това се мотка от доста време из нета,но сигурно има някои от вас които не са го чели,а си заслужава.Освен че е поучително и забавно,ми се ще да да го прочетете и да чуя вашите отговори тук
---------------------------------------------------------------------
Приятели, сега ще се опитам
с един старинен тест да ви изпитам!
Живял в разкошен замък край реката,
млад благородник, заедно с жена си.
А тя била и хубава и млада.
Прекарвали си нощите в наслада,
а денем ходели насам натам:
по гости, по езда и на разходка
в полето, във гората или с лодка.
А във съседен замък, зад реката,
живеел най-добрият им приятел.
Той бил ерген. Защо е бил ерген?
Защото е бил умен, според мен!
Така си мисля аз, макар мълвата
да казва, че бил влюбен във жената
на своя пръв приятел, затова
не искал друга никаква жена.
Но като мъж - добър и благороден,
не се държал като нещастен, болен,
а се показвал с весело лице,
и им помагал с двете си ръце,
когато се нуждаели от помощ.
Мъжът обичал своята съпруга
и вярвал – като нея няма друга.
И весела, и вярна, и красива,
и умна, и добра, и справедлива.
И тя наистина била такава.
Но пламне ли във нас любов-жарава,
тя всички стълбове опожарява,
без всякаква опора ни оставя,
и да творим безумства ни заставя!
Веднъж те от разходка се прибрали,
вечеряли, на дама поиграли,
след туй се любили, след туй заспали...
Среднощ свирепа буря се извила
и като вълк пред замъка завила.
И мълния тъмницата раздрала,
и страшен гръм ударил сеновала.
Съпругата от ужас изпищяла -
събудила се!
Влюбена във друг!
В приятеля на своя мил съпруг!
Тоз който е пламтял на тази клада,
той знае върху нея как се страда!
При комунизма щеше да е лесно.
Увлякъл си се, влюбил си се в друг -
и сбогом на законния съпруг!
Нито морал те спира, ни квартира –
квартира там за всеки се намира!
И при социализма бе така –
над всичко друго беше любовта!
Но всичко там бе свързано с заплатите –
разводът беше само за богатите.
При демокрацията трети изход има:
тук фирма подходяща се избира -
досадния партньор да ликвидира.
Обаче как е при феодализма?
Там не помага нищо – даже клизма!
Осъден си до гроб да бъдеш роб!
И или трябва да се примириш,
със своята любов да се простиш,
или пък любовта си да покриваш
с измами и лъжи, за да я скриваш!
Опитвала жената да се бори,
сърцето с разума си да пребори.
Сърце и разум встъпили в борба.
Но разумът бил женски при това!
Опитвала и с пости, и диети,
но има ли отърване? Къде ти!
Каквото и наоколо да става,
тя все си мисли как му се отдава!
А е уверена, че я обича!
Как само във очите й занича!
Тя и с тила си чувства, как я гледа,
когато него никой го не гледа.
Как с нежния си поглед я прегръща,
и как я иска само, как преглъща!
Ама мъжете са едни страхливци,
едни са мудньовци и предпазливци!
И раждал се в ума й план след план,
един от друг по глупав и пиян!
Веднъж пак от разходка се прибрали,
вечеряли, на дама поиграли.
След туй съпругът бавно се изправил,
залитащ, в спалнята си се отправил,
и на леглото паднал като пън.
Защото на вечерята тя, скрито,
му сипала от билките, които
ни потопяват в непробуден сън!
Ах тези удивителни жени,
непредвидими и необясними!
С мъжа й даже просено зърно
да има под дюшека – й обива!
С коняра – и бодливото сено,
дори копривата – й е коприна!
Във кухнята хлебарка изпълзи –
и то е ужас, писъци, сълзи!
А мишчица пробяга ли - от страх от нея -
на масата! Оттам – на полюлея!
Но в нощ гробовна, тъмна и зловеща,
ако отива на любовна среща,
без страх и с бивол може да се срещне.
От мечка, таласъми, от апаши –
тогава тя от нищо не се плаши!
В най-хубавата рокля пременена,
с най-скъпите бижута нагласена,
се спускала жената през гората
по пътя, който води към реката.
И стъпила на моста, ала там,
разбойници устроили капан.
Излезли и отзад, че и отпред.
Я гледай, казали, какъв късмет!
Не сме мечтали за сполука по-голяма!
Бижута, скъпи дрехи – и мадама!
Бижутата й първо ще откъснем,
а след това от обич ще я пръснем!
Къде си тръгнала в нощта, мадам?
Кой дявол те изпрати нанасам?
Жената била като поразена.
Не можела да мръдне, вцепенена!
Как за разбойниците да забрави!
Такава страшна глупост да направи!
Но се съвзела и се вдъхновила,
и храбро любовта си им разкрила.
- Разбойничета! Братя ми бъдете!
Пуснете ме сега, не ме бавете!
