децата

Бъркаш! Много бъркаш тук!Няма по -страшно от тягосна домашна атмосфера - повярвай ми, не искаш това за децата си! Наистина!
А , всъщност, ти за какво го мислиш това? Нали вече си взела някакво решение? За какво гледаш назад?

При всеки отделен случай е различно! не можеш да обобщаваш за всички! Най - малкото разводът, сам по себе си, е нещо, оето децата най - често неразбират. Това, което тежи, е липсата на единия родител. но тя може да е налице и без развод. Познавам хора, които са се молели родителите им да се разведат. познавам хора, които са омерзени от единия си родител. И определено не съжаляват за развода. Познавам хора, които се дразнят и не се разбират с втория си баща / майка. Но, бога ми, не познавам ни един човек, за когото самият развод да е бил чак пък такава драма!
Така че, моля те, недей плаши хората с безпочвени обобщения!

има един лаф:"добър съпруг е този, с когото можеш да се разведеш културно". Може да звучи цинично, но си е вярно, да ти кажа!
мен ако питаш, по - добре да се разведеш навреме, от колкото да съсипваш няколко живота в някаква съвместна агония и лицемерие!
каквото и да си приказваме, колкото и да се самобичуват на приказки някои по форумите "колко лоши родители сме"(уф и аз де се ръгнах при "големите"), родителите също са хора, мама му стара! Също правят грешки, също имат нужди, също продължава да им се живее и продължава да им се иска да бъдат щастливи. каквото и да си говорим, щастието не се изчерпва с това, да осигуриш на детето си благонадеждното патриархално семейство, в което да расте под стъклен похлупак в една нереална действителност, зад която се крият семейните гадости и кал. С цената на всичко!
Греша ли?

Децата са си съвсем на мястото (във форума и извън него поне по мои наблюдения от това, което съм чела тук). Останалото относно правата и ненормалните ситуации не искам да коментирам, защото има доста случаи (включително и моя), в които това наистина е бил най-добрия и разумен изход. Освен това няма ли любов и разбирателство м/у двама души е по-добре семейството да се разпадне отколкото да се живее в тягостна обстановка. Това си е лично мое мнение.

Според мен не бива да лъжеш детето си. Не казвам обезателно да обясниш, че си се развела, защото той е имал друга, разбира се, а просто че вече не се обичате (нещо, което си направила вече) и затова не живеете заедно. Истината боли понякога, да. Но това трябва да се изживее. Позволи на детето си да се наплаче, нормално е да изпитва болка, дори гняв. Ако се притесняваш от поведението му нищо не пречи да се консултираш със специалист . Ако с бившият супруг сте запазили добри взаимоотношения може да говорите заедно с детето.

Тук има малко информация на английски обаче.

Имаш ли деца?

благодаря-ще се постарая да си го преведа

преживявала ли си развод като дете?

А аз смятах,че добрия съпруг е този,който ще направи усилието да възстанови любов и хармония ,а добрият му партньор -този,който ще се възползва от това услилие по най-подходящия начин в същата посока...
Знам,че ти не одобряваш брака,като полза-имаше тема,но аз пък,не харесвам това в едно общество изключенията да стават вече норма...И то до такава степен,че ето например XXL вече твърди ,че е нормално децата да бъдели на разведени родители.Ами,не,нее нормално,а само все по-често срещано.И това,че ние мсе в тази категория,не означава,че не сме имено белег за болно общество .
Да,много присъстващи тук,веднага започват-ама колко семейства има ,в които еди как си се живеело,не се търпяло...Съгласен съм,болестта е и там,оттам започва ,за да продължи в бракоразводната зала.Но това не значи,че не трябва първо да опитаме да лекуваме болното,да коригираме себе си,да помогнем, на човека до нас и чак тогава ,ако и това не промени нищо,а положението наистина е толкова трагично и болезнено-да се разделим.

Не- за мое щастие.Но тук става въпрос за децата ми-а не за мен.Не ми се връзвай-най вероятно ще се справя с тяхното отглеждане и възпитание,но е нормално да ме е страх.

Защо само ти разбра за какво точно говоря-да не би да се изказвам неточно?

Не ме цитирай погрешно, не твърдя, че е нормално децата да са на разведени родители, а че за децата е нормално вече да са деца на разведени родители и не се травмират от това, както в предишните години, когато в клас имаше по едно две такива деца.

XXL винаги чета твоите мнения с респект-те ми дават кураж и разсейват страховете ми.Но явно живееш в по голям град.Ние живяхме 6 години в малък град и от 6 месеца сме в малко по голям.В малкият град положението е по различно.Големият ми син не каза на приятелите си ,че родителите му са се развели и ми заяви ,че няма да им каже почти през сълзи.Вече е в нов град,с нови приятели,с ново училище ,но и на тях не иска да каже . Каза ми че децата се държали лошо и говорели лоши неща за децата на разведени родители. И отказа да говори на тази тема повече с мен.Затова поставих темата тук-има моменти когато те са весели и щастливи, и аз съм спокойна че всичко е наред.Но има моменти в които ги виждам нещастни и дори разплакани.Естествено че намирам начин да ги успокоя и разсея.Но когато заспят се натъжавам и ме връхлитат отрицателни емоции, които не съм изпитвала преди и не искам да изпитвам.Не се харесвам така и не се чуствам добре когато злобея и мразя.Искам да забравя и да простя.Знам че и това ще стане,знам и как ще стане,но за сега е невъзможно.

