do you remember...

Щом си усетила нещото, явно го е имало...
Иначе думичките сами по себе си може да ги каже всеки на всяка - особено последното. И егото ни направо ръкопляска после) Но усещанията рядко лъжат, особено след време си даваш сметка кое е било истинско и го помниш като такова)

чакай, чакай....Как това се е отразило на сексуалното съзряване? Обясни моля? Аз това не бих го приела като такова никога.
Той я взел с колата и се напили после. Обясни!!! Плс!

Има поне два превода (от двама различни преводачи) на Стопаджията на български. Малко подло от твоя страна... Сега няма да мога да спя.
Моят даскал по физическо беше култов пич. И аз мислех така до момента, в който го видях да плува- някак вяло, все едно всеки момент ще се разложи във водата. Иначе искаше да ми пише 5 по физическо заради баскетбола и волейбола, макар че бях най-добрата по лека атлетика и спртна гимнастика. Не знам за секса, но с тоя пич беше първото ми изнудване в живота. Подметнах, че ако ми пише 5, ще разкажа на всички как плува.

Ама как бе.
А баща ми сигурно е от малкото бащи, които се радваха, че гаджетата на дъщеря му остават да преспят в къщи - за него беше въпрос на внимание и възпитание, изпратили са ме до дивите дебри - остават в къщи, няма да се лутат по никое време... Хем времената бяха други, не толкова опасни.

Сега се сещам и за един асистент по езикознание, няма да му пиша името, че популяризиран го раздава, е с тоя човек по време на учене за изпити ми е бил най-големия релакс.
Излизаш от библиотеката, едва гледаш, умряла от глад и жажда и му засичаш ведрата физиономия, която усмихнато се лензи и казва "аре, че бирата се стопли".
И в лаф моабет вземе та ти преразкаже всичко, дето си го кълвал цяла сутрин...
А ти се взираш в пъстрите му очи и се питаш кво ли ще да е ако му усетиш пулса... Ха хах..

Дееба и езикознанието, майната му на Бояджиев, три пъти съм късана, но... След като не знам защо мъж е от мъжки род...


Оф, вуйна ви не е нощно пиле, отивам да си плясна тлъст слой мазен евтин крем за ръце и се легополягам.

Бе и аз съм била учителка за кратко, и аз в този дето отговаря на бг 11тия клас (ма те сега май вече са 12, та не знам точно...), получих 4 валентинки от ученици, та може и да съм повлияла някому, знам ли
Училището беше скука, повечето все жени, макар че едната като се замисля, беше доста сочно парче, но в университета, ах, в университета...имах един преподавател, имахме 40 години разлика, беше страхотен женомразец, на студентка не беше писал повече от 5 от 20 години, и пак се говореше, че когато го направил тогава бил в необичайно добро настроение.
А и нещастие, при нас никой преподавател не спеше със студентките си, морални са си гадовете, не вървеше да го сваля, но така ме беше амбицирал, че летях за лекциите му

Aко отрежеш с ножица едно безкрайно въже дали ще получиш две безкрайни въжета?

саркис асланян е оригиналът. авторът на термини като "пангаратически гаргаробластер". сладък е, нали? как се скатах да не го изчукам при толкова години следване? през цялото време ми преподаваше.

култови случки с него.

9 декември сутринта. имаме час при него от 7.30. той, естествено, той също се е напил по случай студенстския празник. единственият, който отива на час при него, е гадният кольо от русе (автор на култови реплики като "обичам да ям пица сластна" и "как ви се отразява старопрестолния?" - аз съм учила в търново). саркис поглежда кольо, разбира, че това е груб бъзик с него и сме го пратили единствето, за да видим, дали някоя ще се появи в час след 8 декември. саркис стои 15 минути с гръб към кольо, с черни очила на кръвясалите си очи, с лице към прозореца и с люто омерзение към нас, спящите. и когато навън започва да просветва, той, без да се обръща към кольо, му казва: слънце грейна, върви да си играеш.

друг случай. писмен изпит. получавам си аз задачата, мисля извество време, той ни пази. аз откачам в един миг, обръщам се към него и го питам: г-н асланян, може ли да пушим? той ме поглежда спокойно в очите и казва: не. след което си вади цигара и си я запалва.