Такава искам милия да зърна,
а след това, назад като се върна,
пак ме хванете и не ме щадете:
тогаз правете с мен каквото щете!
Разбойниците нямат срам и жал!
Без съвест са!
Така жестоко бият!
Ще те ограбят и ще те убият!
Не смятат те убийството за грях!
Но няма кой да се разправи с тях!
Но тези люде, горди и свободни,
макар и рядко, са и благородни!
Това е била същата дружина,
която преди около година
поискала да отвлече Калина
и на Ангар да я изпрати в дар –
да спре в гръдта му този зъл пожар!
За жалост, те тогава в тъмнината
объркали Калина със козата!
Животът им бил грешен и суров,
но се размеквали от разказ за любов.
И без да я обидят даже с дума,
я пуснали да си върви по друма!
Тя пред любимия си се явила
и цялата си обич му разкрила.
Обаче той жестоко я попарил:
в главата сякаш с тухла я ударил:
- За тебе аз си мислех, че си вярна!
Че като другите жени не си коварна?
Не е възможно - вярната съпруга
на моя пръв приятел...! Ти си друга!...
И тъй нататък все във този дух.
С две думи – сторил я на прах и пух!
Нещата нявга тъй са подредени,
че ни поставят в роли разменени:
жена да моли, мъж да й отказва!
- Защо, кажи, е нужно да отричаш,
че ме харесваш и че ме обичаш!
Нали усещам като ме поглеждаш....
- Недей от погледа да се подвеждаш!
Дори да кажем, че си ми любима,
нали все пак морал в живота има?
Не мога! Винаги ще се виня,
ако на дружбата ни изменя.
Избий си от главата тази мисъл!
Не трябва да го искаш, няма смисъл!
Когато става дума за любов,
моралът често из краката ни се пречка,
но рядко той е истинската пречка!
Моралът е завеса, параван:
зад нея често истината крият,
та с тежеста й да не ни убият!
И подозряла нашата съпруга,
че истината може да е друга.
И в банята, и в гардероба проверила,
но не - любовница там не открила.
- Дойдох ти на крака! Не се чуди,
ами в прегръдката си ме вземи!
Един час нека с теб да съм щастлива!
А след това, докато бъда жива,
чак до смъртта си, и дори след нея,
на този сладък спомен ще се грея!
- Не! Трябва да си тръгнеш. Но сама ли –
гората от разбойници гъмжи.
Да пратя някой да те придружи?
Да не похвалят гозбата й даже,
не е така обидно за жена,
тъй както ако секс й се откаже!
Ако възможност да я имат имат,
но без да се възползват – я подминат!
Жената побесняла! Разгневена,
Отвърнала му:
- Стой си тука сам!
Дошла съм, значи пътя си го знам!
За теб затънах цялата в лъжи!
Това ли съм заслужила, кажи!
От теб не искам никаква услуга!
От днес нататък ги прави на друга!
Това, което исках, ти отказа
и колко ме цениш – с това показа!
От гняв невиждаща, като насън,
излязла тя от замъка навън.
Тук полъхът на нощния зефир
ума й след минутка отрезвил.
Ами сега - по кой ли път да хване?
Разбойниците, ако пак я хванат,
навярно няма да й се размине....
Не искала тя пак край тях да мине.
Не толкова от страх, ами от срам!
И по пътека друга е поела,
която пък пътека я отвела
до кея на каторжника лодкар.
Монета златна му поставила в ръката,
с молба - да я прехвърли през реката.
Лодкарят – бивш каторжник, груб селяк,
изпитвал непрестанен полов глад.
Докато прекосявали реката,
коварна мисъл му дошла в главата.
Той първи на брега се озовал,
ръката си, да слезе, й подал,
придърпал я и я издигнал над земята,
и след това я проснал на тревата.
С два тежки удара я укротил,
и съпротивата й щом сломил.
запретнал роклята, оголил й бедрата,
и свинската си похот утолил.
- Изправяй се и стига да трепериш!
Нали – каквото търсеше - намери!
И, жертвата си на брега оставил,
той с лодката обратно се отправил.
Аз тази грозна сцена съкратих –
насилието ненавижда моят стих!
За омерзението на жената,
безсилието, болката, тъгата –
с кървящи, късащи сърцето рими,
да прочетете можете от Дими!
Но аз, преди лодкаря да оставя,
два реда още трябва да добавя:
насилникът бил твърде улеснен,
че тръгвайки с любимия за среща,
тя е била без гащи в тоз момент!
Съвзела се.
Какво сега да прави:
дали назад пет крачки да направи
и в черната вода да се удави,
или към своя дом да продължи
и да измисля всякакви лъжи,
с които някак да се оправдае?
Седяла смачкана, съсипана, без сила.
Но волята й за живот надвила,
и тя към замъка си продължила.
Раздърпана, разчорлена в косата,
със черни синини по рамената,
с изхапани гърди, а под полата
с издраскани и кървави - бедрата,
прибрала се. Мъжът й още спял.
