3
144 отговора
2788 прегледа
Re: да, да, ама..
За да не влизам в тоя спор мога да кажа едно - причащавай се често, колкото може по-често - но с надлежната подготовка и страх Божий, за да не превърнеш Таинството в някакъв "навик". А за свещенството на християните не съм запознат със съответните съчинения, макар че се сещам за основанията в св Писание и за историческите основания в ранната Църква, тъй ли иначе не искам да споря сега, чужда ми е тая тема. Не се изживявам никакъв свещеник, но завиждам на хората, които биха могли да се причащават всеки месец или дори по-често, те не знаят колко пагубно ги замотава дяволът да не го правят - кого с разни "ангажименти", кого като съгреши да се покаел по-хубаво, кого с други работи.
Re: да, да, ама..
Хубаво, че не ти се спори, защото не ми се търсят аргументи за моята позиция. Иначе не казвам, че е лошо човек да се причастява, а че е лошо да го прави без пост и изповед! И то не само телесен пост, а и духовен .. и не формална изповед, а истинска и покайна. Иначе причастието няма да е от такава полза.. да не кажа, че може да е за вреда.. зависи вече от конкретния случай. Както и да е.. като се направи такава тема може да спорим повече ;))))
п.п. Причастявайте се.. подготвени!!!
Това съм аз.. огризко!
п.п. Причастявайте се.. подготвени!!!
Това съм аз.. огризко!
Re: да, да, ама..
Огризко! Усмихнати ми Огризко! Аск ми дължи вече бира, сега и ти ще влезеш в списъка на бирочерпците ми....ето сега, прочети какво пише един български православен монах и богослов - архимандрит Авксентий:
"Учение за "царственото" или "всеобщо" свещенство
В Стария Завет на няколко места целият богоизбран народ е определен като "царство от свещеници и народ свят" (Изх.19:6, 19:15, 23:22, Втор.7:6, 14:2, Ис.66:2, Пс.50:19 и др.) От там това разбиране преминало в Новия Завет. Новия Израил, според св.апостол Петър бил "свето свещенсто" (1Петр.2:9, 2:5), а според св.апостол и евангелист Лука и св.апостол Павел - "светии" и "храмове Божи" (Деян.9:32, Римл.1:7, 1 Кор.1:1, Еф.1:1 и др.). В Откровението си св.апостол Йоан определя християните като "царе и свещеници на своя Отец" (1:6, 5:10). Били разглеждани като "род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити" (1Петр.2:9.)
В древната Църква съществувало разбирането за "всеобщо" или "царствено свещенство", при което не била правена разлика между свещенослужителите и обикновените християни. Всеки новоприел кръщение, миропомазване и евхаристия бил считан за "просветен". Можел да се причастява върху св.трапеза, да извършва кръщение в извънредни случаи, да се причастява сам в дома си с донесено от евхаристийното събрание тяло Христово и др. От времето на император Константин Велики (+337) като "просветени" се възприемали самосвещенослужителите, което поставило начало на бързото им отделяне от обикновените християни. Това довело до появата на различни категории християни, което било непознатои чуждо на древната еклезиология.
Това разбиране било тясно свързано с учението за Църквата като тяло Христово, Като членове на това тяло християните стават в някаква степен съучастници в Неговото първосвещеническо, пророческо и царствено служение. В "Послание до ефесяни" свети Игнатий Богоносец (+107) нарича последователите на Господ Иисус Христос "богоносци, храмоносци и христоносци...". В "Разговор с юдеина Трифон" св.Юстин Философ (+167) ги определя като "истински първосвещенически род Божи..." и че "Бог само от тях като Негови истински свещеници приема жертви чисти и приятни...". Тертулиан (+230) достига по-далеч, като неправилно твърди, че незначителното различие между тайнственото свещенство на йерархията и духовното свещенство на християните било установено от Църквата, а не от Бога. В тълкувание на книга Левит Ориген (+254) подчертава, че "и на вярващия народ е дарувано свещенство...". В тълкуванието си на 2 Кор.1:21, свети Йоан Златоуст отбелязва " Ти в купела на кръщението ставаш и цар, и свещеник, и пророк..."
[линк]
Re: 3
Мисля, че някоя външна или вътрешна сила има интерес от нискообразована младеж, и от деградирал народ. Полагат се доста усилия в тази насока в училищата и в медиите.
