до Ланфеар
80 отговора
3231 прегледа
до Ланфеар
Здравей,често влизам тук и чета по темата .Ти си наркоманка от 7 -8 години .С най добри чуства искам да те питам не ти ли се е искало да спреш или това което прави хероина е толкова хубаво че направо не искаш да свършва .Доста си мисля за наркозависимите понеже имам близък роднина наркоман.Толкова ли е трудно да се спе желанието за дрога . От какво се боят всички който употребяват . Защо толкова трудно почти невъзможно е да се откаже дрогата. Понеже не съм употребявала не ми е ясен отговора на моите въпроси.Какво можже да те накара да спреш . С най добри пожелания се обръщам към теб.
Re: до Ланфеар
Благодаря за добрите пожелания - от мен - също
Да, вече по-скоро отиват на 8-9, е...с някои прекъсвания...
Да искало ми се е да спра и ми се иска всеки ден, след като съм взела от веществото и съм добре. Просто секунди след това си мисля, че това е най-простото нещо на света - казвам и спирам, какво може да ми попречи? И наистина почвам да спирам...За съжаление това настроение и тази яснота по въпроса траят не повече от 12 часа. Още в началото на абстинентните симптоми, това нещо започва да ми се вижда адски трудно, дори изобщо невъзможно и почвам много да се чудя как изобщо съм могла да си го помисля. Светът се сменя, посивява, погрознява, реалността боли...всичко боли. Появява се и се затвърждава едно усещане, че това ще си остане така, един страх, че трябва да остана да живея в този повяхнал свят.
Появява се идруго много много съблазнително усещане - светът може пак да оживее и да се оцвети и от това ме дели извършването на едно просто действие и .... той се сменя на секундата.
След преживяването на този парадокс, започвам да се замислям и да се опитвам да си припомням - добре де, казвам си - има нещо не така, светът принципно не е такъв грозен, все пак доколкото си спомням, преди да започна с веществото си беше хубав, цветен също - значи не е веществото, което го прави по-хубав. Трябва да е нещо, което ще отмине, тази грозота ще свърши.... И следващият парадокс е, че знам че е така, ама изобщо не го вярвам. Знам, че трябва да изкарам някакви си 5 дни до две седмици, за да престане да ме боли на физическо ниво и още месеци за да престане да ме боли на емоционално ниво и години - за да спра да търся усещането на психическо ниво....и после всичко ще се оправи...дори още по средата на пътя ще почне да минава от поносимо, към хубаво и страхотно(от успеха на отказа
... ) Да, знам го, ама в тези моменти изобщо не го вярвам - ужасно ми е тук и сега - от ужасно по-ужасно и мога да го променя за секунди и това до сега винаги надделява. Опитвала съм на няколко пъти и съм стигала различно далеч. Всеки път откривам по нещо и се уча на нещо.
Мислила съм си и други неща - чувала съм да казват, че най-ефективният начин за измъкване и може би единствено успешен е човек да си намери цел, извън хероина и да впрегне усилията си в осъществяването й, да мисли в дългосрочен план. Примерно: по-практични - да завърши образование, да гради кариера, да печели пари, да има кола, апартамент;
може и по-абстрактнни - да усети вкуса на истинската свобода, да опознае себе си, истинското си "АЗ", да се одухотвори, да се усъвършенства.
За себе си знам, че практичната категория цели не ме впечатлява, не ме трогва, не докосва нищо вътре в мен, не могат да ми бъдат цели, защото не ги поставям по-горе от усещанията си с хероина.
А вторите...те ме карат да изпитвам вината и тежестта на зависимостта...понеже ме влече към тях, а някакси ми се изплъзват, понеже виждам, че няма как да ги съвместя и за момента не съм в състояние да ги избера. А чувството на вина много бързо връща към веществото, което предлага забрава, спокойствие, успокоение, възможност да кажеш съвсем искрено..."е ..не ми пука...утре всичко ще се оправи, утре ще започна да се променям...". Е ...утре може и никога да не настъпи...
Има и още една страна - мислила съм си също, дали пък преминавайки именно през тези изпитания не научавам някои нещата, които ме интересуват - примерно за смирението научих наскоро, изпитах го на гърба си и се смирих. Незнам, намирам го за ценно.
И после неизменно си задавам въпросите - защо хероинът и потребителите му сме поставени в такова положение? И такива ли щяхме да бъдем, ако беше легален например и ако обществото не осъждаше така приемът му и приемащите го? Защо трябва цената му да е такава, че някому да се налага да краде за да се почувства добре, защото така е решил, че се чувства добре? И щеше ли някой да тръгне да го прави, ако всичко беше по-нормално и достъпно. Защо някои, който пуши джойнт например не тръгва да го прави? Защо, някой на амфети, не го прави? Не че си заслужава да го направиш за амфети де...
Казват: "веществото е такова - води до агресия и престъпления" - а не е така - не е агресивно и не прави хората агресивни, просто е несъвместимо дори с агресията - това го прави алкохола, например;
"Води до свръхдоза и смърт" - не и тук до това води нелегалната му употреба и примесите, които тя позволява да се слагат, самото вещество е вредно, колкото кое и да е лекарство в чистата си форма. Като такова е и измислено.
Ясно е че всичко е така, понеже някой се възползва от ефектите му да предизвика зависимост и изкарва много пари - тва си един вид абонамент, от който няма измъване...почти...
Уф...чакай че стана много дълго
...та да завърша - Мисля, че що се касае до възрастен човек, който е способен да взема решения и да поема отговорност за живота си дали ще употребява каквото и да е трябва да бъде израз на собствената му свободна воля. Това е лекарство и трябва да може да си го купи от аптеката, този, който има нужда от него.
Що се касае до малки, подрастващи личности трябва да бъде ограничен достъпът им до каквото и да е включително алкохол и цигари. И както в по-стари теми си говорихме - така ще изчезне и ореола на тайнствеността и любопитството - та кой тинейджър ще иска да се реди в аптеката за лекарството си? Едва ли би било престижно...виж да се забърква с дилъри, мафия, забрани, тръпка е къде къде по-интересно и се закачат и хора, които иначе не биха го избрали като подходящо за себе си, ей така, по погрешка, от любопитство. А в момента и веществото и потребителите му се демонизират съвсем излишно...незнам...
Дано с обърканите си писаници съм успяла да ти отговоря на поне част от въпросите.
В една друга тема изказваш възхищението си от тези, които са успели да го спрат, аз свалям шапка също - това е едно от най-трудните неща за правене на този свят и който може да го направи е със стократно по-силна воля от всеки друг човек! Ако си чела нещо на Ричард Бах или Редфийлд - там се промъква идеята, че всеки сам избира животът си , още преди да се е родил - избира къде да се роди, какви изпитания да изживее, с какво да се справи, за да израства в себе-усъвършенстването и себе-познанието си. Може би това сме си избрали, а дали ще се справим и колко ще могат....не е ясно...не е ясно и дали има поправителна сесия обаче също....
П.С Относно хубавото - четох едно мнение на потребител, което съм запомнила и до днес "Умножи един оргазъм по 100 и пак няма да е същото"... така казва човекът...незнам дали и аз го мисля по този начин, по-скоро ми е неуместно сравнението, но...
"това което прави хероина е толкова хубаво че направо не искаш да свършва":
не знам какво да ти кажа за това - в един единствен ден можеш да минеш през усещания от:"толкова хубаво че направо не искаш да свършва", през "съвсем обикновенно", до "отвратително и ужасно". Много е противоречиво, дано е станало ясно нещо...а...и това си е чисто моето усещане и виждане...най-вероятно има и много по-различни от него...надявам се някой да сподели и различно....
Поздрави!
