децата

Искам да поставя една тема в тоя клуб-четейки вашите мнения по различните теми оставам с впечатление, че се говори или за "нея" или за "него".А къде са децата.Кой ни дава право да създаваме живот и да го поставяме в различни ненормални ситуации.Не носим ли отговорност за тяхното възпитание и до колко е възможно един родител-било той мъж или жена-да възпита децата си равностойно, както би било възпитано едно дете в добро семейство с двама родители?И какво да кажа на малкият си син, когато ми задава неудобни въпроси и плаче ,когато не му хареса отговорът ми.Мразя лъжата,но ми се налага да лъжа децата си в името на мира и хармонията.

не бива да бъдат лъгани. Защото лъжата не се прощава. Или ако се прости, то е след години, когато вече няма смисъл от това.
В този ред на мисли... Гнилите семейства не трябва да се поддържат. Пълна глупост е това, че всички "жертви" са в името на децата.
Всъщност, какво по-точно те вълнува?

Малкият ми син е на 7 и ме разпитва през вечер за баща си .Плаче поне 1 в седмицата за него. Успокоявам го сравнително лесно с лъжа,но ако се опитам да кажа истината като на голям човек -плаче неутешимо.Притеснена съм и раздвоена- как е по правилно да постъпя.

Помоли бащата за разбиране,като отделя повече време за срещи с него,да компенсира някак,без да го разстройва,за да не е толкова лишено детето от отсъствието му.

Разводът тежко се преживява от нас- възрастните и още по-тежко от децата.
Мойте деца са големи, но им трябваше доста време, за да преживеят раздялата с баща им ,родния дом, любимата стая и много други скъпи за тях неща.
Те по детски намериха своя начин да се преборят с всичко-просто ми забраниха да говоря за миналото, прибраха всички снимки, не ми разрешиха да взема нищо от стария апартамент. Скриха дълбоко в себе си болката и не говорят за нея.Баща им се обажда няколко пъти в годината, почти не се виждат и това им тежи.
Не могат да му простят, чустват се изоставени и предадени.
Днес с ужас говореха за развода на моя близка, която има 5 годишен син. Много го обичат и само за детето говорят, съжаляват го и според тях той не заслужавал да му се случи толкова лошо нещо.
Децата най-много страдат и при тях според мен пораженията върху психиката са най-големи.

От 6 месеца сме в друг град от този в който живее татко им.Той прави каквото може за да ги вижда 2 пъти в седмицата.Но времето прекарано с него е средно около 2 часа някъде навън.А те са свикнали с него и виждам, че им липсва.Проблемът е ,че малкият още живее с надежда ,че семейството ще се събере .Мисля ,че големият ми син вече прие ,че продължаваме напред само ние тримата,но на малкият дори не му се слуша за това-някак си го отрича и го преживява доста по болезнено-това ме притеснява.

Точно затова поставих темата-ние сме големи хора и преживяваме тежките моменти в животът си значително по мъдро от позицията на изживяното и преживяното в годините.Но редно ли е точно ние -родителите да причиняваме подобни катаклизми на най -важните хора в животът си-децата ни-оправдавайки се с липса на любов или т.н. Има статистика ,че за децата един развод е по голям стрес и води до по значими последствия дори от това децата да живеят в семейство в което има чести скандали.Не ме разбирайте погрешно-аз имах добро семейство.

Какво мога да кажа?...Мисля,че родителите сме вече повече егоисти и несъпричастни с проблемите на своите деца ,лесно прибягвайки до развода.Без да сме се опитали да лекуваме болните си отношения.Следвайки своите чувства ,прищевки,непростимост,упорство,горделивост...
Дори много хора се самонавиват ,колко добре са постъпили,като са "спасили" децата си от нелюбовната атмосфера в семейството.Може да има и такива,но съм убеден,че и страшно много родители, съзнателно или несъзнателно се прикриват зад такова оправдание за действията си.По същия начин,както и много оправдават изневерите си ,заради поведението на моногамния им партньор.