Ала един прислужник я видял.
И всичко на съпруга и разказал!
Че от момче бил свикнал да е верен
на господаря – в слънчев ден и в черен!
Тя влязла в стаята, но не заспала,
а в треска разни планове крояла.
Дали да си признае и разкае?
Но никой няма да я разбере,
и никой няма да я оправдае!
Дали на болна да не се престори
и да не влиза никой друг при нея,
докато Господ чудо някакво не стори -
да й подхвърли някаква идея!
Обаче скоро спряла да мечтае -
разбрала, че мъжът й всичко знае!
Тя молела да й прости, да го забрави!
Че няма повече така да прави!
Че туй й е било жесток урок!
Той нека й постави пробен срок!
Че няма на земята друг герой
в сърцето й! Че там е само той!
Че няма друго бъдеще за нея –
че тя без него няма да живее!
Изгони ли я той – какво да прави,
освен във Сини вир да се удави...!
Съпругът й останал непреклонен –
отворил й на замъка вратата,
и й посочил пътя към гората!
И в замъка мъжът останал сам.
Постъпил ли е правилно, не знам.
Не знам и прави ли са мъдреците:
че щом жена веднъж те предаде,
тя пак ще лъже и ще те краде,
пак в труден час дълга си ще забрави,
ще те оклевети и изостави!
Но нека продължа за този тест.
Тук персонажите са общо шест:
съпруг, съпруга, верният приятел,
разбойници, лодкар, слуга-предател!
Тях всички в списък общ ги подредете.
Тоз, който е постъпил най-добре,
той нека лаврите ви обере:
на първо място него поставете!
А който ви е лош и най-зловреден,
във списъка ви нека е последен!
А после списъка ми изпратете!
Аз този тест сред своите познати
направих преди тридесет години.
И отговорите им още пазя.
И ми е любопитно да узная:
такива ли, каквито сме си били
сме още, или сме се променили!
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
---------------------------------------------------------------------
Приятели, сега ще се опитам
с един старинен тест да ви изпитам!
Живял в разкошен замък край реката,
млад благородник, заедно с жена си.
А тя била и хубава и млада.
Прекарвали си нощите в наслада,
а денем ходели насам натам:
по гости, по езда и на разходка
в полето, във гората или с лодка.
А във съседен замък, зад реката,
живеел най-добрият им приятел.
Той бил ерген. Защо е бил ерген?
Защото е бил умен, според мен!
Така си мисля аз, макар мълвата
да казва, че бил влюбен във жената
на своя пръв приятел, затова
не искал друга никаква жена.
Но като мъж - добър и благороден,
не се държал като нещастен, болен,
а се показвал с весело лице,
и им помагал с двете си ръце,
когато се нуждаели от помощ.
Мъжът обичал своята съпруга
и вярвал – като нея няма друга.
И весела, и вярна, и красива,
и умна, и добра, и справедлива.
И тя наистина била такава.
Но пламне ли във нас любов-жарава,
тя всички стълбове опожарява,
без всякаква опора ни оставя,
и да творим безумства ни заставя!
Веднъж те от разходка се прибрали,
вечеряли, на дама поиграли,
след туй се любили, след туй заспали...
Среднощ свирепа буря се извила
и като вълк пред замъка завила.
И мълния тъмницата раздрала,
и страшен гръм ударил сеновала.
Съпругата от ужас изпищяла -
събудила се!
Влюбена във друг!
В приятеля на своя мил съпруг!
Тоз който е пламтял на тази клада,
той знае върху нея как се страда!
При комунизма щеше да е лесно.
Увлякъл си се, влюбил си се в друг -
и сбогом на законния съпруг!
Нито морал те спира, ни квартира –
квартира там за всеки се намира!
И при социализма бе така –
над всичко друго беше любовта!
Но всичко там бе свързано с заплатите –
разводът беше само за богатите.
При демокрацията трети изход има:
тук фирма подходяща се избира -
досадния партньор да ликвидира.
Обаче как е при феодализма?
Там не помага нищо – даже клизма!
Осъден си до гроб да бъдеш роб!
И или трябва да се примириш,
със своята любов да се простиш,
или пък любовта си да покриваш
с измами и лъжи, за да я скриваш!
Опитвала жената да се бори,
сърцето с разума си да пребори.
Сърце и разум встъпили в борба.
Но разумът бил женски при това!
Опитвала и с пости, и диети,
но има ли отърване? Къде ти!
Каквото и наоколо да става,
тя все си мисли как му се отдава!
А е уверена, че я обича!
Как само във очите й занича!
Тя и с тила си чувства, как я гледа,
когато него никой го не гледа.
Как с нежния си поглед я прегръща,
и как я иска само, как преглъща!
Ама мъжете са едни страхливци,
едни са мудньовци и предпазливци!
И раждал се в ума й план след план,
един от друг по глупав и пиян!
Веднъж пак от разходка се прибрали,
вечеряли, на дама поиграли.
