до Ланфеар
80 отговора
3231 прегледа
Re: до Ланфеар
Доста радикално
Но ако се има в предви, (базирайки се на мойте много бегли и постни познания) че човека е единственото животно на тази планета което има способността да осъзнава и разбира това което чувства за какво ще ти е тази свобода, ако не осъзнаваш че си свободен
Но ако се има в предви, (базирайки се на мойте много бегли и постни познания) че човека е единственото животно на тази планета което има способността да осъзнава и разбира това което чувства за какво ще ти е тази свобода, ако не осъзнаваш че си свободен
Редактирано от malkiat_dim на
Re: до Ланфеар
Точно осъзнаването остава, даже се разширява хилядократно. Необяснимо е. Освен това има къде-къде по осъзнати същества от нас. В сравнение с тях сме направо жалки! Къде са те ли? Ами тук са, но не ги забелязваме поради ограниченото ни осъзнаване.
Re: до Ланфеар
Здравей Мескалито,
Всъщност от къде идва името ти...искам да кажа защо си решил да приемеш него...иначе знам
Интересни прозрения си получил и ако имам някакво макар и косвено участие...е, радвам се
Тази аналогия с "Пътуване към Икстлан" е много яка
...особено, ако действително си го "почувствал", "видял" - защото действително е така - наскоро и аз го забелязах, макар и не точно по този начин.
Препрочитам си книгите в момента и наскоро и аз завърших "Пътуването" и сега се прехвърлих на "Сказания за силата" - преломният момент, според Ксендзюк. Понеже съм забелязала, че осъзнаването ми до момента не може да прескочи "Пътуването" и да премине към "Сказанията", въпреки и да съм чела нататък, някак не съм готова, тоналът ми се плаши зверски....
но сега...мисля, че времето дойде, трябваше да минат години и да се случат много неща междувременно....а това което си ми написал го приемам като знак...не ме питай защо...не бих могла да го обясня.
Хубаво е, че си се спрял със съжалението - то не е необходимо нито на мен нито на теб, нито на никого - просто съм взела такива решения и си понасям отговорността за тях...а обликът на тази отговорност не е непременно отрицателен, дори и така да изглежда на пръв поглед...искам да кажа - изобщо не го приемам като понасяне на наказания и т.н истории
...цялата работа има и положителен аспект....
И накрая искам да завърша с една мисъл на Кришнаурти, незнам...може да намериш нещо в нея и за себе си.
"Не се стремете към освобождаване, за това може да е нужен целият ви живот. Вие вече сте свободни" Кришнамурти
Исках да завърша така, но с риск пак да се олея с писането ще добавя и обяснението на Ксендзюк, понеже иначе малко провисва в пространството
"Сталкерите постъпват по подобен начин: те променят поведението си, без да разсъждават, сякаш вече са се променили. Това е хитра маневра: караме събирателната си точка леко да се придвижи към положението на другия характер или психологически тип, а най-добрият начин да го направим е просто да заявим(на първо ясто на себе си): "Аз вече съм такъв"".
Да ме питаш за кво ти ги разправям тия работи...не знам точно...просто на такива мисли ме наведе и ги споделям а и по принцип другото, което забелязах е, че когато пишем нещо го правим повече за себе си и към себе си, за да си изясним нещо за нас си, нищо че думите са насочени към някого или в отговор на нещо...
Всъщност от къде идва името ти...искам да кажа защо си решил да приемеш него...иначе знам
Интересни прозрения си получил и ако имам някакво макар и косвено участие...е, радвам се
Тази аналогия с "Пътуване към Икстлан" е много яка
Препрочитам си книгите в момента и наскоро и аз завърших "Пътуването" и сега се прехвърлих на "Сказания за силата" - преломният момент, според Ксендзюк. Понеже съм забелязала, че осъзнаването ми до момента не може да прескочи "Пътуването" и да премине към "Сказанията", въпреки и да съм чела нататък, някак не съм готова, тоналът ми се плаши зверски....
