тест

на колко години е детето?
наистина трябва да сте внимателни,но всичко трябва да е си е по средата.нито недоверието,нито предоверяването ще са му от полза.вие го познавате най-добре.опитайте се да се сближите повече в този момент,за да не се отдалечи от вас и за да го разбирате в различните ситуации.само се моля да не сте прекалено мили с него,защото от самото начало останах с такова впечатление,а по този начин няма да спечелите честността му.
ще намерите правилният за него подход.само не спирайте да опитвате и да мислите за това.той трябва да потърси увлеченията си,целите в живота си,нещо за което иска да живее извън света на наркотиците.това е процесът на лечението му.промяната.с това "аз повече няма да взимам и ще ви го доказвам с тестове" поставяте някакво начало,но той трябва да си намери някакъв по-дългосрочен план за живота си с времето,иначе пак ще се завърне там откъдето е тръгнал.
успех отново.

Това което ме притеснява с тестовете е точно това: "аз вече няма да взимам и ще ви го доказвам с тестове". Искам да кажа - ако той самия е сигурен че иска да спре, защо трябва да доказва на другите че е спрял ? Човек спира заради себе си - не заради другите. Ако прави тестовете за да доказва на близките си че е спрял, може би този човек не спира заради себе си ами заради другите ? От друга страна е важно да се помисли какво ще стане ако теста излезне позитивен. Това значи ли че не може да му се има доверие ?

Мисля че е много по-ефективно да има доверие между хората. Когато имаш доверие - няма нужда от тестове за да доказваш. Самите тестове са признак на недоверие от страна на родителите или поне за изкривена представа от негова страна (той си мисли че родителите не му вярват и за това иска да им докаже че не взима). За да има доверие в тази ситуация първо трябва той да е сигурен че може да каже на родителите си че е взел хероин. Когато той осъзнае че може да им каже че е взимал, те ще знаят че не лъже когато каже че не е взимал (малко се оплетох май ). Според мен човек който взима един път в месеца но е способен да каже на близките си че е взел е много по близко до оздравяването от колкото човек който взима един път в годината но го крие защото го е страх че близките му ще реагират прекалено остро. Комуникацията и доверието са в основата на зависимостта (поне според мен).

От страна на родителите предполагам че никак не е лесно да имаш доверие на човек който има проблем с хероина. Но доверие не се печели с тестове според мен. Още повече че първия пост беше голям признак за недоверие: "дали може да се фалшифицира теста". Това значи че въпреки че тества е негативен, доверие все още няма. Колко време ще е така ? Рано или късно ще трябва да му се доверят или пък той ще открие че въпреки тестовете не му вярват ...

Но както и да е, тези неща ги казвам от моя гледна точка като преценявам как аз бих реагирал. Момчето може да реагира съвсем по друг начин, така че може и това да е правилния подход ... Така и така лично аз не мога да погледна напълно безпристрастно на проблем който ме засяга и мен.

Ето ти съвет: ако тестовете са начина да покажете на детето си, че го обичате, по-добре го застреляйте на момента* и си вземете кученце - то може съвсем лесно да бъде обучено да прави точно това, което вие искате. Това би било жалко за кученцето (те са пракрасни животни и не заслужават такова отношение), но поне няма да занимавате 100 човека със семейните си проблеми.

---
*просто това ще е възможно най-хуманното решение, защото никое човешко същество не заслужава да се отнасят така с него. Ако моито родители се отнасяха така с мен, не бих се замислил и за 5 минути преди да се кача на покрива на най-близкия 22-етажен блок и да пробвам могат ли хората да летят към вечността.

Може да съм брутален, но това е както го мисля и чувствам.

пп. Sony произвеждат много добри домашни роботи:
[линк]
могат да се програмират да се държат така, както ви харесва и няма да има нужда да наранявате живи същоства.