друг случай. аз завършвам предсрочно. карам 4-ти и 5-ти курс за 1 година. не съм му ходила на всички упражнения, щото няма как. карам 2 години за 1. сгащвам го пред университета и започвам да му се обяснявам, щото трябва да ми завери семестрите. "така и така, 2 години за 1, не съм ходила на всичките ви упражнения". той ме слуша много внимателно. и казва: "това е ужасно лошо. не виждам как мога да ви помогна." аз продължавам да се обяснявам, вече изпаднала в отчаяние. той пак ме слуша, ледено спокойствие. и така към половин час. накрая на мен ми писва и го питам: "ще ми заверите ли семестрите?" и той със същото ледено спокойствие отговаря: "да."

та така със саркис. неговите лафове при нас бяха известни като "саркизми".

ей ся си намерих любовното обяснение, дето му го написах. публикувам го със съкращения.

.....
За теб аз съм епизод (ако мога въобще да се надявам и на това), за мен ти си централна история в живота ми. Никога не съм срещала човек като теб и никога повече няма да срещна. Не знам какви размествания във времето и пространството са станали и къде се е заблял Господ и цялото му ангелско войнство, за да се случи това прескачане между вселени, но факт – станало е. Обаче съм напълно наясно, че съм бракониер в твоя свят, че скоро ще ме хванат, че съм нелегално там и ще ме екстрадират много грубо. И тези дни са ми като едно напито очакване на смъртна присъда. Щото помилване няма да има. И аз ще си остана при лигльовците, дето ще ме лигавят доживотно, само че ще знам, че може и по-иначе, а от това лигавенето ще ми е по-блудкаво, противно и унизително от преди. Ще ми е наистина като валяне в сополите на Дявола. Но това си е мой проблем.

ама като съм влюбевна съм мното красноречива. ама после като ми дадат текст, в който пише - не съм срещал човек като теб (нека аз да съм го казала първа) ми става хубаво, нали?

ей тва са житейските учители - култови, всепоглъщащи, всеотразяващи се. другарят по физ.въз да го духа.

О, моите трепетни изживявания са по-"технически"! Цял семестър колегите ме бъзикаха, че отивам твърде често при асистента по Физика на частичките, тесен специалист по shear forces. Той беше стопроцентов двойник на Стивън Кинг и се правеше до последно, че няма да ми завери протоколите и да ме допусне до изпит, понеже не бях готова с едни изчисления в определения срок. Аз му обясних, че с колегата, с когото трябваше да работим заедно по проекта, изчезна ненадейно, а после се оказа, че отишъл в Боливия да се жени. Така и не се върна, де... А Стивън Кинг, точно когато щях да се разрева от отчаяние, заяви най-безцеремонно, че не е необходима заверка, за да се явя на изпит-така поне било при него. Така и не разбрах дали повярва на оправданията ми с романтичния ми колега, драснал в Лат. Америка, което си е самата истина, сериозно...


Този превод, доколкото знам, е най-добър! Браво на Саркис!

Възбуждаш ме като вогонска поема


Енергия за любов

Не искам да те разочаровам, ама въпросният термин си е буквален превод (което вероятно знаеш).


Енергия за любов

Ха, каква интересна тема, никога нямаше да ми дойде на акъла да се замисля точно за това. Аз винаги съм имала страхотни учители, които са оставяли ярки следи в душата и живота ми, но не откривам никакво влияние върху сексуалното ми съзряване - мисля, че по-скоро аз съм допринесла за тяхното, хаха, особено в студентските ми години, когато хич не си поплювах.

От художествената гимназия ми е останал споменът за ателиетата, мирисът на бои, терпентин, междучасията в пушкомите и учителите, които бяха отнесени, лежерни и брадати (само мъжете, де). Учителят по живопис беше редовно подпийнал и ние си знаехме, че когато ни потрябва, можем да го намерим в кръчмата отсреща, където имаше навика да се заседява. Но никога не съм съзирала нищо еротично в тях, а и аз ходех на училище от дъжд на вятър (бях "проблемен ученик"), та се познавахме бегло.

