do you remember...

...dancing in stlleitoes in the snow?

тц, не е това, макар че много обичам това парче.

досега бях с една много приятна групичка хора и така си се заровихме в подсъзнанието, че ми стана леко неудобно. една от приятелките ми, с които бях, е учителка - по латински, старогръцки и цивилизация (бахти страстоспиращото, но тя е наистина много надървяща мацка, ако мъжът й не беше наоколо, щях да го докажа и на практика. аз съм пансексуална и харесвам приятелките си във всички смисли. )

аз също съм била учителка за кратко. бях на 24, преподавах в 11-ти клас основно. имах ужасни проблеми. тогава реших, че това не е за мен и си смених попрището. просто ми писна в разни дискотеки, в които аз възнамерявах примерно да си сваля сутиена всеки миг, някой да ми вика: "госпожице, добър вечер!" или "бахти, английски ли имаме в този час?"

НО!

се замислихме за влиянието на учителите върху нашето сексуално съзряване. аз си признамам, че като една бивша спортистка, всичките ми учители по физ. въз. са ми оказвали подобно влияние. спомням си, 6-ти клас, аз - едни от първите ми менструации. аз отново - скатавка от съзтезание, щото ме е срам да кажа да господина по физ. въз. прибиране вкъщи. кофти оценка по физ. въз. разгневеният ми баща - дъщеря му е, разбира се, най-добрата атлетка в това училище. (те искаха да ме карат да плувам, ако беше бягане, щяхме да избегнем гнева на баща ми. но баща ми верно ходи да го бие онзи, не знам как не се стигна до физически сблъсък. мисля, че татко е интелигентен пич. и май са си говорили за менструации, по инструкция на мама.) друго - в гимназията, имахме даскал по физ. въз. беше ужасен женкар. сваляше класната ми (по английски), и двамата бяха женени. наблюдавали сме ги с огромен интерес. това е първият ми сблъсък с извънбрачната любов. а учителят ми по физ. въз. естествено ме обичаше много (аз там и бягах, и плувах, и волейбол играех, и въобще съзтезание зададеше ли се - аз бях. а госпожата по английски не беше виждала човек да заучава повече думи за единица време, та беше сложно, не можех да заема страна.)

после - господинът по география. убийствен пич! всички бяхме влюбени в него. беше пред пенсия, но йога (затова ужасно младееше), и автор на няколко култови реплики, като: "дайте ми един пирон да побългаря тази черна дъска." и "интелигенгност е да знаеш, интелигентност е да си признаеш, че не знаеш."

в университета - да не започвам. само ще кажа, че на превод ме е учил преводачът на "пътеводител на галатическия стопаджия". нямаше колежка да не е влюбена в него. изключвам тези, които беше наистина наебал.

все сексуални поводи да се влюбиш в господин учителя.

некви откровения в тази посока?

има\ две професии популярни без секс у тех, или ако има секс-е извратеняшки, и тази е едната
всеки дамски педагогически сексапил е дървено желязо
или има секс ,или има педагогика
мъж даскал-тва е отчайващ оксиморон....най-чисто е до стената, и на автоматична-
ама не ебня
Емо, сега разбирам некои неща от къде идат

дай некой спомен. виж аз как съм се размазала - първи менструации, култови преводачи.

нееее, не така! искам откровения.

Че ние сме неуправляеми. С нищо. А на 24 баш когато групировките изгряваха. Как си го представяш това? Учителка с един клас курви и закоравели малолетни престъпници?Заклети до един. С американски знамена и пистолети в джобовете си?Нали се сещащ, че контролът. Е абсурд.

...трябва да изгледаш отново онзи стар филм със Сидни Поатие - "На учителя - с любов"...

Дышите глубже: вы взволнованы!

имах ученичка манекенка. казваше се райна, като стана манекенка си смени името на рената. не си спомням да съм бъзикала някого повече. ама на нея не и дремеше.

кажи, файли, коя учителка ти повлия най-много сексуално?