Daughter of the Night
Редактирано от Лaнфeap на
Re: до Ланфеар
Ми не съм чувала, че закачат повече, даже май не закачат, освен при много упорита употреба ...а...и освен метаамфетамините...те май "закачат".... За едни едното е по-хубаво, а за други - другото. В крайна сметка просто са различни вещества, от съвсем различни групи - едното се води опиат, пък другото май беше стимулант. Едни предпочитат мекото спокойно уединение в забрава, което премахва всяка болка, а други се кефят на енергията, да танцуват цяла нощ, да говорят повече и т.н Съответно едните харесват едното повече, а другите - другото. Пък някои употребяват и двете - зависи какъв ефект искат да постигнат.
Ако въпросът ти е конкретно към мен, кое аз харесвам повече - не харесвам амфети. Употребявам, ама рядко и не ми харесват по принцип.
Между другото опиатите и халюциногените имат хилядолетна традиция на употреба, използват се в някои духовни практики дори и като средство за разрушаване на илюзорната представа за света, докато амфетките са си няква скорошна синтетика.
оффтопик (любопитно):
Примерно Патанджали в , "Йогасутра", IV-та пада ги споменава като един от начините за придобиване на сидхи (онези чудодейни, свръхестествени възможности на йогите:. Ето какво казва:
"Джанма_ушадхи_мантра_тапах_самадхиджах_сиддхаях", а това ще рече:
" Сидхи-те (свръхестествените способности) са родени (Джах) (или придобити в следствие) от: Джанма (по рождение), Аушадхи (от наркотични вещества, различни видове опиати), Мантра (от звук, дума, или словосъчетание), Тапас (аскеза, въздържание, себеконтрол) и Самадхи."
Ето и тълкувание, за който му е интересно:
"Сидхите – тоест „свръхестествените способности” някой от които са изброени в трета пада (ІІІ-37) винаги са предизвиквали интерес и учудване в хората. Всякакъв вид психични феномени, които са описани от съвремената медицина, са се смятали за Сидхи. Чувството човек да се отделя от тялото, чувството да се хвърчи, чувството да се гледа в бъдещето или миналото, получаването на различни халюцинации и видения и т.н. са били схващани като нещо свръхестествено. Патанджали излишно посочва в ІV-37, че това са пречки за постигаеното на крайната цел на Йога. Буда ги нарича „весели състояния на ума”, във Веданта те са определени като „двойна илюзия”.
Те като че ли се „раждат” тоест възникват спонтанно в ума когато се извършват изброените от Патанджали фактори:
- Джанма – тоест по рождение. Действително някой хора си ги имат по рождение, или има някакви вродени тенденции в тях да халюцинират.
- Аушадхи – наркотичните вещества са едно от най бързото средство да се предизвикат подобни халюцинации. Това е особено разпространено сред някой крайни тантристки течения. Например тези на така наречените „Лявата ръка на бога” които са опиянени почти непрекъснато. Те използват някой живачни съединения с които предизвикват постоянно увреждане на мозъка си. Много често подобни „йоги” не могат да достигнат дори възраст от 30 години.
- Мантра – постоянното ритмично напяване на някой звукове, думи, и т.н. може да доведе ума до състояние на транс, и халюцинации, подобни на това на вземането на наркотици. Например установено е че силният звук при рок концертите може да предизвика отделяне на някой вещества в мозъка, така че човек се чувства „много добре” без да има видима причина. Затова често пъти на хората им харесва да слушат музиката когато е много силна. И същата тази музика звучи съвсем посредствено когато се слуша тихо.
- Тапас – това са специални крайно аскетични практики, при което тялото умишлено се подлага на мъчения, болка, страдания. Това също може да предизвика състояние на транс. Подобни практики са били широко използвани в по примитивните народи. Често пъти тялото се пронизва с помощта на игли, куки, халки и т.н. Подобни практики се забелязват и в някой мюсюлмански секти, където хората се самобичуват и изпадат в транс, без да чувстват болка, а напротив чувстват облекчение и освобождение. Установено е от учените че някой от жлезите с вътрешна секреция, могат да отпускат в кръвта химикали, които спират чувството за болка в екстремни ситуации.
- Самадхи – постигането на състояние на транс е нещо което почти винаги се съпровожда в по низшите стадии на Самадхи. Всички тези „видения” и „чудесии” трябва да бъдат отхвърляни от йогинът ако той иска да напредва и сериозно да се занимава с йога."
Е....по принцип сидхите се смятат обаче по-скоро за пречка при постигане на освобождение, защото могат и да му помогнат, но ако прояви слабост лесно могат да го отклонят от пътя, защото овладяването им е трудно и после придобити е трудно да не бъдат използвани безпристрастно, а това ще пречи на понататъшния му напредък т.е може да си остане само до там, с това.
Естествено...става въпрос за коренно различна употреба, със цел и без зависимост.
Уф...съжалявам....нещо ми стана навик да говоря много, трябва да се спра малко май...
Daughter of the Night
...а...и освен метаамфетамините...те май "закачат".... За едни едното е по-хубаво, а за други - другото. В крайна сметка просто са различни вещества, от съвсем различни групи - едното се води опиат, пък другото май беше стимулант. Едни предпочитат мекото спокойно уединение в забрава, което премахва всяка болка, а други се кефят на енергията, да танцуват цяла нощ, да говорят повече и т.н Съответно едните харесват едното повече, а другите - другото. Пък някои употребяват и двете - зависи какъв ефект искат да постигнат.
Ако въпросът ти е конкретно към мен, кое аз харесвам повече - не харесвам амфети. Употребявам, ама рядко и не ми харесват по принцип.
Между другото опиатите и халюциногените имат хилядолетна традиция на употреба, използват се в някои духовни практики дори и като средство за разрушаване на илюзорната представа за света, докато амфетките са си няква скорошна синтетика.
оффтопик (любопитно):
Примерно Патанджали в , "Йогасутра", IV-та пада ги споменава като един от начините за придобиване на сидхи (онези чудодейни, свръхестествени възможности на йогите:. Ето какво казва:
"Джанма_ушадхи_мантра_тапах_самадхиджах_сиддхаях", а това ще рече:
" Сидхи-те (свръхестествените способности) са родени (Джах) (или придобити в следствие) от: Джанма (по рождение), Аушадхи (от наркотични вещества, различни видове опиати), Мантра (от звук, дума, или словосъчетание), Тапас (аскеза, въздържание, себеконтрол) и Самадхи."
Ето и тълкувание, за който му е интересно:
"Сидхите – тоест „свръхестествените способности” някой от които са изброени в трета пада (ІІІ-37) винаги са предизвиквали интерес и учудване в хората. Всякакъв вид психични феномени, които са описани от съвремената медицина, са се смятали за Сидхи. Чувството човек да се отделя от тялото, чувството да се хвърчи, чувството да се гледа в бъдещето или миналото, получаването на различни халюцинации и видения и т.н. са били схващани като нещо свръхестествено. Патанджали излишно посочва в ІV-37, че това са пречки за постигаеното на крайната цел на Йога. Буда ги нарича „весели състояния на ума”, във Веданта те са определени като „двойна илюзия”.
Те като че ли се „раждат” тоест възникват спонтанно в ума когато се извършват изброените от Патанджали фактори:
- Джанма – тоест по рождение. Действително някой хора си ги имат по рождение, или има някакви вродени тенденции в тях да халюцинират.
- Аушадхи – наркотичните вещества са едно от най бързото средство да се предизвикат подобни халюцинации. Това е особено разпространено сред някой крайни тантристки течения. Например тези на така наречените „Лявата ръка на бога” които са опиянени почти непрекъснато. Те използват някой живачни съединения с които предизвикват постоянно увреждане на мозъка си. Много често подобни „йоги” не могат да достигнат дори възраст от 30 години.
- Мантра – постоянното ритмично напяване на някой звукове, думи, и т.н. може да доведе ума до състояние на транс, и халюцинации, подобни на това на вземането на наркотици. Например установено е че силният звук при рок концертите може да предизвика отделяне на някой вещества в мозъка, така че човек се чувства „много добре” без да има видима причина. Затова често пъти на хората им харесва да слушат музиката когато е много силна. И същата тази музика звучи съвсем посредствено когато се слуша тихо.
