Къде

Всички искаме още Иначе няма да сме хора.
Аз се радвам, че поне не станах част от мп3 "братството". Дори и до днес не знам технически как да си сваля и една 3-ка. Като ще се мре, поне да мра като динозавър, не като юзър ))

Вятърът на промяната пък странно ме доочужди с целия си политпатос. Това беше патосът (с поизтекъл срок на годност) на друго поколение. Аз тогава някакси си живеех като в песента "Богатство", хората със сиви балтони ходеха и се връщаха от митинги и минаваха точно под моя прозорец, аз си тръсках цигарата в един рапан на перваза и ги гледах приветливо, имах си собствена болка, собствена трева, визиите на Грейтфул Дед и Сепултура, собствен прекрасен Хаос (най-накрая !)

Май се променяме, аз лично започнах по-малко да драматизирам.
И остаряваме, м?

Не, шегувам се всъщност - това няма общо много с възраст.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

За мен беше много странно онова време - на границата на абсурда. Повечето хора изглеждаха точно напушени - сякаш получената "свобода" им действаше наркотично и опияняващо.
После започна отчаянието, че всъщност нищо не върви напред, а по-скоро в кръг. И започва, и се връща като в кошмар, от който не можеш да се събудиш.
И така вече колко години...

Мразиш мп3-ките, тъй ли?

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

"Къде поставяте музиката в скалата на живота ви?"

Високо, високо, високо
Високо застани,
Над завист и обида,
Над дребните сплетни.
Високо, високо, високо
Над завист и обида,
Високо, високо, високо
Високо да те видя.
Високо, високо, високо
Над всичко днес бъди,
Ти обич синеока –
Звездите са звезди.
Високо, високо, високо
Ти, обич синеока,
Звездите са звезди,
Защото са високо!
Да те видя - високо застани.
Да те видя над дребните сплетни.
Да те видя - над всичко днес бъди.
Да те видя…



Няма смисъл да отговарям конкретно на въпроса ти! То си е пределно ясно....Още повече, гледам, моя милост е една от причините да се замислиш над тоз въпрос!
Пък и Вие така сладко си говорите с многоуважаемия Cruiser, че ми е свидно да ви прекъсвам! Не винаги мога да бъда на всяко гърне - мерудията, не ли!?

-------------------------------------------------
Заседанието продължава

Дааа, стигнах до откъса за Майор Майор Майор Майор и пак се скъсвам от смях...
Чудно е, че едни хора са devotee на тая книга, а други казват, че не могат да я дочетат, че им е станала скучна още на втората страница. В смисъл, че средно положение няма. Не познавам човек, който да каже: "Чел съм я навремето, но не помня за какво става въпрос!"

В личен план не мога да избегна асоциация с шизофренията, ама в един такъв освобождаващ смисъл; и се чувствам едва ли не късметлия, че си имам повече от един свят - така във физическите рамки на един живот изживявам поне няколко. Е, неизбежно понякога музиката от удоволствие се превръща в спасение-остров, на който да изчакам бурята да отмине; но никога не съм търсила причини защо не мога без музика - все едно да ме питат защо дишам : ами нямам друг избор.

Don't you tell me how I feel
You don't know just how I feel

Ооохооооо, Паули! Де зачезна така безследно? И как тъй пак зачекна темата за Вселената, Смисъла и 42?

Е хайде сега, ще се обиждаме ли, *безследно*
Просто последните месеци не остава време за дир.бг, не че толкова зает, просто други чудесии изникват и отмъкват вниманието форумно.

А темата за Ж,В и в.о. е основна тема, предполагам всеки човек я чепка в ума си през целия си живот и част от отблясъците са което четем сега за музиката, понякога мислим, че тя е отговора на въпросите ни.