Аз съм доста хироко скроен и свободолюбив човек,затова смятам че всеки избира как да живее-стига с действията си да съумее да не наранява поне най -важните хора в животът си.Затова и сега -1.5 г след разводът си си казвам -как можах да го причиня на децата си-и си повтарям ,че съм нямала друг избор.Но не е ли това лесният отговор.Мислете повече за децата си,говорете повече с децата си-те се нуждаят от любов не по малко от нас,но незнаят как да ни го покажат!

Думите ти ме карат да предположа,че ти си поискала развода...
Аз бих добавил към препоръката ти:"а успоредно с това ,мислете запартньора си,говорете с партньора си-той се нуждае от любов не по малко от нас и понякога не знае как да го покаже"!

Развод поисках аз ,но той има връзка-но това е тема на друг разговор. . Винаги говоря и и почти никога не прибързвам с изводите си.

Има статистика ,че за децата един развод е по голям стрес и води до по значими последствия дори от това децата да живеят в семейство в което има чести скандали Е, на тази статистика не мога да повярвам. Скандалите възпитават скандалджии. Побоите възпитават побойници. Пиянството възпитава пияници. Моя приятелка ми сподели, че откакто родителите и са се развели, се чувства много по-щастлива отпреди, защото така и е било писнало от непрекъснатите скандали, че всичко друго било по-хубаво от това. Естествено най-добре е да си решиш проблемите и да си запазиш семейството, но да ги решиш не означава да се правиш, че не ги забелязваш. Криейки си главата в пясъка, накрая неминуемо стигаш до ситуацията на тази жена от Мрамор, която се оплакваше, че след развода детето не иска да остане при нея.

Искам, искам, искам, иска-а-а-а-а-а-а-а-а-ам...

дявола чете Евангелието!

"А къде са децата.Кой ни дава право да създаваме живот и да го поставяме в различни ненормални ситуации.Не носим ли отговорност за тяхното възпитание и до колко е възможно един родител-било той мъж или жена-да възпита децата си равностойно, както би било възпитано едно дете в добро семейство с двама родители?"

На баба ти хвърчилото! Как успя в три изречения да надрънкаш толкова много глупости??? Е, истина е, че и аз дрънкам глупости, ама никога не съм си позволявал да критикувам когото и да е било, че не е добър родител.

Не се оправдавай, че не си се изразила ясно или че съм те разбрал погрешно! Тонът ми е груб, но си го заслужаваш. Следващият път като пишеш - внимавай! Недей да даваш оценки на другите!

Не знам какво си правите с децата, та да се мъчат. Моят син беше на 5 годинки, а сега е на 8. Никога не ми е ревал за баща си и всичко го е приел нормално.
Пак идвам до генералния извод, че всичко може да се каже, така че да се възприеме, стига да знаеш как.

Наистина важна тема в този клуб! Според мен, каквото и оправдание да имам като възрастен и родител, за децата нещата стоят на друга основа когато тати не е постоянно до нас. При тях всичко е простичко...и казано и почувствано...искрено и някак непредубедено от нищо друго...само от факта, че татко е някъде там, а не до мен. Винаги може да се направи повече по въпроса за да не се стигне до развод, и е добре, живееш по - утешено, ако наистина си сторил всичко възможно да не се стигне до там. Е, не успях и не спирам да търся къде точно сгреших. Никога не бих нападнала бившия си мъж, защото за мен той е баща на децата ми! Искам да е добре, дори да е пак само заради това, че е баща на моите деца! Не спирам децата си от срещи с него и не се съобразявам с никакви споразумения и точности относно срещите им. Това запази хармонията в отношенията ни спрямо децата. Дори смея да кажа, че след всичко изживяно открихме нови положителни неща за нас самите. Нищо обаче не може да ме утеши, когато вечер синът ми застане на прозореца и каже "тате" сочейки навън. Това е най-малкото което мога да направя за него - да му говоря за баща му с мили думи и да прекарваме повече време с него.
Много сега ще кажат, че това е невъзможно при такива и онакива случки и обстоятелства. Аз няма да изтъквам моите такива, поради които се стигна до развод, само ще кажа, че и двамата с мъжа ми открихме невъзможността и го направихме взаимно. Болката за децата е най-голяма! Никой не може да ме убеди, че те растат така по-добре. Говоря за моя случай, моля да не ме сравнявате със себе си и своите истории! Смятам, че всеки може да прави компромиси,стига да е осъзнал нуждата от тях и предимството им.
Децата са невинни и не бива да бъдат жертви! Затова смятам, че когато сме ги поставили пред такава реалност, трябва да бъдем максимално добри към самите себе си и от там към всички останали. Ползата от злобата и негативните спомени е никаква. Децата обичат истината! Независимо от първичната им реакция след като я чуят. За себе си съм убедена, че те имат право да бъдат насочвани към нея , не с думи, а с действия. Не смятам, че мога да компенсирам бащината обич, нито пък да я заменя, затова просто не ги лишавам от другия им родител! Това е истината! Той винаги ще си остане техен баща, те са негови частици!

