деца

Интересно ми е какво мислят жените тук по този въпрос.
Повечето хора твърдят че в един момент всяка жена поисква да бъде майка и на мен това ми се е струвало напълно естествено. Само че при мен този момент така и не идва. Станах на 28 и майчинството просто не ме привлича, даже мисълта за бебе ме изнервя. Омъжена съм от 4 години и съм много щастлива във всичко с човека до себе си но за деца не може да става и дума от моя страна. Много съм заета в работата си но това не би било проблем защото мъжа ми обича много децата и е готов да помага много за едно евентуално (подчертавам) дете..аз също обичам децата по принцип но просто не съм готова. Кажете време ли е да се притеснявам вече за възрастта си? Защото имам чувството че никога няма да бъда готова да стана майка. Има ли други такива жени ?

И аз съм като теб на 28 с обратния проблем - искам детенце защото вече имам стабилно образование и работа но не съм сигурна че го искам от човека до мен. Всъщност не съм сигурна в чувствата си към него а тази несигурност би имала отражение върху евентуално семейство. Надявам се скоро да си изясня позицията за да не губя неговото и своето време.

А при теб от къде идва напрежението - най-важната работа вече си я свършила - намерила си човека с който искаш да прекараш живота си. Детенце можеш да имаш и на 30 и на 32 без проблем ако го искаш. Аз имам много интелигентна приятелка /доктор по икономика/ която твърдо е решила че с деца не и се занимава по принцип и не иска да има така че не си единствена. Всичко е въпрос на избор така че ти би трябвало да си доволна защото всички опции са ти отворени.

Много благодаря за бързия отговор.
Не съм напълно сигурна защо не искам дете. Пътувам много често а предполагам че едно дете би изисквало да стоя много повече в къщи. Мисля че се страхувам по някакъв начин за свободата си. Определено не бих могла да стоя в къщи за повече от 3 месеца а това не знам доколо би било добре за детето. Не мога да изменя на себе си, искам да продължа да водя много активен живот а това трудно би се съчетало с едно малко дете дори и мъжът ми да го гледа наравно или повече от мен (той иска) все пак майката е по-важна в началото на живота..Би ми било много съвестно винаги.
Притеснява ме и чисто физическия дискомфорт на бременноста за около година.
Предполагам че много жени биха си помислили че съм егоистка но всеки е какъвто е. Важно е да бъдем верни на себе си.

С една дума мисля че не искам дете първо защото нямам желание да го износя и родя и второ защото не мисля че мога да му се посветя изцяло.
И все пак това не са съвсем основателни причини..

Виж не е необходимо да мислиш за това какво си мислят другите /естествено всички го правим в някаква степен/ но според мен би трябвало да си доволна за това че знаеш какво искаш самата ти - това е най-важното.

При мен проблема би бил че никога не съм сигурна какво точно искам в момента. Де да знаех хич нямаше да ми пука какво мислят останалите. Те си имат собствен живот аз си имам моя. Физическия дискомфорт е много различен при различните хора и може би не трае цяла година а само около 3-4 месеца /последните/ защото първите няколко месеца почти не личи. За отговорността и задълженията си права обаче сериозено време и усилия се изискват в първите няколко години а отговорността е за цял живот.

Не се сдухвай защото не имаш време да помислиш по въпроса. Късмет

Най ми хареса, че казваш, че си такава каквато си.
Искрено се надявам в близко бъдеще да преодолееш съмненията си и да се замислиш по въпроса.
Точно на 28 завърших втората си магистратура, с работа, която обожавах, 100% само мое време и без грам мисъл , че искам дете. Без угизения.
Да обаче на 29 някак неусетно в мен узря желанието за дете и... Забременях на 30-тия си рожден ден. Днес не си представям живота да бъде пълноценен, включително и професионално, без дъщеря ми.
Виждам, че си амбициозна жена, което ми подсказва, че ще се справиш далеч по-добре, отколкото предполагаш и в ролята на майка. Има заети, успели и блестящи професионалистки с повече от едно дете. Няма да си първата и последната.
А за физическите притеснения не бива да се тревожиш. Любовта към бъдещото ти дете е несравнима с някакво си коремче няколко месеца. За евентуланите килограми да не говорим. Не познавам родила жена, която да държи на себе си да не се е върнала минимум в добрата си форма преди, а защо не и още по-добре.
С пожелание за успех и едно красиво желано дете до няколко години!

