деца

Ако намериш отговора - дай знак
Аз съм в същата позиция - омъжена от 5 години, стабилна професия, наближавам 30-те... Но все още не желая деца... Както и да е, сега работя по въпроса за емоционалната нагласа, пък да видим.
Каквото и да решиш - успех!

Къде я видя тая злоба само не разбрах..

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

като оставим настрана злобното ти подмятане за злобата, цял живот съм се чудела на тази логика: "когато станеш майка..." Дълги години и аз слушах тази недомислица. Излиза, че според онези, които използват този израз, една жена трябва насила, без своето желание и едва ли не без своето участие да стане майка, за да разбере еди-кво си. Аз пък все съм си мислила (и не само), че първо трябва да поискам да стана майка, съзнателно и с цялото си желание.
Какво значи "когато станеш" според теб? Че трябва да я изнасилят? или да я вържат с белезници и да я оплодят? Или да я затворят в специализирано заведение за разплод? Ама че гадост! или че трябва да забременява по командата на мама и на свеки?

между другото проявата на злоба от страна на майки, не е в полза на тезата им, че една жена е щастлива, "когато стане" майка.

ама нали докторите казват, че бременността и раждането при жените над 35 години е рисково

Въобще да не те притеснява тази дилема...дали да имаш дете или не!
Съпругът ти ще се помае още малко и бъди сигурна скоро ще започне да се ориентира към жена , с която да има истински дом и семейство с дете!!! И определено ти казвам - ще си намери!
А на теб успех в кариерата на самотна десанчица!!!

Бре, бре . Ти още малко ще я прокълнеш .

Galeriata

Ще подмина другите отговори и обвинения към авторката на темата и ще поразмишлявам и аз.
Като по-млада ненавиждах децата - просто ме дразнеха като ревяха, пищяха и търчаха като побеснели наоколо. С годините това се промени - вече си казвам: "Деца са, нека лудеят безгрижни сега, че като пораснат...", трепва ми нещо в душата, но все още не мога да се реша на свое.
Иначе на една възраст сме, Алиса, само не съм омъжена още - имам си приятел, с който живеем заедно.
Скоро направих 28 години и ето че подмятанията започнаха с по-голяма ярост отпреди: "Ей, виж на колко години си станала, нали си имаш сериозен приятел, какво чакате - женете се, правете деца?" Като присъства шеговито се включва една приятелка, родила на 32 години с довода, че имам още време. Но като се замисля не е чак толкова много... Годините летят адски неусетно...
И така с приятеля ми сме на квартира. Това май няма да се промени скоро. Поинтересували сме се за кредити, ипотеки, но моята заплата, а и неговата на хартия е написана като минимална както в повечето фирми. Ще бъдат големи разправии, за да вземем кредит, трябва да се плащат огромни осигуровки известно време, да се обикаля през работно време по банки (шефовете съответно ще бъдат много щастливи от този факт, въпреки че са минали по този път - като залипсвам от работа, та си представям и колко редовно ще си получавам парите като не съм ги "изработила"). Не ме притеснява, че ще го плащаме кредита дълги години - пак все едно си на квартира, но твоя си. Иначе заплатите ни (почти еднакви) ни стигат дотолкова, че да поемаме всичките си разходи, които не включват глезотии (е, от време на време ходим на заведение, излизаме от София по планините за някой друг ден с приятели, купуваме си по някоя друга книга - млади хора сме все пак) - за настрани обаче не остава почти нищичко и тъкмо спестим някоя сума и изскача нещо непредвидено по двайсетгодишната таратайка. Как обаче ще се справим, като останем да разчитаме вече трима на мизерните майчински и неговата заплата? Някой ще каже - помощ от родители не може ли да получите? Няма да откажат, напротив, но моите родители си имат едно апартаментче и са пенсионери, освен това живеят заедно с бабите, едната от които яко я гони склерозата и прави мизерии - обстановката е прекрасна за живеене. Неговите са на прага на пенсия и не живеят в София. Та с какво ще ни помогнат? С мизерните си пенсии, които получават и ще получават, докато са живи? Не съм и много убедена, че искам да разчитам на тях да гледат детето, освен за кратко - аз съм отгледана плътно от баби и до след пубертета дори ми липсваше връзката с връстници, после за да преодолея срамежливостта си ми трябваше много време, присмиваха ми се, че нямам гадже (не че после не наваксах) и не беше никак приятно... Та накратко казано искам децата ми от малки да общуват с връстници и да са по-оправни, отколкото аз на тяхната възраст, задушена от бабите.
След като не можем да си позволим собствено жилище какво? Не дай Боже да се наложи да отидем да живеем при родителите ми и да си стъпваме на главите седем човека (не броя и бебето), за да махнем разхода по наема поне и така да развалим крехките си отношенията необратимо при неизбежния сблъсък на четири поколения. Не, благодаря. Апартамента е малък и никога не съм имала собствена стая. До късна възраст бях в една стая с родителите си и това е едно от нещата, които няма да позволя да се случи на бъдещото ми дете - да го измъчвам, като няма собствено пространство, където да може да се усамоти и вечно някой да му виси на главата. По-добре да не го раждам. Не съм питала за тази деликатна тема родителите си, но едва ли са имали сексуален живот при моето присъствие в стаята. Не мисля да живея по този скотски начин и аз. Като започне да се осъзнава това дете, дали ще ми е благодарно за грижите? Защото аз съм доста сърдита на моите родители, а те вдигат рамене и почват да се оправдават с комунистическите времена и как тогава не позволявали по-големи жилища и нямало къде да отидат бабите и т.н. Ако на тях не им пука как е рефлектирало това върху мен, то на мен ми пука как с какви очи ще ме гледа един ден моето дете и как ще преценява възпитанието, което съм му дала. И не ми минават приказки, че ако не било станало така, съм нямало да бъда човека, който съм днес. Можех спокойно да си спестя куп неща и главоболия, и тежки размисли...
А и като чета тенденциите да се превърнем в циганска държава след трийсетина години примерно, не виждам защо да давам живот на човек, който ще бъде мачкан, обиран пряко и непряко (жилища ще им строят за милиарди левове разбрах), за да се интегрират в обществото циганите и да растат техните отрочета, за се учат да крадат и лентяйстват и те.
Така че и дори и да исках дете (а не съм се затичала никак), още доста май ще почакам. Все пак обстоятелствата се променят непрекъснато - някой път и към по-добро.
Иначе с приятеля ми сме се разбрали да почакаме още две или три години преди да мислим наистина сериозно по въпроса. Пък да видим дали ще успее да ме убеди да развием връзката си и в тази посока. Някой по-нагоре беше казал, че ако не искаш сега, после пак няма да искаш...
Още неща мога да добавя, но стига съм писала...