След туй съпругът бавно се изправил,
залитащ, в спалнята си се отправил,
и на леглото паднал като пън.
Защото на вечерята тя, скрито,
му сипала от билките, които
ни потопяват в непробуден сън!
Ах тези удивителни жени,
непредвидими и необясними!
С мъжа й даже просено зърно
да има под дюшека – й обива!
С коняра – и бодливото сено,
дори копривата – й е коприна!
Във кухнята хлебарка изпълзи –
и то е ужас, писъци, сълзи!
А мишчица пробяга ли - от страх от нея -
на масата! Оттам – на полюлея!
Но в нощ гробовна, тъмна и зловеща,
ако отива на любовна среща,
без страх и с бивол може да се срещне.
От мечка, таласъми, от апаши –
тогава тя от нищо не се плаши!
В най-хубавата рокля пременена,
с най-скъпите бижута нагласена,
се спускала жената през гората
по пътя, който води към реката.
И стъпила на моста, ала там,
разбойници устроили капан.
Излезли и отзад, че и отпред.
Я гледай, казали, какъв късмет!
Не сме мечтали за сполука по-голяма!
Бижута, скъпи дрехи – и мадама!
Бижутата й първо ще откъснем,
а след това от обич ще я пръснем!
Къде си тръгнала в нощта, мадам?
Кой дявол те изпрати нанасам?
Жената била като поразена.
Не можела да мръдне, вцепенена!
Как за разбойниците да забрави!
Такава страшна глупост да направи!
Но се съвзела и се вдъхновила,
и храбро любовта си им разкрила.
- Разбойничета! Братя ми бъдете!
Пуснете ме сега, не ме бавете!
Такава искам милия да зърна,
а след това, назад като се върна,
пак ме хванете и не ме щадете:
тогаз правете с мен каквото щете!
Разбойниците нямат срам и жал!
Без съвест са!
Така жестоко бият!
Ще те ограбят и ще те убият!
Не смятат те убийството за грях!
Но няма кой да се разправи с тях!
Но тези люде, горди и свободни,
макар и рядко, са и благородни!
Това е била същата дружина,
която преди около година
поискала да отвлече Калина
и на Ангар да я изпрати в дар –
да спре в гръдта му този зъл пожар!
За жалост, те тогава в тъмнината
объркали Калина със козата!
Животът им бил грешен и суров,
но се размеквали от разказ за любов.
И без да я обидят даже с дума,
я пуснали да си върви по друма!
Тя пред любимия си се явила
и цялата си обич му разкрила.
Обаче той жестоко я попарил:
в главата сякаш с тухла я ударил:
- За тебе аз си мислех, че си вярна!
Че като другите жени не си коварна?
Не е възможно - вярната съпруга
на моя пръв приятел...! Ти си друга!...
И тъй нататък все във този дух.
С две думи – сторил я на прах и пух!
Нещата нявга тъй са подредени,
че ни поставят в роли разменени:
жена да моли, мъж да й отказва!
- Защо, кажи, е нужно да отричаш,
че ме харесваш и че ме обичаш!
Нали усещам като ме поглеждаш....
- Недей от погледа да се подвеждаш!
Дори да кажем, че си ми любима,
нали все пак морал в живота има?
Не мога! Винаги ще се виня,
ако на дружбата ни изменя.
Избий си от главата тази мисъл!
Не трябва да го искаш, няма смисъл!
Когато става дума за любов,
моралът често из краката ни се пречка,
но рядко той е истинската пречка!
Моралът е завеса, параван:
зад нея често истината крият,
та с тежеста й да не ни убият!
И подозряла нашата съпруга,
че истината може да е друга.
И в банята, и в гардероба проверила,
но не - любовница там не открила.
- Дойдох ти на крака! Не се чуди,
ами в прегръдката си ме вземи!
Един час нека с теб да съм щастлива!
А след това, докато бъда жива,
чак до смъртта си, и дори след нея,
на този сладък спомен ще се грея!
- Не! Трябва да си тръгнеш. Но сама ли –
гората от разбойници гъмжи.
Да пратя някой да те придружи?
Да не похвалят гозбата й даже,
не е така обидно за жена,
тъй както ако секс й се откаже!
Ако възможност да я имат имат,
но без да се възползват – я подминат!
Жената побесняла! Разгневена,
Отвърнала му:
- Стой си тука сам!
Дошла съм, значи пътя си го знам!
За теб затънах цялата в лъжи!
Това ли съм заслужила, кажи!
От теб не искам никаква услуга!
От днес нататък ги прави на друга!
Това, което исках, ти отказа
и колко ме цениш – с това показа!
От гняв невиждаща, като насън,
излязла тя от замъка навън.
Тук полъхът на нощния зефир
ума й след минутка отрезвил.
Ами сега - по кой ли път да хване?
Разбойниците, ако пак я хванат,
навярно няма да й се размине....
Не искала тя пак край тях да мине.