"Според мен човек който взима един път в месеца но е способен да каже на близките си че е взел е много по близко до оздравяването от колкото човек който взима един път в годината но го крие защото го е страх че близките му ще реагират прекалено остро."
мдам.искрено се надявам да си прав чисто заради мене си.
а иначе - това за тестовете наистина само те тримата могат да си го решат как,дали и кога.
прекалено се забърках аз и се уморих.
едно и също с различни изречения...
дано всичко е наред.
смятам,че всяко човешко същество малко или много обича живота.просто трябва да го осъзнае и след това ще си направи само нещата както трябва.
пожелавам ви да не се страхувате и да намерите най-правилния път за себе си и детето си.не спирайте да търсите информация за всичко.

Относно тестовете аз лично не мога да определя дали трябва да се правят и все още не сме правили въпреки ,че това е негово искане.Относно родителите ти-искрено се надявам и ще се радвам ако са спокойни и щастливи хора.На никого не пожелавам нашето състояние.Да,няма как самите ние да не сме си виновни,но едва ли сме искали да създадем и дресираме роботче.Така се е получило-жалко за нас .Аз просто пиша не за да ви занимавам с личните си проблеми,а да получа информация и четейки,може и да помогне на някого.За това и писах за реакцията на Revia.
Ще продължа да пиша за конкретни неща.
Желая щастие на всички.

Не е толкова важно кой е виновен за какво. Въпроса е какво се прави занапред.

Замислете се за това което той наистина иска - дали не казва че иска за да не ви притеснява ? Не е нужно да има насилие - хората които имат проблеми с някаква зависимост много често казват нещата както околните биха желали да ги чуят. За съжаление много хора го приемат много негативно ("защо ме лъже за това което иска ?"), докато то е просто опит да предпази близките си. Повярвайте ми, преминал съм по подобен път и все още ми е трудно да си изява чувствата пред семейството, въпреки че се опитвам. Зависимостта е нещо което се приема много негативно от обществото и разбира се самите зависими се влияат от това, затова понякога предпочитат да излъжат вместо да кажат какво чувстват - дори и да знаят че не е толкова страшно ...

Както и да е, надявам се че ще успеете да намерите точния подход. Затова си мисля че ще е добре да се посъветвате с някои който има опит в тези неща.

da.taka e.
zatova,ako vi luje se nadqvam da ne se ot4aivaite ili da re6avate,4e vsi4ko e provaleno.su6toto se otnasq i e vajno i za nego samiq,ako produljava da vzima,a vse pak iska da spre.
za specialistite:
opitut mi e pokazal,4e kogato 4ovek izbqgva oficialno le4enie i predpo4ita da opita sam po nqkakuv si svoi i izmislen na4in,zna4i o6te ne se e ypla6il dostatu4no i ne moje da se primiri s tova,4e naistina ima trydno re6im problem,s koito trqbva da se bori i da dava vsi4ko ot sebe si.
xexo,ne misli6 li,4e e taka?
az zatova vi predlojix razli4ni programi.
ideqta mi be6e da gi znaete,za da mojete da pogovorite s nego i ako toi se doveri na nqkoq ot tqx da prieme da se vklu4i kum neq,za da zapo4ne istinski ot nqkude.za da osuznae,4e e angajiran s tova da raboti za zavisimostta si,da se y4i kak da se spravq s neq.zatova 6te my trqbva vreme,no kogato to e obvurzano s nqkakuv plan i perspektivi za razvitie v bude6te 4ovek se nay4ava da bude malko po malko po-otgovoren sprqmo sebe si i da 4ystva,4e ima nqkakvi zaduljeniq.
molq vi,kakvoto i da ste re6ili zasega /za koeto iskreno se nadqvam da se spravite i da imate nqkakuv yspex;]]]/, не спирайте дотук.продължавайте да обсъждате с него по ненатрапчив начин разли4ните на4ини на ле4ение i na кое от тях bi se doveril toi най-много.
приятелят ми отказваше всякакви лечения дълго време.искаше да се справи сам,както той си беше измислил.бях доста обезверена в това,че ще има успех,но в края на краищата ми беше ясно,че преди той да поиска нещо нищо няма да се получи.и така след изненадващо малко време,той сам поиска да се лекува заедно с мен,дори по същият начин.беше преглътнал гордостта си и се беше уверил,че се иска повече,за да се справи.
вярвям,че същото ще се случи и със сина ви.искрено се надявам много да се пази,да е разумен и добър и към себе си и към вас.
когато рано или късно започне с голямо желание да се бори,сигурно няма да го познаете.тогава ще видите колко всъщност е малък вашия принос и колко повече той е имал нужда от самия себе си,за да се справи.вие просто трябва да останете до него и да бъдете добре информирана.това би могла да му помогне да споделя повече с вас.
борете се за честността и близостта по между ви най-много и всичко ще си дойде на мястото в един момент.бъдете търпелива и не се страхувайте.