- Тапас – това са специални крайно аскетични практики, при което тялото умишлено се подлага на мъчения, болка, страдания. Това също може да предизвика състояние на транс. Подобни практики са били широко използвани в по примитивните народи. Често пъти тялото се пронизва с помощта на игли, куки, халки и т.н. Подобни практики се забелязват и в някой мюсюлмански секти, където хората се самобичуват и изпадат в транс, без да чувстват болка, а напротив чувстват облекчение и освобождение. Установено е от учените че някой от жлезите с вътрешна секреция, могат да отпускат в кръвта химикали, които спират чувството за болка в екстремни ситуации.
- Самадхи – постигането на състояние на транс е нещо което почти винаги се съпровожда в по низшите стадии на Самадхи. Всички тези „видения” и „чудесии” трябва да бъдат отхвърляни от йогинът ако той иска да напредва и сериозно да се занимава с йога."
Е....по принцип сидхите се смятат обаче по-скоро за пречка при постигане на освобождение, защото могат и да му помогнат, но ако прояви слабост лесно могат да го отклонят от пътя, защото овладяването им е трудно и после придобити е трудно да не бъдат използвани безпристрастно, а това ще пречи на понататъшния му напредък т.е може да си остане само до там, с това.
Естествено...става въпрос за коренно различна употреба, със цел и без зависимост.
Уф...съжалявам....нещо ми стана навик да говоря много, трябва да се спра малко май...
Daughter of the Night
Редактирано от Лaнфeap на
Re: до Ланфеар
Здравей,прчетох всичко внимателно багодаря за отговора.Чесно казано кофти ми е от това че надеждата за всички наркомани е доста минимална .Искам само да ти кажа че вярвам в това че е супер изживяването но всяко нещо се запаща .Не е ли прекалено скъпа цената която плащаш за такова краткотрайно удоволствие.Колко време можеш да я караш така.На колко години си. От извесно време мисля само по този въпрос и нямам мира . Сигурно наистина е трудно спирането но все пак трябва да се опитва постоянно .Аз чесно казано не мога да спра цигарите така че ако бях и аз така сигурно нямаше да мога. Случвало ти се е предполагам да искаш да постигнеш нещо което знаеш че е трудно .Знаеш и колко е хубав живота без да си зависим.Опитвай постоянно да спреш и стискам палци за всички искащи да успеят. Ще мисля за всички вас с надежда .Човешката сила е безкрайна можеш да почустваш цялата болка и психическа и физическа и да издържиш само трябва да го пожелаеш.Живота е прекрасен дом семейство мъж който те обича дете което те радва прекрасни родители истински приятели работа която ти доктавя удоволствие пари който харчиш с кеф.Всички вие можете да имате много повече.Аз ще чета редовно и бих се радвала ако някой ден прочета за теб и едно друго момиче мисля че беше toxic че сте успяли . Сигурно ти доскучах с размишленията но това мисля и исках да го споделя именно с теб.От кой град си ако не е тайна . как се закачи . родитеите как издържат всичко това.Не те ли е яд понякога когато разбираш че искаш нещо а не можеш да го постигнеш.не те ли прави загубата по силна и по амбицирана .не искаш ли да можеш това което други по добри от теб не са успяли да направят .Не ти ли е кофти когато те гледат съмнително и си казват наум наркоманка и други подобни и гадни неща.АЗ МИСЛЯ ЧЕ САМО ТОВА ЧЕ ВСИЧКИ НОРМАЛНИ ХОРА СМЯТАТ НАРКОМАНИТЕ ЗА ДРУГА КАТЕГОРИЯ Е ДОСТАТ ЧНО ЗА ДА ВИ СТИМУЛИРА.ВИЕ ВСИЧКИ МОЖЕТЕ ДОКАЖЕТЕ ЧЕ СТЕ ЖЕЛЕЗНИ И УСПЕХ НА ВСИЧКИ . С НАИ ДОБРИ ПОЖЕАНИЯ. ЩЕ ЧАКАМ ДА МИ ПИШЕШ
Re: до Ланфеар
a... забравих нещо.не съм съгласна че всичко е предопределено.мисля че човек сам си подрежда преоритетите в живота . правиш това което желаеш а не защото така е било писано.това за друг клуб .не се навивай че си такава защото така е било писано.ВСИЧКО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ ЧОВЕКА МОЖЕ ДА ИЗДЪРЖИ МНОГО СТИГА ДА ИСКА.ВСЕКИ ИМА ТРУДНИ МОМЕНТИ И СИ МИСЛИ ЧЕ НА НЕГО МУ Е НАЙ ЗЛЕ НО НЕ Е ТАКА .БЪДИ СИЛНА И ЩЕ УСПЕЕШ СТИГА ПОНЕ МАЛКО ДА ГО ИСКАШ .МОЖЕШ ДОКАЖИ ГО НА СЕБЕ СИ . ЧАО ЧАКАМ ТВОЯ ОТГОВОР ЩЕ МИ БЪДЕ ИНТЕРЕСНО ХАРСВА МИ СТИЛА ТИ .МАЛКО АГРЕСИВЕН
ХАРСВА МИ СТИЛА ТИ .МАЛКО АГРЕСИВЕНRe: до Ланфеар
А, няма защо да ми благодариш, аз също научавам доста неща, поглеждайки се отстрани. Всъщност липсата на "изживяването" е убийствена - набавянето му е общо взето нормализиране. След известен период на употреба само това го прави "супер". Да цената е много висока, а аз за момента явно съм се навила и я плащам. Не го мисли толкова, ще се оправим някак си... ако искаме ...ако успеем да поискаме
Благодаря ти за подкрепата
Така като чета, това, което пишеш за нещата, които можем да имаме и от които се лишаваме, се замислям, че всъщност нямам желание за тях, някак си не ги искам. Не че не ги намирам ценни по принцип - напротив. Само някак си мен не ме привличат. Не знам защо е така - може би е подмяна на ценности, може и това да се е случило и да се случва, обаче пък не са ме привличали много и преди да познавам хероина. Някак си "да бъдеш" ми се струва по-привлекателно от "да имаш". Ха...имаше една много готина книга по въпроса на Ерих Фром - "Да имаш или да бъдеш". Говоря за по принцип, хероина няма нищо общо с това - не искам да кажа, че с хероин живееш повече на принципа "да бъдеш". Просто такава е моята нагласа.
Ако успея да се откажа ще се зарадвам на силата и волята които ще ми донесе такъв успех, а не нещата, които ще мога да си позволя и от които сега се лишавам.
toxic е добре, оправила се е от месеци е чиста и това много ме радва, тя е невероятен човек и съм сигурна, че след такъв успех е още по-силна
Това е добра новина
Баща ми не знае, а майка ми...си отиде преди повече от 3 години Колкото до другото и сега се опитвам да живея така, понякога успявам да ги съвместявам двата свята, но все повече ми се вижда невъзможно съвместното им съжителство.
"Не ти ли е кофти когато те гледат съмнително и си казват наум наркоманка и други подобни и гадни неща."
Не, не ми се е случвало до сега да ме гледат съмнително, просто защото няма как да узнаят, а тези, които знаят ме познават достатаъчно добре, за да не ме гледат съмнително... искам да кажа - приемат ме каквато съм, дори и да не им се нрави ...дори и на моменти да ги плаши....
А дори и да ми се случи, нямам проблем с това - всеки е свободен да си мисли каквото си поиска, ако е вярно - няма защо да се обиждам от истината, ако пък не е - пак няма защо да се обиждам от нещо, което не е истина Знам каква съм - приемам се с доброто и с лошото, тъй че няма защо да чакам някой друг да ми го каже или покаже, а пък да ми вмени вина - напоследък гледам въобще да не го допускам. Сега разучавам точно този аспект на живота - вината и до къде може да те докара, ако си повярваш, че си виновен. Мен - до това положение, което съм в момента - в основата му е пак седи вина, само че друг вид.