А хората не са лоши - те просто са всячески манипулирани - като главния инструмент са медиите. Борбата срещу това нещо според мен трябва да се води за всеки отделен човек. Колкото по малко медии интересуват хората - толкова по щастливи и добри ще са.
... е-е-е-х ...
А хората не са лоши - те просто са всячески манипулирани - като главния инструмент са медиите. Борбата срещу това нещо според мен трябва да се води за всеки отделен човек. Колкото по малко медии интересуват хората - толкова по щастливи и добри ще са.
... е-е-е-х ...
Re: да, да, ама..
Малко ще се намеся в разговора...
Знаем, че първите векове християните са се причастявали на всяка Света литургия. Тогава е имало гонения срещу християните и те самите не са знаели дали ще доживеят следващия ден, защото с цената на своя живот са отстоявали ВЯРАТА си.
Ние имаме ли тази любов към Христа, та да дадем живота си за Него, както Той се разпна за нас?
За сега и Господ не иска това от нас, но ако поиска? Готови ли сме? Ще останат ли верни, поне толкова, колкото искат да пият и ядат Кръвта и Тялото Му, едва ли не всеки ден???
-----------------------------------------------
Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.
Знаем, че първите векове християните са се причастявали на всяка Света литургия. Тогава е имало гонения срещу християните и те самите не са знаели дали ще доживеят следващия ден, защото с цената на своя живот са отстоявали ВЯРАТА си.
Ние имаме ли тази любов към Христа, та да дадем живота си за Него, както Той се разпна за нас?
За сега и Господ не иска това от нас, но ако поиска? Готови ли сме? Ще останат ли верни, поне толкова, колкото искат да пият и ядат Кръвта и Тялото Му, едва ли не всеки ден???
-----------------------------------------------
Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в царството Си.
Re: да, да, ама..
В Стария Завет целият Израил се наричал „царство на свещениците” /Изх.19:6/, обаче не всеки израелтянин бил в буквален смисъл свещеник, а избирали само мъже от Левиевото коляно /Изх. 28, 29 гл./ и ги посвещавали на тази служба. Ако някой НЕПОСВЕТЕН мирянин дръзвал да пристъпи към такова служение, той бил предаван на смърт /Числа 3:10, 16, 18 гл. и др./
Тъй и в Новия Завет, както учи Апостолът „никой не се придобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон” /Евр.5:4/. В Откр.1:6 и 5:10 християните се наричат и „царе”, но нима всички християни са царе в буквален смисъл? Къде им тогава царствата, къде им са поданиците?... Ясно е, че християните се наричат „свещеници” и”царе” в духовен смисъл, защото те царуват над греховете си и принасят своите души и тела „в жертва жива, свята и благоугодна Богу” /Рим.12:1/.
Пастири е имало при Апостолите /1 Петр.5:1/, има и сега, и всякога ще има в истинската Христова Църква. Сам Христос е поставил в нея „пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово” /Еф. 4:11-12/. Затова всяко вярващо общество без пастири не е Христова Църква, а непокорно разпиляно стадо, и разбира се, без пастир.
Ето и нашите въпроси към вас:
1. Може ли Христовата Църква да бъде без свещенство? –виж /Еф.4:11, 2 Кор.12:28, Ис. 66:18-21/.
2. Всеки ли, който поиска може да извършва свещеническо служение? /Евр.5:4-5,Числа 18:1-7, 2 Пар.26:16-21/.
3. Може ли някой да бъде епископ, свещеник или дякон без ръкоположение /Деян.6:6, 14:23, 1 Тим.4:14, 2 Тим.1:6/.
Много лесно обвини Тертулиан, знаменитият учител на Църквата, че бил сгрешил... Ето какво казва той, обръщайки се към еретиците, тоест към вас:
„Нека те съобщят реда на своите епископи, който има такава приемство, където първият от епископите да има за свой приемник някой от апостолите и от апостолските мъже, които дълго са се движили с апостолите”.
И ние имаме право да ви попитаме, кой от първите учители и основатели на вашата секта е бил ръкоположен от апостолите или от някой от апостолските мъже, техни очевидци и ученици, а не от Лутер, Калвин, Томас Мюнцер, Уилям Милър и други отстъпници от вярата и Църквата Христова?
