до Ланфеар
80 отговора
3231 прегледа
Re: до Ланфеар
Mnogo dobre,biax niakolko dni na vilata,ve4e iam ten i sam mnogo gotinaa:)haha Na 9 po45vam rabota,radvam se ,4e shte imam novi priateli.shte bade ludnica,ne e neshto koi znae kakvo ,ama vse pak niama da sma v tozi gaden Mladost:)i taka.Na 20 uni pravia 25 da si pojelaia mnogo zdrave i lubov,dvete nai vajni neshta,i ne samo na sebe si,na teb ,i na vsi4ki xora po sveta:)
Re: до Ланфеар
Здравей мила Ланфеар ти си момиче защо не се замислиш да си имаш детенце това е наи голямия смисал да спреш.
Това ти го казвам с ни добри чуства.
П.П когато ми остане малко свободно време ще ти ракажа някои неща за мен.
Това ти го казвам с ни добри чуства.
П.П когато ми остане малко свободно време ще ти ракажа някои неща за мен.
Re: до Ланфеар
"наи голямия смисал" ti zavurshila li si izob6to. pishe se "Най-големият смисъл"
Re: до Ланфеар
Извинявам се за правуписните грешки имам малко дете което не ме оставя за секунда на мира.
Това проблем ли е тук кой как пише?
Ако е така няма да пиша извинявам се за неудобството.
Това проблем ли е тук кой как пише?
Ако е така няма да пиша извинявам се за неудобството.
Re: до Ланфеар
За правУписните грешки си извинена 
Industrial music from industrial people
Industrial music from industrial people
Re: до Ланфеар
eo kak ste momi4eta,kak varviat neshtta,az ba4kam iako,niamam mnogo vreme,v4era stanax na 25,imashe iak kupon,sabrax me se ,i se veselixme mnogo dobre.Po4uvstvax se izklu4itelno obi4ana ot priatelite si,i mnogo im blagodaria za tova:)
Re: до Ланфеар
Я, това съм го пропуснала, добре че вече работи търсачката, та изпробвайки я го видях
Може и да е смисъл, ама все пак е следствие т.е и да искам ще трябва да е след като спра - нямам намерение да навреждам по какъвто и да е начин на друго същество.
Благодаря, би ми било интересно да ми разкажеш за себе си, като ти остане време
Daughter of the Night
Благодаря, би ми било интересно да ми разкажеш за себе си, като ти остане време
Daughter of the Night
Редактирано от Amme на
Re: до Ланфеар
Отново се подкара с хероина сега сме във фазата на лъжите и криенето на истината опитва се да ни заблуди че не се друса .Тестове никакви ,лекари също изобщо лентата се завърта отново това имах предвид.Не съм писала от много време защото въпреки усилилията които положих резултата е нищожен.Как си ти ? Как я караш?Аз не виждам вариант как да му помогна ?след като той не иска да каже и да говори.Успех на теб.
Re: до Ланфеар
Здрасти Ариел,
Бих се радвала, новините да бяха добри, но...няма какво да направиш за съжаление.
Остави го да прави каквото иска, няма вариант докато той не реши че иска.
Обнадеждаващото, което мога да ти кажа е само едно...веднъж вече е поискал и е видял до къде може да стигне. Този спомен със сигурност ще си седи някъде вътре в него, като една надежда, като една сигурност, че когато реши вече знае, че е имал успех и вече няма да му е толкова страшно да го повтори...един ден...за сега далечен.
Просто за сега се страхува от това, че може да се наложи да го преживее пак, но съм сигурна, че един ден ще си смени гледната точка и тогава ще му е от полза и ще види, колко по-лесно се получават нещата.
Първият път, когато аз спрях беше толкова отвратително, че просто не желаех и да мисля изобщо да опитвам пак, страхувах се от това, че може да се наложи да спирам, абе ужас. Задържах си такава мисъл в главата, но колкото е възможно по-далече във времето, толкова, че да не се налага дори да го мисля от сега.
Вторият път подходих с много повече предпазливост и очаквах да бъде пак така, а се оказа, че не беше. Беше с една октава по-малко гадно.