Като се опитам да си спомня кое се е отразило най-много на сексуалното ми съзряване в детска възраст - не мога да го свържа нито с родители, нито с учители, а само с учениците и улицата). Наистина не помня да са ме привличали по-зрели мъже в тая възраст. Смятах ги за чичковци, които можех да уважавам, харесвам, ама чак пък секс...бляк...А и бяха вид началство - друга бира) И на тази възраст в момента пак не изпитвам никакви сексуални желания към хора, които са ми "шефове", действа ми анти)

А и поне до 8-9-ти клас смятах, че секс след 35 не се прави, така че нямам спомен да съм ги възприемала никак, освен като чичковци))) После пък ги бъзиках)

Май не ставам за тая тема. Но наистина не съм усещала подобно влияние от "възрастните" - нямам идея защо, чак звучи ненормално)

П.С. Естествено едно единствено изключение - дърт като козел художник, който сякаш ме събличаше всеки път като бях в ателието. Но там беше дълго, сложно и прекалено артистично за да е само сексуално влияние...И ме рисуваше понякога, а аз мълчах като риба и се изчервявах ( иначе бях бърборка и мноу отворена )

най хубава беше класната-до 11клас в гимназията-мъжът и я биеше нонстоп идваше синя , а ние и подарихме гримове и дойде два пъти по синя...
останалите бяха авторитетни, начетени , знаеха , но секс в тях никакъв;
жените бяха средна хубост към грозни;
никой не вземаше в подобни гимназии перкендета току що завършили ;
имаше чат пат учители мъже ,приличащи н а орли с ориз, а в най-добрия случай-на печенеги , загубили коня си
до 8 клас нямам представа дали учител ми е ловил окото , щот не ми ставаше кура още от вехти воеводи /всеки над 30, нали/
по принцип съм възпитавана да не признавам авторитети дълбоко в себе си и да не бия чело и евала ако мога да го избегна и на една задача да и търся мои си поне две решения-дължа го на баща ми
Емито , после след години много беседвах с вещите лица психиатри-споделят моето становище относно педагозите
Иначе имах няколко съученички, влюбени крави в гимназията , дето срещу глупавия пуяк по физика си пишеха на клепачите "обичам те "и като премигнат и затворят очи-и онзи чете послания....
винаги съм предпочитала гребците от спортните школа , не знам защо

а, не е това. онова е наистина с любов (в онзи чист смисъл). тук става въпрос за неуправляуми пубертетски трепети. и аз съм ги изпитвала, и към мен са стреляли.

сега си спомням мила случка. работех някога за издателя на плейбой (друго списание, не това). редакцията на плейбой беше до нас. пътуваме със зам. гл. ред. на плейбой тогава (сега гл. ред.) в асансьора, той ми беше някога асистент по творческо писане. и докато пътуваме, аз, за да стопя леда, му казвам: знаеш ли, ти ми беше асистент по творческо писане. и го видях, как изтръпна. и си спомних как една колежка на времето каза относно него: като си помисля, че от цялата група само аз и пешо не сме спали с него, лошо ми става. и си спомних това, разбрах защо изтръпна и преди да се приземим на първия етаж му казвам: споко, не сме. и той си отдъхна.

Тук писах за даскала по физическо.
Иначе в университета - всички възнасяха Биолчев, особено мацките от другите градове. /Да се отбележи, колко съм възпитана и не употребявам думи, които някои намират за обидни./ Никва логика, ама факт.
Аз също го харесвах, щото вместо да ни занимава със особеностите на славянството, ни разказваше реални случки от реалния живот на реални хора.
А и защото имах 6 при него, естествено.

В 5-ти курс, когато трябваше да учителствам, не ходех на практиките, а на курсове по ориенталски танци.

имам много добра приятелка, провали си живота заради даскала по литература в гимназията. култов учител, славата ми се носеше през девет села в десето.

та тя беше в 8-ми клас (14-15 годишна), туркиня, току що й бяха сменили името. той й беше класен (по онова време около 40-те, плюс, минус). алкохолик. намери си той поле за изява. бяха любовници през цялото й учене в гимназията. тя завърши, техните имаха бизнес в германия, едвам я изчаха да завърши, за да я приберат при тях. тя избяга по тениска и шорти от там, за да е с него. (той междувременно се разведе, остави си жената с две деца, щото нали му е под нивото.) дойде мацката при него, той й направи бебе без да се ожени за нея, на няколко пъти събираха пари за сватба, той ги изпиваше. последния път като ги изпи, я беше изгонил от тях, щото била "мръсна циганка". тя беше в деветия месец и нямаще къде да отиде, щото техните са в германия. мисля, че тогава го бях хващала за реверите и го бях лепила на една стена, щото аз нали съм 1.75, а той е 1.60 и 60 кила напикан. тя ме спря тогава да не го убия. сега е при нея в германия, техните го отглеждат, а той си отглежда алкохолизма. тъпа история. на учителя с любов, разбираш ли.

е така и аз с един писател. хич не му и трябваше да ме съблича. аз си бях съблечена като стой та гледай колчем подхванеше темата: "ти си..."