Тъй че не ме интересува какво някой би си помислил, негова си работа.
Между другото наркоманите пък си имат свои забележки към т. нар "нормални", ако в тази категория включим неупотребяващите в случая защото ако говорим за по принцип - нормални и ненормални има и в двете категории хора. Но аз лично предпочитам да не разделям хората на такива и инакви, а да обърна внимание на общото - че сме хора - просто имаме различни интереси.
"АЗ МИСЛЯ ЧЕ САМО ТОВА ЧЕ ВСИЧКИ НОРМАЛНИ ХОРА СМЯТАТ НАРКОМАНИТЕ ЗА ДРУГА КАТЕГОРИЯ Е ДОСТАТ ЧНО ЗА ДА ВИ СТИМУЛИРА"
Всъщност мога да ти кажа, че това го има и от другата страна - повечето наркоманите не изпитват някакъв срам от състоянието си, както би се очаквало да бъде - напротив - има такива, които се мислят за специални, различни, някои се кефят да им съчувстват, някои са горди от лудостите на които са способни, някои просто са се отчаяли, някои смятат "нормалните" пък за друга категория...изобщо.......има най-различни случаи - и съвсем честно - това не би могло да бъде стимул.
А при теб откъде идва този интерес към темата - заради близкия за когото търсиш помощ ли? Мога да те посъветвам само да не се обезсърчаваш и ако искаш да направиш нещо за него - го направи, но без да се интересуваш от резултата и без да чакаш усилията ти да дадат плод, може и да не се случи. А ако е в посока неговото отказване - нека бъде след като той го реши, преди това няма да можеш, но понякога дори един откровен разговор, едно спечелено доверие би могло да е достатъчна помощ за някого и стимул да вземе сам решение...понякога и това не помага разбира се...всичко си е строго специфично и според човека.
Е...пак се поувлякох в писането....
Daughter of the Night
Благодаря ти за подкрепата
Така като чета, това, което пишеш за нещата, които можем да имаме и от които се лишаваме, се замислям, че всъщност нямам желание за тях, някак си не ги искам. Не че не ги намирам ценни по принцип - напротив. Само някак си мен не ме привличат. Не знам защо е така - може би е подмяна на ценности, може и това да се е случило и да се случва, обаче пък не са ме привличали много и преди да познавам хероина. Някак си "да бъдеш" ми се струва по-привлекателно от "да имаш". Ха...имаше една много готина книга по въпроса на Ерих Фром - "Да имаш или да бъдеш". Говоря за по принцип, хероина няма нищо общо с това - не искам да кажа, че с хероин живееш повече на принципа "да бъдеш". Просто такава е моята нагласа.
Ако успея да се откажа ще се зарадвам на силата и волята които ще ми донесе такъв успех, а не нещата, които ще мога да си позволя и от които сега се лишавам.
toxic е добре, оправила се е от месеци е чиста и това много ме радва, тя е невероятен човек и съм сигурна, че след такъв успех е още по-силна
Това е добра новина
Баща ми не знае, а майка ми...си отиде преди повече от 3 години
Колкото до другото и сега се опитвам да живея така, понякога успявам да ги съвместявам двата свята, но все повече ми се вижда невъзможно съвместното им съжителство.
"Не ти ли е кофти когато те гледат съмнително и си казват наум наркоманка и други подобни и гадни неща."
Не, не ми се е случвало до сега да ме гледат съмнително, просто защото няма как да узнаят, а тези, които знаят ме познават достатаъчно добре, за да не ме гледат съмнително... искам да кажа - приемат ме каквато съм, дори и да не им се нрави ...дори и на моменти да ги плаши....
А дори и да ми се случи, нямам проблем с това - всеки е свободен да си мисли каквото си поиска, ако е вярно - няма защо да се обиждам от истината, ако пък не е - пак няма защо да се обиждам от нещо, което не е истина
Знам каква съм - приемам се с доброто и с лошото, тъй че няма защо да чакам някой друг да ми го каже или покаже, а пък да ми вмени вина - напоследък гледам въобще да не го допускам. Сега разучавам точно този аспект на живота - вината и до къде може да те докара, ако си повярваш, че си виновен. Мен - до това положение, което съм в момента - в основата му е пак седи вина, само че друг вид.
Тъй че не ме интересува какво някой би си помислил, негова си работа.
Между другото наркоманите пък си имат свои забележки към т. нар "нормални", ако в тази категория включим неупотребяващите в случая
защото ако говорим за по принцип - нормални и ненормални има и в двете категории хора. Но аз лично предпочитам да не разделям хората на такива и инакви, а да обърна внимание на общото - че сме хора - просто имаме различни интереси.
"АЗ МИСЛЯ ЧЕ САМО ТОВА ЧЕ ВСИЧКИ НОРМАЛНИ ХОРА СМЯТАТ НАРКОМАНИТЕ ЗА ДРУГА КАТЕГОРИЯ Е ДОСТАТ ЧНО ЗА ДА ВИ СТИМУЛИРА"
Всъщност мога да ти кажа, че това го има и от другата страна - повечето наркоманите не изпитват някакъв срам от състоянието си, както би се очаквало да бъде - напротив - има такива, които се мислят за специални, различни, някои се кефят да им съчувстват, някои са горди от лудостите на които са способни, някои просто са се отчаяли, някои смятат "нормалните" пък за друга категория...изобщо.......има най-различни случаи - и съвсем честно - това не би могло да бъде стимул.
А при теб откъде идва този интерес към темата - заради близкия за когото търсиш помощ ли? Мога да те посъветвам само да не се обезсърчаваш и ако искаш да направиш нещо за него - го направи, но без да се интересуваш от резултата и без да чакаш усилията ти да дадат плод, може и да не се случи. А ако е в посока неговото отказване - нека бъде след като той го реши, преди това няма да можеш, но понякога дори един откровен разговор, едно спечелено доверие би могло да е достатъчна помощ за някого и стимул да вземе сам решение...понякога и това не помага разбира се...всичко си е строго специфично и според човека.
Е...пак се поувлякох в писането....
Daughter of the Night
Re: до Ланфеар
Не, не изобщо не го мисля по този начин - като предопределено и писано. Смятам че хем е писано, хем човек сам си кове съдбата и макар двете твърдения да са видимо противоречиви, всъщност няма противоречие.
Напоследък се интересувам много от транссърфинг и принципите му ги намирам много близки до своите, а всъщност и до твоите, ако се ръководиш от това, което си написала.
Възгледът ми по този въпрос прекрасно се обяснява със следното:
"А ако смятате, че сами градите съдбата си, съзнателно поемате отговорността за всичко, което се случва във вашия живот: изборът ви винаги се реализира. Каквото избирате, това и получавате. Какъвто и светоглед да изберете, истината ще е на ваша страна. А другите ще спорят с вас именно защото и те са прави"
А ето и малко повече за транссърфинга, много интересна материя:
"Във всяка точка на пространството има отделен вариант на едно или друго събитие. За по-лесно разбиране ще смятаме, че вариантът се състои от сценарий и декори.
Декорите са външният вид или формата на проява, а сценарият - пътят, по който се движи материята.
За по-удобно можем да разделим пространството на варианти на сектори. Всеки си има свои сценарий и декори. Колкото по-голямо е разстоянието между секторите, толкова по-големи са разликите в сценариите и декорите. Човешката съдба също е представена с множество варианти.
Теоретично няма никакви ограничения за сценариите и декорите на човешкото съществуване, тъй като пространството на варианти е безкрайно. Всяко незначително събитие влияе върху поврата на съдбата. Човешкият живот, както и всяко друго движение, е низ от причини и следствия. В пространството на варианти следствието винаги е разположено до своята причина. Едното следва след другото, ето защо секторите на съдбата се подреждат в линия на живота.
Сценариите и декорите на секторите върху една линия са горе-долу еднакви. Човешкият живот тече равномерно в една насока, докато не се случи събитие, което променя сценария и декорите. Тогава съдбата прави поврат и преминава в друга линия на живота.