Хубаво е, че си се спрял със съжалението - то не е необходимо нито на мен нито на теб, нито на никого - просто съм взела такива решения и си понасям отговорността за тях...а обликът на тази отговорност не е непременно отрицателен, дори и така да изглежда на пръв поглед...искам да кажа - изобщо не го приемам като понасяне на наказания и т.н истории
И накрая искам да завърша с една мисъл на Кришнаурти, незнам...може да намериш нещо в нея и за себе си.
"Не се стремете към освобождаване, за това може да е нужен целият ви живот. Вие вече сте свободни" Кришнамурти
Исках да завърша така, но с риск пак да се олея с писането ще добавя и обяснението на Ксендзюк, понеже иначе малко провисва в пространството
"Сталкерите постъпват по подобен начин: те променят поведението си, без да разсъждават, сякаш вече са се променили. Това е хитра маневра: караме събирателната си точка леко да се придвижи към положението на другия характер или психологически тип, а най-добрият начин да го направим е просто да заявим(на първо ясто на себе си): "Аз вече съм такъв"".
Да ме питаш за кво ти ги разправям тия работи...не знам точно...просто на такива мисли ме наведе и ги споделям а и по принцип другото, което забелязах е, че когато пишем нещо го правим повече за себе си и към себе си, за да си изясним нещо за нас си, нищо че думите са насочени към някого или в отговор на нещо...
Re: до Ланфеар
Има един въпрос, някой го беше задал и на мене много ми хареса
Дали желанията и чувствата ни правят роби карайки ни да вършим едно или друго, или напротив - преследването на желанията и чувствата е израз на свободата ни ?
Не зная но поне според мене няма истинска свобода
Въпреки че едно осъзнато същество може да се заблуждава и понеже осъзнава своето действие да се смята за негов свободен инициатор, не мисля че бидейки осъзнато същество то ще пропусне да осъзнае и причината от която бива водено , а осъзнавайки вече, че зад действията му стои причина, независимо била тя породена от осъзнат мотив или неосъзната подбуда то това автоматично превръща неговата "свободна воля " в необходимост, а от там и самото същество вече не може да бъде истински свободно.
(тука стана егати и тафтологията
)
Следва цитатче
"Ако едно разумно решение се появява у мен без моя намеса, а със съвсем същата необходимост като глада и жаждата, тогава аз само по неволя мога да го следвам и моята свобода е илюзия."
Та произхождайки от гореизложеното, осъзнавайки че никога няма да бъда истински свободен, докато съм в съзнание и отчайан от тази мисъл, мисля да ида да се отдам на плътски желания и силни чувства за да чрез тях свободно да изразя протеста си срещо липсата на свобода.
хихи
----------------------------------------------------------------------------------------------
"- Свободата, Санчо!
... Дон Кихот горещо маха две ръце – две мелнични криле.
- Свободата, Санчо, е велико нещо!
... Санчо го не чува – тъп като теле.
- Санчо, разбери ме!
... Санчо не разбира. Санчо дъвче нещо. Санчо е зает.
... Дон Кихот откача. Дон Кихот умира. Санчо оцелява. И върви напред."


Дали желанията и чувствата ни правят роби карайки ни да вършим едно или друго, или напротив - преследването на желанията и чувствата е израз на свободата ни ?
Не зная но поне според мене няма истинска свобода
Въпреки че едно осъзнато същество може да се заблуждава и понеже осъзнава своето действие да се смята за негов свободен инициатор, не мисля че бидейки осъзнато същество то ще пропусне да осъзнае и причината от която бива водено , а осъзнавайки вече, че зад действията му стои причина, независимо била тя породена от осъзнат мотив или неосъзната подбуда то това автоматично превръща неговата "свободна воля " в необходимост, а от там и самото същество вече не може да бъде истински свободно.
Следва цитатче
"Ако едно разумно решение се появява у мен без моя намеса, а със съвсем същата необходимост като глада и жаждата, тогава аз само по неволя мога да го следвам и моята свобода е илюзия."
