OFF!!

Дали сме хора, защото гледаме звездите
или гледаме звездите, защото сме хора?

Обичам...

Най-вероятно и двете

С еднаква вярност.

Защото ни тегли на там откъдето сме дошли

има разказ/роман (и двете) на Азимов
за звездите и за мрака
за опожаряването и за съзиданието
докато пораснем достатъчно, за да спрем да рушим всичко до основи
и пак да ни остане неостаряла душата
и да можем да започваме отново

Обичам...

Погледнали сме звездите и сме станали хора
и ся ги гледаме, щото сме хора

А Пешо дали подарява на Пепа цветя, щото я обича.
Или Пешо обича Пепа, щото й подарява цветя?

Или

Киро яде гювеч, защото е гладен.
Киро е гладен, защото яде гювеч?

Една позната математичка викаше, че второто логически не е вярно, ама аз викам, че и първото не е.

А може би рушенето до основи е смисълът, това което изкоренява недостатъците и дава път на новото, необременено.

Забелязала ли си, че докато не се освободиш изцяло от нещо старо, новото просто не се получава, дори и въпреки, че го търсиш и желаеш.

Новото никога не е начин да загърбиш старото, докато не намериш "автоимунни" сили да го изгониш.

ПП Стига пости, не ти влияе добре, виж на каква философия ме провокираш.

я се присетИ за нЕкоя даскалка по литература
щото... есе трябва да се пише

и пешо, пепа, киро и гювеча не са подходящи за лирически герои

щото е есе
не за друго


П.П. никой не ми подарява цветя => ще си разплета чорапите

П.П.П. последното цвете, което получих (не от дечицата) беше от непознат синеок господин на (пре)зряла възраст. грабна го от една сергия за цветя и ми го връчи. беше съвсем в началото на лятото

Обичам...

Постни темата на есето като тема тук, знайш ли кво есе щи извъртим Даскалка по литература - трябва да питам.

Обичам да филосоствам - като всички в клуба: филосостваме си за секс...

... но гледаме звездите и понякога даже ни говорят именно благодарение на това, че не сме загърбили нищо старо. За да има развитие напред трябва да се връщаме винаги назад. според мен де.

А всички гледат звездите: маймунки, кучета, котки - интересни са ни. Странно изглеждат от земята погледнати.

Един интересен факст, който наскоро ме удиви, макар, че е близко до ъкъла:
" в космоса" темепретурата е близка до абсолютната нула а разстоянията са толкова големи, че цял живот да пътуваш със самолет, няма да срещнеш нищо а камо ли някой по пътя си! Гадничко а?

"одих малко надоле до Петрич"

как да си строша русата глава до основи

като после вакуумът ще попречи на придаването на що годе прилична форма

аз съм привърженик на ТЕОРИЯТА на чекмеджетата
ако познаваш някой практик, ще съм доволна да обсъдим аспектите на поли-...
номията

Обичам...

Темата е: "Дали сме хора, защото гледаме звездите
или гледаме звездите, защото сме хора?"

госпожата яко се е изгаврила с питомците
мисля аз

Обичам...

Ебаси! Всяка дума звучи все едно пак за секс си говорим: требе да улабя малко ми се струва...

По-здрави!

"одих малко надоле до Петрич"

Е направо ме настъпи по мазола..

Начи още малко ще остарея и превъртя и ще вдигна кръстоносен поход срещу тия кретенки дипломирани и техните ментори, от години им се каня, дето не умеят и НЕ ИСКАТ да научат децата да мислят, мамка му и прасе...

За старото обременяващо, говорех аз, за "тъмната страна на силата", която не просто ни връща назад, а още по-лошо държи ни в безвремието на застоя. Когато гори "сухото", поняко пострадва и "мокрото", загърбвайки "тъмното", може би загърбваме и нещо хубаво, частици светлина, но според мен си заслужава жертвата.

Космосът като представа винаги ми е изглеждал твърде не уютно място.

Не съм успяла, но много умея да давам акъли ......... теоритични

Това, си мисля, се възпитава, човек може да се самовъзпита, да натрупва и затваря. И това за мен е по-лесната част (на теория), по трудна ми се струва тази с рикавърите.

Учителката иска да чуе: звездите = това към което се стремим, усъвършенстване, ала-бала. Нали човешките същества се характеризират със стремежа към съвършенство там, тинтири-минтири. Дали е неосъзнато (защото сме хора, това е в природата ни) или е добродетел, която ни краси (защото гледаме звездите, т.е. стремим се към нещо по-висше). Тия ги взимат от наръчника за учители, барабар с правилните отгори, прав е С.Т.Джонсън. Колко думи трябва да е? Ще го измислим.

bluebird

толкова повече

аз пък се чудя защо се връзвам за пореден път
ама нали майката на ученика ми е приятелка
и всеки път казвам, че е за последно
за да остави младежа да се черви/справя сам
ама нейсе
добра душа съм, да му се не види

ако ме види/прочете учителката ми по литература...