Представете си, че сте гледали някакво представление. На следващия ден отново отивате в театъра на същия спектакъл, но той вече е с други декори. Това са близко разположени линии на живота. А през следващия театрален сезон гледате спектакъла със същите актьори, но със значителни промени в сценария. Тази линия на живота вече е по-далеч.
И най-сетне, когато отивате на същата постановка в друг театър, вие гледате съвсем друга интерпретация на пиесата. Тази линия на живота е много далеч от първата.
Реалността се проявява в цялото си многообразие именно защото броят на вариантите е безкраен. Всяка отправна точка се превръща в низ от причинно-следствени връзки. Избирайки началната точка, вие получавате една или друга форма на проява на реалността. Може да се каже, че реалността се разгръща по линията на живота в зависимост от избраната начална точка. Всеки получава това, което си е избрал. Вие имате правото да избирате именно защото безкрайността на вариантите вече съществува. Никой не ви забранява да си изберете съдбата, която ви харесва. Така че управлението на съдбата се свежда до едно просто нещо - да направиш избор. "
Вадим Зеланд
Daughter of the Night
изобщо не го мисля по този начин - като предопределено и писано. Смятам че хем е писано, хем човек сам си кове съдбата и макар двете твърдения да са видимо противоречиви, всъщност няма противоречие.
Напоследък се интересувам много от транссърфинг и принципите му ги намирам много близки до своите, а всъщност и до твоите, ако се ръководиш от това, което си написала.
Възгледът ми по този въпрос прекрасно се обяснява със следното:
"А ако смятате, че сами градите съдбата си, съзнателно поемате отговорността за всичко, което се случва във вашия живот: изборът ви винаги се реализира. Каквото избирате, това и получавате. Какъвто и светоглед да изберете, истината ще е на ваша страна. А другите ще спорят с вас именно защото и те са прави"
А ето и малко повече за транссърфинга, много интересна материя:
"Във всяка точка на пространството има отделен вариант на едно или друго събитие. За по-лесно разбиране ще смятаме, че вариантът се състои от сценарий и декори.
Декорите са външният вид или формата на проява, а сценарият - пътят, по който се движи материята.
За по-удобно можем да разделим пространството на варианти на сектори. Всеки си има свои сценарий и декори. Колкото по-голямо е разстоянието между секторите, толкова по-големи са разликите в сценариите и декорите. Човешката съдба също е представена с множество варианти.
Теоретично няма никакви ограничения за сценариите и декорите на човешкото съществуване, тъй като пространството на варианти е безкрайно. Всяко незначително събитие влияе върху поврата на съдбата. Човешкият живот, както и всяко друго движение, е низ от причини и следствия. В пространството на варианти следствието винаги е разположено до своята причина. Едното следва след другото, ето защо секторите на съдбата се подреждат в линия на живота.
Сценариите и декорите на секторите върху една линия са горе-долу еднакви. Човешкият живот тече равномерно в една насока, докато не се случи събитие, което променя сценария и декорите. Тогава съдбата прави поврат и преминава в друга линия на живота.
Представете си, че сте гледали някакво представление. На следващия ден отново отивате в театъра на същия спектакъл, но той вече е с други декори. Това са близко разположени линии на живота. А през следващия театрален сезон гледате спектакъла със същите актьори, но със значителни промени в сценария. Тази линия на живота вече е по-далеч.
И най-сетне, когато отивате на същата постановка в друг театър, вие гледате съвсем друга интерпретация на пиесата. Тази линия на живота е много далеч от първата.
Реалността се проявява в цялото си многообразие именно защото броят на вариантите е безкраен. Всяка отправна точка се превръща в низ от причинно-следствени връзки. Избирайки началната точка, вие получавате една или друга форма на проява на реалността. Може да се каже, че реалността се разгръща по линията на живота в зависимост от избраната начална точка. Всеки получава това, което си е избрал. Вие имате правото да избирате именно защото безкрайността на вариантите вече съществува. Никой не ви забранява да си изберете съдбата, която ви харесва. Така че управлението на съдбата се свежда до едно просто нещо - да направиш избор. "
Вадим Зеланд
Daughter of the Night
Редактирано от Лaнфeap на
Re: до Ланфеар
Какво значи "илюзорна представа за света"? Човек възприема света ограничено, защото информацията, която възприемаме и обработваме чрез сетивата е само енергия под формата на електронни импулси. Никой не може да каже дали това е всичко около нас, което съществува. Под действие на разни вещества според мен светът не се възприема "илюзорно", а просто по-различно. За да съществуват тези вещества, и още повече в природата, значи употребата им е "позволена". Няма ли нещо вярно в това мое мнение?
в отговор на NEupotrebqva6t
#10
Re: до Ланфеар
"За да съществуват тези вещества, и още повече в природата, значи употребата им е "позволена""
Това е и моето мнение, до колко е вярно? Незнам, но така би трябвало да бъде
"Илюзорна представа за света" - в смисъла на разбирането на древните индийци - Светъте Майа, илюзия. Или според разбирането на Дон Хуан от книгите на Кастанеда - това, което възприемаме като "светът" е само "описание на света", на което са ни научили от много малки.
Илюзорна е представата със или без вещества точно за това - защото човек не го възприема пряко, а в следствие на тълкуване на сетивни данни. А те са - първо ограничени, и после не до там точни, пречупени са през субективизма. Тъй че, да, и аз мисля, че под действие на разни вещества светът се възприема различно и че никой не може да каже, коя е правилната представа, защото няма критерии за правилност - а без тях картинката не е пълна и е неточна, което прави и възприятието илюзорно. И изобщо не мисля, че официално възприетата представа е точна, само поради това, че така мислят повечето хора.
Та това е което имах в предвид - светът си е илюзия по принцип и без веществата, сега интерсното за мен е обаче употребата на веществата снема ли илюзията, помага ли да се види светът такъв какъвто е в действителност или просто създава двойна илюзия
Примерно, ако видиш света на гъби или LSD това изобщо не е същия свят. В традициите, в които се използват халюциногени целта е тази - да се разчупят представите, човек да се убеди от личен опит, че това, което вижда е твърде възможно да не е това, което е. Просто да допусне в себе си идеята, че съществува и друго описание на света.
Daughter of the Night
Това е и моето мнение, до колко е вярно? Незнам, но така би трябвало да бъде
"Илюзорна представа за света" - в смисъла на разбирането на древните индийци - Светъте Майа, илюзия. Или според разбирането на Дон Хуан от книгите на Кастанеда - това, което възприемаме като "светът" е само "описание на света", на което са ни научили от много малки.
Илюзорна е представата със или без вещества точно за това - защото човек не го възприема пряко, а в следствие на тълкуване на сетивни данни. А те са - първо ограничени, и после не до там точни, пречупени са през субективизма. Тъй че, да, и аз мисля, че под действие на разни вещества светът се възприема различно и че никой не може да каже, коя е правилната представа, защото няма критерии за правилност - а без тях картинката не е пълна и е неточна, което прави и възприятието илюзорно. И изобщо не мисля, че официално възприетата представа е точна, само поради това, че така мислят повечето хора.
Та това е което имах в предвид - светът си е илюзия по принцип и без веществата, сега интерсното за мен е обаче употребата на веществата снема ли илюзията, помага ли да се види светът такъв какъвто е в действителност или просто създава двойна илюзия
Примерно, ако видиш света на гъби или LSD това изобщо не е същия свят. В традициите, в които се използват халюциногени целта е тази - да се разчупят представите, човек да се убеди от личен опит, че това, което вижда е твърде възможно да не е това, което е.