Не толкова от страх, ами от срам!
И по пътека друга е поела,
която пък пътека я отвела
до кея на каторжника лодкар.
Монета златна му поставила в ръката,
с молба - да я прехвърли през реката.
Лодкарят – бивш каторжник, груб селяк,
изпитвал непрестанен полов глад.
Докато прекосявали реката,
коварна мисъл му дошла в главата.
Той първи на брега се озовал,
ръката си, да слезе, й подал,
придърпал я и я издигнал над земята,
и след това я проснал на тревата.
С два тежки удара я укротил,
и съпротивата й щом сломил.
запретнал роклята, оголил й бедрата,
и свинската си похот утолил.
- Изправяй се и стига да трепериш!
Нали – каквото търсеше - намери!
И, жертвата си на брега оставил,
той с лодката обратно се отправил.
Аз тази грозна сцена съкратих –
насилието ненавижда моят стих!
За омерзението на жената,
безсилието, болката, тъгата –
с кървящи, късащи сърцето рими,
да прочетете можете от Дими!
Но аз, преди лодкаря да оставя,
два реда още трябва да добавя:
насилникът бил твърде улеснен,
че тръгвайки с любимия за среща,
тя е била без гащи в тоз момент!
Съвзела се.
Какво сега да прави:
дали назад пет крачки да направи
и в черната вода да се удави,
или към своя дом да продължи
и да измисля всякакви лъжи,
с които някак да се оправдае?
Седяла смачкана, съсипана, без сила.
Но волята й за живот надвила,
и тя към замъка си продължила.
Раздърпана, разчорлена в косата,
със черни синини по рамената,
с изхапани гърди, а под полата
с издраскани и кървави - бедрата,
прибрала се. Мъжът й още спял.
Ала един прислужник я видял.
И всичко на съпруга и разказал!
Че от момче бил свикнал да е верен
на господаря – в слънчев ден и в черен!
Тя влязла в стаята, но не заспала,
а в треска разни планове крояла.
Дали да си признае и разкае?
Но никой няма да я разбере,
и никой няма да я оправдае!
Дали на болна да не се престори
и да не влиза никой друг при нея,
докато Господ чудо някакво не стори -
да й подхвърли някаква идея!
Обаче скоро спряла да мечтае -
разбрала, че мъжът й всичко знае!
Тя молела да й прости, да го забрави!
Че няма повече така да прави!
Че туй й е било жесток урок!
Той нека й постави пробен срок!
Че няма на земята друг герой
в сърцето й! Че там е само той!
Че няма друго бъдеще за нея –
че тя без него няма да живее!
Изгони ли я той – какво да прави,
освен във Сини вир да се удави...!
Съпругът й останал непреклонен –
отворил й на замъка вратата,
и й посочил пътя към гората!
И в замъка мъжът останал сам.
Постъпил ли е правилно, не знам.
Не знам и прави ли са мъдреците:
че щом жена веднъж те предаде,
тя пак ще лъже и ще те краде,
пак в труден час дълга си ще забрави,
ще те оклевети и изостави!
Но нека продължа за този тест.
Тук персонажите са общо шест:
съпруг, съпруга, верният приятел,
разбойници, лодкар, слуга-предател!
Тях всички в списък общ ги подредете.
Тоз, който е постъпил най-добре,
той нека лаврите ви обере:
на първо място него поставете!
А който ви е лош и най-зловреден,
във списъка ви нека е последен!
А после списъка ми изпратете!
Аз този тест сред своите познати
направих преди тридесет години.
И отговорите им още пазя.
И ми е любопитно да узная:
такива ли, каквито сме си били
сме още, или сме се променили!
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
Re: Tестче
Ооооо,това не е гордост.
Прошката е едно,но тук ставаше въпрос за най-добрият му приятел.
Все пак може да е знаел това:
Постъпил ли е правилно, не знам.
Не знам и прави ли са мъдреците:
че щом жена веднъж те предаде,
тя пак ще лъже и ще те краде,
пак в труден час дълга си ще забрави,
ще те оклевети и изостави!
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
Прошката е едно,но тук ставаше въпрос за най-добрият му приятел.
Все пак може да е знаел това:
Постъпил ли е правилно, не знам.
Не знам и прави ли са мъдреците:
че щом жена веднъж те предаде,
тя пак ще лъже и ще те краде,
пак в труден час дълга си ще забрави,
ще те оклевети и изостави!
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
Re: Tестче
Уникална творба, описваща вярно нрава на жената.
Особено това ме разби:
Да не похвалят гозбата й даже,
не е така обидно за жена,
тъй както ако секс й се откаже!
Тогава наистина откачат.
Иначе моята подредба естествено е за моралистите в разказа.
1. Приятелят - стоик до дъното на душата си и наистина верен приятел /такива хора рядко се срещат, но добре че ги има/.
2. Разбойниците рядкостно благородни и сантиментални /много Робинхудовски персонажи, макар че такива в живота няма/.