Човек не е остарял, докато съжалението не замени мечтите му. Джон Баримор

**Кой ни дава право да създаваме живот и да го поставяме в различни ненормални ситуации.Не носим ли отговорност за тяхното възпитание и до колко е възможно един родител-било той мъж или жена-да възпита децата си равностойно, както би било възпитано едно дете в добро семейство с двама родители?**
Така казано излиза едва ли не, че щом сме се развели и сме поставили децата в ненормална ситуация, или че един родител не може да възпита детето си равностойно на възпитанието от двама родители , странни нападки към хората в един клуб за взаимопомощ?
Първо , не познавам много хора, които са се развели за удоволствие, когато тръгнеш към такова тежко решение, обикновено проблемите са вече неразрешими, семейството ти отдавна вече не е добро място за живеене, ситуациите там са ненормални и разводът е облегчение от тежките проблеми в семейството.
Децата, изключвам съвсем малките, не са глупави и нямат нужда от лъжи и лицемерие, истината трябва да им бъде казвана , като се стараем начина да е съобразен с възрастта им.Може и да им е тежко отначало, но те схващат логиката на нещата и се примиряват със ситуацията, дори като поизрастнат започват да се възползват от нея
Сега, когато почти всеки втори брак стига до развод, за децата е нормално вече да си дете на разведени родители, не е както преди години, когато в класовете имаше по едно-две такива деца и травмите бяха големи.
Колкото до възпитанието на децата, това си е една много деликатна и болезнена тема, аз не бих сравнявала деца на разведени родители или от добри семейства, и в двата случая родителите са уязвими и винаги могат да се провалят по най-различни причини, няма никаква гаранция че едно добро семейство ще опази детето си и ще го възпита добре, да не говорим за семейство, съхранено само заради децата и създало среда на фалш и лицемерие
Всички ние носим отговорност за възпитанието на децата си, но колкото и да се стараем, дали поединично или заедно, не сме единствения фактор, има училище, улица, телевизия, интернет, дрога, натиск на средата от другите деца, генетични фактори, лични решения на децата........
Каквото и да си приказваме, какъвто и личен пример да даваме, идва момент когато децата вече са по-големи, нашето влияние над тях намалява и те поемат по избран от самите тях път, гаранции нямаме за нищо
Можем само да се надяваме, че ще запазят здравата основа, която сме им дали.
Колкото до това, което те пита малкия и плаче, просто се налага да престанеш да го лъжеш, защото той така или иначе усеща лъжата, иначе няма да те пита постоянно за едни и същи неща, един път разбрал и приел истината, колкото и да му е тежко отначало, ще свикне и ще престане да те пита.Намери начин това да е съобразино с възрастта му и да му предложиш някаква компенсация ако ти е възможно, все пак децата са си деца.Имам предвид домашен любимец, някакви любими занимания и тн Задействай фантазията си, а най-добре е да приложиш някаква маневра за отклоняване на вниманието му с нещо което го интересува..