Осъзнах, че съм се заблуждавал в това преди години още и затова в тази философо-меломанска тема ме напъна да напиша отношението си към това любимо нещо - от обожание и покланяне като пред идол към (прекрасно) изразно средство, също както четката или буквата на другите артисти. Представи си само колко нелепо ще е огромен стадион като Уембли да бъде събран и на сцената шерпи да почнат да изнасят и внасят обратно зад сцената картини от млади майстори, а тълпата френетично да вика и да куфее, да иска бис и после фланелка с подписа на Художника. Уеко гротескно, а

Защо да надценяваме и преувеличаваме стойността на музиката пред другите изкуства, макар и от всички тях да владея донякъде само нея май :) Ето това се питах, докато четях темата, затуй надращих с нокът постинг.

Мм, не остаряваме, защо фенството да е привилегия само на тийнейджърите :)

Аз съм си фен на сума любими групи, мака и да не нося скъсани гащи стил хипи-гепи или обици по ухите

Ноо, добра тема, реколтата е обилна, поздрави за добрия избор!

---
И името Му е: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира

Музиката и книгите са моето спояващо звено - нямат нужда от квалифициране или от място тук и там, просто ги има - като математическа аксиома, която не се нуждае от доказване.
Защото е хубаво, когато казваш или ти кажат:
"Музиката, която слушаш ме кара да търся."
"Чрез музиката те опознавам"
"Прочети това - знам, че ще ти хареса"
А най-топлите ми спомени са от едни учудени очи, когато на едно затънтено място се добрах до един касетофон и пуснах Нова Генерация, от една усмивка, когато изкрещях чувайки любимата си песен избрана за мен от любими хора, за ми покажат, че имам "Home", от две ръце, които ме прегръщаха, докато около мен кънтеше "In a manner of speaking" и др., и др...

Finally I found that I belong here ...

Фенстването не е привилегия - по-скоро начин да възприемаш света. А и казват, че някои хора никога не порасват и слава Богу.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

"Не винаги мога да бъда на всяко гърне - мерудията, не ли!?"
Но защо не? Проблем няма, а темата е много широка. Всеки човек е усетил музиката по свой начин и намира свои думи, за да опише това.
Истината е, че твоите постинги ме накараха отново да се замисля над това, да видя дали съм се променила или не. Мисля, че не е излишно да се прави от време на време...

И

"над всичко днес бъди" - от най-точните цитати.
Ето сега ми идва да поканя един човек на танц само при мисълта за това високо...

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

Музиката като подарък?
Да, често май се случва. Аз много съм се радвала, когато видя разбиране и споделяне. Напоследък обаче избягвам да намесвам музиката в отношенията с хората, може би ме е страх, че ще ме разочароват хората заради това, че все пак не ме познават достатъчно.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

Мразиш мп3-ките, тъй ли?

Чак пък да мразя ... :) Не мога да възприема по-скоро превръщането на музиката в цифрички и зареждането на тези цифрички в слушалките като нещо повече от .... ами ... зареждане на цифрички

Ето нещо, което бях писал преди повече от година в клуб "Пънк" :
[линк]
Сигурно написаното звучи леко "хард", идеята на постинга беше, че едно интимно отношение към музиката е неизбежно да прерастне след даден етап в телесно. Хаха, почти като в "Записки под възглавката"


За мен беше много странно онова време - на границата на абсурда. Повечето хора изглеждаха точно напушени - сякаш получената "свобода" им действаше наркотично и опияняващо
Близка ми мисъл. Прекалено аморфно същество съм, за да стане от мен солидно тяло, т.е. "гражданин". Самата идея да стана от леглото и да се замъкна до някой площад, където да викам и да подскачам насред непознати хора : "долу еди-кой-си" и "еди-кой-си-е-педераст", всъщност ми е забавна сама по себе си . От нищо става купон. Дано хората са се чувствали по-добре след тези сеанси. Аз имам малко по-различна политика спрямо мерзавците в живота ми. Къткам си ги с индивидуално внимание. Понякога дори не им връщам cd-тата

Пък и Вие така сладко си говорите с многоуважаемия Cruiser, че ми е свидно да ви прекъсвам!

