децата

Ще се опитам да ти обясня защо,но се съмнявам че ще ме разбереш.Не ми се обиждай,но ми се струва, че не ти се вярва, че може човек да е щастлив в бракът си. Бракът ми продължи 16 години. Всички които ни познаваха казваха че сме идеално семейство. За мен е по важно че аз и децата ми се чувствахме щастливи. Знам че до 14 г и таткото се честваше щастлив с нас. Какво стана след това и кой и как е сбъркал-мога да гадая,да давам своя интерпретация или да обвинявам,но резултатът е развод. Чувствам се на стартова позиция както бях на 23 ,само че с отговорността за още 2 деца. Не съм щастлива в тази ситуация. Знам ,че когато до мен се появи друг мъж ,в който ще се влюбя всичко ще се оправи.Но истината е че за момента не желая дори да се огледам за друг. Затова съм тук. И усещам ,че има и други като мен които се чувстват така. А ти защо си тук?

Всъщност, аз не смятам нищо. и нищо не изключвам. това е основната разлика. Що да не може човек да бъде щастлив в брак? Може, и още как! А може да бъде щастлив и сам. Може да е щастлив имайки деца, може да е щастлив и нямайки деца. може да е щастлив правейки кариера, може да е щастлив и стоеики си вкъщи. Как да кажа...колкото хора, толкова и потребности, толкова и различни представи и пътища за щастието. Няма правила в тези неща. Ако в нещо съм убедена, то е това. И никога не съм следвала в поведението си някакви норми и правила, които някой си е измислил, установил и започнал да учи на тяхна база хората как да живеят. Просто не давам пет пари за това. Следвам единствено собствените си усещания и разум. Не знам дали това е правилният начин, мо е моят начин. И аз опредеено не смятам да го сменям, защото се чувствам добре, чувствам се себе си.
Ето ти една добра причина, защо съм тук.Тук някои хора, вероятно, са живяли или продължават да живеят според някакви норми и правила. Следвайки ги, подчинявайки им се и опитвайки се да подчини всички останали на тях. Смайващото е, че независимо дали се чувстват добре или зле от начина, по който живеят, те продължават да смятат, че той е най - добрият. Че той е единственият правилен. Че той е единственият нормален начин да СЕ живее...И са готови да заклеймят всеки, опитващ се да живее различно от този техен "съвършен" модел. Нещо овече - като че ли битува схващането, че и нещастието и по - добро решение от нарушаването на "съвършения" модел! Нещо отколешно присъщно на човешката психика. Нещо, на което никога няма да спра да се удивлявам!
Как да ти кажа, животът е низ от избори. И, правейки един избор, винаги се лишаваме от друг. На мен ми е интересна гледната точка на хора, направили различен от моя избор. За момента...

нито ти, нито твоите родители или пък нечии други родители са научени да бъдат такива. Децата са създадени, защото такъв е бил момента. Това не означава, че ти си повече или по-малко ТИ! Детето е нещо външно на теб, различен човек, с различна ценностна система и мироглед, в изграждането на които, колкото и да е тъжно, родителя има една съвсем малка роля - на създател и безмълвен съзидател, очакващ всеки миг творението му да се сгромоляса. Аз не съм съгласна с изказваното мнение на много жени, пишещи в клуба, а и на някои мъже - децата не са емоционална патерица, и дори да отнасят по някоя и друга целувка, която не е предназначена точно за тях, те НЕ МОГАТ И НЕ ТРЯБВА да заместват "НЕГО"/ "НЕЯ". Децата са деца. Не лъжи детето си - няма смисъл - природата си знае работата, защитните и познавателни механизми в малкия човек действат на пълни обороти, незамърсеното му съзнание с интроекти безпогрешно улавя фината линия на истинността на битието. Не поднасяй лъжи, защото се превръщаш в лицемер. Просто имай търпение, времето ще мине, детето ще стане голям човек, и ти отново ще бъдеш господар на собствения си Живот! И, ако си успяла, ще имаш до себе си един прекрасен и истински приятел - твоето дете

Имах нужда от твоите думи.Само преди 5 мин малкият ми син ме разпитваше как съм се запознала с баща му,кой на кого е казал че го харесва и т.н.Това ме изненадва и обърква-разделени сме от 1.5 г ,а той през вечер ме разпитва за баща си .

