OFF!!

"... а звездите всеки път ги виждам различно, пък те са си същите - все толкова далече и все толкова въодушевяващи и подхранващи меланхолията на някой самотник."

страхотно начало
възбужда ме

тази нощ ми е любовно


Обичам...

Нали
Искам някой да ме грабне и в креватя отнесе, да ми даде да изгълтам едно уиски, а че да спа, а той да се омита на пръсти... бахти оскотението от преработване..

аз искам топла цица... мое и без виски да мина

Не ти отива меланхолична рокля, да не би да те е оставил някой отворена и да си се разгазирала?

Хубаво е, че ти е любовно, макар че аз поне през моя люк кьорава звезда не фиксирам с просто око....

Знаеш ли какво
ми прошепна капитанът тогава?

Каза, че истинската ми любов
е пред очите ми.

И беше прав.
=======================
Понякога, маце, сме много кьорави :)))) Не знам ти кво питаше.... Хлъц :)))

ако бях даскал, веднагически пиша 6+

харесва ми

идеята за кръщаването на звезди на името на астронома-откривател е супер!!

"хора стават звезди" и стар академи също е добро поле за (кандидат)есеистите


ти професионален писател ли си?

желая ти множество падащи звезди!

Обичам...

Сцената беше вълнуваща, индийд, ти да не водиш с една обиколка вече, м? Тичам през шибания град направо към лелеяния хладилник..

Да, става, ако младежа, или чини ми се, че е девойка, няма против, копвай го и ползвай по предназначение..

и аз съм късогледа

каква ти отворена
ненапита мома съм

какво ли ще кажеш, ако ме видиш дъждовна
сълза

Обичам...

водя с поне два три кръга майн хер :) ам ти си тичай де :)
аз днес стигане нямам :)))

ненапита??
откъмто менци....
или мастика????

В отговор на:

---

желая ти множество падащи звезди!

---

Много мерси!



You've just been PUNK'D !

откъм млечна ц... (арев) ица

кАжи за кой филм си хортувате с дейви
кой е капитанът
и имаш ли очила


Обичам...

Определено младежът е девойка

Ако й свърши работа, естествено че не бих имала нищо против - аз за нея съм го писала. Ако пък не - за мен честно казано беше удоволствие да си припомня усещането да пишеш есе за час по литература, нещо напоследък ме гони носталгията по училище... или никога не ме е напускала.



You've just been PUNK'D !

отрочето-ученик е от мъжки пол
майка му е от женски - доказано
моя милост - не е съвсем ясно

с "определено младежът е девойка" навлизаме вдън гори тилилейски

Обичам...

е по тва няма да ме обземе носталгия никогаш, мразех литературата в училище от все сърце..

Имах предвид, че аз съм девойка, т.е. от ж.р. ед.ч..



You've just been PUNK'D !

Ами ако си учил по социалистическо време, може и доста поводи да имаш за това.

Аз по-скоро някаква носталгия по тръпката, доста често ни даваха есета на някакви абсурдни теми, дори в час, имахме малко време, през което учителката ни занимаваше с факти от личния си ежедневен живот и срещи с непознати в градския транспорт. Та исках да видя дали още мога нещо да напиша, да си припомня (не толкова) доброто (и не толкова) старо време. Така че и при мен леко мазохистична е тази тръпка, но я има.



You've just been PUNK'D !

очила имам... и солнечни и диоптрични
с едните крия нахмурлука, с другите - невежеството
та викаш...
царевици да береш... на черно моррреее

Когато бях дъжд се стичах
по виолетовите небеса на
очите ти,
обливах хълмовете на гърдите ти,
и попивах между бедрата ти.

Когато бях дъжд отчаян.
Когато бях плач.

Когато бях слънце огрявах
самотата на косите ти -
златна корона.
Топлех корема ти объл,
спусках лъчи по краката ти.

Когато бях слънце бяло.
Когато бях смях.