Живея в Бургас, прекрасен град, с освободени като цяло хораИмам представа за какво говориш, живяла съм за кратко на село, имам приятелки в малки градове, атмосферата е различна, но най-важното усещане децата получават в къщи, трябва да ги убедиш, че няма нищо лошо и срамно родителите ти да поемат по различни пътища в един момент.Рано или късно ще го разберат, но дотогава няма да им е леко наистина.Важно е да им казваш истината, за да не им създаваш усещането, че скриваш нещата, защото те е срам от тях.
Добре е да се отървеш от омразата си и щом го искаш, и това ще стане и ще се почувстваш безкрайно облегчена, когато можеш да погледнеш на бившия просто като на един човек, с който си изкарала добри и лоши години, но и който те е дарил с двама сина, а това никак не е малкода са ти живи и здрави

Колкото до това, че децата говорят лоши неща за децата на разведените, винаги ще има някой, който да се опитва да ги нарани, децата понякога са жестоки, особено щом усетят слабо място в някой.Това може да е развода на родителите, да е някакво различие при детето, физическо или в материално състояние, това, че носи очила или че е старателно и има отлични оценки.
Важно е да научиш синовете си да не показват слабостта си, щом ги дразнят с нещо, не да се разплакват и да бягат, а да атакуват с нещо, за което могат да се похвалят- че имат куче, компютър, че ходат някъде, където другите не са билиТактика и стратегия трябва да се прилага, иначе дори да имат перфектното семейство, пак може да са жертви на лошо отношение.

...драги ми Фотоне, от Адам и Ева. от това, че всички хора сме грешни. И, в повечето случаи, сумата от грешките на двама, събрани на едно място, не правят едно съвършено цяло.
Т.е., конфликтите и разбитите семейства са присъствали винаги. Прикрити зад лицемерните розови облачета на патриархалното семейство съобразно неделната проповед, разбира се. Въпрос на вкус, вероятно, но за мен този модел е много по - болен. да не кажа извратен.
Но, което е най - важното - нали имаме избор?Дума, непонятна за много от предците ни...Обществото, каквото го виждаме сега, е плод на многото направени избори.Чат от които са и нашите, собствени.

..."конфликтите и разбитите семейства са присъствали винаги. Прикрити зад лицемерните розови облачета на патриархалното семейство съобразно неделната проповед, .....за мен... този модел е много по - болен. да не кажа извратен."


Знаеш ли обаче,кое е по-тъжното?Че много хора използват това у другите,то им трябва,за да оправдаят себе си и собствената мерзост,...хайде нека да е дребен недостатък. Това аз намирам за още по-извратено.
Ти го каза-всички сме грешни.Ами зарадвай се ,че прави усилие да се изправи,не му навирай показалеца си върху недъзите му.Ако и той постъпи по същия начин,смяташ ли ,че няма да има успех?

По-добре да запалим свещ, вместо да ругаем тъмнината и да се оправдаваме с нея, за това, че сме настъпили другарчето!

Non nova, sed nove.

Ако не можеш да подадеш другата си буза след като те е ударил,поне го обичай;ако не можеш да го обичаш,поне не го осъждай;ако не можеш да не го осъдиш в момента,поне не му отвръщай с плесница....то май,...нищо не остана..

Разбира се, че ще се справиш! И е нормално да се страхуваш! и аз се страхувам - за къде - къде по - маловажни неща Само не се опитвай да бъдеш идеална

едно нещо не ми е ясно! Както вече многократно се разисква, аз не съм се развеждала, но уважавам изобра на разведените!Възприемам го като нещо напълно нормално.
Повечето хора тук (за теб не знам, няма и нужда да казваш ако не искаш), са разведени, и гледат на развода като на някакъв чудовищен грях срещу ...и аз не знам какво а, сега, де! Това някаква страст за самобичуване ли е? Или тук присъстващите се изключват по дифолт...или някаква носталгия по патриархалните времена...
Това, което ти казваш, е чудесно! На теория. Супер, ако някой може да го приложи на практика! Ако прощават, ако си подават ръка, ако...така и иначе...ама...те ако го правят, няма да искат да се развеждат..но ако се развеждат, значи ли, че НЕ ИСКАТ да го правят? Не мислиш ли, че повечето съзнателни хора правят каквото е възможно, за да спасят положението?Най - малкото, заради нещата(и хората), които ги свързват...и ако не са го направили, не са могли...толкова са могли, бе...
ей, аз например, ако съм премиер, знаеш ли как ще цъфна?И страната как ще цъфне и ще върже покрай мен? Ама на, не съм премиер, тюх! и сега, имам два варианта - да седя да се самобичувам, защо не съм премиер или да стана нещо друго...и да се радвам на това, което имам и съм постигнала. Пък, то, за премиерския стол си има време, нали...
разбираш ли какво искам да кажа?...защо, по дяволите, просто не си живеете живота? И не му се радвате такъв, какъвто е?