Аз разбрах 3 неща, може и да греша:
1) не сме сигурни във връзката си
2) нямаме собствено жилище
3) не искам финансова/жилищна помощ от родители-пенсионери

Мога само да ти кажа:
1) с деца се живее и под наем, дори гарсониера може да се преустрои за родители с 1 дете
2) родителите могат да помагат с гледане, а не финансово, което освобождава майката да работи, а да не разчита на майчинство...

Другото, да ме извиняваш, са празни приказки. човек или иска или не + съвсем не е задължително да иска...

деца - деца, както и когато решите, само не се отчайвай /защото доста песимистично ми звучиш/.

Аз се омъжих на 27, родих на 31, сега имаме 2деца и съм почти на 38. Живеем под наем четиримата в 3-стаен. Още не можем да си купим жилище, но доходите ни нарастнаха доста, а и инвестираме в друго. Жилището за момента не е приоритет.

Не че съм някакъв особен пример, но като прочетох постинга ти, много ми напомни моите собствени размисли отпреди 10 години.Само искам да ти кажа да не се самонавиваш колко е труднопостижимо всичко. Животът непрекъснато предоставя възможности...

ей, сладур, препратката не е за тебевиж я пак

Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват!
Колкото повече го мислиш, толкова по-трудно ще го решиш. Винаги можеш да си намериш доводи - хиляди! Какво искаш! Това е всъщност въпроса! Направо невероятни неща изчетох докато преглеждах темата! Нормално е човек да се страхува, това все пак е огромна отговорност. Момент, който променя живота ти за винаги. Момичета, погледнете мъжа до вас! Ако едно гласче във вас каже "искам да те направя татко" действайте!

Алиса, Роси, позволете да се обърна поименно към вас , защото ви подкрепям.Едно дете преди всичко иска всеотдайност и отговорност. Категорично съм против бабите да отглеждат внуците си.Децата трябва да познават родителите си и прекия, и в пренония смисъл.Родителите и най-вече майката също трябва да разбира своето дете .То е човек като нас - със своите проблеми и страхове. И винаги щи има нужда от подкрепа, от някой, който да го утеши, избърше сълзите, даде сили в труден момент.Възрастните са казали "Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове". Не се връзвайте на подмятанията , че вече ви е време. Когато вътрешно почувствате потребността и съзряването, тогава ще изпитате онази емоция от майчинството, която не може да се опише с думи

шъ съ оправим, ама друг път

Знам, но аз не видях нищо злобно в постинга на момичето..