Та произхождайки от гореизложеното, осъзнавайки че никога няма да бъда истински свободен, докато съм в съзнание и отчайан от тази мисъл, мисля да ида да се отдам на плътски желания и силни чувства за да чрез тях свободно да изразя протеста си срещо липсата на свобода.
----------------------------------------------------------------------------------------------
"- Свободата, Санчо!
... Дон Кихот горещо маха две ръце – две мелнични криле.
- Свободата, Санчо, е велико нещо!
... Санчо го не чува – тъп като теле.
- Санчо, разбери ме!
... Санчо не разбира. Санчо дъвче нещо. Санчо е зает.
... Дон Кихот откача. Дон Кихот умира. Санчо оцелява. И върви напред."
Редактирано от malkiat_dim на
Re: до Ланфеар
kastanedistkata maloumnshtina se mnoji kato cianobakteria naposleduk..
Re: до Ланфеар
a,a,a...chekai malko.
choveka ne e "единственото животно на тази планета което има способността да осъзнава и разбира това което чувства". v nikuv sluchai. ne podceniavai evoliucionnite ni rodnini v organizmovata sistematika. realno ne sme chak tolko napred s materiala. ako pluhovete mojeha da govoriat i da predavat informacia vuv vremeto, sigurno shtiaha da ni polzvat za in vivo opiti v laboratorii.
i drugo da otbeleja.
tva deto stava v ramkite na epidermisa ti bez namesata na vunshni psihoaktivi, taka narechenia metabolizum, ima edna glavna zadacha: adaptacia.
promenite deto idvat sled kato vkarash niakoia druga izkrivena liganda v organizma si, sirech narkOtici, povedencheski imat edna obshta harakteristika: maladaptacia.
taka che to ednoto ne moje da se suizmeri s drugoto...kamionche deto go kupih na deteto za nova godina.
choveka ne e "единственото животно на тази планета което има способността да осъзнава и разбира това което чувства". v nikuv sluchai. ne podceniavai evoliucionnite ni rodnini v organizmovata sistematika. realno ne sme chak tolko napred s materiala. ako pluhovete mojeha da govoriat i da predavat informacia vuv vremeto, sigurno shtiaha da ni polzvat za in vivo opiti v laboratorii.
i drugo da otbeleja.
tva deto stava v ramkite na epidermisa ti bez namesata na vunshni psihoaktivi, taka narechenia metabolizum, ima edna glavna zadacha: adaptacia.
promenite deto idvat sled kato vkarash niakoia druga izkrivena liganda v organizma si, sirech narkOtici, povedencheski imat edna obshta harakteristika: maladaptacia.
taka che to ednoto ne moje da se suizmeri s drugoto...kamionche deto go kupih na deteto za nova godina.
Re: до Ланфеар
Няколко пъти ти писах ,но ти не отговори .Как си? не се сещаш да напишеш няколко реда.Аз рядко влизам ,пиши нещо предполагам ,че не си се отказала от опитите .Стискам ти палци и мисля за теб често.
Re: до Ланфеар
а недей, по-добре от теб е - така може да я повлечеш :)))
целувки :* :* :*
целувки :* :* :*
Re: до Ланфеар
/Не зная но поне според мене няма истинска свобода/
абсолютно точно, както и вс. друго
представи си го така - в поста си не описваш различни неща а едно нещо
ъъъъ може би осъзнаването не е единствената възможност на съзнанието както и описаната от елински и римски философи логика не е единствения модел на действие на логичното осъзнаване
нещо като нищо, битка на представи, смешна красота
абсолютно точно, както и вс. друго
представи си го така - в поста си не описваш различни неща а едно нещо
ъъъъ може би осъзнаването не е единствената възможност на съзнанието както и описаната от елински и римски философи логика не е единствения модел на действие на логичното осъзнаване
нещо като нищо, битка на представи, смешна красота
Re: до Ланфеар
Здрасти пак.