Ааа, не. Просто играя в центъра на терена и търся тема, от която да си източа дискусия, ама и Соната е опитен играч и задържа топката ...

Високо, високо, високо
Абе тая твоя музика нещо много нависоко си я курдисал бе, джанъм

Ох, линкът ти ме наведе на едни аналогии, които е много възможно разбира се и да са съвсем грешни.

За връзката между отношението към музиката и секса - струва ми се много близко това Музиката трябва да има мирис и плът и фасон. Обичам леко лепилния мирис на прясно разопакованото CD. Когато го държа и му гледам физиономията (особено пък ако е и редкажен албум) се усещам наистина като завоевател. Какъв ти завоевател, направо обладател. И потрепервам от наслада, всъщност директно си е казано.
Дали бих могла да предположа, че и към жените отношението е подобно?

Консумацията измества всичко като че ли - да го имам, да го чуя и захвърля после, аз лично обичам много тази достъпност на музиката в мрежата - защото я искам точно СЕГА, защото да я чуя ми е най-важното нещо на света, било то и в три през нощта, когато всичко спи. И защото закъснение дори и от секунда е пагубно за желанието... Изумително е, защото превъплъщава всякакъв съвременен порив към бързане/имане/искане. Но си мисля, че ако не беше тази достъпност, никой колекционер нямаше да оцени до такава степен какво е да притежава и колко е различно - именно, защото вече има как (с какво) да се направи разликата.

Мъжете и хобитата - ами не съм чула жена да колекционира, странно защо. Често съм се питала тези разлики дали са случайни, въпрос на формирани модели в мислене и възпитание, традиции, или просто неверни - все пак не познавам толкова хора, може и да има и сред жените.

Аз моите мерзавци - ами май ги лишавам от внимание, като се замисля, дали страдат, хехех?

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

хаха, онова което писах навремето бе екстремен постинг, признавам
"Вещоманията" бе намигването ми към хората от "Пънка", исках да им прозву4а като някакъв ухилен чичо Скрудж насред цялата тая Пиратска Република там.

Иначе е ясно, няма връщане назад, веднъж след като човек е свикнал да полу4ава нещо без пари. Ти би ли го сторила ? :)

Говорих за взаимодействието форма / съдържание / слушател. Това бе "обладаването" в онзи постинг. Защо музиката се води като изкуство, след като може да се плясне в туби и да се предлага като наливна шльоковица зад всеки ъгъл ? Защо някой трябва да си троши времето и сетивата си и да се опитва да създава обложки, концепции, интро-та и пр. пък накрая дори и да чака пари от това ? Не знам. Всеки си има своята истина, аз не обичам някак си да рупам моята любима музика под формата на хамбургер. Прекалено много Его съм вложил в нея понеже . Ако ме напъне канически точно в еди-колко-си-часа да чуя еди-кой-си-албум, просто пресягам и си го изтеглям от стената

Иначе съм съгласен, винаги бързаме занякъде и на никого не му се чака, каквото и да е било.
Ти закъде бързаш ?

Дали бих могла да предположа, че и към жените отношението е подобно?

Какво ? Колекционерско или телесно ?
И двете, разбира се. От жените излиза добър материал (казвам аз замечтано) В тъмна доба захождам с ножица към кроткоспящата женска главица и клъцвам компактен кичур от разпиляната коса. Кичура го обточвам с конец, конеца го усукван около кабърче и го провесвам на 2-3 пръста разстояние. Кабърчетата са ми побити на ритуални места по рафтовете с дискове. Женски кичури и пера от птици. После притварям прозореца, за да стане слабо течение. Кичурите и перата се задвижват. Започват да се бият едни в други и да танцуват странния танц на Обесения. Този, който е принесен в жертва пред моя олтар на Музиката

Мъжете и хобитата - ами не съм чула жена да колекционира, странно защо.