При всеки следващ съзнателен опит беше по-леко и по-леко и като физически усещания и като емоционални сривове. Докато един ден се събудих и очаквах пак да ми е зле и се оказа, че не ми е....поне на ниво физика.
Просто до тук му стигат силите за сега. Така си мисля.
Другото, за което си мисля е, че не съжалявам за годините си с хероина. Вярно е, че всичко с мен би могло да се случи съвсем по различен начин, може би в пъти по-добър, но пък съм научила толкова много неща, които не мога да науча, поне аз по-друг начин, че определено си заслужава, поне в моя случай. Знам, че съм направила съзнателен избор в тази посока и дали ще приема последствяията като удар или като плодове е избор, които е изцяло в мои ръце. Естествено има и хора, които не знаят какво точно правят с тази играчка в ръцете си, но има и още хилядократно повече хора, които също толкова безсъзнателно държат в ръцете си други играчки, ненаркотични, и точно толкова знаят какво да правят с тях, някои от тези играчки са дори и доста по-опасни....
Та това е. Остави го сам да си дойде до идеята.
Daughter of the Night
Бих се радвала, новините да бяха добри, но...няма какво да направиш за съжаление.
Остави го да прави каквото иска, няма вариант докато той не реши че иска.
Обнадеждаващото, което мога да ти кажа е само едно...веднъж вече е поискал и е видял до къде може да стигне. Този спомен със сигурност ще си седи някъде вътре в него, като една надежда, като една сигурност, че когато реши вече знае, че е имал успех и вече няма да му е толкова страшно да го повтори...един ден...за сега далечен.
Просто за сега се страхува от това, че може да се наложи да го преживее пак, но съм сигурна, че един ден ще си смени гледната точка и тогава ще му е от полза и ще види, колко по-лесно се получават нещата.
Първият път, когато аз спрях беше толкова отвратително, че просто не желаех и да мисля изобщо да опитвам пак, страхувах се от това, че може да се наложи да спирам, абе ужас. Задържах си такава мисъл в главата, но колкото е възможно по-далече във времето, толкова, че да не се налага дори да го мисля от сега.
Вторият път подходих с много повече предпазливост и очаквах да бъде пак така, а се оказа, че не беше. Беше с една октава по-малко гадно.
При всеки следващ съзнателен опит беше по-леко и по-леко и като физически усещания и като емоционални сривове. Докато един ден се събудих и очаквах пак да ми е зле и се оказа, че не ми е....поне на ниво физика.
Просто до тук му стигат силите за сега. Така си мисля.
Другото, за което си мисля е, че не съжалявам за годините си с хероина. Вярно е, че всичко с мен би могло да се случи съвсем по различен начин, може би в пъти по-добър, но пък съм научила толкова много неща, които не мога да науча, поне аз по-друг начин, че определено си заслужава, поне в моя случай. Знам, че съм направила съзнателен избор в тази посока и дали ще приема последствяията като удар или като плодове е избор, които е изцяло в мои ръце. Естествено има и хора, които не знаят какво точно правят с тази играчка в ръцете си, но има и още хилядократно повече хора, които също толкова безсъзнателно държат в ръцете си други играчки, ненаркотични, и точно толкова знаят какво да правят с тях, някои от тези играчки са дори и доста по-опасни....
Та това е. Остави го сам да си дойде до идеята.
Daughter of the Night
Re: до Ланфеар
Здравей Ланфеар!
Аз също съм наркоман. Вчера го разбрах. Не, не се майтапя. Едва вчера осъзнах че се друсам! Как така ли? Ето как:
По принцип "вися" в един друг клуб, където и ти пишеш отвреме навреме. Пишеш готино, не пропускам твой пост. В този клуб попаднах случайно и се изненадах когато те намерих тук. Цял ден те четох. Даже вицовете ти за наркомани прегледах набързо. Колкото повече четях, толкова по-тъжно ми ставаше. Горката щерка на ноща ... наркоманка ... не и остава много ... и т.н.!