С твоите цитати отново ме хвърли в размисъл, знаеш ли? Спомних си как отказвах цигарите навремето.
Както всеки пушач съм ги отказвал стотици пъти, кога за 5-6 часа, кога за 5-6 дена (максимум). Какви ли не техники на отказване не прилагах, не и не. Нещо не се получаваше, просто усещах, че има нещо не както трябва. Последния път, без да знам как, налучках правилния подход и ... готово.
Вече 10-ина години съм "чист"
. Грешката ми беше, че разсъждавах като пушач, който се опитва да спре цигарите. Всъщност, не като, аз бях пушач, който се опитва да спре цигарите.
Е, как ще накараш пушач който иска да пуши да ги спре?! Невъзможно. Номера беше да разсъждавам като непушач който иска да спре цигарите (знам, че звучи малко тъпо).
Ето как стана: Първо си казах, след 1 месец, на 12 август (примерно), ще спра цигарите (оставих си 1 месец да се напуша до насита). Всеки път когато палех цигара си повтарях: на 12 август ги спирам.
Дойде 12 август, изпуших последната си цигара от последната си кутия и си казах, е ... това е, готово, вече съм непушач (когато току-що си изгасил фаса се казва доста лесно). И ... така ги отказах.
Е, допушваше ми се от време на време след това, но нищо общо с адските мъки от предишните опити. Държа да отбележа, че бях (и май все още съм) с много слаба воля и мързелив на всичкото отгоре.
Познатите ми (пушачи) не можаха да повярват, гледаха ме недоверчиво и си мислеха: хе, още ден-два и ще се предаде, познавам го много добре. Да ама не, предава се един пушач, а аз вече бях непушач.
Просто изпълних (без сам да знам) прикриваческото правило което цитира:
"Сталкерите постъпват по подобен начин: те променят поведението си, без да разсъждават, сякаш вече са се променили. Това е хитра маневра: караме събирателната си точка леко да се придвижи към положението на другия характер или психологически тип, а най-добрият начин да го направим е просто да заявим(на първо ясто на себе си): "Аз вече съм такъв"".
Та се чудя, като казваш
" ...просто съм взела такива решения и си понасям отговорността за тях...а обликът на тази отговорност не е непременно отрицателен, дори и така да изглежда на пръв поглед...искам да кажа - изобщо не го приемам като понасяне на наказания и т.н истории ...цялата работа има и положителен аспект.... "
това всъщност чии мисли, думи, твърди решения и отговорности са? На наркоманката Ланфеар ли? Или на воина Ланфеар? Или на ... всъщност роли колкото щеш.
"Живота е сцена" казва Щекспир. Аз избрах ролята на непушач и се получи, мамка му, получи се!
И за да не си помислиш, че нещо те назидавам, ще ти кажа, че и аз като теб пиша, не толкова за другите, а по скоро за себе си, да ми се избистрят мислите. Сега например ми се избистри, че трябва да включа ролята на сънувач, че там нещо изоставам.
Успех!
(ама че дълго стана, пфу)
С твоите цитати отново ме хвърли в размисъл, знаеш ли? Спомних си как отказвах цигарите навремето.
Както всеки пушач съм ги отказвал стотици пъти, кога за 5-6 часа, кога за 5-6 дена (максимум). Какви ли не техники на отказване не прилагах, не и не. Нещо не се получаваше, просто усещах, че има нещо не както трябва. Последния път, без да знам как, налучках правилния подход и ... готово.
Вече 10-ина години съм "чист"
Е, как ще накараш пушач който иска да пуши да ги спре?! Невъзможно. Номера беше да разсъждавам като непушач който иска да спре цигарите (знам, че звучи малко тъпо).
Ето как стана: Първо си казах, след 1 месец, на 12 август (примерно), ще спра цигарите (оставих си 1 месец да се напуша до насита). Всеки път когато палех цигара си повтарях: на 12 август ги спирам.