Тъй и в Новия Завет, както учи Апостолът „никой не се придобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон” /Евр.5:4/. В Откр.1:6 и 5:10 християните се наричат и „царе”, но нима всички християни са царе в буквален смисъл? Къде им тогава царствата, къде им са поданиците?... Ясно е, че християните се наричат „свещеници” и”царе” в духовен смисъл, защото те царуват над греховете си и принасят своите души и тела „в жертва жива, свята и благоугодна Богу” /Рим.12:1/.
Пастири е имало при Апостолите /1 Петр.5:1/, има и сега, и всякога ще има в истинската Христова Църква. Сам Христос е поставил в нея „пастири и учители, за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово” /Еф. 4:11-12/. Затова всяко вярващо общество без пастири не е Христова Църква, а непокорно разпиляно стадо, и разбира се, без пастир.
Ето и нашите въпроси към вас:
1. Може ли Христовата Църква да бъде без свещенство? –виж /Еф.4:11, 2 Кор.12:28, Ис. 66:18-21/.
2. Всеки ли, който поиска може да извършва свещеническо служение? /Евр.5:4-5,Числа 18:1-7, 2 Пар.26:16-21/.
3. Може ли някой да бъде епископ, свещеник или дякон без ръкоположение /Деян.6:6, 14:23, 1 Тим.4:14, 2 Тим.1:6/.
Много лесно обвини Тертулиан, знаменитият учител на Църквата, че бил сгрешил... Ето какво казва той, обръщайки се към еретиците, тоест към вас:
„Нека те съобщят реда на своите епископи, който има такава приемство, където първият от епископите да има за свой приемник някой от апостолите и от апостолските мъже, които дълго са се движили с апостолите”.
И ние имаме право да ви попитаме, кой от първите учители и основатели на вашата секта е бил ръкоположен от апостолите или от някой от апостолските мъже, техни очевидци и ученици, а не от Лутер, Калвин, Томас Мюнцер, Уилям Милър и други отстъпници от вярата и Църквата Христова?
Re: да, да, ама..
Точно така! Благодаря ти, че го написа вместо мен ... снощи ме домързя да го пиша и оставих за днес, но си ме изпреварил :))
Освен всичко друго, този текст е писан в отговор протестантите ... отде да знаят тогава хората, че ще възприемем протестантските принципи! В момента в православната църква се появяват все повече протестантски възгледи и затова малко не се сдържам да не отговоря по такъв начин, защото по една или друга причина сте възприели някои хора тук техните възгледи, а не православните. То е ясно, че протестантските изглеждат на външен вид по-красиво нещата, в по-лъскава опаковка, но важно е съдържанието. Че те точно протестантите заради тези стихове от Писанието са решили, че няма смисъл от свещеници, защото всички са свещеници и могат да бъдат такива... :))
muradknah ... надявам се, че ще възприемеш православната гледна точка и няма да се поддаваш на западното влияние, което е навлязло и в нашата църква. Трябва да имаме борци за православието, а не да се огъваме като носни кърпички и да приемаме всяка измишльотина. Това при условие, че искаме наистина да се запази православието! :)))
Това съм аз.. огризко!
Освен всичко друго, този текст е писан в отговор протестантите ... отде да знаят тогава хората, че ще възприемем протестантските принципи! В момента в православната църква се появяват все повече протестантски възгледи и затова малко не се сдържам да не отговоря по такъв начин, защото по една или друга причина сте възприели някои хора тук техните възгледи, а не православните. То е ясно, че протестантските изглеждат на външен вид по-красиво нещата, в по-лъскава опаковка, но важно е съдържанието. Че те точно протестантите заради тези стихове от Писанието са решили, че няма смисъл от свещеници, защото всички са свещеници и могат да бъдат такива... :))
muradknah ... надявам се, че ще възприемеш православната гледна точка и няма да се поддаваш на западното влияние, което е навлязло и в нашата църква. Трябва да имаме борци за православието, а не да се огъваме като носни кърпички и да приемаме всяка измишльотина. Това при условие, че искаме наистина да се запази православието! :)))
Това съм аз.. огризко!
Re: да, да, ама..