3. Съпругът - показал е, че не е келеш да се размеква и прощава, знаейки старата максима: 'простите ли едно оскърбление и непременно ще ви нанесат още повече'.
4. Слугата - верен и честен към господаря си. Можеше да замаже случката и да си поиграе със съпругата.
5. Лодкарят - пълна пройдоха, възползвала се от случая. Но кой ли на негово място би устоял?
6. Съпругата естествено. Каквото е дирила, това е и получила. Тъй като предпочела вместо един хубав и уреден живот с любящ човек до нея, една съмнителна нощна авантюра, за да удовлетвори похотта си, съвсем заслужено е 'хванала гората'. В края на краищата човек винаги носи отговорност за глупавите си действията.
Особено това ме разби:
Да не похвалят гозбата й даже,
не е така обидно за жена,
тъй както ако секс й се откаже!
Тогава наистина откачат.
Иначе моята подредба естествено е за моралистите в разказа.
1. Приятелят - стоик до дъното на душата си и наистина верен приятел /такива хора рядко се срещат, но добре че ги има/.
2. Разбойниците рядкостно благородни и сантиментални /много Робинхудовски персонажи, макар че такива в живота няма/.
3. Съпругът - показал е, че не е келеш да се размеква и прощава, знаейки старата максима: 'простите ли едно оскърбление и непременно ще ви нанесат още повече'.
4. Слугата - верен и честен към господаря си. Можеше да замаже случката и да си поиграе със съпругата.
5. Лодкарят - пълна пройдоха, възползвала се от случая. Но кой ли на негово място би устоял?
6. Съпругата естествено. Каквото е дирила, това е и получила. Тъй като предпочела вместо един хубав и уреден живот с любящ човек до нея, една съмнителна нощна авантюра, за да удовлетвори похотта си, съвсем заслужено е 'хванала гората'. В края на краищата човек винаги носи отговорност за глупавите си действията.
в отговор на Last Roman
#11
Re: Tестче
Не съм сигурна какво е трябвало да каже съпругът.., но със сигурност не е трябвало да я гони веднага от замъка сама и по нощница..., трябваше да й събере багажа и да я изхвърли с каретата си.... до замъка на баща й... или до нечий друг негов замък...
А лодкарят е най-отвратителното влечуго .. нищо не го оправдава, за това, което е... дори банда разбойнице се оказаха милиарда пъти по-благородни от
него...
Съпругата е постъпила недостойно и коварно наистина... , но после е преживяла истински ужас.
(Не е била само тя, която е хвърляла похотливите погледи... Приятелят постъпи хубаво накрая, но защо насаме си е позволявал тези погледи?)
-------
Романтична
А лодкарят е най-отвратителното влечуго .. нищо не го оправдава, за това, което е... дори банда разбойнице се оказаха милиарда пъти по-благородни от
него...
Съпругата е постъпила недостойно и коварно наистина... , но после е преживяла истински ужас.
(Не е била само тя, която е хвърляла похотливите погледи... Приятелят постъпи хубаво накрая, но защо насаме си е позволявал тези погледи?)
-------
Романтична
Re: Tестче
А защо отказа помощ от приятеля когато и предложи да изпрати някой да я придружи?
За да демонстрира колко в действителност е жалка въпреки опитите да се прави на велика.
Разбойниците не са били благородни.Има ли са уговорка да я изчакат и след това от любов да я пръснат.Лоткаря и е дал точно това което е търсила но не намерила при приятеля,но задължително е щяла да го намери при разбойниците.Празно няма,просто е налетяла на него.
Съпругата е преживяла точно това което си е търсила.И забележи че никъде няма написано насериозно че се разкайва/нормално при жените/
Първата и реакция е била
Тя влязла в стаята, но не заспала,
а в треска разни планове крояла.
Дали да си признае и разкае?
Но никой няма да я разбере,
и никой няма да я оправдае!
Дали на болна да не се престори
и да не влиза никой друг при нея,
докато Господ чудо някакво не стори -
да й подхвърли някаква идея!
А след като разбрала че съпругът знае започнал с типичните женски номерца
Тя молела да й прости, да го забрави!
Че няма повече така да прави!
Че туй й е било жесток урок!
Той нека й постави пробен срок!
Че няма на земята друг герой
в сърцето й! Че там е само той!
Че няма друго бъдеще за нея –
че тя без него няма да живее!
Изгони ли я той – какво да прави,
освен във Сини вир да се удави...!
А приятеля е казал-от погледите ти не се подвеждай.
Еба си,че ако всяка която погледна с похотлив поглед ми клякаше в скута,къде ще му излезе края.Това въобще не може да е никакво оправдание.
Няма тука място за прошка.
Ако е била с коняр или разбойник или с друг,може да се помисли по въпроса.Но за най-добрия приятел-забрави.Няма оправдание-гората!
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
За да демонстрира колко в действителност е жалка въпреки опитите да се прави на велика.