Просто да допусне в себе си идеята, че съществува и друго описание на света.Daughter of the Night
Re: до Ланфеар
Здрасти,радвам се че ми отговори .Интереса към темата ми е заради първия ми братовчед които е наркоман от 10 год.Често си мисля че не правя достатъчно за да му помогна и се обвинявам доста.Най -гадното в цялата ситуация е че ние живеем в една къща и аз го виждам всеки ден . Имам пресен спомен от това как изглеждаше преди 10 години и какво имаше.Яд ме хваща когато виждам че той няма нищо нито материално нито морално.Преди да започне имаше гадже, работа,здрави родители изглеждаше добре и имаше цели които преследваше.Понеже аз нямам брат или сестра той е играл тази роля винаги. Цялото ни семейство разбра 2-3 години след като беше започнал.Аз точно тогава се омъжих след това забременях .Замина за Испания беше в комуна около година след което се върна и само два месеца сед това отново.Много пъти сме говорили но сякаш нщо не му стига.В един от последните ни разговори той ясно ми каза че не желае комуни и лекари психолози.Тогава ми саза за ем-ес-ти след което аз му го купих. дадох му 20 хапчета за да ги пие когато има нужда . Вчера когато говорихме каза че от 7-8 дни не се е друсал и кара на хапчета по две на ден .Всичко добре но факта че той излиза всеки ден около 15-16 часа ме притеснява защото според мен тогава си набавя.Не скам да се карам с него и да го вбесявам както прави майка му но дали му помагам или не незнам.Много искам да се оправи и ако се сучи нещо с него не бих се го простила никога.Какъв е начина да бъдеш честнен приятел с него или не.Може би това че му купувам цигари и му давам пари е грешка.Казала съм му ,че ще му помогна и финансово и психически само да каже но все още нищо само лекорството което мисля че е безрезултатно.Надявам се и чакам той да каже искам лечение и аз тогава ще направя всичко по силите си за да му помогна.Не му се сърдя нито за кражбите нито за лъжите ще го защитавам и подкрепям но знам че за него е почти невъзможно.Всичките ни близки само му се карат вдигат му скандали и това може би го изнервя още повече.Той е вече на 30 год докога може да издържи незнам .Естествено болен е от хепатит С.Разбирам че на всички им е трудно да спрат но живота е прекрасен без наркотици.В гавата вече ми е доста объркано от това че не мога да помогна достатъно търся варианти но за съжаление без помощ от него и от лекари всичко е загубено ЯД МЕ Е И НЕ МОГА ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ОБВИНЯВАМ ЧЕ НЕ ПРАВЯ ДОСТАТЪЧНО
Re: до Ланфеар
Извиняваю, че се намесвам в разговора ви, но това, за което говорите, сериозно ме интересува.
"представа за света", "илюзорна представа за света", "вещества" - отдавна размишлявам много по топика, очертан от тези понятия, и моята представа е леко различаваща се от вашите.
Всяка наша представа е илюзорна. Те., по този критерий не бихме могли да (дис)квалифицираме представата, която имаме на база вещества. Което според мен е неосъзната установка на противниците на употребата на всякакви вещества (вкл.трева и психеделика), сиреч - това, което мислиш за света под въздействието им, не съответстства на реалността (обаче те не казват, че реалността е просто предствата, която имат без вещества), от което следва, че не е вярно. Но ако бъдат атакувани в основанието си - защо мислите, че представата, базирана на възприятията ви без вещества, е адекватна, сиреч "вярна" - отиват на кино. Мисля за илюзорността на всяка представа казах достатъчно.
Сега опираме до въпроса за оценката, т.е. до (дис)квалификаяцията. Апропо, думата произлиза от "quality" - "качество". (Засега) ще си спестя аргументацията, само ще декларирам, че високо ценя (т.е., давам висока оценка на) тревата и психеделиката, за разлика от херца. Защото първите разширяват психическия ми потенциал, а вторите го свиват и унищожават.
В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки
"представа за света", "илюзорна представа за света", "вещества" - отдавна размишлявам много по топика, очертан от тези понятия, и моята представа е леко различаваща се от вашите.
Всяка наша представа е илюзорна. Те., по този критерий не бихме могли да (дис)квалифицираме представата, която имаме на база вещества. Което според мен е неосъзната установка на противниците на употребата на всякакви вещества (вкл.трева и психеделика), сиреч - това, което мислиш за света под въздействието им, не съответстства на реалността (обаче те не казват, че реалността е просто предствата, която имат без вещества), от което следва, че не е вярно. Но ако бъдат атакувани в основанието си - защо мислите, че представата, базирана на възприятията ви без вещества, е адекватна, сиреч "вярна" - отиват на кино. Мисля за илюзорността на всяка представа казах достатъчно.
Сега опираме до въпроса за оценката, т.е. до (дис)квалификаяцията. Апропо, думата произлиза от "quality" - "качество". (Засега) ще си спестя аргументацията, само ще декларирам, че високо ценя (т.е., давам висока оценка на) тревата и психеделиката, за разлика от херца. Защото първите разширяват психическия ми потенциал, а вторите го свиват и унищожават.
В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки
Re: до Ланфеар
Сподели още от размишленията си, за да добия по-пълна представа.
Няма начин, няма критерий, няма инструмент за измерване на релността. Това, което се случва с веществата си е там - те просто ни дават достъп да го видим, за което съответно си плащаме с различни неща за да добием този поглед, който за да се изгради и да виждаме от само себе си, са нужни дълги години търсене, практики и т.н Но точно толкова трае и знанието ни, колкото и въздействието на веществото. Поглеждаме, но нямаме контрол да отидем там и сами по което време си искаме. Може би сме едни воайори, които поглеждат тайно, защото ги е страх или ги мързи да отидат там наистина Дават ни част от любовта на цялото, нещо божествено, което ни влече, но нямаме достатъчно енергия, сила за да го постигнем и затова си плащаме поне само да надникнем. Просто сме едни страхливци и мързеливци, но това не бива да ни дава повод да се самообвиняваме, а да намерим начин да го променим. Като начало, трябва да го осъзнаем, ама наистина...а може и само това да е достатъчно. Сигурна съм, че всичко е ей тук под носа ми а аз съм прекалено тъпа за да го видя. Или просто нямам енергия, къде я пилея? Хм...ще видим..
Daughter of the Night
Няма начин, няма критерий, няма инструмент за измерване на релността. Това, което се случва с веществата си е там - те просто ни дават достъп да го видим, за което съответно си плащаме с различни неща за да добием този поглед, който за да се изгради и да виждаме от само себе си, са нужни дълги години търсене, практики и т.н Но точно толкова трае и знанието ни, колкото и въздействието на веществото. Поглеждаме, но нямаме контрол да отидем там и сами по което време си искаме. Може би сме едни воайори, които поглеждат тайно, защото ги е страх или ги мързи да отидат там наистина
Дават ни част от любовта на цялото, нещо божествено, което ни влече, но нямаме достатъчно енергия, сила за да го постигнем и затова си плащаме поне само да надникнем. Просто сме едни страхливци и мързеливци, но това не бива да ни дава повод да се самообвиняваме, а да намерим начин да го променим. Като начало, трябва да го осъзнаем, ама наистина...а може и само това да е достатъчно. Сигурна съм, че всичко е ей тук под носа ми а аз съм прекалено тъпа за да го видя. Или просто нямам енергия, къде я пилея? Хм...ще видим..Daughter of the Night
Re: до Ланфеар
Ей, харесвам те, пишеш удививително доре за наркоман, изненадващо...
И понеже спомена Р. Бах, какво от него си успяла да асимилираш..?
Не се насилавай нищо да променяш в живота си, поне не насилствено. Мисля че си стигнала до един пределен момент, осъзнавайки се. Малко ти остава... Дано успееш да прехвърлиш границата! Искрено ти го желая!!!
Наистина е прекрасно да усещаш кръвта да тече нормално във вените ти, без да се налага да добавяш каквото и да било. Не забравяй, че има хора, които и без наркотици са точно толкова объркани и апатични, светът им изглежда като нещо непреодолимо и трудно смилаемо. Място, където не могат да съществуват нормално...
Това не е повод да обърнеш гръб на света, нито пък той на теб. За съжаление живеем в едно не до там толерантно общество...
Има място за такива като вас.., Светът не е загубен!