Имаше едно единствено изключение - учителят ни по пластична анатомия, който беше училищният секс-символ, беше кошмарно красив и по коридорите доста се шушукаше за нездравия му интерес към ученичките. Аз в началото не повярвах и реших, че тези клюки са родени от девичите мокри сънища на съученичките ми или от негови колеги, които му завиждат, че е хубавец. Но когато ми дойде ред да ходя в часовете му (чак в 11 клас го учехме този предмет), разбрах, че изобщо не са слухове. Веднъж дойде уж да ми коригира рисунката (изучавахме скелет) и докато ми показваше къде точно съм объркала нещо ("случайно" грешката се оказа около гръдния кош), съвсем откровено ми обара циците. Почувствах се много зле, заля ме някакво усещане за злоупотреба и за нещо нередно и болно. Не казах на никого, но вече бях нащрек и тенденциозно го отбягвах, а той пък се държеше пресилено френдли и свойски, с което още повече ме напрягаше.

Е, не е било някаква вселенска драма, но ми остави лош вкус. Но пък ме подготви психически за студентските ми години - благодарение на него вече знаех, че има преподаватели мъже, на които им е много слаб ангелът.

[линк]

темата е сладка, като едновремешен сладолед.

А и ти така хубаво си я наредила. Учители добри, учители- недобри, университет.

Повече винаги съм си харесвала учителките. По литература например бях любимка и на трите си учителки - а те и трите си бяха от класа - едната беше изучила доста известни актьори и други хора на изкуството и под. Помня, че и при трите имаше моменти, когато повеждаха дискусията по такъв начин, че трябваше наистина да имаш адски много знания, за да се включиш и продължиш в нея. И това ме караше още повече да чета. Имаше такива моменти и във филологията - засичаш се с някой преподавател някъде, разбираш се, че ще се подготвиш самостоятелно и си поемаш отговорност за издънка и си действаш - имаш заверка, поемаш вземането на изпита си обаче сам.

Но някак не си спомням чак да съм се втрещявала от мъже-учители. А с любимия ти преподавател по 'английска литература' имах супер 'комични' отношения. Виж, харесвам му превода на книгата, самата аз съм и се кефила много. Но като поведение човека беше ебати неуравновесения тип.

Та - фактор първи за отношенията - делеше той квартира в една търновска съборетина с един бъдещ зам. редактор на "Плейбой", а аз изповядвах съквартирантка, която спеше повече в тази квартира, отколкото в нашата, та ... то беше една търновска семейна идилия - техните типични обвързаности и провинциален секс на екс и порно неуморно. Да - ама аз трябваше да прибирам пияната хубавица по нощите и виждах и бутилките и мизерията и боклуците и .... се порути поетичния имидж на човека!

След всичко това ми се искаше в часовете само да се скатая на последната маса и да не ме закача - там да си чета текста, като му дойдеше време и толкоз. Е, и два пъти му се озъбих: един път му контрирах реплика, когато бях закъсняла и втори път го репликирах, защото гърчеше една ревлива истеричка от групата ни да чете, а онази се спичаше и цивреше и изобщо беше станало тягостно и тъпо. Та - две словестни контри и изповедалнята на една еблива 'убавица' бяха явно причини за конфликта ни.

После ако знаеш твоя "на учителя с любов" що усилия положи да ме къса по изпитите. Стана като игра на котка и мишка. Знаеш - той е интелигентен, но жените го объркват някак си ... с тях е малко неуравновесен и ги класира или в раздел 'тъпи' или се настройва срещу тях, или им се подчинява. Тогава пък и беше подчинен все на жени. Беше наистина перверзно интересно да парирам всякакви негови опити да ме къса по изпити. Стигало се е до там да го отпращат навън, когато влизам аз за изпит, а той да ми съска, че няма да завърша, докато минава покрай мен излизайки. Сега бих казала, че е чудесен жизнен опит да противодействаш от позицията на слабия на един наистина интелигентен човек. Жалко обаче, че средата там го беше съсипала.

След години ми се случи да обработя документ за един важен изпит на детето му - изпълних си процедурата и си спомних как бащата се заричаше да не видя диплома за висше образование.

От всичко това обаче нямам никакво желание да отворя повече "Галактическия стопаджия". Някаква много разшлякана интерпретация на 'На учителя с любов' май стана Ти какво ще кажеш, Ема?

Повечето от учителите ми бяха жени Нямала съм сексуално влечение по обучаващите ме. В университета знам, че си зех един изпит по старогръцки с изящни чупки в таза на прилепнала тясна пола и висок черен ботуш - от разстояние, не си падам с епидермалните контакти в професионалните си сфери, но да влудявам леко със секси излъчване - да, просто готин флирт

Мисля в движение

ти също, слънце, ама аз имам хавлия, така че не ми се намесваш много в личното пространство.

