3

"Хората са два вида -лоши /т.е. страстни/ и християни. "

Ти направо ме уби :) Както има лоши хора в църквата, така има лоши хора извън църквата, въпреки че даже "лош" е силно казана дума. Аз съм добър човек, правя предимно добри неща и нямам нищо общо с църквата, освен, че съм православно кръщаван като бебе - и не се чувствам християнин. Просто дали си част от църквата или не няма никакво отношение дали човек е добър или не.

... е-е-е-х ...

В Стария Завет целият Израил се наричал „царство на свещениците” /Изх.19:6/


ще си направиш голяма услуга, братко Тимотее (а и на Ежко ще направиш) ако научиш какво е било старозаветното разбиране за Свещеник. дали свещеникът е свещен заради това което върши? или е такъв защото е изправен пред Нечие Лице?

[линк]

Раезвам се,

недей.......звучи ми страшно

[линк]

Чудесно си го написал! Благодаря!

Знаем какво трябва да правим.... нека се стараем според силите си да изпълняваме Божиите заповеди. А когато не ги изпълняваме, поради недостиг на духовен и друг труд - да се каем, за да се спасим, по голямата Божия милост.

Бог да ти дава мир и радост!



--------------------------

Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.

И теб да благослови Господ!

Темата е "разсънваща"....





------------------------

Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.

Не си прав и затова вземам отношение, защото съблазняваш неукрепналите!

Вече писах за 9-то Правила на Апостолите -безчиние вършат ония верни , които не достояват на молитва и св. причастие докрая...и се отлъчват от църковно общение! Тежки думи – че кой не е отлъчен по това правило? Ти също, ако не си под запрещение.

Ето и молитвата на свещеника по време на литургията: "И ни удостой с Твоята властна ръка да ни преподадеш пречистото Твое тяло и честна кръв, и чрез нас – на ВСИЧКИ люде”. Какво значи всички? Всички значи никой, така ли? Е, вярно – 1600 години са много и значенията се променят, но чак пък толкова...

Никой не разбира, че непричастието без сериозна причина е ТЕЖЪК ГРЯХ! „Със страх Божи, вяра и любов пристъпете” – вика ни Христос, чрез гласа на свещеника и ние от незнание не Го чуваме.

Били сме правили хиляди грехове и не сме били достойни. Причастието не се взема, защото сме достойни, а за да станем достойни. Причастието е подкрепа в борбата, а не награда за нашето постене и усилия. Едно покаяние и без смъртни грехове и свещеника, както себе си допуска до причастие, така и теб ще те допусне.

Няма канон за три дни строг пост преди причастие. Достатъчно е сряда и петък и големите пости за здравите. За болните – както изповедника каже.

Предполагам, чел си книгата на преп Никодим Светогорец за постоянното причащаване? Ето я:

[линк]

Но...внимавай. Някои християни, като се причастят по-честичко десетина пъти и усетят благодатното действие, вместо да благодарят на Бога, почват да се превъзнасят сатанински над братята си, които са в невъзможност да се причащават.

Ти обаче си опитен и такива фарисейски работи не те застрашават де.

Всеки, който си има духовен наставник и общува (чрез изповед) по-често с него, и отеца като знае духовното ниво пасома си, най-точно ще го посъветва кога и как да се причастява.
Аз спирам със спора за честото причастяване, до тук.


Бог да даде Своя мир, на всички ви !



----------------------------------

Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.

Да... като има духовен наставник е лесно. Когато дядо Серафим ми беше духовен наставник, нещата бяха много по-ясни. Но те и в църковен мащаб май бяха по-ясни тогава... напоследък стават неща които Бог само знае накъде отиват.

Свет Христов просвещает всех

Бог да ти помогне да си намериш отново добър отец- наставник, да те води с Божията помощ към Царството небесно!



--------------------------------

Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.

и отеца като знае духовното ниво пасома си, най-точно ще го посъветва кога и как да се причастява.
Аз спирам със спора за честото причастяване, до тук.


напълно си права ХРИСТОВА, аз също предлагам да спрем спора тук и да се прехвърлим в клуба на ОШО. тъй като споменаваш "духовно ниво" сигурно там най-добре ще ни обяснят какви са "нивата" в "духовното израстване" и каква е крайната цел в "духовното развитие"

[линк]

Не бях я чел- бегло я погледнах сега. Какво още да говорим след него? Какво възгордяване - нима на всекиго Бог не дава жило в плътта му и не го смирява?

Наистина е дяволска работа да можеш да вземаш причастие и да не вземаш!

Ти, и другите като теб далече от Църква също можете да си постите всички пости и да казвате всички молитви и в неделя да заставате пред иконите като пред свещеник и да искате Бог да ви причасти невидимо... Ти навярно го правиш - казвам го заради другите. Нали Бог може всичко?