toi oba4e trqbva da izbere ne6to po-konkretno,ako iska da se izlekyva v daden moment.otvednuj po kakuvto i da e metod nqma da stane,no ako se opitvate po doma6nomy 6ansut e o6te po-minimalen.
taka mislq az.no vsi4ko si zavisi ot 4oveka.prosto za men ne bi svur6ilo rabota,no vse pak az sum i s po-dulgogodi6na zavisimost ot nego,taka 4e ni6to ne se znae.
nai-purvata i zna4itelna kra4ka v tova da se izlekyva6 e ne samosujalenieto ili panikata/koqto moje bi go e podtiknala da vi kaje/,a priznanieto pred sebe si,4e nqma da se otturve lesno i 4e trqbva da raboti ysurdno.priznanieto,4e ima istinska nyjda ot pomo6t i seriozno le4enie.do predi tozi moment sigyrno postoqnno 6te ima zalitaniq,v koito 6te iska da se otkaje zaradi vas/a tova ne raboti/ i da iska da si ostane su6tiq,tui kato poznatiq put e po-lesen.
ne obru6taite vnimanie na negativni izkazvaniq.problemut vi nqma da se razre6i s vina,a az li4no ne vqrvam v mita,4e roditelite pravqt decata si narkomani.za men tova e pulna glypost.
imam prekrasna maika,koqto i do den dne6en o6te ni6ti4ko ne razbira ot moq problem,koqto smqta,4e trqbva da se spravq sama i me e ostavila da se spravqm sama.blagodarna sum i zatova,kakto i za vsi4ko,na koeto me e nay4ila prez godinite.tq su6to kato teb izpitva6e yjasna vina v purvite 2 meseca.nakraq razbra,4e vseki sam pravi jivota si i stana mnogo po-yverena.s tova mi pomogna mnogo pove4e,otkolkoto s opitite si da me vodi po lekari,tui kato naistina ni6to ne razbira6e i be6e stra6no izmu4ena.
moje bi zatova ne sum bezpristrasna.mu4no mi e za vas.istinski se nadqvam panikata vi da ot6ymee.
a kolkoto do deteto,to naistina trqbva samo da re6i jivota si.za men e xybavo,4e vi e predlojil da pravi testove.budete blizko do nego i go podkrepqite,kogato ima nyjda.ne se ostavqite,ako zabelqzvate pari4ni manipylacii ot negova strana.kakto i da vi predstavq ne6tata,po tozi na4in ne my pomagate.grijete se za nego,no za sujalenie izborut e samo negov.dokato ne re6i da se xvane s ne6to seriozno la6kaniqta 6te produljat.
xybavoto,4e za vsi4ko si ima vre me i mqsto i az sum sigyrna,4e toi 6te se spravi v edin moment.
pi6i,molia te;]]6te se radvam da znam kak se razvivat ne6tata vi i dano nqma ni6to stra6no.stiskam palci;]

до всички от форума:
извинете ме за дългите постове,но изборът е ваш да не ги четете,тъй че се надявам да не са ви пречка
явно имам проблем с простите изказвания по тази материя,защото е доста обширна и нееднозначна.надявам се по-често да се включвате и наистина да успеем да кажем с общи усилия нещо градивно на женицата.