Стига да го повярваш! И да го поискаш!!!
И понеже спомена Р. Бах, какво от него си успяла да асимилираш..?
Не се насилавай нищо да променяш в живота си, поне не насилствено. Мисля че си стигнала до един пределен момент, осъзнавайки се. Малко ти остава... Дано успееш да прехвърлиш границата! Искрено ти го желая!!!
Наистина е прекрасно да усещаш кръвта да тече нормално във вените ти, без да се налага да добавяш каквото и да било. Не забравяй, че има хора, които и без наркотици са точно толкова объркани и апатични, светът им изглежда като нещо непреодолимо и трудно смилаемо. Място, където не могат да съществуват нормално...
Това не е повод да обърнеш гръб на света, нито пък той на теб. За съжаление живеем в едно не до там толерантно общество...
Има място за такива като вас.., Светът не е загубен!
Стига да го повярваш! И да го поискаш!!!
Re: до Ланфеар
Недей да обвиняваш себе си - повече и да искаш, не можеш да направиш за него. Важното е, че имаш желание да му помогнеш, когато той бъде готов за това.
За MST - твърде е възможно и да се оправя от 2 хапчета на ден, доколкото ми е известно е морфин със забавено действие и би трябвало едно хапче да действа за 24 часа (в началото се вземат по повече за да се натрупа в организма, май...не знам на 100% дали е така, защото не съм го пробвала). Мисля да го пробвам това - или някой друг от заместителите - субститол или ДХК. От къде си му го намерила? Как си прескочила лекаря и рецептата?
Хубаво е да бъдеш честен приятел с него, доколкото е възможно. Трябва нещо да му вдхне кураж, че има смисъл да опитва да се оправи, от това, което пишеш оставам с впечатление, че той не вижда смисъл тепърва да се справя с това, може да си мисли, че няма смисъл да си губи времето в отказване. Аз например съм си го мислила и това - че може би е излишно да правя каквото и да е, защото съм чувала, че наркоманите на хероин не живеят дълго и ако имам още 5 години живот, защо трябва да ги пропилявам в едно дълго и мъчително отказване, вместо да си се наслаждавам на оставащото време.
Това естествено е пораженческо мислене, и си мисля, че трябва да си избера да е кратко и бързо и въобще да не мисля, че ще е дълго и мъчително, но го има и това - говори му, че има смисъл и да не се предава. Близките му явно не му помагат особено с тези скандали, само му затвърждават чувството на вина. Ако моите близки се държат така с мен, ще изтърпя скандала, но първата ми мисъл след това би била да си взема, за да забравя и за тях и за вината, която са ми внушили и за безсилито ми, което ми се е показало ясно, защото бих искала да не ги разстройвам, а не мога ей така да взема и да спра, само защото ми го казват. Може в това да намира спасителен остров на спокойствие от караници, скандали, невъзможни за оправдаване надежди и очаквания, внушено чувство за личен провал. Хепатита е допълнителна тежест, защот има да се оправя с още едно нещо и може просто да не му се занимава и да иска покой сега, а не в някакво необозримо бъдеще.
Не знам какво да те посъветвам, но в никакъв случай не обвинявай себе си, защото така виновните ставате двама, а това няма да е от помощ нито за него, нито за теб. Напротив - правиш достатъчно, повече и да искаш не би могла. Но това, че имаш готовност, че той би могъл да разчита, че може да се опре на някого, когато е готов никак не е малко. Това е опора без осъждане. Дано се оправи, това че се е решил на заместител също е една стъпка напред, поне според мен и ако могат хаповете да му свършат работа поне ще се е отървал от един навик, от едно мислене - да станеш и да почнеш да мислиш от къде да си намериш пари за да си вземеш, може полека лека и да почне да се измъква, лошото е че и те не бива да се ползват много време, за да не се закачи пък на тях, но дори и така да стане според мен е по-добрия вариант - поне е чисто вещество. Може да обсъдите по какъв начин да ги ползва - с намаляване.
Това, че не ще да чуе за лекари и за психолози не е добре, но навярно му е останал лош спомен от комуната, явно не това е бил неговият начин. Имам приятелка, която ми е моята опора, че ако много на зле отидат нещата мога да разчитам на помощ, която изобщо не пипа такива работи и води много здравословен начин на живот - храни, планини, природа - тя ми разправяше за момче, което е видяла да се връща от комуна в Испания, според нея е бил с промит мозък и празни очи и дори тя самата ми каза, че не би искала да ме види в подобно състояние, дори и това да значи да съм спряла. Просто няма смисъл. Незнам, за някои пък е вариант. Обаче пък хората са започнали да се обръщат към психолози, когато са загубили живата връзка с друг човек - според мен един добър приятел, на който имаш доверие, които може да те изслуша, без да те осъди, и на когото можеш да кажеш всичко - може и да замести успешно един психолог.
Успех!
Daughter of the Night
За MST - твърде е възможно и да се оправя от 2 хапчета на ден, доколкото ми е известно е морфин със забавено действие и би трябвало едно хапче да действа за 24 часа (в началото се вземат по повече за да се натрупа в организма, май...не знам на 100% дали е така, защото не съм го пробвала). Мисля да го пробвам това - или някой друг от заместителите - субститол или ДХК. От къде си му го намерила? Как си прескочила лекаря и рецептата?
Хубаво е да бъдеш честен приятел с него, доколкото е възможно. Трябва нещо да му вдхне кураж, че има смисъл да опитва да се оправи, от това, което пишеш оставам с впечатление, че той не вижда смисъл тепърва да се справя с това, може да си мисли, че няма смисъл да си губи времето в отказване. Аз например съм си го мислила и това - че може би е излишно да правя каквото и да е, защото съм чувала, че наркоманите на хероин не живеят дълго и ако имам още 5 години живот, защо трябва да ги пропилявам в едно дълго и мъчително отказване, вместо да си се наслаждавам на оставащото време.
Това естествено е пораженческо мислене, и си мисля, че трябва да си избера да е кратко и бързо и въобще да не мисля, че ще е дълго и мъчително, но го има и това - говори му, че има смисъл и да не се предава. Близките му явно не му помагат особено с тези скандали, само му затвърждават чувството на вина. Ако моите близки се държат така с мен, ще изтърпя скандала, но първата ми мисъл след това би била да си взема, за да забравя и за тях и за вината, която са ми внушили и за безсилито ми, което ми се е показало ясно, защото бих искала да не ги разстройвам, а не мога ей така да взема и да спра, само защото ми го казват. Може в това да намира спасителен остров на спокойствие от караници, скандали, невъзможни за оправдаване надежди и очаквания, внушено чувство за личен провал. Хепатита е допълнителна тежест, защот има да се оправя с още едно нещо и може просто да не му се занимава и да иска покой сега, а не в някакво необозримо бъдеще.
Не знам какво да те посъветвам, но в никакъв случай не обвинявай себе си, защото така виновните ставате двама, а това няма да е от помощ нито за него, нито за теб. Напротив - правиш достатъчно, повече и да искаш не би могла. Но това, че имаш готовност, че той би могъл да разчита, че може да се опре на някого, когато е готов никак не е малко. Това е опора без осъждане. Дано се оправи, това че се е решил на заместител също е една стъпка напред, поне според мен и ако могат хаповете да му свършат работа поне ще се е отървал от един навик, от едно мислене - да станеш и да почнеш да мислиш от къде да си намериш пари за да си вземеш, може полека лека и да почне да се измъква, лошото е че и те не бива да се ползват много време, за да не се закачи пък на тях, но дори и така да стане според мен е по-добрия вариант - поне е чисто вещество. Може да обсъдите по какъв начин да ги ползва - с намаляване.