Дойде 12 август, изпуших последната си цигара от последната си кутия и си казах, е ... това е, готово, вече съм непушач (когато току-що си изгасил фаса се казва доста лесно). И ... така ги отказах.
Е, допушваше ми се от време на време след това, но нищо общо с адските мъки от предишните опити. Държа да отбележа, че бях (и май все още съм) с много слаба воля и мързелив на всичкото отгоре.
Познатите ми (пушачи) не можаха да повярват, гледаха ме недоверчиво и си мислеха: хе, още ден-два и ще се предаде, познавам го много добре. Да ама не, предава се един пушач, а аз вече бях непушач.
Просто изпълних (без сам да знам) прикриваческото правило което цитира:
"Сталкерите постъпват по подобен начин: те променят поведението си, без да разсъждават, сякаш вече са се променили. Това е хитра маневра: караме събирателната си точка леко да се придвижи към положението на другия характер или психологически тип, а най-добрият начин да го направим е просто да заявим(на първо ясто на себе си): "Аз вече съм такъв"".
Та се чудя, като казваш
" ...просто съм взела такива решения и си понасям отговорността за тях...а обликът на тази отговорност не е непременно отрицателен, дори и така да изглежда на пръв поглед...искам да кажа - изобщо не го приемам като понасяне на наказания и т.н истории ...цялата работа има и положителен аспект.... "
това всъщност чии мисли, думи, твърди решения и отговорности са? На наркоманката Ланфеар ли? Или на воина Ланфеар? Или на ... всъщност роли колкото щеш.
"Живота е сцена" казва Щекспир. Аз избрах ролята на непушач и се получи, мамка му, получи се!
И за да не си помислиш, че нещо те назидавам, ще ти кажа, че и аз като теб пиша, не толкова за другите, а по скоро за себе си, да ми се избистрят мислите. Сега например ми се избистри, че трябва да включа ролята на сънувач, че там нещо изоставам.
Успех!
(ама че дълго стана, пфу)
Re: до Ланфеар
"Номера беше да разсъждавам като непушач който иска да спре цигарите (знам, че звучи малко тъпо). "
Не звучи тъпо, изобщо.
Точно така е ... и аз съм го забелязала. И то за всяко нещо. Решението не е в текущото ежедневие, а извън него. Вижда се само отстрани, а не когато си вътре. Имал си намерение да ги спреш - това значи, да бъдеш в състояние сякаш вече си ги спрял, сякаш това е нещо обикновенно и най-нормално за теб, а не силно желано състояние. Желанието пречи всъщност.
И аз не знам дали казах нещо разбираемо.
И тук е трудното - по принцип - с наркотиците светът е хубав и като си на тях намираш "нормалният" тъй да се каже свят за безкрайно скучен, досаден, труден, противен, тежък, сив, болезнен... - нещо от тази гама чувства изпитваш към света "без"....
И просто е трудно да се накараш да поискаш да се върнеш в такъв свят и да повярваш, че ще е такъв само за кратко и после ще се оправи. Разбира се не е невъзожно, но маневрата е много сложна
Необходимо е от "трябва" да се премине на "искам, имам намерение".... с нагласа "трябва" със сигурност не се получава нищо.... И някои хора просто го знаят, а други трябва да преминат през разни житейски ситуации за да го научат....
....
А чие е решението - няма значение. Може би изхождаш предполагайки, че съм ги зарязала тия решения, че са се оказали непосилни, погрешни.... но аз не ги считам за такива и продължавам да си ги изпълнявам - по свой си начин. Разглеждам го като процес, а не еднократен акт...процес, който си има етапи и завършека на всеки е като завършване на образование...полага се и изпит и се преминава на следващ етап...или се повтаря неуспешно положеният ....
....това е... аз пък избрах тази роля...лишена е от престижност, лишена е от важност, крие опасности....глупава е...но това е без значение...това което искам да науча се намира тук....
И аз се опитвам със сънуването....
Daughter of the Night
Не звучи тъпо, изобщо.