Разбойниците не са били благородни.Има ли са уговорка да я изчакат и след това от любов да я пръснат.Лоткаря и е дал точно това което е търсила но не намерила при приятеля,но задължително е щяла да го намери при разбойниците.Празно няма,просто е налетяла на него.
Съпругата е преживяла точно това което си е търсила.И забележи че никъде няма написано насериозно че се разкайва/нормално при жените/
Първата и реакция е била
Тя влязла в стаята, но не заспала,
а в треска разни планове крояла.
Дали да си признае и разкае?
Но никой няма да я разбере,
и никой няма да я оправдае!
Дали на болна да не се престори
и да не влиза никой друг при нея,
докато Господ чудо някакво не стори -
да й подхвърли някаква идея!
А след като разбрала че съпругът знае започнал с типичните женски номерца
Тя молела да й прости, да го забрави!
Че няма повече така да прави!
Че туй й е било жесток урок!
Той нека й постави пробен срок!
Че няма на земята друг герой
в сърцето й! Че там е само той!
Че няма друго бъдеще за нея –
че тя без него няма да живее!
Изгони ли я той – какво да прави,
освен във Сини вир да се удави...!
А приятеля е казал-от погледите ти не се подвеждай.
Еба си,че ако всяка която погледна с похотлив поглед ми клякаше в скута,къде ще му излезе края.Това въобще не може да е никакво оправдание.
Няма тука място за прошка.
Ако е била с коняр или разбойник или с друг,може да се помисли по въпроса.Но за най-добрия приятел-забрави.Няма оправдание-гората!
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
Re: Tестче
това, дали съпругът е изгонил жена си веднага или я е изпроводил поживо поздраво /с определен брой вещи/ на сутринта не е много ясно.
Колкото до приятеля - можел е да се възползва от развратната съпруга и може би наистина я е харесвал, но е превъзмогнал инстинктите си и е постъпил честно и почтено /че и съпровод й предложил на жената/. Ако беше приела - лодкарят нямало да се възползва и историята би имала къде по-щастлив край. Но пустата й женска емоционалност и недалновидност...
Колкото до приятеля - можел е да се възползва от развратната съпруга и може би наистина я е харесвал, но е превъзмогнал инстинктите си и е постъпил честно и почтено /че и съпровод й предложил на жената/. Ако беше приела - лодкарят нямало да се възползва и историята би имала къде по-щастлив край. Но пустата й женска емоционалност и недалновидност...
Re: Tестче
1.Съпругата- Искала е нещо, не го е получила от супруга си, събрала е смелост и го е потърсила другаде. Останалото са кофти обстоятелства. Преглътнала е обидата- отново е намерила повече смелост да живее, отколото лесно да прегърне студените обатия на дълбоката река. Повярвала е, че "Любовта е всепрощаваща", но Любов не е намерила, не и в очите на съпруга си. Той просто я е възприемал като лъскава вещ, част от двовцовия интериор. Хората грешат, а хората които ни обичат ни прощават. Ако съпругут и я е обичал, никога не би я изхвърлил, би доказал любовта си и би се погрижил за нея. Тогава, едва тогава би изпирал не само нейната любов, не само нейната вярност, но би пил от онзи нектар на нейната благодарност. Една жена никога не забравя тоз който и подаде ръка за да се изправи когато е паднала.
Имаш право да гледаш някого отгоре само тогава, когато му помагаш да се изправи. Аз съм сигурна как би се диржала след този инцидент жената, ако имаше мъж до себе си.
2. Разбойниците. Макар жестоки хора, те са се докоснали до нещо, чиято стойност знаят и са се преклонили пред нея.
3. Лодкарят. Низък човек с низки страсти. Природата му е такава, живота му е бил такъв, той от никого добро не е видял, за да може да отвърне със същото.
4.Съпругът- горделив, безсърдечен мухльо.
5.Слугата- мижитурка на заплата
6.Приятеля- Самовлюбен нарцис. Бъзльо който, не само не може да приене чувствата си, но и ако беше истински приятел, ЛИЧНО би изпратил дамата до дома на съпруга и.
Сега да очаквам ли убийство с камъни?
Имаш право да гледаш някого отгоре само тогава, когато му помагаш да се изправи. Аз съм сигурна как би се диржала след този инцидент жената, ако имаше мъж до себе си.
2. Разбойниците. Макар жестоки хора, те са се докоснали до нещо, чиято стойност знаят и са се преклонили пред нея.
3. Лодкарят. Низък човек с низки страсти. Природата му е такава, живота му е бил такъв, той от никого добро не е видял, за да може да отвърне със същото.
4.Съпругът- горделив, безсърдечен мухльо.
5.Слугата- мижитурка на заплата
6.Приятеля- Самовлюбен нарцис. Бъзльо който, не само не може да приене чувствата си, но и ако беше истински приятел, ЛИЧНО би изпратил дамата до дома на съпруга и.