до "майка":
за теб специално се надявам да четеш всичките ни отговори,без да ги подминаваш.все нещо има шанс да ви е от полза или поне за теб да те ободри малко.имаш подкрепата ми,също както и забелязах и на другите.
наистина не бива да си толкова уязвима от непознати хора,които изказват личните си виждания.това е съвсем естествено и няма нищо лично в него.такова е естеството на "виртуалните" контакти.бъди просто уверена в себе си и детето си.
имай предвид,че ние просто си говорим и се опитваме да изкажем неща "само" от наша гледна точка.
дори и да се опитваме да сме обективни,няма никаква гаранция да сме прави за каквото и да е.ти си тази,която знае най-добре какво трябва да направите в семейството си.
никой от нас не може да е на твое място.в интернет и особено по форумите всяка информация е доста относителна.чети,но вярвяй само на себе си и инстинктите си.аз съм сигурна,че ще можеш да се справиш.просто се иска мъничко време,търпение и смелост.

Ще му шибнаш два ЯКИ шамара, и ще стои вкъщи! Ще стои 10 месеца,ако трябва,за да спре помията, ако тя не спре него,чат ли си? чЕТОХ Ннякъде тук мнение,че трябвало да се отнасяш с него като с голям човек...на 24 или на колко там години.Не,не заслужава това,защото ако беше ГОЛЯМ човек нямаше да се държи така-т.е.-да се друса.
МИслиш,че ще ти отвърне на шамара ли? Ок,ако стане така извикай полиция да го арестуват, или изчезне от вкъщи ли,обере някой-пак там,в ареста няма наркотици(моля да не се бърка със затвора)

Bang, bang!?

Ма ти си бил много, ама много тъп. Определено ... ако имаше поне малко ъкъл в главата щеше да си наясно че за 10 месеца хероин не се спира. И може би щеше да знаеш че от отдавна е доказано че насилственото лечение на зависимостите не дава абсолютно никакви резултати.

Я ми кажи сега, пишката ли не ти става че си тръгнал да лееш бълвоч по форумите ?

Хероин се спира цял живот, братле.А за някои-с годините това става все по-трудно,противно на всякаква логика. А пишката ми-противно и тя на всякаква природа,расте бе, расте!

Bang, bang!?

Достатъчно добре знам как се спира хероин, със сигурност повече от теб (като съдя по думите ти де).

Ма не разбирам, от къде тази агресивност ? Защо трябва толкова грубо да се обръщаш към хора които търсят помощ ? Това е все едно да отидеш във форума за раковите болестти и да ги питаш дали им растат брадавиците еба си ... навсякъде има място за майтап но все пак, уважавай хората.

ли бях груб или ти:)) Я пак помисли
Виж,аз ако реша,че ще бъда полезен някому, разправяйки какво ми се е случвало,бъди сигурен-няма да закъснея да си кажа))
та,по горнияти постинг, да,казвша-насила нищо не става,и си прав донякъде.Има и вариант човекът да се осъзнае и сам да пожелае, имаи вариант при койтотрябват много разговори.Има и вариант при който човекът умира,а после родителите се жалват,че не са опитали ВСИЧКО,братле,разбираш ли-всичко? Защото занеш кога какви желания има човек, закачен с хероих,занеш колк онаистина иска да спре,но само с искане и разговорчета...
However,предпочитах да чуя майката и как се развиват нещата й,без да натрапваме кой какво е изживявал, но за авганистан може би си прав, сигурно пушенето на нещо друго е легално. Да, все още има държавици,които продават хероина залечение, който знаеш кога и от кого е измислен....като Уж лечение от морфинова зависимост.
Само,че тоя стаф уличен ,сещай се колко процента херо има
Та така. Сорка,че в тая тема писах и неща,които се отнасяха до диалога ни в другата,но си цепнал надявам се

Bang, bang!?

ако започнеш е едно,но ми се струва,че ако понеш по-късно е по-различно.Не знам,може е да бъркам,но не бива да ги отъждествяваме.
Няма как да си -на 28, да речем,и да кажеш ми дай да се подрусам с херо(!),не с кво да е ,нали....някак не ми се връзва,че после да търсиш и съчувствие.

Bang, bang!?

