деца

Няма причина да се чувстваш виновна, защото нямаш или не искаш деца. Те не са задължителни.. Освен това си достатъчно млада, защо да бързаш с нещо толкова важно, ако не си уверена в решението си?

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

Оо, то бива лигавщини, ама чак пък толкова, най-лошото било. Детето е за цял живот и трябва да се гледа прагматично на нещата. А не само колко любов и "копнеж" е имало. Провери за колко "любов и копнеж" става въпрос по домовете за изоставени деца.. егаси.

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

правилно- любовта и копнежа преминават ама човека си е човек и си иска своето- храна ,дрехи ,лекарства ,дом ,учебници, обувки , внимание ,пране ,къпане ,подстригване ,разходки ,играчки ,ваканции,уроци,зъболекар,абе..................................много работи

Я каква хубава тема, а все я подминавам в бързината

Има една приказка, че апетитът идва с яденето, та в този дух ако се случи да забременееш случайно и непланирано ще промениш нагласата си.
И как иначе, след като си свършила основното - имаш мъж, дом, работа...остава ти да се "донаживееш".

online radio

Холдън има право, че жени с "приоритети" може накрая да гонят "последния влак"...Моя приятелка на 42 точно преди около година го изпусна и да знаеш само, как съжалява...Но ти си далеч от там

Аз имам 8-год дете и кариера и хич не ми се мисли за 2ро, точно защото животът ми най-после тече спокойно и размерено...Обаче със сигурност, готова или не ще започна да работя по въпроса за номер 2, защото:

1) да си майка на/под 30 е различно от това да си майка на 35 или 40 (физически детето се износва и гледа по-лесно)
2) като станеш родител, решенията идват сами, нагаждаш се...
Аз също не смятам да си седя вкъщи повече от положените ми 4 мец., надявам се и по-малко, така беше и с 1то ми дете...

Наскоро четох една книжка: "Скъпа няма не мога", Алисън Пиърсън май беше авторката (не я бях чувала), на англ: I don't know how she does it. Уж е лека и неангажираща, за живота на една преуспяваща млада жена и майка, но повдига бая въпроси за баланса между 2те...Много ми хареса, и горещо ти я препоръчвам

Именно... ако детето е създавано с любов и копнеж, родителите му никога и за нищо на света няма да го оставят в дом. Няма такова нещо... не мога да си гледам детето и затова ще го оставя в дом... щом можеш да гледаш себе си, значи можеш да гледаш и детето си. Ще се бориш, ще се жертваш, света ще обърнеш, но ще го изгледаш. Когато обаче си го създал с любов и копнеж. А не с някакви други сметки или от чисто малоумие. Тогава нищо не ти пречи да го захвърлиш като мръсно коте.

не очаквай някога да станеш готова. Такъв момент не настъпва. Искаш или не искаш. Това е въпроса, на който трябва да си отговориш.

За възрастта: до 35години се смята за благоприятен период. До 40 - с някои уговорки...По нататък също може, но с известен риск за здравето и на детето, и на майката. Доколкото си спомням, Мадона започна да си ражда децата след 40г., естествено, разполагайки с доста качествена медицинска помощ.

Дори и по-късно да те споходи желанието за дете, можеш да си осиновиш. Така че - споко, изход винаги има. Макар не винаги в желаната посока.

В старата ми къща
която напуснах
черешите цъфтят.

Дете се създава не непременно с любов и копнеж. Но отглеждането трябва да бъде с много ентусиазъм и любов, с много взискателност и праволинейност.
Обичаното дете (не глезено) става на сто процента чудесен човек.

Абе каква е тази "отговорност пред природата"?????

Не бях чувала за подобен дълг...Ами отговорността на "природата" към нея? Защо въпросната природа /от своя страна/не й е дала необходимия импулс, за да роди?

В старата ми къща
която напуснах
черешите цъфтят.

Има две съществени неща:

- Просъществуването на чавешкия род.
- Прогреса на човешкото общество.

Прогреса изисква много усилия. Професионалната изява е част от прогреса и тя изисква много енергия. Тя дава огромно задоволство, защото е свързана с интелектуална дейност - (това което различава човека от останалия животински свят). Човек, особенно жената не трябва , обаче, да изпада в заблуда, че това е еквивалентно на задоволството да се изявиш като родител.

Но какво е едно общество без обновяване на индивидите.
Изчезва, защото човек остава жив организъм, продчиняващ се на обсолютно същите закони на природата, както останалия жив свят.
Ако оставиш на другите да се погрижат за това, не мислиш ли, че е предателство пред твоите пра-пра-...-пра-родители от най-дълбоката пра-история.( ) Замисли се, каква борба е била, за да те има днес, а пък ти да спреш до тук, от кумене, епопеята на твоето съществувание.