Няма и да чуеш. Жените са порастнали същества от момента, в който се раждат

Лелее, какъв постинг ми е затрил дирааа!!!!!
Отишъл си е завинаги, а аз посмъртно не мога да възстановя такова писание.

Все си казвам, че човек не бива да се ядосва на такива неща, но понякога и стоманените нерви се огъват.

Както и да е.
Беше въпроса за мп3-ците и как от тях страдат музикантите най-вече, мислех си, че така или иначе няма да успеят да надбягат нет-форматите за музика, ами по-добре да сядат и да почват работа - сиреч концерти. Защото това е единственото, което не може да се копира, продава многократно и лишава музикантите от "авторски права". Уникално и неповторимо, несравнимо едно с друго явление... Явно цената на билетите за концерт трябва да включва и данък "пирати".

А за колекционирането колко бях писала... ОтидЕ!

Но за бързането - няма как - всичко около теб като се е затърчало нанякъде, аз все се чудя понякога хората не си ли дават сметка, че всички ще умрем, за какво всъщност са се разбързали? Обикновено си го повтавям като ме хване мързела За успокоение, един вид

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

В отговор на:

---

хаха, онова което писах навремето бе екстремен постинг, признавам
"Вещоманията" бе намигването ми към хората от "Пънка", исках да им прозву4а като някакъв ухилен чичо Скрудж насред цялата тая Пиратска Република там.

---

Прегледах я пак темичката, която си цитирал.
Както 99% от темите в цитирания от теб клуб, от която и "музикална" локация да тръгнат нещата - все до секса стигат.

...И тъй като в първата тема има въпрос "Къде поставяте музиката в скалата на
живота ви?" - съвсем правилно сте се ориентирали - ами че как къде - до секса.
Понякога е просто нужда.
Понякога е ширпотреба.
Понякога не се получава.
Понякога е три минути и после ред сополи.
Понякога е най-хубавото нещо на света.


Next One Is Real

Лелее, какъв постинг ми е затрил дирааа!!!!!
Отишъл си е завинаги, а аз посмъртно не мога да възстановя такова писание.
Ааа, винаги се прави copy на постинг надхвърлящ 3 реда, никога не разчитай на милостта на дир-ниците. Правило

А ти поинтересувала ли си се какви пари се правят от свирене наживо ? Говорим за масовия случай - след всичките отчисления парите стигат почти само за екзистенца. Ако ще и да си сервирал току-що шоу от ранга на Emerson, Lake & Palmer. До колко хора ще достигне тая музика, като се сметне, че средният клуб побира 200 души ? Колко от тях ще се бръкнат изобщо за цената на билет с начислени "авторови права" ?
За мен хубавият студиен албум, като визия и като звук е незаменим.
И ако в целия този процес едната страна е ощетена, не виждам какво толкова особено печели другата страна освен тонове количество. Което така и няма време да изслуша качествено. Инструментите ще станат студийни експонати, музиката ще се прави в кух нет-формат, хората ще я всмукват като зелена кашичка през разните програми за подобрение на саунда. The Brave New World, майна
А къде е изобщо насрещното качество ?
Има добри индивидуални постижения през последните години, но като цяло това, което се предлага на тезгяха е претоплен мишмаш от стилове, стари хитове и електронни манипулации.
И тук се стига до един такъв въпрос : дали ще направиш по-качествен продукт след като 4уеш около 500 албума и ги пресееш сам за себе си или след като източиш 5000 албума и ги зобнеш оттук-оттам ? А ?

Но за бързането - няма как - всичко около теб като се е затърчало нанякъде, аз все се чудя понякога хората не си ли дават сметка, че всички ще умрем, за какво всъщност са се разбързали?
Да бързаш занякъде и за нещо си през тоя век е перверзното усещане, че живееш "пълноценно". Мисля