Има и вариант при който родителите го насилват да спре, в последствие той или се самоубива, или се озовава на улицата. И тогава шанса да спре пада много рязко. Повярвай ми - това е напълно възможен сценарии. Все пак най чество става дума за тийнейджъри които трудно биха понесли насилство от страна на родителите.
Все пак целта е човека да спре а не да оправяме възможните психологически проблеми на родителите в случай че човека умре. Така и така тогава е късно.

Малко хора са се закачили над 25 годишна възраст. Поне аз не познавам много.

За да стане трябва или да си наистина особство (музикант,артист), или наистина да си яко пропаднал преди това (да речем да изгубиш всичко което имаш и да се озовеш на улицата). Но и в двата случая не става въпрос за мнозинството.

Тук ставаше въпрос за чоек който е в края на тийнейджърските си години. За това подхода трябва да е внимателен защото рискува да си изживее "откъсването с родителите" чрез зависимостта. На пук. За това се ядосвам на постове които предлагат насилствено лечение. При това е доказано че насилствено не можеш да излекуваш зависимост, така че не виждам изобщо смисъла да се пробва. И 2 години да го затвориш - пак не е достатъчно за да спре - трябва цял живот да е затворен.

Друг е въпроса дали не е по добре да умре на 25 от колкото да живее затворен ...

Какво мислиш за комуните? Имат ли ефект? Аз лично съм Чувал за много хора-'оправили се',но познавам двама,след 3 (три) годишен престой в Испания,май беше,върнаха се и......уж приятелите им не ги оставаха. бяха на по двадесет и кусур години, започнали от ученици.ПОне имаха желание да се върнат в испания отново.Комуната е пак своего рода затворен вкъщи,само че в друга държава и срещу пари.
Имаш ли наблюдения върху хора,завърнали се от комуни?

Bang, bang!?

ами аз имам и затова ми се струва,че нямат много смисъл за големи хора.
те се връщат след 2-3 години и търсят старите си познати и забавления.опитват се да стоят на страна за няколко месеца и после край.виждат,че в тоя свят продължава да се използват наркотици и не могат да избягат от това,а комуните са си един вид бягство.не се научават как да се справят с факта,че херца не е спрял да съществува навън.
но и наче за тийн-лапетата май вършат работа.тук беше писало едно момиче.на 17 я пращат в комуна и променят изцяло възгледите й и начина й на живот.един вид от някаква лудетина в пубертета се връща тук с възпитание,което родителите не успяват преди това да й наложат.и сега вече от 5 години не друса.
това е 1 история,но си мисля,че в пубертета наистина си е най-важно как ще свикнеш да живееш занапред и затова комуните им вършат работа.
само че за един 25 годишен човек,комуната ми изглежда по-скоро като бягство.него не можеш толкова лесно да го научиш как да живее съвсем различно.това се учи май най-добре в същите условия,в които си друсал.иначе се връщаш при тях и не знаеш как да устоиш.
това са предположения,разбира се.

Има хора които са успели да спрат с комуни. По принцип не мисля че има универсално лечение. Комуните са добре за хора които вече нямат никакви социални контакти и които просто няма как сами да излезнат от калта. Комуна им дава структура която да ги ре-интегрира обратно в обществото. Познавам хора които са успели да се измъкнат (и са чисти от 10 години), чрез комуни. Има и такива които са били по 2 - 3 пъти в комуни, и пак се връщат към хероина ...
Всеки е различен. Аз в комуна не бих издържал - не мога да понасям да ми налагат каквото и да е и считам че съм достатъчно голям за да решавам сам в колко часа ще ставам, и прочие. Но аз не съм бил никога тотално откъснат от обществото, по скоро имах двоен живот ...

Терапии колкото щеш - комуни, психотерапии, детоксове, заместителни терапии. Проблема е човек да намери точната терапия за себе си. И да осъзнае че каквато и терапия да мине - нямя да е лесно. И че най голямата работа ще се наложи да я направи той ... никоя терапия не е магическа - иначе щеше да се е разчуло.

Сори ако съм те обидил с предишния си постинг. Май криво съм те разбрал. Пък и май много навътре взимам нещата (поне си го признавам) ...

Чета всичко.Помагате ми.Ще ви държа в течение на нещата.