do you remember...

94 отговора 0 прегледа
в отговор на emma_goldman #41

Re: как няма да имаш проблеми. с нашето поколение

имах ученичка манекенка. казваше се райна, като стана манекенка си смени името на рената. не си спомням да съм бъзикала някого повече. ама на нея не и дремеше.

Имаше една Райна която ми предложи свирки в 10 клас. В междучасието.






кажи, файли, коя учителка ти повлия най-много сексуално?

Другарката Кочева. През 1985-1986та ми биеше чимбери с тежкият си пръстен на главата. И ме направи садист.

Отговор
в отговор на dalya_night #42

Re: гррррррр

Ебец
обичам ги
почти колкото джудистите

каква беше питанката

Отговор
в отговор на emma_goldman #43

Re: do you remember...

На мен винаги са ми харесвали мъжете учители - това значи ли че съм гей

Апропо това с баровете и дискотеките и на мен ми беше супер гадно. Порядъчно съм се почерпил аз с дръжината, влизаме в едно заведение и какво да видя - бармана мой студент мамка му. Супер добро момче и голям свежар - но какво "неизвинено" му натрясках, като ми закъсня за упражнението следващата сутрииин

Отговор
в отговор на emma_goldman #44

Re: do you remember...

емич, ще пиша после
страхотна тема!

Обичам... даскал...

Отговор
в отговор на emma_goldman #45

Re: Абе г-н зам. главния...

(Ричката) си имаше 2 основни линии на поведение, докато изчакваше софийското си бракуване (което всъщност му донесе и журналистическата кариера та чак до "Плейбой"): 1 - да го сложи основно на първокурснички и 2 - да не си съсипе бъдещия брак (разбирай "кариера"). На мнение съм, че Саркис страдаше и от 'ореола' на Ричката, но в този средновековен град е много лесно да попаднеш в разни капани - било по квартирни съображения, било по факултетни, било по клюки.сом ...

Ако си чела онзи анализ на "Чайна таун" с участието на Ф. Дънауей и Дж. Никълсън (имаше я тази книжка в библиотеката на БритишКаунсил във В.Т.) аз бях направо в ролята на героинята на Фей - стоя си отстрани и гледам мъжете кви ги дробят. Със всичките им налични средства - слова, поведение, полови изпълнения - усмихвам се и изчезвам, когато си искам. Ричката ми се хилеше, защото явно успявах да го отърва от напористото женче (което в периода на секса им не беше първокурсничка - какъв срам за него само) - и съзаклятнически не коментираше нищо, Саркис обаче се нервеше. Защо пък се заяде за изпитите,ти казах, че не ми стана ясно. А за късанията по изпити, като средство на раздаване на власт във ВТУ ми беше дори тогава все едно. Бях там за малко, отдалече бях, имаше обстоятелства, които не ме обвързваха с този град и просто си изчаквах периода на завършване на следването.

Един мой известен съсед тук също е известен със зорлем взетите си държавни изпити във ВТУ, ама нещо сега ВТУто много се гордее, че му е възпитаник. Айде - няма да влизам в подробности, че е художник, а ти имаш инфо за възпитаниците на този факултет и сигурно се сещаш за кого говоря. Не че аз съм толкова успяла - просто във ВТ заблудите са повече от реалността. А на Саркис детето успя на изпитите - но по специалност адски далечна от бащината му.

А учителстването ти по английски пак ли бе във ВТ? Тези дискотеки, където са те 'притеснявали' тамошни ли са? Ако да - мога да ти кажа една 'ученическа' история оттам - нали и това ти е в темата?

Отговор
в отговор на emma_goldman #46

Re: do you remember...

Аз явно не си падам особено по даскалите. В училище имаше един тъмнокос и млад красавец, преподаваше ми английски. Това беше единственият мъж, по който беше възможно да се загледаш, останалите даскаля бяха или жени, или с по три неуспешни брака зад гърба си. Или пък прекалено много напомняха за баща ми. Но така или иначе училището ми винаги съм оприличавала на тежък физически труд, та не ми оставаше особено много време и желание да се разгонвам подобаващо.

Университетът беше друго нещо - време колкото искаш, млади и (тук - там) свестни колеги. Преподавателите бяха твърде възрастни даже за моя вкус.

И все пак истинският ми "учител" дойде малко след това.

...'cause you're my fellow, my guy...
Отговор
в отговор на emma_goldman #47

Re: do you remember...

Смучи ми края на ... хавлийката и трай


Енергия за любов
Отговор
в отговор на Coнaтa #48

Re: do you remember...

Хахахаха, антисексът нахлу в университета-айде да си изберете един за ебане между Лазар Груев/сегашния съдия №1/ , Георги Петканов/бившия на правосъдието/, мазен Стоян Ганев, Янаки Стоилов, Снежанка Ботушарова , половината конституционни съдии , дупетати и министри -всеки ни учеше на чалъми, Токушев, Димитър Михайлов, Александров и двадесетина вехти дамски каци , като най култовата беше Фани Милкова на 80 години , дето четеше османски феодализъм в Сорбоната и забравяше да си тури рокля под шлифера , а идваше по маратонки и комбенезон в 272 аудитория...
Имаше един симпатичен интелигентен мъж по римско право и това беше целия сексуален щрих у университета...Евлоги и Ристю Георгиеви беха по-секси , макар и седнали навън ,на булеварда....
Ама според мен вузовските години небива да се включват в темата-не е честно така , преподавателите не са педагози в класическия смисъл , пък и насреща обучават пълнолетни магарета-нас , демек...

Отговор
в отговор на emma_goldman #49

Re: do you remember...