Обичам...

И си викам - леле, обществото акселерира интелектуално, седемгодишните ще ме изпреварят скоро!

Ми хайде, всички по едно изречение. На мен не ми хрумва нищо кохерентно, може ли само ключови думи:

стремеж да превърнеш непостижимото в постижимо
визията на непознатото винаги е упражнявало магнетична сила върху нас през хилядолетията
бляскаво - далечно - непознаваемо - превъзхождащо ни - прогрес
висота - липса на стремеж - всъщност в дъното на душата си всеки се стреми към съвършенство - спре ли да се стреми, няма отправна точка - смисъл на живота - развитие/еволюция/революция

Тва ми роди бързия брейнсторминг. Такива типични думички за домашни, дано да влязат в употреба.

bluebird

Aha, guter Ansatz. Ся ще го уйдурдисаме.

гледаме в земята, внимаваме да не се спънем, озъртаме се около себе си, някой да не ни нападне изотзадзе, гледаме на свой ред някого да нападнем изотзадзе, за да се нахраним, да оцелеем, за да осигурим материалното си съществуване... въпросът е кога у некой австралопитек се е появила потребността да погледне към звездите? Дали му е натежал стомаха, а че е могъл да лежи само по гръб? от това все още не се появява потребност да гледаш звездите ... явно е било нощем и явно е бил спокоен, лежал си е по гръб, джвакал е някаква сламка, при всички случаи е имало някакво откъсване от борбата за оцеляване, кога ли се е появило това? Какво ли е видял във звездите? Светлинки, които му примигват, а са много далече, до този момент сигурно е познавал само чифт зелени светлинки на гадната голяма котка в мрака, която смята да го скльопа.. за първи път обаче, поглеждайки нагоре, вижда светлинки, които нито се приближават към него, нито се отдалечават, нито го плашат, нито ги е страх от него, не може да ги прогони, не може да ги достигне по никой начин, просто непрекъснато, неуморно и всякога си седят там и го гледат - нещо, което е винаги тук, над него, от което не може да избяга и което същевременно е много далече... сякаш го няма... нещо безучастно, неизбежно, вездесъщо и вечно.

Винаги съм се чудил, нощта скрива ли или открива нещо от очите ни? През деня слънчевата светлина и сияйният син или мрачният облачен похлупак ни затварят в нашия домашен свят, слънце облаци, птички, ежедневни проблеми... или древният си е представял нощта като вдигане на похлупак към далечния плашещ свят или като спускане на похлупак от мрак, като едно голямо одеяло или палатка, през пролуките на което гледаме искрящия небесен огън.. Кога ли питекантропът се могъл да има време за това.. много животни - висши и примитивни се стремят към светлината нощем, като почнем от пеперудката и стигнем до кучетата и вълците, които вият срещу луната.. всички сомнамбули се стремят към източника на светлина... ясно, стремят се, но защо? Защото ги е страх от изчезналия ден? От малката смърт всяка нощ? Защо ли децата искат да им е светло и упорито отказват да спят... може би ваджишкия стремеж към звездите е стремеж да се избегне мрака, да се излезе навън, на свободно? Дали хората са си мислели това, то ли ги е направило хора? Има ли нещо общо с възможността сам да си направиш светлина, да седнеш край огъня спокойно, щото дзверовете ги е страх? Така или иначе зяпането на звездите е май едно от първите неща, които човек прави без конкретна полза за стомаха и размножителния си орган. От страх ли е тоя стремеж? Страх от мрака на смъртта, страх от илюзията на деня, който всякога подличко си отива, скрива се, загасва, плашейки ни, че ще загасне завинаги.. но открива нещо, което винаги си е там, нещо, което не се плаши от мрака, което не може да бъде погълнато от него, което е може би по-силно от него.. значи звездите и стремежът на човеците към тях очевидно са стремежът на човека да е по-силен от преходното, по силен от мрака, който ни обзема всяка вечер.
Може би е вродено да се стремим към светлина, но че виждаме и търсим в тая светлина, е човешко. Така или иначе, по време на вчовечаването на човека, било в плана на един човешки живот, било в плана на човешката история, това, което прави хората хора, остава като човешка черта у тях, така че въпроса на даскалската е тъп и иезуитски, без да обиждам тия достопочтени духовници
Бахти, не знам, гроги съм, откъде ги измислят тия простотии

моите се справят без мен, пълен игнор

стремеж - като малка исках да стана космонавт
сега какво ли искат хлапетата?
какво ли искам аз, откакто пораснах

визията на непознатото - чак пък непознато, нали има чичко гугъл
...

кой ли чете фантастика?

благодаря ти

Обичам...

Стремеж, да, но не породен от страх, а от необходимостта от познание - притегателната сила на необятното, неизвестното, тайнственото. Този стереж ражда движение, градивно, стархът е по-скоро диструктивен, връща назад, затваря.