Здравей,Маркизо!Разведен съм.Не гледам на развода ,като на чудовищен грях( и аз ,като теб често използвам преднамерено крайни примери ,за по-добро онагледяване).
За мен развода си е определено неуспех.Дори не е нужно да го доказвам.Представи си сама-за всеки разведен ,преди развода му ,а и след това навярно,брака е бил норма .След развода едва ли това се е променило.Достатъчен е факта,че част от разведените страдат по миналия брак, встъпват в нов. Поне търсят да изградят нова сериозна връзка,която клони по значимост към брачната или така им се иска.Въобще ,да избереш брачната връзка,означава да искаш да отличиш и обявиш имено тази връзка,като уникална и различна от останалите ти,дори и интимни.
Ми,хубав3ата теория е затова,Маркизо,за да се опитваме да я приложим в практиката.В този клуб ,по-скоро трябва да си обясняваме защо не успяваме в това и да го преодоляваме.
И да,толкова са /сме могли ,но вярвам ,че можем и повече,че се иска себепринуждение в посока на по-добрия избор,който търсим заедно тук за отделните случаи.
Не е необходимо да се самобичуваме,но факта ,че съществува нуждата от такъв клуб,че хората са самотни,немалко и заради социалното си положение на разведени,е факт.

Има три основни причини да мислиш така.Едната е твоята младост,опита ти или липсата на такъв,липсата на свои деца и някои други.Не на последно място свободолюбивия ти дух.Ако си бяхме по-близки ,бих те и попитал дали си имала усещането,че си срещнала Голямата си Любов и дали сте си предлагали брак. Няма начин ти да не си пристрастна ,субективна,стига да не си прекалено.
Колкото до правилата,те не винаги са нещо лошо.Ти самата,колкото и да прокламираш,че си неподвластна на тях,ги спазваш несъзнателно.Дори неспазването на правилата е едно много старо правило.И в крайна сметка ,нищо ново под слънцето.

Не се притеснявай, говори с детето си искрено по тази тема. Синът ми е мъничък, но пък често пита за баща си и говори за него и пита защо го няма и аз обяснявам. Смятам да постъпвам така и за в бъдеще. Разделени сме от 1 година, през която таткото започна да проявява интерес към детето и то много го обича (нещо, което ме радва много - поне внимание му обръща сега, преди не го поглеждаше).
Децата са по-силни отколкото можем да си представим.

всъщност, не разбирам защо непрекъснато се измества въпроса към мен и моя личен живот - женила ли съм се, развеждала ли съм се, имам и деца, нямам ли деца, с колко съм спала и какви, вероятно, имам ли гадже и пр.
Не е толкова интересно! Интересно е, защо се опитвате да отричате на хората правото да бъдат щастливи по своя си начин, който те не ви налагат, защо се опитвате да ги убедите, че не, всъщност, видиш ли, не са щастливи, а ако са щастливи, то не са нормални...понеже единствен нормален е ВАшИЯТ МОДЕЛ, дори след като точно той ви е направил нещастни...малко или много?

Много съм съгласна с това, което си написала( без да съм съвсем наясно с целия контекст, тъй като, признавам, не съм чела всички мнения по темата) и смятам, че както по някакъв начин всяко човешко същество е уникално, така и в начина му да бъде щастливо или поне удовлетворено от живота си също има някакъв елемент на уникалност.

Мисля също, че е твърде нечестно да затваряме в някакви рамки живота си, да го подчиняваме на строги правила и да си присвояваме правото, на базата на това, да съдим околните за начина им на живот, щом той не вреди никому.

Лошото е, че за нас, хората, е характерно сами да си поставяме ограничения и да се опитваме да наблъскаме чувствата и житейския си стил в някакви уж общоприети норми, после да страдаме, че не сме успели да се вместим някак си в тях и да се самоизтезаваме, сравнявайки се с онези, които живеят доволни според "правилния" начин. Ако не насилвахме толкова съдбата понякога, можехме вероятно да бъдем и по- щастливи, и по- удовлетворени от това, което сме, и по- толерантни към човека до себе си.

Здравей, Маркизо,
Стори ми се, че на първия въпрос в мнението ти, мога да отговоря със собствено предположение. Извинявам се на двама ви с Фотон, ако с това излишно удължавам "нишката" в разговора ви.
"...защо непрекъснато се измества въпроса към мен и моя личен живот..."

1. Вземаш много активно участие в темите или поне в последните няколко, които ми се случва да чета. Чисто статистически, повече участници те четат и съответно могат да отговарят/питат по твои мнения.

2. Аз, например, в една друга тема си позволих да те попитам за твоето положение/история (с изричната уговорка, че можеш да игнорираш въпроса ми, ако ти се струва неуместен), защото изказаните от теб становища ми се сториха твърде необичайни и ме беше трудно да се съглася с тях. Съответно си помислих, че ако имах повече информация по темата (още конкретни примери) ще ми бъде по-лесно да разбера гледната ти точка. Нищо лично или преднамерено не съм вложил във въпроса си.

