OFF!!

Ква таз необходимост от познание, излизаща извън любопитството на едно кученце? Що притегателна сила? Нали знаеш, че непознатото има притегателна сила, доколкото ни напомня нещо познато, инак ако е съвсем непознато, ние няма да го видим, просто ще се блещим насреща му и няма да го регистрираме...

И като говорим за необходимост, откъде се е взела тая необходимост?

Чекай малко ся. Чрез звездите, чини ми се, нашия за първи път вижда нещо май надвсекидневно... аз си настоявам на шубето, то може да е много градивно

ама мани тез работи, давай идеи че стана сто часа... Фантичке, пишеш ли?

че срамно малко

как младежът изрича с мутиралия си глас и русоглавата/синеока същност:
"... човек прави без конкретна полза за стомаха и размножителния си орган."
и госпожата/госпожицата припада придобила морав оттенък

твърде ми е сложно
много думи
веднагически се появява нужда да пъхнем...
...теорията за интелигентния дизайн.

котките дали мяучат повече интензивно по пълнолуние?
и защо върколаците са секси?

сигурна съм, че първите астрономи/звездобройки са били дамите, оставени да поддържат огъня

чифт зелени светлинки... - две светулки

пърхане в стомаха и целувка с мигли
и опърлени крилца в пламъка на свещ

изчезналият ден =? всяка нощ нова луна/звезда

защо, впрочем децата искат да им е светло и упорито отказват да спят - всички деца ли? няма ли такива, които си заспиват без страх, щото родителите им са забравили да пренесат собствените си страхове върху им

стремеж към светлина? а как да видим звезди посред бял ден

данке

Обичам...

баси :) ся ако кажеш, че си и вечерницата
най-култовата реплика от целия филм беше:
ПОРАСТНИ

Пък според мен на Джонсън може да го попригодиш малко и да го ползваш. Пък ако младежът е над осми клас може и това въпросното изречение да оставиш. Нека и госпожата малко да се пооцвети и другия път да не я мързи толкова да измисля теми.

bluebird

Познанието не е любопитство, любопитството се задоволява с първосигнална задоволеност на рецепторите. Познанието е проникващо, разчепкващо, разбиращо (или поне мислещо си, че разбира) Познанието дава чувство за сигурност и контрол, а тези чувства са необходими за осигуряване на вътрешното относително равновесие. Това последното май идва от ........ шубето и от необходимостта да бъде елиминирано. Като че ли си опровергах собствената теза Но..... е късно, това ще ме оправдае ли?

зъбчатите колела са страшно секси

обичах/м да си драскам
по едно време скицирах... очи
една пишман психоложка ми натресе куп мании/проблеми/комплекси, само щото надзъртала в драскулките ми


нощта е моя
искам да я споделя...



Обичам...

Не разбра ли, че тука домашна се пише!!!

bluebird

първо трябва да си платя
авторските права

не искам да плагиатствам
диря вдъхновение


не съм сигурна, че ще се размине само с оцветяване
може да е някоя соц-церберка
или пък съвсем крехка девойка с неразбити чувства

Обичам...

не ме запознавай с тая психоложка, че кой знае какво ще излезе. Не се чувствам така, де. А нощта става за споделяне много.

bluebird

ти ги разбираш тия работи, фантичке.. давай, шсъ справиш,

но кажи на младежа, че ще му атрофира мозъка, ако се не напне да помисли малко...

нали ги гледам

по на осемнайсгодин лонгури, и лонгурки, смятат себе си за "деца", смятат, че щом си

-изяждат закуската
-в училище, като ги изпитат "всичко си казват на госпожата"
-носат шесторки вкъщи
-искат нещо с икономика там да учат

вече са Батман

то не че и аз не съм бил такъв.. ама ми се ще поне те да не бяха..

мога да те запозная с една зорница

познаваш ли зорница и звездица, и брат им... немупомняимето

за кой филм иде реч
сега се пъна да си спомня заглавието на азимовото творение за звездите

благодарско!
ся се сетИх - госпожата имала предвид нЕкакъв филм
май този

ти! порастни

Обичам...

"Приказно фентъзи за един скромен младеж, който си намира паднала звезда в женско тяло и се превръща в смел мъж докато я пази от злите вещици и коварните принцове, хукнали по петите й.

Колкото и да се кълнем във Властелинът на пръстените, никога не отказваме още един филм приказка, дори да е като историята за Арабела. Звезден прах е средно качество, т.е. става за гледане от малки и големи, без да си придава важност с идеята, че ще промени живота ни. Сюжетът е съвсем като в детските книжки, в които злата вещица посочва с пръст някого, появява се бяла мълния и той се превръща в коза. Но пък хубавото е, че често филмът ни заварва неподготвени с тлъсти шеги и ирония, даже ни показва Робърт де Ниро с женско бельо. Има и някакви карикатурни моменти и изрезки от черно-белите филми за духове, така че има какво да се види. Но не и какво да се научи. Основната идея е как един много наивен и невзрачен младеж става голям мъж и хубавец, вади сабята и печели сърцето на любимата во веки веков. Случката се случва в едно далечно царство господарство, всъщност Англия, в което стена дели обикновените миряни от магическите и опасни същества в съседство и не бива да се прескача по никакъв повод. Нашият момък обаче минава отвъд и се вкарва в голямата приказка за една паднала звезда, която всъщност е момиче от плът, кръв и светлина, за едни коварни принцове, които се избиват за трона и за едни три съсухрени женици, които искат вечно да са млади – сред тях и Мишел Пфайфър ту без коса, ту ослепително красива. Въобще много герои и много нишки за следене. Но не става никакво объркване – от една страна, защото всичко е описано прилежно в книга (на Нийл Геймън), а от друга – заради явно добрия захват на режисьора. Последният, между другото, ни изскача изненадващо като момичето от тортата – казва се Матю Вон и го знаем като редовен продуцент на филмите на Гай Ричи, а сам е снимал гангстерско-дилърския Леър Кейк. Откъде извади сега това безобидно фентъзи, никой не разбра."