Това, че не ще да чуе за лекари и за психолози не е добре, но навярно му е останал лош спомен от комуната, явно не това е бил неговият начин. Имам приятелка, която ми е моята опора, че ако много на зле отидат нещата мога да разчитам на помощ, която изобщо не пипа такива работи и води много здравословен начин на живот - храни, планини, природа - тя ми разправяше за момче, което е видяла да се връща от комуна в Испания, според нея е бил с промит мозък и празни очи и дори тя самата ми каза, че не би искала да ме види в подобно състояние, дори и това да значи да съм спряла. Просто няма смисъл. Незнам, за някои пък е вариант. Обаче пък хората са започнали да се обръщат към психолози, когато са загубили живата връзка с друг човек - според мен един добър приятел, на който имаш доверие, които може да те изслуша, без да те осъди, и на когото можеш да кажеш всичко - може и да замести успешно един психолог.
Успех!
Daughter of the Night
Редактирано от Лaнфeap на
Re: до Ланфеар
Мерси
Ричард Бах ми харесва много - чела съм почти всичко, което е написал - "Илюзии", "Едно", "Джоната Ливингстън Чайката", "Мост през вечността", "Бягство от сигурността", "Небето винаги е там", сега мисля да прочета "Отвъд разума".
За насилието над живота съм на същото мнение и гледам да не го прилагам, а че съм близо до някакъв предел, също забелязах, но не знам дали ще успея да прескоча, ще видим. Обещания не искам да давам вече дори пред себе си пак заради вината, която ще повлекат ако не успея. А от неуспех, никой не е застрахован.
Относно хората, които са объркани и апатични и без наркотици - знам, че ги има и ме е страх, да не попадна в тази категория след това - поне при абстиненция се чувствам точно така - светът ми се вижда трудно смилаем и уродлив.
Да сещам се че отговорът е прост - да повярвам и да го поискам, само още не знам как - все повече си мисля, че трябва да го оставя да се случи, защото да си го наложа - няма да стане.
Благодаря за подкрепата!
Daughter of the Night
Ричард Бах ми харесва много - чела съм почти всичко, което е написал - "Илюзии", "Едно", "Джоната Ливингстън Чайката", "Мост през вечността", "Бягство от сигурността", "Небето винаги е там", сега мисля да прочета "Отвъд разума".
За насилието над живота съм на същото мнение и гледам да не го прилагам, а че съм близо до някакъв предел, също забелязах, но не знам дали ще успея да прескоча, ще видим. Обещания не искам да давам вече дори пред себе си пак заради вината, която ще повлекат ако не успея. А от неуспех, никой не е застрахован.
Относно хората, които са объркани и апатични и без наркотици - знам, че ги има и ме е страх, да не попадна в тази категория след това - поне при абстиненция се чувствам точно така - светът ми се вижда трудно смилаем и уродлив.
Да сещам се че отговорът е прост - да повярвам и да го поискам, само още не знам как - все повече си мисля, че трябва да го оставя да се случи, защото да си го наложа - няма да стане.
Благодаря за подкрепата!
Daughter of the Night
Re: до Ланфеар
Във връзка с горното - една история от Ошо:
"Чух за един мисионер, който говорел на децата в неделното училище, че трябва да помагат на хората.
Едно дете попитало: "Как? Какво да правим?"
И той просто да им даде пример, им казал: "Ако някоя старица иска да пресече улицата, помогнете й."
След една семица на следващата неделя, той попитал: "Помогнахте ли на някого?"
Три ръце се вдигнали. "Какво направихте?", попитал той първото дете.
То отвърнало:" Помогнах на една старица да пресече улицата."
Свещенникът бил много, много доволен, и казал: "Бог да те благослови. Това е много хуубаво." След това попитал второто: "А ти какво направи?"
"Аз също помогнах на една старица да пресече улицата."
В ума му се прокраднало малко съмнение дали и двамата са помогнали на старици. Но наоколо има възрастни жени, човек може да намери - не е толкова трудно. Той попитал третото момче, и то също отговорило:" Помогнах на една старица да пресече улицата."
Това вече било прекалено. Той попитал: "Нима и тримата намерихте три възрастни жени?"
"Че кой казва, че са били три? - казали те. - Беше само една жена."
Свещенникът бил още по-объркан: "Тогава...? Нима имаше нужда от три момчета да помагат на жената да пресече?"
Те отговорили: "Дори и на тримани беше трудно, защото тя не искаше да пресича. Толкова трудно беше господине, но някак си се справихме! Пренесохме я на другата страна."
С тази приказка исках да ти кажа, че докато не поиска той ти няма как да му помогнеш и за това не се самообвинявай. Просто бъди насреща, ако узрее за такова решение.
Daughter of the Night
"Чух за един мисионер, който говорел на децата в неделното училище, че трябва да помагат на хората.
Едно дете попитало: "Как? Какво да правим?"
И той просто да им даде пример, им казал: "Ако някоя старица иска да пресече улицата, помогнете й."
След една семица на следващата неделя, той попитал: "Помогнахте ли на някого?"
Три ръце се вдигнали. "Какво направихте?", попитал той първото дете.
То отвърнало:" Помогнах на една старица да пресече улицата."
Свещенникът бил много, много доволен, и казал: "Бог да те благослови. Това е много хуубаво." След това попитал второто: "А ти какво направи?"
"Аз също помогнах на една старица да пресече улицата."
В ума му се прокраднало малко съмнение дали и двамата са помогнали на старици. Но наоколо има възрастни жени, човек може да намери - не е толкова трудно. Той попитал третото момче, и то също отговорило:" Помогнах на една старица да пресече улицата."
Това вече било прекалено. Той попитал: "Нима и тримата намерихте три възрастни жени?"
"Че кой казва, че са били три? - казали те. - Беше само една жена."
Свещенникът бил още по-объркан: "Тогава...? Нима имаше нужда от три момчета да помагат на жената да пресече?"
Те отговорили: "Дори и на тримани беше трудно, защото тя не искаше да пресича. Толкова трудно беше господине, но някак си се справихме! Пренесохме я на другата страна."
С тази приказка исках да ти кажа, че докато не поиска той ти няма как да му помогнеш и за това не се самообвинявай. Просто бъди насреща, ако узрее за такова решение.
Daughter of the Night
Re: до Ланфеар
Здрасти,дълго време беше извън ефир,но сигурно си прекарала добре.Новините около моя братовчед са лоши.Преди няколко дни дойде до нас ими поиска още хапчета защото 20 те който му бях дала свършили.Дадох му още 20 бр. и естествено като добрата братовчедка му вярвах че ги пие без да се друса.Същия ден понеже правя ремонт в банята слезнах на долния етаж да се къпя и слек като се качих в къщи видях касичката на детето на масата а аз не я бях оставила там .Решх да я преместя и установих че е много лека.Когато погледнах вътре през дупката видях че няма монети от по 1 лв.а само по 10-20ст.Разбих касичката и видях че ги няма стотинките от по 1 лв.Много се ядосах отидох и му чкам на вратата а той не отговаря.Вече два дни се крие от мен .Защо не ми каза че не е готов ,а само ме излъга да си търся аз лекарства като лудите и той да се друса едновременно с това.Много се разочаровах чесно напаво побеснях заради това че само аз му помагам а той накрая за благодарност да откродне парите от касичката на детето.Кофти ми е че се крие вместо да почуства срам и да дойде да се извини .Как да го защитавам вече от другите близки който го нападат.Винаги съм го смятала за приятел който не би откраднал от мен оставяла съм си парите на масата и не е пипал от тях е разбира се преди 3-4 години ми открадна епилатор и златна гривна но мислех че това е забравено от него и от мен никога не съм му го натяквала нито съм го обвинявала.Много искам да си поговоря с теб или по телефон или да те видя искам да те питам още много неща може ли това да се случи кажи ти.Аз ще чакам отговора ти по моите въпроси.Аз съм от София така че срещата би могла да бъде възможна.Аз съм зе с компютрите така че ако измислиш нещо за контакт трябва да ме светнеш как къде и какво трябва да направя за да осъществим контакт без да се разбира от всички четящи.Чао за сега .Дори и без да те познавам чуствам че си с готин характер и добро сърце надявам се да е така.