И аз не знам дали казах нещо разбираемо.
И тук е трудното - по принцип - с наркотиците светът е хубав и като си на тях намираш "нормалният" тъй да се каже свят за безкрайно скучен, досаден, труден, противен, тежък, сив, болезнен... - нещо от тази гама чувства изпитваш към света "без"....
И просто е трудно да се накараш да поискаш да се върнеш в такъв свят и да повярваш, че ще е такъв само за кратко и после ще се оправи. Разбира се не е невъзожно, но маневрата е много сложна
А чие е решението - няма значение. Може би изхождаш предполагайки, че съм ги зарязала тия решения, че са се оказали непосилни, погрешни.... но аз не ги считам за такива и продължавам да си ги изпълнявам - по свой си начин. Разглеждам го като процес, а не еднократен акт...процес, който си има етапи и завършека на всеки е като завършване на образование...полага се и изпит и се преминава на следващ етап...или се повтаря неуспешно положеният ....
И аз се опитвам със сънуването....
Daughter of the Night
Редактирано от Amme на
Re: до Ланфеар
Седнах да ти пиша нещо много дълго, ама го изтрих. Накратко:
В една съседна тема търсиш алтернативни методи. Не мислиш ли, че света на второто внимание е много по-истински и достоен алтернативен метод. Не само на розовите наркомански блянове, но и на "...безкрайно скучен, досаден, труден, противен, тежък, сив, болезнен..." "нормален" свят?
В една съседна тема търсиш алтернативни методи. Не мислиш ли, че света на второто внимание е много по-истински и достоен алтернативен метод. Не само на розовите наркомански блянове, но и на "...безкрайно скучен, досаден, труден, противен, тежък, сив, болезнен..." "нормален" свят?
Re: до Ланфеар
Определено Е...обаче...не ми е достъпен за сега освен краткото поглеждане през "очилата" на определени психоактиви...
Абсолютно Е алтернативен метод....
....но как?...със..без...в съчетание...след...повреме...
...съзнавам, че няма как да ми отговориш и отговорът трябва да си го открия сама...въпросите са по-скоро към мене си....
Daughter of the Night
Абсолютно Е алтернативен метод....
....но как?...със..без...в съчетание...след...повреме...
...съзнавам, че няма как да ми отговориш и отговорът трябва да си го открия сама...въпросите са по-скоро към мене си....
Daughter of the Night
Re: до Ланфеар
чета чета и ми става лошо..........абе вие тази зависимот я приехте като даденост!Пишете си тука все едно си пиете кафе.....а в също време убивате с този боклук хероин.............Ланфеар момиче направо ме яд за теб...ти се отказала от всякаква възможност да се откажеш да друсаш........приела си го и си се примирила....и си мислиш че като пишеш тук помагаш на хората!?!?!?Ти не си помогнала на теб.....немога да ви разбера....аз съм чист от 5 години.....и знам за какво става на въпрос.....Ланфеар ти има още нещо което криеш....така да говориш за наркотика....криеш нещо в теб което дълбоко скрито и твърде лично!
Мислете Реално.....живота предлага много по-хубави неща от дрогата....и те са много за да ги изброя....махнете дрогата защото не съсипвате само вас но и хората които ви обичат!
Мислете Реално.....живота предлага много по-хубави неща от дрогата....и те са много за да ги изброя....махнете дрогата защото не съсипвате само вас но и хората които ви обичат!
Re: до Ланфеар
глупости, не си мисля такиви работи - че помагам на някого...за да мога да помагам, трябва самата аз да не се нуждая от помощ, иначе не става....
И как да я махнем?!?? Да я фанем за опашката и да я изфърлим? Или с ...къш...махай се оттука....