Абе то по тази логика човек и на работа да не ходи. Защото ходиш, работиш, "градиш кариера", а после в един прекрасен ден почва една икономическа криза, ликвидации, съкращения. И това дето си го градил... Де има свободно работно място, търсят млади до 35. А за пенсионерите даже не ми се говори. Те пък колкото са работили. Някои от тях и кариери са направили и накрая нищо и половина /пенсиите им имам предвид/.

То така човек да седне табла да играе цял живот -
единствена гаранция, че няма да се мине.

Ако дори мисълта за бебе те изнервя, по-добре е да не тормозиш някое невинно същество с нервните си изблици. Уважавам смелостта ти да признаеш истината пред себе си и другите, но не се обиждай от определението егоистка, защото това определение пасва много точно на житейската ти философия. Ако се наслаждаваш на живота си такъв, какъвто е, не виждам смисъл да го променяш. Звучи естествено за жената да е майка, но не всички жени изпитват истинска радост от майчинството.
Аз знам за себе си, че винаги съм мечтала да имам деца, но не за да не съм сама на стари години (както някой се е опитал да оригиналничи в друг постинг), а защото обожавам да се грижа за другите и да се раздавам. Децата са голяма отговорност, но и голяма радост, за мен определено няма по-голяма радост на тоя свят от децата ми. А в работата си едва ли съм по-малко заета от теб, амбициозна съм и съм направила няколко съществени промени в професионалния си живот, но да съм майка си остава най-важно за мен.

Никога няма да разбера жените, които имат нужда докато обясняват колко възвишено, себеотрицателно и щастливо състояние е майчинството, да забият една уж невинна стреличка в мислещите по-различно от тях с някоя нечистоплътна интерпретация ("Ако дори мисълта за бебе те изнервя, по-добре е да не тормозиш някое невинно същество с нервните си изблици.") Оставят едно нездравословно впечатление, че за нещо си отмъщават. Да се чуди човек.......

=========
I’m too blessed to be stressed and too anointed to be disappointed!

Това драга е твоята интерпретация на моето мнение и не за първи път чета нещо отрицателно по темата за майките , написано от теб. Не аз съм започнала темата, а жената, която няма желание за деца и иска да намери съмишленици. Да, различни сме, аз смятам, че да съм майка е моето щастие, тя смята, че е по-щастлива ако не стане майка. Не я съдя, напротив - уважавам мнението и, защото съм се нагледала на майки, които са станали такива не защото го желаят, а поради други причини (а такива могат да се намерят бол). Тези жени наистина тормозят с нервните си изблици дечицата си само защото са им дали живот, а децата са си невинни - никой не си избира майката............ За мен да си майка е възвишено, за тебе, no_bs,
явно не е, ти най-вероятно си от тия, които смятат майките за глупачки, които нищо друго не могат да постигнат в живота си. Отнесох се с уважение към жената, която искренно е споделила нежеланието да има дете, но не смятам , че ти заслужаваш същото уважение. Нездравословното впечатление го оставяш ти.....да се чуди човек какво те мъчи

Да си кажа и аз мнението

Ожених се още докато бях студентка и родих млада - на 20 год. Много искахме да имаме дете и напълно целенасочено забременях. Да са живи и здрави бабите, помагаха ни. Сега съм на 28 год., като теб. Започнах работа на 22 и оттогава не се спирам - работя много, работата ми доставя удоволствие, градя кариера, уча за допълнителна квалификация. Мъжът ми иска още деца, а на мен това ми е много далеч от приоритетите в момента - не си представям да се отделя от активния живот, който водя сега и да се затворя вкъщи с бебе. Ако изобщо родя второ дете, това ще стане след 7-8 год., но трябва да го поискам и да го пожелая, както беше и с първото. Понякога си мисля, че е станало добре това, че родих преди 8 години, защото ако не беше станало тогава, сигурно сега нямаше да съм семейна и с дете, като се знам каква съм кариеристка. Според мен, щом не се чувстваш готова и не искаш дете сега, не бързай, млада си, една жена в днешно време може да отложи майчинството и до 40те си години.

"Споко, изход винаги има. Макар не винаги в желаната посока."

за марк Твен: "Изход винаги има, макар и не винаги встрани от гробището"

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

.. че не всичко е черно и бяло..

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

Не само нейната интерпретация беше такава..

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

разбира се истината е някъде по средата

Като станеш майка ще разбереш! Но при злобата, която демонстрираш, дано да си намериш будала, която да се жертва за целта!