Сега да очаквам ли убийство с камъни?
Re: Tестче
Не очаквай убийство.Просто ще получиш питанка.
Интересува ме как ли би погледнала ти на случката ако твоят съпруг те упои и да отиде в най-добрата ти приятелка да си поиска секс защото тя веднъж била му хвърляла белтъци.?
Как ще наричаш приятелката ти ако му откаже?
А как ако не му........?
Само си питам...
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
Интересува ме как ли би погледнала ти на случката ако твоят съпруг те упои и да отиде в най-добрата ти приятелка да си поиска секс защото тя веднъж била му хвърляла белтъци.?
Как ще наричаш приятелката ти ако му откаже?
А как ако не му........?
Само си питам...
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
балон за теб
аз много се чудех кой да сложа на първо място-разбойниците или съпругата, но после реших, че те са ми по-симпатични, тя се размекна много недостойно накрая, в началото ми харесваше повече.
слугата си е изпълнявал задълженията-чисто бизнес, за мен той не е виновен.
Приятелят е смотльо, то е ясно, "нямало друга жена за него"-дъра бъра, и каквооо, айде да се направим на пич накрая..... Отец Ередия в "Осъдени души", след него само нещастия.
Лодкарят е
, но тя сама му се е навряла в ръцете-значи си е виновна.
Съпругът-крайните решения винаги саясни, но понякога мисля, че е много лесно човек да се обиди, отколкото да потърси причина за това, което се е случило, да се прости и да се продължи напред.
Заставам до теб да фърлят камъни, т.е. балони и по двете ни. След 1 Зомби не ми пука, а след две подозирам, че даже ще напявам "а нам все равно".
Обича ме, не ме обича
Re: Tестче
ще си отспя най-накрая.
след като толкова го обича, и той нея-да се взимат (не му е хвърляля белтъци веднъж, а нямало било друг мъж за нея).....а, вече не го иска? ми тогава защо ми разваля семейния уют с фалшиви сигнали? аман от лицемерие.
него си го прибирам като "блудния син" и му съставям програма за изкупване на вината с онази лодкарка.
ето ти потенциално обяснение.
Обича ме, не ме обича
след като толкова го обича, и той нея-да се взимат (не му е хвърляля белтъци веднъж, а нямало било друг мъж за нея).....а, вече не го иска? ми тогава защо ми разваля семейния уют с фалшиви сигнали? аман от лицемерие.
него си го прибирам като "блудния син" и му съставям програма за изкупване на вината с онази лодкарка.
ето ти потенциално обяснение.
Обича ме, не ме обича
Re: Tестче
типично женска извратена 'логика'.
Както и да е - това ми напомня един случай за моя позната с любящ съпруг /високоплатен/ и две прекрасни деца. Та от много мислене и най-вече понеже се чудела как да си направи живота интересен, решила милата ми тя да си потърси емоция, въпреки че живее изключително уредено, съпругът й я обожава и пр. Хвана се с една пройдоха и както се сещаш цуни, гуни, муни... Е, съпругът разбрал. Явно наистина много я обича, не знам дали й е простил, но в момента пие много, ревнува я, естествено не я пуска наляво надясно сама /а преди й имаше пълно доверие/. С други думи - жената е искала да живее в интересни времена и си ги е получила. Женска глупост. И оправданията, че е търсила нещо, което не е получила са пълни измислици.
В общи линии /говоря и от собствен опит донякъде/, колкото по-мило се държиш с една жена и й угаждаш, толкова повече се качва тя на главата ти и прави простотии. От друга страна мъжете, които се държат отвратително с половинките си, бият ги, ревнуват ги и пр. изобщо си нямат такива проблеми. Просто жената така е устроена - отговаря с обратни чувства към теб. Обича мерзавеца, презира рицаря.
Както и да е - това ми напомня един случай за моя позната с любящ съпруг /високоплатен/ и две прекрасни деца. Та от много мислене и най-вече понеже се чудела как да си направи живота интересен, решила милата ми тя да си потърси емоция, въпреки че живее изключително уредено, съпругът й я обожава и пр. Хвана се с една пройдоха и както се сещаш цуни, гуни, муни... Е, съпругът разбрал. Явно наистина много я обича, не знам дали й е простил, но в момента пие много, ревнува я, естествено не я пуска наляво надясно сама /а преди й имаше пълно доверие/. С други думи - жената е искала да живее в интересни времена и си ги е получила. Женска глупост. И оправданията, че е търсила нещо, което не е получила са пълни измислици.
В общи линии /говоря и от собствен опит донякъде/, колкото по-мило се държиш с една жена и й угаждаш, толкова повече се качва тя на главата ти и прави простотии. От друга страна мъжете, които се държат отвратително с половинките си, бият ги, ревнуват ги и пр. изобщо си нямат такива проблеми. Просто жената така е устроена - отговаря с обратни чувства към теб. Обича мерзавеца, презира рицаря.
Редактирано от Last Roman на