Понеже днес цял ден съм на вълна - музиката на един от любимците ми, а това, което искам да кажа той го е казал доста по-добре:
"I'm not using drugs to get high like many people think. I know I made a big mistake when I started using this shit. It's a very difficult thing to explain. My liver is not functioning and I'm throwing up all the time and shitting my pants. The pain is more than you can handle. It's the worst pain in the world. Dope sick hurts the entire body." Layne Staley
Layne Thomas Staley - след два дена би имал рожден ден - 22 авг. 1967 - 19 апр. 2002г
"Down In A Hole And They've Put All
The Stones In Their Place
I've Eaten The Sun So My Tongue
Has Been Burned Of The Taste
I Have Been Guilty
Of Kicking Myself In The Teeth
I Will Speak No More
Of My Feelings Beneath
Oh I Want To Be Inside Of You"
"Down in a Hole"
Daughter of the Night
И как да я махнем?!?? Да я фанем за опашката и да я изфърлим? Или с ...къш...махай се оттука....
Понеже днес цял ден съм на вълна - музиката на един от любимците ми, а това, което искам да кажа той го е казал доста по-добре:
"I'm not using drugs to get high like many people think. I know I made a big mistake when I started using this shit. It's a very difficult thing to explain. My liver is not functioning and I'm throwing up all the time and shitting my pants. The pain is more than you can handle. It's the worst pain in the world. Dope sick hurts the entire body." Layne Staley
Layne Thomas Staley - след два дена би имал рожден ден - 22 авг. 1967 - 19 апр. 2002г
"Down In A Hole And They've Put All
The Stones In Their Place
I've Eaten The Sun So My Tongue
Has Been Burned Of The Taste
I Have Been Guilty
Of Kicking Myself In The Teeth
I Will Speak No More
Of My Feelings Beneath
Oh I Want To Be Inside Of You"
"Down in a Hole"
Daughter of the Night
Редактирано от Amme на
супер
Браво!
Много ми хареса това изказване.
Много точно го каза.
Много оптимистично, лошото е че когато човек затъне в наркотиците забравя тези неща.
Много ми хареса това изказване.
Много точно го каза.
Много оптимистично, лошото е че когато човек затъне в наркотиците забравя тези неща.
Re: до Ланфеар
ланфеър, изчетох доста от мненията ти тези седмици. рядко се среща зависим, който да приема нещата така, да има и други интереси, освен наркотика, да чете, да мисли за живота и съдбата, за пътя по който върви, да не приема нещата като черни или бели, а да се стреми към златната среда. вижда се, че си образован и начетен човек с отворени за изкуствата очи (бих предположил). доста от собствените си размисли, виждания и колебания видях, написани в твоите редове.
това е. просто исках да го кажа. хубаво е да разбереш, че има и други от твоя вид.
Paranoia will destroy ya!
това е. просто исках да го кажа. хубаво е да разбереш, че има и други от твоя вид.
Paranoia will destroy ya!
Редактирано от Paranoia на
Re: до Ланфеар
Здравей пак. Жива ли си?
Извинете ме, че изравям това от архива, но ми хрумна нещо по темата:
В последния си пост към мен казваш:
Определено Е...обаче...не ми е достъпен за сега освен краткото поглеждане през "очилата" на определени психоактиви...
Абсолютно Е алтернативен метод....
....но как?.
Пробвала ли си холотропно дишане?
Това е най-бързия нефармакологичен метод за достъп до второто внимание.
Виж тук: [линк] има доста интересни неща.
Извинете ме, че изравям това от архива, но ми хрумна нещо по темата:
В последния си пост към мен казваш:
Определено Е...обаче...не ми е достъпен за сега освен краткото поглеждане през "очилата" на определени психоактиви...
Абсолютно Е алтернативен метод....
....но как?.
Пробвала ли си холотропно дишане?
Това е най-бързия нефармакологичен метод за достъп до второто внимание.
Виж тук: [линк] има доста интересни неща.
Re: до Ланфеар
Пробвала съм - веднъж само обаче...
Наистина беше интересно преживяване, но ми се иска да пробвам пак....
Daughter of the Night
Наистина беше интересно преживяване, но ми се иска да пробвам пак....
Daughter of the Night