Но нали се правя на воин, поел по воинската пътечка (посипана с пепел от изсъхнали листа), по едно време си викам - Чшшш, алооу, я се стегни бе!! Кво се лигавиш, ти за безупречност и безжалостност чувал ли си?! Къде ти е воинското настроение и блясъка в окото, ква е тая жалост към ближния!? Стегнах се и ми мина, къде-къде по-тежки случаи съм имал.
Да обаче два дена нещо не ми излизаш от главата. Хм, странно. Сещам се кво пише в буквара, че съжалението към другите фактически е прикрито съжаление към самите нас. И изведнъж ми просветна!
АЗ СЪЩО СЪМ НАРКОМАН! Истински наркоман, само дето се друсам с други неща, не като вас! Друсам се с илюзии, емоции, надежди, очаквания, чувства, добродетели, ценности, страхове, притеснения, ядове, радости и т.н. и т.н.
Видях, че и моите близки също са наркомани като мен, само дето не го знаеха още. Видях, че колегите, приятелите, неприятелите, съседите, онези от трамвая и тези от улицата и те. Мамка му! По пътя си към Икстлан срещам само наркомани! ... като мен!
Аз поне го осъзнах и знам как да се откажа от дрогата.
И ти знаеш.
Пътеката е посипана с прясна пепел, нямаш много време, ноща преваля
Аз също съм наркоман. Вчера го разбрах. Не, не се майтапя. Едва вчера осъзнах че се друсам! Как така ли? Ето как:
По принцип "вися" в един друг клуб, където и ти пишеш отвреме навреме. Пишеш готино, не пропускам твой пост. В този клуб попаднах случайно и се изненадах когато те намерих тук. Цял ден те четох. Даже вицовете ти за наркомани прегледах набързо. Колкото повече четях, толкова по-тъжно ми ставаше. Горката щерка на ноща ... наркоманка ... не и остава много ... и т.н.!
Но нали се правя на воин, поел по воинската пътечка (посипана с пепел от изсъхнали листа), по едно време си викам - Чшшш, алооу, я се стегни бе!! Кво се лигавиш, ти за безупречност и безжалостност чувал ли си?! Къде ти е воинското настроение и блясъка в окото, ква е тая жалост към ближния!? Стегнах се и ми мина, къде-къде по-тежки случаи съм имал.
Да обаче два дена нещо не ми излизаш от главата. Хм, странно. Сещам се кво пише в буквара, че съжалението към другите фактически е прикрито съжаление към самите нас. И изведнъж ми просветна!
АЗ СЪЩО СЪМ НАРКОМАН! Истински наркоман, само дето се друсам с други неща, не като вас! Друсам се с илюзии, емоции, надежди, очаквания, чувства, добродетели, ценности, страхове, притеснения, ядове, радости и т.н. и т.н.
Видях, че и моите близки също са наркомани като мен, само дето не го знаеха още. Видях, че колегите, приятелите, неприятелите, съседите, онези от трамвая и тези от улицата и те. Мамка му! По пътя си към Икстлан срещам само наркомани! ... като мен!
Аз поне го осъзнах и знам как да се откажа от дрогата.
И ти знаеш.
Пътеката е посипана с прясна пепел, нямаш много време, ноща преваля
Редактирано от Meckaлитo на
Re: до Ланфеар
аааа ше воюваме тука значи ... да почнем с повей на знамената и да свършим с пяна на устата :D
ше ходите ли на 23ти септ бре войни ?
*** мали, войни или воини - моля някой да предугади кое е правилното
ше ходите ли на 23ти септ бре войни ?
*** мали, войни или воини - моля някой да предугади кое е правилното
Редактирано от cвoбoдeн на
Re: до Ланфеар
Войни е множествено число на война (двете световни войни), а воини е множествено число на воин.
Редактирано от Meckaлитo на
Re: до Ланфеар
В отговор на:Друсам се с илюзии, емоции, надежди, очаквания, чувства, добродетели, ценности, страхове, притеснения, ядове, радости и т.н. и т.н.
....................................................................................................................................
Аз поне го осъзнах и знам как да се откажа от дрогата.
Ми не съм много съгласен ?
Замислял ли си се каво ще ти остане и какъв ще бъде животът ти след това ?
Редактирано от malkiat_dim на