Ако ви интересува вижте тук.

[линк]

Отворих анкета, та който иска да сподели опита си с деца.
Може да бъде полезно.

Наистина си егоистка. А последните ти изречения са много грозни.

на 40 г.ще бъдеш издухана неврастеничка и егоистка.Гледането на дете е отговорност пред природата.Бягството от това се наказва жестоко от живота.Но избора е твой.Няма да си винаги на 28.


Избийте баламите и тарикатите сами ще умрат

аз съм на 32 и се чувствам като тебе - хем ми се иска дете - хем така съм свикнала с определен ритъм на живот че си давам сметка - не ми се ще да го променям ,за да бършаа сополи и дупета - и да не мога да спя по цяла нощ- от рев - имахме съседи с бебе - беше някакъв ад една година и половина - всяка нощ се събуждахме от рева на малкото ангелче - от друга страна съзнавам че е егоистично и ми се ще да отгледам човек - но голяма отговорност ми се струва -страхувам се да я поема - а и вече мъжа ми не ме възбужда така че да искам да забребенея от него - 10 години сме заедно и няма тази лудост която да те кара да заченеш - като едно животно без да мислиш- може би ми трябва нов мъж да събуди жената в мен и желанието за разплод

Здравей !
Благодаря за окуражаващите думи. Просто ми е трудно при условие че цял живот досега съм се борила да установя приоритети в живота си и никога не съм мислила реално за дете да ми дойде отвътре така изведнъж. Винаги съм си казвала.."има време ...след 10на години сигурно ще имам желание да гледам деца" . Само че вече не съм на 18 и изведнъж осъзнах че този срок не е реалистичен:). Може би превратния момент предстои.,,да видим:)

Знаех си че ще се намерят такива които веднага ще ме определят като егоистка. Колко назидателно..
Мисля че отговорността пред природата в този смисъл който споменавате (раждане) не е вече сред приоритетните отговорности на съвременния човек. Съществуват и други отговорности като например пред обществото и пред собствената ценностна система. Всеки преценя за себе си с какво най-много би допринесъл на този свят - за едни майчинството е част от това, за други - не!
Дали според вас нямаше да е най-отговорно пред природата ако изобщо не контролирахме кога зачеваме? Познавам едно еврейско семейсто с 6 деца - жената е с няколко години по-възрастна от мен но пък досега основно това е правила - раждала е и е гледала деца. Не критикувам ничии разбирания и култура но смятам че раждането на деца не е основния източник на удовлетворение в живота макар и да е важен.

Никой не те определя като егоистка.Просто ти казвам какво ще станеш след време,въпреки желанието си.
Човек,когато иска нещо намира начин,когато не иска намира причина.Това е живота.

абе защо трябва да е задължително да имаш деца - ей това не го разбирам и най- ме дразни канто кажат - да имаш деца че да има кой да те гледа на старини- и то пак излиза че тези дето раждат го правят от егоизъм - да не останат сами на старини- тетова не е ли гадно ?????това ме отблъсква много -и обикновено такива дето раждат да не са сами на старини - децата им се запиляват я в чужбина я ги пращат в някой старчески дом - ей на приятеля баба му - има син и дъщеря и внуци - ама изперка горката -старческа деменция и сега на тях не им се занемава - щото препеса апартамента си - те гопродадоха -и мислят да я пращав тстарчески дом- а тя цял живот ги е гладала помагал им е за внуците - внуците хич не се интересуват от това - ее просто пример давам който съвсем ме отблъсква - да родиш да си заебеш професията да се занимаваш с лиготиите на децата и като остарееш пак да го издухаш здраво- незнам дали си струва изобщо туй .......рядко има щастливи семейства - много рядко незнам защо

Въобще не е задължително. И е напълно нормално в кофти времето, в което живеем да не желаеш да създаваш поколение слад като не можеш да му осигуриш нормално съществуване. Хората имат деца по различни причини вкл. и тези, които ти казваш...
Аз имам дъщеря, защото когато срещнах Мъжа в един момент се появи това желание у мен да имам дете, като нещо наше общо, като част от човека, когото обичам...и така...Само дето често се съмнявам, че съм добра майка...

"Като порасна искам да стана малко кученце."