И на теб благодаря Христова, че го написа вместо мен - наистина е било така при първите християни :) Брей, днес много ми помагате :)) Съкращавате ми писането и обясненията :)))
Ето малко описание на християните под ръководството на Св. евангелист Марко:
Те (християните) са изоставили всякакви грижи за временните богатства и не се интересуват за имотите си, като не смятат нищо на земята за свое, ценно за тях. Някои, като оставят всяка грижа за житейското, напускат градовете и се настаняват в уединени места и градини, като избягвят да бъдат с хората, които не са съгласни с техния живот, за да нямат от тях пречки в добродетелите. Въздържанието и умъртвяването на плътта смятат за единствената основа, върху която може да се гради добър живот. Нито един от тях преди настъпването на вечерта не яде и не пие, а някои не пристъпват към храна и до четвъртия ден. Други пък, опитни в тълкуването и разбирането на Св. Писание, изпълнени с жажда за знание и хранейки се с духовната храна на богомислието, като прекарват времето в изучаване на Писанието, забравят за телесна храна до шестия ден. Вино никой от тях никога не пие, и всички те не ядат месо, като прибавят към хляба и водата само сол и исоп (горчива билка). Сред тях живеят и жени, които са възпитани на добродетелен живот и дотолкова са привикнали към него, че остават девици до старини. Но те запазват девството си не по принуда, а по свободната си воля, подбуждани от ревност и любов към мъдростта, която ги кара да се отказват от телесните удоволствия и да се стремят към придобиване не на смъртни, а на безсмъртни чеда, каквито може да роди от себе си само душата, която обича Бога и се стреми към Него. Свещеното Писание тълкуват иносказателно, като намират съкровен и таен смисъл, който се подразбира; защото Писанието, според тяхното мнение, е подобно на живо същество: словесните изрази съставят неговото видимо тяло, а скритата под тези изрази мисъл и тайна съставят неговата невидима душа. Те стават рано за славословие и молитва към Бога, за пеене и слушане на Божието слово - отделно мъжете, и отделно жените. Някои пребивават в непрестанен пост в продължение на 7 седмици. Седмият ден при тях е на голяма почит. Като се подготвят за него и за другите празници, те лягат за почивка и отдих на гола земя. Божествената служба при тях се извършва от свещеници и дякони, над които началства епископ.
Такава благоуханна Христова градина насадил и отгледал с най-различните си трудове свети евангелист Марко в египетските страни.
Така че, ако смятате да се връщате към автентичната традиция и да се причастявате всеки път, върнете се към автентично-традиционалния начин на живот и няма да има проблем! Само дето ние всеки ден оскърбяваме Бог с хиляди грехове и не се поправяме и дръзваме нечисти да се сливаме с Него .. и не разбираме, че това няма да ни е от полза ... Ще ни е от полза само да идем да се похвалим пред някого, че видите ли аз се причастих ... браво, ама какво като си се причастил като не ти е за спасение! Това, че гръцката и сръбската църква причастяват християните по този неправилен начин си е за тяхна сметка .. ако знаех гръцки и сръбски и живеех там, сега щях да говоря на тях. Но тъй като съм в България, поне българите се надявам да го разберат. :))
Да не говорим пък за някои монаси на Атон дето ядат в седмицата само по един сухар и дръзват да се причастят веднъж месечно!
Не е най-важното колко пъти ще се причастим, а как ще се причастим!
Когато каните някой гост у дома си, изчиствате, подреждате, измитате и се подготвяте по най-добрия начин ... а след като каните Господ да "гостува" в душите ви, няма ли да ги изчистите с пост, молитва и изповед ???
Както и да е.. който е разбрал - разбрал. Който не е разбрал - значи не иска да разбере и няма смисъл да се хабим... :))
Малко се карам, ама не го правя нарочно .. поздрави на всички! :P
Това съм аз.. огризко!