а на художници вяра нямам никаква. те са измамни същества. на писатели по връзвам, щото съм дете на думите.

срамежливо описание на рашо. можеш и по-откровено, мисля.

а биолчев и аз го харесвам, нищо че не съм му била студентка.

дърт като козел художник
Ха ха ха!
И козлите някога са били козлета,бе.
Усещането пред художник е всичко друго, но не и комфортно. Кумът ми е художник, действа ми ужасно на сексуално ниво, не обичам да ме рисува, не знам що.
Хубавото е, че на картина съм почти хубава, за разлика от снимка, но така е то, обича ме човека, украсява ме...

те художниците най-често също умеят да говорят красиво)))

Колкото и да ми е четкал егото, щото нали...малка, ама с его), ме караше да се чувствам супер неудобно и не на място. Това не беше и не е моя свят. Тоест мога да го броя за влияние И сексуално, щото не съм си помисляла след това да се завъртам из тия среди.

Изпитвам много голямо подозрение към художници, актьори, поети, музиканти и други люде на изкуството. Те сякаш винаги притежават един вглъбен "умен" вид, говорят дълбоко и красиво, като се напият страдат до кръв, постоянно демонстрират някакво нечовешко благородство, а всъщност си мислят как да ти свалят гащите - не че последното е лошо принципно, само че се получава нещо като на свинче - звънче. И са супер егоисти, за тях е закон да ги дундуркаш, ако имат нужда и да изчезват в своя уникален личен свят, ако нямат. Тва беше яко офф, но да си кажа аз)

Ти падаш ли си по "учителите" и "шефовете" в момента? Авторитетът вдига ли ти го още?

този ме караше да се чувствам некомфортно, определено...и се държах неадекватно - не помня да съм казала нещо смислено с месеци. Само се усмихвах като Мона Лиза и рисувах и той мен)))

Даже не ме разкрасяваше много, козелът му с козел) - опитваше се да ме убеди, че голото тяло придава живот на картината - айде не на мен тия - бях загърната до брадичката. Кандисвах да си пусна косата само и то рядко)))

Истории с Рашо бол.
Много се уважавахме с него, на една дата сме родени и смятахме, че е някакъв знак.

На един купон се изпокарах жестоко с някакво гадже и тръгнах да се прибирам пеша от Люлин към Надежда през нощта.
Бяха ми връчили кухненски нож, за всеки случай, щото е опасно, видиш ли.
И маам аз бесна-неизвестна, набила ножа в некво чанте, ама изобщо никва ориентация в тъмното.
Добрах се до Орион, като преди тва се озовах в няква циганска махала с много кучета. Ама вече рева, с глас почти! Щото и обратно не мога да се върна.
На Орион на кръстовището асфалтират улицата, по която възнамерявам да минавам. Работниците ме гледат, аз инстинктивно се стремя към светлото, ама ме е страх от тях.
В тоя момент спира една бяла жигула до мене, и тогава вече стиснах ножа.
И чувам познат глас, и още не осъзнавам чий е, ама надух гайдата и се втурвам в колата.
Докато се успокоя, човека в чудо се видя. А как се израдвах, като светнах, че е Рашо..
Закара ме до в къщи, поканих го разбира се и се насвяткахме много качествено.

Много ми е мило като се сещам...

единственият път, когато авторитет ми го вдигна до небесата, беше с въпросния писател. нали и аз пиша, дадох му неща да чете, а той, да не му издавам самоличността, ама е култов писател. и нали се сещаш, че от неговата уста, изречения като: "копеле, няма смърт, щом ти идваш след мен" и "защо ли винаги съм си мислел, че мъж ще ме наследи, като гледам, че най-вероятно ще е жена. искам да те науча на всичко, което знам" са ми подействали изстрелващо в космоса. аз само този го смятам за мой учител, ако не броим първата ми продуцентка, ама там няма сексуален момент. а с този имаше. не буквално, но ми изчука мозъка. сега, вероятно е просто да е искал да ми влезе в гащите, ама пък точно него да подозирам в такива неща е неприлично. може да си има която жена се сети. та все се лаская, че не е било това. плюс това ми посвети стихотворение, че и разказ, че и един текст, отговор на едно мое писмено любовно обяснение, в което ми казваше: "никога не съм срещал човек като теб." надървящо, нали?

И на мене не тия, гола не ща да се гледам на картина.

Цяло чудо е, че изобщо шило като мен може да седи мирно докато го рисуват, чувствала съм се горда с упоритостта си.

е тва е! за тва я писах тази тема!

много хубав спомен, бери! не са само бащите ни, които са ни направили жени, нали?