Така е да, много правилно си го казала.
Виж сега, важното е да си в хармония в себе си.
Много хора се дразнят от това, че други не са като тях, това да не те впечатлява. Познавам няколко жени, които споделят твоето мнение. И аз мисля, че майчинството не е задължение.
Ако искаш, но силно, съдаваш дете, ако ли не - гледаш си своите приоритети.
А това, че някой ще ти каже, че си егоистка, да не ти пука. Животът си е твой, ще правиш с него, каквото пожелаеш.

Днес да си егоист е даже особено секси
Даже има и такова елитно списание

Причините да не искаш са две, първата е че не искаш да си разваляш спокойствието, а втората не я осъзнаваш може би... тя е че не обичаш мъжа си достатъчно силно, за да му родиш дете. А най-лошото е, че подхождаш към въпроса "дете" като към някаква служебна задача едва ли не. Детето е любов, любов към другия човек, любов към живота, към природата... като я нямаш отвътре, всякакви основателни доводи ще намериш да не го създадеш. Детето не е За и Против и не се прави с гласуване и планиране. То се прави с копнеж и любов. Като ги нямаш, изобщо не си блъскай главата да разсъждаваш за бебетата, ами си гледай кариерата и активния живот.

И аз не бях готова. Рискувах. Оказа се, че отговорностите са много повече от колкото съм си мислила. Но сега не мога да си представя живота си без тях! Решението е важно. Трудно е човек да се почувства готов за такова нещо.

в крайна сметка имаш ли представа кога правиш погрешни коментари и кога - не.

ти бил ли си жена на 40 години за да даваш съвет на питащата кога какво ще и се прави и каква ще стане .

перманентната грешка на мъж- да раздава съвети на жена .... ужас . все едни аз да седна да давам съвети на мъж какъв ще е като стане на 40, 50 и т.н. години...

в жена на 40 г. има повече отговорност и липсва егоизъм / ако проявява егоизъм, той е спрямо мъжките фасони и претенции , но не и към децата си / , отколкото при мъж на 40 години. повечето мъже на тия години са като разгонени бикове , в главите им само мисълта как да забият млада п***ка и как да угодят на егото си и най-вече как да избягат от отговорност и да живеят несериозно щото живота бил минавал .

уточнение- контактувам предимно с мъже на тия години така че съм в час. с'я не ми казвай че си различен, щото лъжеш и няма да ти повярвам . омръзна ми да слушам не един и двама търсещи одушник за кризисните им състоянията щот не всичко дето го искат , могат да го направят понеже имат ограничения и са длъжни да си носят отговорностите.

Питащата има право сама да реши какво иска и кога го иска... и ако отстоява това което иска ще е удовлетворена от себе си и за всяко нещо в живота си ще намери времето .

Моят съвет е да върви по своя си път. Колкото по-малко слуша чужди съвети и критики , толкова по-добре за нея. Тя от съдбата си няма да избяга. ако е писано и на 45 години ще има деца.

Холдън.... внимавай какви ги дрънкаш - консерватизма и назадничавото мислене не са модерни , нито полезни .

хващаш ли.... щото аз мога да се хвана на бас че няма да стане егоистка .
ако прояви егоизъм то той ще е към мъжките фасони и претенции и това няма да се харесва на мъж . освен това ще е достатъчно напред с материала за да може с доста неща да се справя сама, без да се налага да се моли на мъж.... това ще дразни мъжете ...но проблемът е техен... при жените егоизмсът е в друга насока, но не в тази дето си мисли мъж - жената защитава собствените си искания и интереси и не прави компромиси с тях . това драги не се харесва на мъж, че не може да я манипулира - не лесно, а често изобщо не може жена на тия години да бъде манипулирана. постоянното поведение на почити всеки мъж е стремежът му да управлява жена си, тя да живее неговия живот , по неговите канони...... това може при млада жена, но при жена на 40 г. не върви. айде стига съм ти отваряла очите.

неслучайно от миналото има едни теории ' жена трябва да се омъжва млада за да можеш да я пречупиш ' . мъж пък се женел по-късно , щото акъла му идвал по-късно в главата - ей затова мъжа трябвало да е на повече години от жена си младото семейство трябвало да живее при родителите на мъжа - щото свекървата да може да научи сина си как да пречупи булката - тия ги знам я от баба ми..... а твоето мислене май не е по-различно.... а се опитай да пречупиш жена когато е вече с изграден характер и е напред с материала във всяко отношение....

не си ми перефразила правилно фразата. предпоследното изречението дето си написал е мое. едно не си отчел като факт- две дини под една мишница не се носят , щото едната пада.