е, не подценявай превръщането на едното в другото. сега ти изглежда просто и буквално, но не е точно така. той има и други попадения, просто това беше първото, което ми хрумна.

и на мен нямаше да ми дойде на акъла, ако не седях цяла вечер с една учителка и не се изредиха през масата ни цяла сюрия нейни бивши ученици, да я гледат влюбено. и се залафихме за това, като си тръгнаха децата. апропо, голяма част от колегите ми в университета станаха учители, за доста от тях съм чувала, че са имали романи с ученици и ученички. много на пръсти и тихомълком, изчакаха ги да завършат, и чак тогава, не съм чула за незаконни действия да са правили.

а този твой учител, дето те е обарал по циците - е сега да стане, затвор! педофил нещастен! с мен злоупотреба е правил само един учител по физическо, (естествено, аз по зали и салони съм израстнала), който обаче ми отвъртя такъв шамар, че ми пищяха ушите цял ден. не съм казала вкъщи обаче, щото баща ми този път наистина щеше да го набие.

оле, как ме нацели тука :) винаги съм била любимката на учителите, с изключение на тези по математика, защото я ненавиждах, и се страхувах, и избягвах контакт с тях. в гимназията имах класен - по литература, любимия ми предмет - от когото се страхуваха всички, че си беше страшен наистина - намусен и саркастичен скорпион, нацелващ слабостите на всеки един от нас - който ме обожаваше до степен, че ме оставяше да си изразявам мнението, дори да е различно от неговото и ми четеше работите в други класове. много си го обичам.

в университета, което беше твърде скоро, имах две слабости - преподавателят по антропология - най любимата ми дисциплина - даже работех при него - възрастен сърбо-американец, ужасно земен и забавен, с успокояващо чувство за хумор и земно отношение към света. обожавах книгите му - световни религии, митология, археология, всичко земно, магическо и интересно - една малка вселена беше офиса му.

и другият ми любимец - преподавателят по философия, по който всички точеха лиги, алфа пичът на университета. още първия семестър ми стана приятел след като трябваше да изслуша един сърцераздирателен мой монолог колко тъпо, досадно, студено и дистанцирано е всичко, в частност американската образователна система

и други - знайни и незнайни даскали, някои от които винаги ще имат място в сърчицето ми. готина тема

не знам, не съм била в толкова близки отношения с тази прочута квартира (и аз я помня ) но и доста мои колежки минаха от там. особено зам. гл. ред (а сега гл. ред.) на плейбой мисля, че ми отвъртя около 70 % от колежките. (т.е. всичко което ставаше за употреба.) аз по това време кротко и напоително се обичах основно със студентите художници. и тук таме някой историк. ама аз от малка си падам по по-млади мъже.

саркис беше откачалка, затова ме кефеше. а и тъжната история с развода му, как жена му го изгонила само с четката за зъби, направо ни изкъртваше. такава беше легендата де. не ме е късал, мен никой не ме е късал, щото съм чаровна, не че съм толкова умна. и някак си успявах да си изпрося поне четворка. давам вид на странна, а това ги кара да си мислят, че съм и умна. :)

а съквартирантът му си беше брутален курвар. как се не спря за четирите години, които бях там! мисля, че новата му работа ужасно му отива. един гл. ред. на плейбой трябва да има точно такава слава.

радвам се, че те върнах назад с приятно чувство.

аз съм имала прекрасни учители. много им дължа. и в живота после съм имала прекрасни учители, както си и признах. по някои съм си залитала съвсем буквално. хубаво е като се смесят любовта с възхищението. то това обикновено остава нереализирана програма, но пък е хубаво като се случва. порастваш.

винаги съм си падала по преподаватели, може би щото от 7-ми клас, чак до университета е имало по някой разхайтен такъв. Помня един страшен пич по физическо...всички му се натискаха, а той хареса мен (дълги крака, каза). Това доведе до няколко нощи мастурбация от моя страна....при него не мога да кажа, че изобщо е имало последици.. Абе....ако трябва да съм честна....тва с даскалите ме е довело само до мастурбация. Аааа....и малко по-късно до див секс след лекции с един непреподавател....

Имах страхотни фантазии с преподаватели....малко позатихна тая работа

Повярвайте и кактусът е цвете...