ГОСПОЖАТА ИМАЛА ПРЕДВИД ФИЛМА "ЗВЕЗДЕН ПРАХ".

аре на кино
с пуканки и...



Обичам...

аз съм го гледал тоо филм, беше симпатичен - най ми хареса, дето Де Ниро играеше капитан на пиратски въздушен кораб - педал

Е ся не мога да се пренастроя ся на филмова вълна... ше и пратя на тая овца заспала един инспектор, да й вкара някакъв по-почтен начин да си формулира темите пред младежите... и интересно как ще ги оцени след това... Не искам двойкаааааааа, аз всичко си казах...

Абе давай, тряа да шашардисаме даскалицата...

боби педал?!
НИКОГА!

верно, че оценки ще пишат
бЕх забравила

кино МИР
семки и бира...
май т`ва са ми последните спомени от кино

Обичам...

Аз не ходех на практиката по училищата, щот единайсетокласниците бяха/са натопорчени пишльовци и ме дразнеха... Вместо това ходех на курсове по ориенталски танци.... Уф, къде заорах! Та не ми се е налагало да давам теми за домашно, но все си мисля, че е добре, че не станах учителка, защото щях да давам невъобразимо необмислени и изчекнати теми на горките дечица и да отнасям благословиите на някоя възмутена майка.

Мисълта ми е, че танците и днес са ми от полза, а звездите всеки път ги виждам различно, пък те са си същите - все толкова далече и все толкова въодушевяващи и подхранващи меланхолията на някой самотник...

/пп. как му викат в днешно време на кючека... Кой, ако не аз, ще ви развали интелектуалната тема, дсееба и патката../

Човекът се различава от другите видове на планетата по това, че сам изгражда йерархически своя свят. По това, че винаги си създава различни божества, на които да служи. Затова още древните, наблюдавайки звездите не просто са ги гледали, взряли празен поглед към космоса, а са търсили закономерност, кръщавали са ги, групирали са ги в съзвездия, кланяли са им се и са отправяли своите молитви към тях.
И до днес съществува поверието, видиш ли падаща звезда да си пожелаеш нещо - щяло да се сбъдне. И кой не е чакал да види тази падаща звезда в мигове на объркване, изоставеност и самота. Защото в трудни моменти човек търси да се хване за нещо и най-добре е това да е нещо далечно, необозримо, нещо, което няма да го предаде и ще му даде сигурност - звездите винаги са там, горе, нависоко. А единственият случай, когато падат долу, е за да помогнат чрез магическо заклинание на нуждаещия се от тяхната помощ. Така става и в "Стардъст" - филм, в който една паднала звезда се превръща в красиво момиче, в което се влюбва главният герой, т.е. тази падаща звезда изпълнява неговото желание за любов.
Не е случайно, че планетите от Слънчевата система носят имената на римските богове /по аналог и с древногръцките/. Това е представата на древния човек за света - всяко нещо е на мястото си и щом е там, то то изпълнява някаква божествено зададена му функция. Само и единствено човекът е способен да дава имена на явленията и обектите от живота му. Това е човешката култура, съвсем различна от природното "общество" на дивите зверове.
"А мравките не знаят, че има звезди! Ако бяха като нас, можеха да повярват!", пише Мадлен Алгафари в нейната книга "Вяра имам". И наистина само хората са способни да вложат значение в елементите на заобикалящата ги действителност, да вплетат обективното и субективното в един разумно-чувствен възел на своя живот. И да обвържат душата си романтично-естетически със звездите. Това е вярата и надеждата - състояния, които са характерни именно и само за човека. Човек вярва, вярва, че когато умира, "отива на небето" и една нова звезда като мънисто окичва космичното небе. Защото сме хора ние се вглеждаме в света около нас и полагаме усилия да го опитомим. Ако не го правехме, нямаше да сме хора в истинския космичен смисъл на думата - мислещи същества, които не просто виждат, а гледат. Взират се в мистичното и погледа им преминава отвъд обективността на формите и сетивните възприятия, за да изгради една невидима за простото физично око, но обозрима за човешкото око вселена.

ПП. А може да напишете нещо за Холивуд, нали е момче - как няма да гледа звезди като Камерън Диас и Ша,ън Стоун. Докато едно куче едва ли прави съществена разлика между Мадона или баба Пена от Горни Чифлик, например.
А и да не забравяме докъде сме стигнали в "опитомяването" им - вече ги кръщаваме не на богове, а на себе си - астрономите на техния "откривател". А и лозунга на "Стар-Академи" - "Хора стават звезди".



You've just been PUNK'D !

Нийл Геймън... пич е
обаче
"хАмериакнските МУ богове"
по ме кефят
а ти сватосване ли ми предлагаш?

Джонси, не искаш двойка?? А тройка ли? А пита ли ревизорката... за тройката де.... опааа... кат оценка - ти ся да не си помислиш нещо??!?!!?


П.П. Ахахаххахааааааааааааааааааааа... ей ся гледах "Дядо Прас" по Пратчет - баси и ташака

кеф на макс :)))))