Здравейте! Извинявам се на всички, ако е моите думи са прозвучали като нападки към всички вас!
На ПOЛУидиoтчeтo ще отговоря:Съгласна съм с теб 100% ,но въпреки това се вслушвам в мнения на специалисти и се съобразявам със статистиките-те са показателна извадка за правилата,а не за изключенията.
На Бeзcъннa : Примерни въпроси: Обичаш ли татко? –Почна ли да обеснявам, че той е мой добър приятел,но вече не го обичам както жена обича един мъж… Синът ми се разплаква преди да съм довършила изречението.Или : Мамо, ако татко иска да се съберете –ти ще се съгласиш ли.Излишно е да ти казвам, че и тук се опитвам да обесня без да го нараня –реакцията е същата.Надявам се ,че отговорих на въпросът ти.
На Aтинянkaтa Taйcън: Незная колко деца имаш.Аз имам две и това ме научи, че всяко дете е различно и реагира различно.Просто малкият ми син е доста чуствителен.Последно плака за баща си след като изгледа детско филмче за едно дете и баща му. Можеш само да си щастлива ,че твоето дете е преживяло раздялата така лесно!
На ASSASSlN (ентусиаст ) : На баба ти хвърчилото! И моят тон е груб-аз поне се опитвам да направя най –доброто. Ти какво си направил?Ако си се справил –дай съвет!Ако нищо не си направил-поне не се обаждай! Ако след време моят син убие твоето дете-ти ще си първият ,които ще хвърли камък по мен!
На XXL: Аз съм от хората, които не познаваш!Разведох се точно за 20 дни .Може би затова сега чуствам вина и нападайки вас-всъшност нападам себе си.Благодаря ти за всичко казано от теб!Мисля ,че исках да чуя точно това!
На ASSl (себе си) : Казваш точно това което мисля.Просто не исках да изпадам в посробности.Аз преоткрих много нови неща в живота.Той е влюбен.А те са объркани . Обичат ни и двамата и винаги им липсва единият. Както каза Фoтoн “ родителите сме вече повече егоисти” . Затова поставих темата.

Не се нападай, каквото е трябвало да стане, е станало
То затова преди имаше едни помирителни дела, месеци и години влачене, та да разбере със сигурност човек, че колата се е обърнала и оправия няма
Не си му дала шанс на твоя бивш, аз пък на моя бивш давах прекалено много шансове, години наред от което той реши, че каквото и да направи, ще му се размине.
Накрая пак се разведохме, само дето си загубих доста години лично за себе си но както казват, по добре късно, отколкото никога

не очаквай да го разбере сега. но не го и лъжи. Голяма грешка допускат родителите понякога като си мислят, че децата са същества от друга планета и не могат да възприенмат действителността. Те възприемат много по - добре от възрастните понякога. И разбират. Само че показват емоциите си много по - явно - плачат, смеят се, истерясват...това не означава, че трябва да бъдат лъгани, и то за важни неща.
Дургата основна грешка на родителите, и това ти го казвам от позицията на детето, е, че се опитват да бъдат идеални. особено майките - трябва такова семейство, пък такова възпитание, пък онакова образование...трябва, трябва, трябва...има неща, които са възможни и такива, които не са. И , щом не е било възможно да бъдете семейство с бащата, това не е краят на света. И не означава, че сте безотговорни родители.
детето ще го преодолее с времето. Много по - трудно ще преодолее притесненията, грижите, чувството за вина, ако са ти спътник в ежедневието, то ще ги усети. При това, много по - болезнено, от колкото ти. Едно дете винаги страда, когато страда майка му. Винаги се страхува, когато майка му е притеснена. И , понякога, избива на агресия, когато усети в нея чувство за вина или неувереност.
Никога едно дете не може да бъде щастливо, ако близките хора, с които живее постоянно, не са щастливи. За мен това е аксиома, която отговаря на всички въпроси и трудни ситуации.