П.П. Не мога да се съглася с тезата, че в този клуб, някой отрича някому правото да бъде щастлив по свой си начин. Ако случайно изглежда обратното от нечие "крайно" мнение, то е възможно съответния пишещ просто да иска да онагледи или улесни казаното (например да даде пример за собствения си мироглед). Отричане на чуждо право би било, ако се предприемат реални действия, например ако се трият/модифицират чужди мнения "безпричинно" (с цялата условност на тази дума). Не се сещам за конкретен случай на отричане... но ако съм го пропуснал - моля да бъда извинен и евентуално коригиран, за което благодаря предварително.

Именно!Благодаря за разбирането! Или, казано с една известна народна поговорка, "насила хубост не става" Това е, което имам пред вид всъщност.

Ооо,мила,ти си напълно права-всеки сам избира как да живее и се предполага, че избира начин на живот който го прави щастлив.Факта, че ни е трудно да повярваме , може би е резултат от деформираното ни доверие в резултат от разводът.А това, че разговорът се измества към теб , води до издод,че си интересна личност и будиш любопитството.

Преведох си онова, което ми прати на английски . Едно от нещата, които пишеше там беше да не ги разпитвам какво е казал баща им и какво са правили при срещите си с него.Много ми допадна ,тъй като аз самата не се чувствам добре когато ми разказват.Да, но малкият винаги с влизането си започва да разказва всичко с подробности.Веднъж реагирах и казах ,че не искам да ми разказва.Разстрои се.И сега съм объркана-да го оставям ли да ми говори за баща си или да му обясня че не искам да слушам.Казвайки, че не искам да слушам ,не ги ли настройвам срещу баща им.Не претендирам ,че съм от най умните.Тук съм защото съм объркана-дайте ми съвет.

Първо искам да се извиня, ако е прозвучало все едно "някой се рови из живота ми". Едва ли той е чак толкоз интересен... Това, което имах пред вид беше, защо , когато изразявам някакво мнение, все по - често следва въпросът, "а ти женила ли си се", "а ти имаш ли деца", "а ти развеждала ли си се"...и т.н.
естествено е, че опитът ти влияе на всичко - от разбиранията за живота, през ценностната система, до политическите убеждения, ако щеш...Всеки си има някакъв жизнен опит, който го е довел до тук. До тези му разсъждения.
Защо точно за моя се пита, ей това не разбирам! Да, сигурно изглежда отстрани, че влизам тук, за да изказвам мнение по въпроси, които не съм изживяла на практика. А нима средностатистическият българин, който решава с гласа си управлението на страната, някога се е занимавал с политика, на практика? Или, същият той, който обсъжда футбола, кой, къде и как и защо...някога е бил професионален футболист?
Както и да е...аз си имам своите си причини да съм тук. И четящите имат своите причини да приемат - изцяло, частично или никак възгледите ми
Колкото до крайностите в изказаните мнения...то те са навсякъде. Понеже искаш нагледен материал, ето например тук
или тук и още много такива...Що се отнася до триенето, май то е в компетентността само на модераторите. А те са много готини
Въпросът е друг - липсата на толерантност към чуждото мнение. Определено не мога да покажа себе си като еталон за обратното
разликата, според мен, е там, че аз не отричам възможността хората да са щастливи по своя си начин. но те (някои) отричат отричат тази възможност на хората, които мислят като мен на принципа "Епа, нЕма такова животно!".
И това не е само в клуба! Мислиш ли, че може да има случай на свободни мъж или жена, които , след определена възраст, няма да се станат мишена на всички лелки, стринки , тедки и братовчедки да ги навива, защо не вземат да се оженят (най - накрая!)? Ама то така се прави, така ТРЯБВА!
После ТРЯБВА да дойдат и децата...задължително!всъщност, остава неизяснен въпросът, кое е по - задължително - да се ожениш или да имаш деца (обществото още не се е осаферило от голямата промяна в ценностите и липсата на легалното понятие "не/законороден").
Ето това ТРЯБВА аз никога не съм разбирала! Не съм разбирала агресията на хората, които го налагат на другите. И не разбирам онези, които оставят животът им да бъде дирижиран от нечии порядки и представи!

човекът е единственият биологически вид, който е обречен от раждането си да умре и го знае през целия си живот. И през целия си живот живее така, все едно е безсмъртен.