Помниш ли св. Памфутий как намерил 4 -ма младежи в пустинята и как всяка събота и неделя Ангел слизал от небето и ги причастявал. В събота и неделя трябва да вземаме причастие, а не само в неделя!

Прав си - невъзможно е да се възгордее човек

Не, Боре, "без Мен нищо не можете да вършите" е казано и отсечено! НИЩО не можеш да вършиш, а камо ли да бъдеш истински добър... Ти днес само си МИСЛИШ, че си добър, но не си. Без Църковна помощ с добри дела НЕПРЕМЕННО ще се възгордееш и това ще е по-лошо от липса на добри дела!

Това не са мои мисли, това говори Църквата чрез Духа на светиите. Без причастие и църковност човек върви сляп по ръба на бръснача...

Разбира се, че си прав. Но човек дори и да тръгне на Църква, още дълго ще продължава да слуша и гледа "чалга". Скъсването със старите сладки грехове е нелек и некъс процес.

Но аз говорих за просвещението на самите МЕДИИ. Да отговорим на удара с удар. Както демоните хвърлят най-много усилия към най-добрите журналисти, така и ние да хвърлим усилия към същите журналисти или към други по-слаби, но те с Божията помощ ще станат също най-добри и ВЕЧЕ ще бъдат тръбачи на Истината.

Логиката е проста, но изпълнението - трудно.

Бързаш - разбери ме правилно. Аз не съм виждал често причастяваш се човек!!
Аз се причастявам средно -само на големите празници, даже някои изпускам - трябва да пътувам далече, нямам пари и т.н. Ако често причастяващият се държи плътно до добър изповедник и си открива делата и мислите, нима ще се възгордее. Може да има един, като Юда, но и за него св. Йоан Златоуст казва, че излязъл преди края на Тайната вечеря, и че ако беше останал до края и беше благодарил на Бога с песен като другите, нямаше да извърши предателство. И оприличава напускашите в края Литургията и не вземащите причастие като ЮДИ...

Тоест, можем да си говорим с тебе че МОЖЕ БИ човек ще се възгордее, но това може да са мисли на врага и къде го тоя човек, често причастявал се, че да го приценим. И как ще приценим, че нашата преценка е точна?

Ако вземеш недостойно причастие, Бог веднага ти го показва по недвусмислен начин - поне при мен беше така. И падаш и молиш за прошка... Хайде после, възгордей се пак!...

Тимотей,

Опитаха се да ти го кажат деликатно, но аз ще ти го кажа направо: ти си в прелест, човече.

"Хайде после, възгордей се пак!", означава това, че се смяташ невъзгордяващ се, а това е сигурен признак за прелъстяване. А и Бог не е като някой ефрейтор, който възпитава единствено с методите на наказанието.


Виж, не ме разбирай погрешно - не, че аз не съм горделивец, не. Но все пак нали са затова приятелите, като им помагат да се върнат на пътя, от който са кривнали.

Твой Н.

---

“Господ е мое упование”

И ти не ме разбираш. Благодаря за вниманието ти, но ние говорим за различни неща. Аз говорех за възгордяване САМО от често причастение, а не изобщо от човешка гордост и таланти земни и земни блага. Че кой е пощаден от тази гордост!

Дойди и виж! Бутни, яж, пий и почувствай и тогава говори! Сега говориш на китайците, че неправилно говорят на китайски... Самото причастие изгаря греховете и изгаря и ГОРДОСТТА- не случайно толкова голяма кампания за това се извърши и ивършва в Православна Гърция и Православна Сърбия.

За България това е фантастика - и ти го доказа. Въпреки твърденията на светиите и техните примери. Аз бях на твоето мнение преди година, без тази информация. Сега разбрах и усетих и се включвам към Преданието. Който може да възприеме, да възприеме. Който не -не.

Тук има уловка, която малцина виждат. Ще ти дам пример и ще разбереш.

След причастието на Възкресение отивам през Светлата седмица на Църква и никой не иска да се причасти, защото не е постил!! О, ужас! Аз показвам книгата на отеца, която съм купил от неговия храм и го питам може ли да се причастя - чел съм канона. Той каза ДА! И причасти само мен... Другите не знаеха и не го попитаха, а и не бяха се подготвили с молитва, и не се изповядаха.

Свещениците трябва тепърва да се научат, а това не е лесно, пък и работата им се увеличава. Ще го направят само силно убедените и просветените! И готовите за жертва Богу. И епископите би трябвало да вземат дейно участие в това просвещение. А ако те са стари и непросветени?...

По темата нямам информация и не мога да взема отношение.