Аз съм ценител на добрия превод, не ме познаваш. Чел съм изданието на библиотека Галактика, не знам дали е превода на твоя човек, добро е.

Моята работа е свързана с много терминология на английски, често непреводима, понякога много мисля докато успея да преведа нещо на БГ.

Ето ти един подарък: най-подходящия превод на "embedded" в нашето приложение е "заврян" (мое дело е, а десетки хора от години търсят добър превод и най-масово ползвания е "вграден")


Енергия за любов
Отговор
в отговор на moon_rain #50

Re: do you remember...

по физическо почти винаги са готини, щото са вифаджии, спортни тела, не много умни, на нивото на ученичките общо взето.

като работех като учителка колегата по физическо ми беше най-доброто приятелче, цъкахме 21 в прозорците с него в салона. нямаше 30 и все ми се оплакваше, че не знае кога ще получи ерекция в час. пък и момите го задяваха много. а той само им повтаряше - "днес жена ми ме е пратила с железните гащи, оставете ме." а на мен: "не, не издържам вече!"

Отговор
в отговор на Gripen #51

Re: do you remember...

е ти пък! аз от солидарност на другата сутрин не ги закачах. щото обикновено след бурни нощи първия час давах контролно, а аз си слагах черните очила и поспивах 40-45 минути, подпряна на лакът на бюрото, уж съм се замислила.

Отговор
в отговор на LadyMorgana #52

Re: Абе г-н зам. главния...

не, в пловдив бях учителка за малко. ама давай историята от търновските дискотеки. (те пък едни дискотеки, ама карай.... )

Отговор
в отговор на dalya_night #53

Re: do you remember...

еееее, гати факултета верно! ми да си учила филология, ма сестро! там са секси пичовете преподаватели. е, на, биолчев, и на тези години не се дава, копелето!

влиза, влиза университетът. аз излязох от пубертета след 25, така че се броя за неукрепнала психика по време на следването си.

Отговор
в отговор на O!Sag #54

Re: do you remember...

може да значи и вграден, зависи от контекста. но иначе добре за заврян, много добре, направо отлично. шест, седни си.

Отговор
в отговор на emma_goldman #55

Re: do you remember...

сега се сетих нещо, като ми описваш тази приятелска идилия....
тия копеленца всъщност са ни желали, знаеш ли... щото аз до последно си мислех, че можем да сме приятели и да витае лек флирт. след малко години си давам сметка, че всъщност те си мислят за ебане, завалиите, ма като няма кой да им се просне в краката...
с това предисловие исках да кажа за твоя преп., че най-вероятно е искал теб да чука....аз свеждам всичко до това, защото съм примат на токчета, сори

имах един страхотен асистент в университета....само за него ме е яд, че не му се проснах в краката....беше по онова време, когато не правех още секс и бях с много изострена чувствителност....всяко движение, всяка усмивка, всеки поглед - всичко беше еротика...еееххх

Повярвайте и кактусът е цвете...
Отговор
в отговор на emma_goldman #56

Re: do you remember...

Е какво контролно - то беше упражнение в университета и то в 7:30

Отговор
в отговор на moon_rain #57

Re: do you remember...

о, пичът беше под 30, по цял ден се разхожда сред гимназистки по шорти и тениски, които го закачат. той, ми се струваше, че искаше да чука всичко на два крака с дупка между краката, завалията.

ми глей ся, аз като бях учителка, не съм си пожелавала грам ученик. малолетни са все пак, пък аз имам страх от закона и някакъв морал все пак. пък и ме беше втресла една голяма любов по онава време, не си е работа. виж, веднъж водех едни вечерни курсове за възрастни, там треснах един, направо гаджета си бяхме станали, ама той си беше пълнолетен, само малко по-малък от мен.

Отговор
в отговор на Gripen #58

Re: do you remember...

пращаш ги да си играят на слънце.

Отговор
в отговор на O!Sag #59

Re: do you remember...

Embedded son-in-law например.

Отговор
в отговор на emma_goldman #60

Re: Не - не беше дискотека...

у ВТ - верно, че са дискотеки неповторими .... чак да не стъпиш у тях.

Учителствам си аз в периода 'педагогическа практика'. Аз - по английски, едно приятелче - по една друга хуманитарна специалност. В едно училище. Много близки си бяхме, но не гаджета, момчето имаше страховит вид - освен високия си ръст и добрите умения за манипулиране на обстановката беше приятел с пънкарите и т.н. страшници в целия североизток + агитката на Левски ... и двамата бяхме в 'неясни' отношения, защото си бяхме помагали да се прибираме след запои по квартирите, видимо явно сме се прибирали заедно (по тамошните критерии) и т.н.

Та - чудни и прекрасни бачкаме в едно даскало. И един от учениците ни - син на собственика на едната от култовите кръчми. Познай дали не завърши по нашите предмети със шестици. Беше свястно момче, но имаше доста непокорен нрав за тамошния район. Само че осигуряваше каса с бира, посрещаше 'господина' и/или 'госпожицата' (и тя една 'госпожица' - русо гадже с кубинки, къса карирана пола и кожено почти рокерско яке) и знаеше отговорите на контролните си. Като разбрахме, че е заминало да живее в Щатите момчето май го поляхме с 'господина'. Заслужаваше си.

А даже 'колегите'-даскали май не смееха да коментират имаме ли връзка с господина или не. Само ни гледаха с нещо, дето Ерофеев нарича 'големите широко отворени очи на моя народ'. А иначе мълчаха. И учениците мълчаха. Никакви коментари - смеят ли

Отговор