На мен също ми е трудно и неприятно понякога когато детето започне "тати това, тати - онова, тати купи еди какво си" особено като зная как помага в отглеждането му (от както сме се разделили не е дал и 1 стотинка) . Синът ми няма 3 години, но приказва ужасно много и много помни. Аз обаче го питам какво са правили, защото с баща му имаме коренно различни възгледи относно възпитанието на детето (например той го беше научил да казва к*р, понеже пишка била смешна дума :() и опитите ми да постигна диалог не дават абсолютно никакъв резултат.

Има случаи в които му казвам да престане, защото наистина ми е неприятно. Мисля си, че е редно да им показваме емоциите си, иначе ще си изградят погрешна представа за нас като личности. Това да кажеш, че не ти се слуша не го възприемам като настройване против бащата.

Плакала съм точно 2 пъти пред тях за около 2 мин.През които и двамата се разплакват и ме гушват.След тези 2 минути почвам да си успокоявам децата . Знаят, че ме боли и внимават как ми говорят.Затова и аз внимавам как им говоря. А за твоят бивш просто нямам думи. Затова поставих темата и затова питам как е възможно! Как е възможно да слагаш на масата на друго дете всяка вечер различни вкусотии и да не се запиташ какво яде твоето дете.Ок-не го слагайте на масата на майката-а просто заведи децата си на ресторант,пица или знам ли там какво... Нашият татко помага и ги води на различни места,но имам поне 10 познати, които са на ръба на съществуването с една “средна” заплата в малкият град.

А аз в допълнение имам предвид, че ако хората нямаха досадния и деморализиращ навик постоянно да се съизмерват с другите, за да разберат щастливи ли са и успели ли са аджеба, вероятно биха живели повече в мир със себе си и по- удовлетворени.

Конкретно за тази ситуация с малкия ти син имам по-различно мнение-диалогът с децата трябва да се поддържа на всяка цена-може да не го разпитваш ти, даже не трябва да любопитстваш излишно, но си представям как детенцето, развълнувано от срещата с татко си иска да ти сподели всичко, защото ти си му най-близкия човек, а ти го отрязваш, че не искаш да слушашНе го прави никога, децата трябва да се изслушват, да влезеш донякъде в ситуацията, може сърцето да те боли, но сподели вълнението и радостта му, или поне не я попарвай.
Ако изтървеш момента, когато детето иска да споделя, може да дойде момент, когато и да го молиш, няма да ти казва нищо, особено момчетата са по-склонни към такива прояви, така че, умнатаи спокойно

Изслушвам го винаги, а и те и двамата обичат да ми споделят ,какво им се е случило.Дори не изчакват да се прибера.Ако са развълнувани от нещо ми звънят от телефоните си .Така се стекоха обстоятелствата ,че след като смениха и градът –като че ли имат доверие само на мен. Но и това ме притеснява –искам да имат приятели и да имат свой живот. Големият е много добро дете,но тук си развали успехът.Още ми е трудно да разбера дали е защото е в ново училище или проблемът е в него.Напълняха и двамата,не им се тренира нищо,а преди тренираха .Звуча песимистично,но вярвам че нещата ще станат по добри.Но с риск да се повторя-притеснявам се.Имам нужда от нечия подкрепа-дори и под формата на съобщение тук.

нима те обвинявам,че отричаш правото на хората да бъдат щастливи и в хармонични брачни условия?А бих имал известно основание.И ще ти кажа защо:просто, обикновено защитаваш ползата от развода,но не откриваш толкова и ползата от това,когато има проблем в семейството ,той да се преодолее ,като се лекуват болните отношения.Поне аз не съм срещнал твое мнение в защита на брака и търсене на лечението му.Поправи ме ,ако греша и те моля за извинение !
Не би трябвало да сме тук,за да се оправдаваме,ако грешим или да искаме да чуваме само одобрение на мненията си.Нито ,когато чуем разномислие,това непремено е посегателство на нашите права.Как да посмеем да твърдим изобщо нещо,ако има риска да ни укорят ,че не споделяме чуждия възглед.Бих могъл и аз да възкликна :дайте право на семейните да потърсят начин да се почувстват отново щастливи с партньотра си,защото това на доста от тях им е познато от миналото!
Това,какво е "нормално"за някой,всеки определя сам и не бива да пренатоварваме тази дума със всичките й значения в този случай.Не можеш да сдобриш помежду си всички тези и дори противоположни становища.Просто си следваш своята посока на предпочитания и представа за "нормалност".
А и не мисля,че сме нещастни благодарение на брачния модел,а въпреки него.Причините не са в него самия-иначе не би имало щастливи 1-вобрачни,2-робрачни и т.н.

"Но, бога ми, не познавам ни един човек, за когото самият развод да е бил чак пък такава драма! "

Ами,просто не познаваш достатъчно хора ,да речем...