Ето малко описание на християните под ръководството на Св. евангелист Марко:
Те (християните) са изоставили всякакви грижи за временните богатства и не се интересуват за имотите си, като не смятат нищо на земята за свое, ценно за тях. Някои, като оставят всяка грижа за житейското, напускат градовете и се настаняват в уединени места и градини, като избягвят да бъдат с хората, които не са съгласни с техния живот, за да нямат от тях пречки в добродетелите. Въздържанието и умъртвяването на плътта смятат за единствената основа, върху която може да се гради добър живот. Нито един от тях преди настъпването на вечерта не яде и не пие, а някои не пристъпват към храна и до четвъртия ден. Други пък, опитни в тълкуването и разбирането на Св. Писание, изпълнени с жажда за знание и хранейки се с духовната храна на богомислието, като прекарват времето в изучаване на Писанието, забравят за телесна храна до шестия ден. Вино никой от тях никога не пие, и всички те не ядат месо, като прибавят към хляба и водата само сол и исоп (горчива билка). Сред тях живеят и жени, които са възпитани на добродетелен живот и дотолкова са привикнали към него, че остават девици до старини. Но те запазват девството си не по принуда, а по свободната си воля, подбуждани от ревност и любов към мъдростта, която ги кара да се отказват от телесните удоволствия и да се стремят към придобиване не на смъртни, а на безсмъртни чеда, каквито може да роди от себе си само душата, която обича Бога и се стреми към Него. Свещеното Писание тълкуват иносказателно, като намират съкровен и таен смисъл, който се подразбира; защото Писанието, според тяхното мнение, е подобно на живо същество: словесните изрази съставят неговото видимо тяло, а скритата под тези изрази мисъл и тайна съставят неговата невидима душа. Те стават рано за славословие и молитва към Бога, за пеене и слушане на Божието слово - отделно мъжете, и отделно жените. Някои пребивават в непрестанен пост в продължение на 7 седмици. Седмият ден при тях е на голяма почит. Като се подготвят за него и за другите празници, те лягат за почивка и отдих на гола земя. Божествената служба при тях се извършва от свещеници и дякони, над които началства епископ.
Такава благоуханна Христова градина насадил и отгледал с най-различните си трудове свети евангелист Марко в египетските страни.
Така че, ако смятате да се връщате към автентичната традиция и да се причастявате всеки път, върнете се към автентично-традиционалния начин на живот и няма да има проблем! Само дето ние всеки ден оскърбяваме Бог с хиляди грехове и не се поправяме и дръзваме нечисти да се сливаме с Него .. и не разбираме, че това няма да ни е от полза ... Ще ни е от полза само да идем да се похвалим пред някого, че видите ли аз се причастих ... браво, ама какво като си се причастил като не ти е за спасение! Това, че гръцката и сръбската църква причастяват християните по този неправилен начин си е за тяхна сметка .. ако знаех гръцки и сръбски и живеех там, сега щях да говоря на тях. Но тъй като съм в България, поне българите се надявам да го разберат. :))
Да не говорим пък за някои монаси на Атон дето ядат в седмицата само по един сухар и дръзват да се причастят веднъж месечно!
Не е най-важното колко пъти ще се причастим, а как ще се причастим!
Когато каните някой гост у дома си, изчиствате, подреждате, измитате и се подготвяте по най-добрия начин ... а след като каните Господ да "гостува" в душите ви, няма ли да ги изчистите с пост, молитва и изповед ???
Както и да е.. който е разбрал - разбрал. Който не е разбрал - значи не иска да разбере и няма смисъл да се хабим... :))
Малко се карам, ама не го правя нарочно .. поздрави на всички! :P
Това съм аз.. огризко!
Re: 3
Медията всъщност е посредник, проводник и опосредсвува връзката ни с ценностите, които имаме.
Тя се определя от нашето търсене - ако търсим Бога - отиваме в църквата, ако търсим халтура - гледаме Слави или слушаме чалга. Разбира се, влияе върху формирането на мирогледа. Но всеки човек има свободната воля да избира и да реши от какво има потребност. За съжаление, често съвестта "спи" или човек е духовно мъртъв и не разбира, че не може без Бога. Ако имаме Господ в сърцата си, имаме най-голямата ценност и нямаме нужда от каквото и да е "ценно" от този свят.
Тя се определя от нашето търсене - ако търсим Бога - отиваме в църквата, ако търсим халтура - гледаме Слави или слушаме чалга. Разбира се, влияе върху формирането на мирогледа. Но всеки човек има свободната воля да избира и да реши от какво има потребност. За съжаление, често съвестта "спи" или човек е духовно мъртъв и не разбира, че не може без Бога. Ако имаме Господ в сърцата си, имаме най-голямата ценност и нямаме нужда от каквото и да е "ценно" от този свят.