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

Би ли дефиинирала "всеотдайност и отговорност" моля те? Звучи сякаш една майка/баща трябва да си стои вкъщи и да гледа детето си... Когато родителите работят, детето може да ходи на ясла/детска градина, да има детегледачка или пък да остава при пенсионираните баба и дядо (стига да имат желание). Не виждам, как това прави родителите безотговорни или безразлични към децата си С другото съм напълно съгласна с теб...

Горното го пиша встрани от дилемата на Роси и Алиса, то не е аргумент относно за/против децата...

Първо никога не ми е харесвал израза да "му" родиш дете, все едно не би трябвало да го направя заради самото дете а в името на някаква отдаденост и като доказателство за нея към мъжа си.

Смятам че детето е отделен човек и когато човек създава дете го прави с по-висша умисъл - като например да му предаде мъдростта и знанието си за този живот за да може този нов човек да продължи нашата борба за един по-добър свят ! Всички тези неща за трепета и копнежа (което си е хайде да не се заблуждаваме до голяма степен чисто сексуална тръпка) наистина не ми се виждат толкова съществени и релевантни към истинската отговорност на майчинството.

монголизъм

1 от 1500 ако майката е на 20 години,
1 от 385 ако майката е на 35 години,
1 от 110 ако майката е на 40 години.
Така е горе-долу и за другите рискове.

Здравей Барби,

Мисля че разбирам какво стои зад думите ти.
В патриархалната култура често мъжете възприемат раждането на дете като израз на един вид "притежание" на жената - тя се отдава и износва неговите деца, грижи се за тях и се отдава изцяло на семейството. Съгласна съм че е хубаво двама души да се отдадат един на друг и да създават деца , но именно патриархалния елемент в мисленето на някои мъже (и жени за съжаление) ме дразни и мене.
Както вече споменах създаването на дете трябва да е съпроиводено според мен с мисъл за самия нов човек и какво може да се направи за него. Много родители имат твърде собственическо чувство към децата си и това не е в никакъв случай полезно за самите деца.

Аз никога не съм изразявала пълно нежелание да ставам майка просто смятам че личното удовлетворение и увереност за живот според собствените ми критерии би ме направило по-осъзнат човек и евентуално по-справедлива ( за добра не знам) майка. Все още не мога да взема решението..

За едно е сигурно, че ти е олекнало да си изплачеш болката.
Ако обществото не се напъне и не си смени отношението към майчинството, много будни, инициативни и интелигентни жени няма да родят деца. То е ясно.
От друга страна ако наистина иска, човек намира начин да се организира, стига наистина да търси.
Бях в студентските общежития с първото (в една стая с бебето), на квартира в една стая с две бебета и на края в тристаен апартамент с третото бебе.

Тук бях разказала моята история и очаквах и други майки да споделят техният опит, за да дадат кураж на по-младите, но явно нямаше много такива.


[линк]

Виж съгласна съм с всичко което казваш. Толкова сме се отдалечили от природата че създаването на деца е едно от малкото истински неща които се случват в днешно време. И си заслужава разбира се..Професията и обществото като цяло са изкуствени..естествено..Но все пак ние се адаптираме в това общество и това е единствения начин да оцелеем:)

Здравей!
Аз прочетох тогава мнението ти и се каних да отговоря но бързах на някъде:)
Не е било от нежелание, но знаеш когато някой те напада бързаш да се защитиш а ти не ме нападна и аз решиш че мога да отложа с отговора към теб:) Извинявай.
Мисля че си постигнала много и си имала много наситен с хубави моменти и борби живот ! Тук искам да спомена че никога не съм харесвала тези нападки между жените които имат и тези които нямат деца - въпросът е какъв човек си и как се справяш с предизвикателствата на живота си а не е толкова важно какви точно са предизвикателствата. Защото за всеки са различни в различни моменти. Смятам че това което аз казвам че искам да дам за детето си ако имам такова - вяра, сила и мъдрост да се справя в живота си, ти вече си го направила. Просто си го направила в движение така да се каже защото си имала деца рано и си им предавала опит докато самата ти си го добивала. Това си помислих докато четях постинга ти.

Успех във всичко!