тест

Айе стига вече с тея истории. На чужд гръб и сто тояги са малко, а? Тя и синът и ще правят каквото поискат. Никой тук няма право да чете конско на тази жена, защото никой не е на нейния хал. Както казват англичаните, докато не минеш 1000 мили в моите обувки, няма да знаеш как се чувствам.

Така че големите философии за доверие, за контрол над другите и т.н. ги оставете за други теми. Или кажете нещо смислено, споделете опит или я оствете намира.

тва сам да ги отглеждаш е по-трудно отколкото да идеш до Рила да си набереш,
ама за някой зависим може би и да не е по трудно.. не им понасят планински преходи съм забелязал, а и в планината гъбки има само през септември..
Зна4и и други хора са се отказали от херца 4рез гъбки, не само мои познати?

ама "майка" нз дали ще и хареса идеята..


тя май иска сина си обратно в "нормално" и "трезво" състояние завинаги,
ами НЪЦКИ! щом няко веднъж ве4е е решил 4е не ще да е "нормален" няма връщане обратно, вервайте ми.
Ама едно е да се лашкаш всеки ден между абстиненцията и кика и да крадеш от вкъщи , съвсем друго е да си трипваш с рилски гъбки или салвия два пъти в месеца и да си гледаш треви4ка в саксийка...

Не, хепатита НЕ МОЖЕ да се лекува преди зависимостта (предполагам че става въпрос за хепатит Ц). И това поради следните причини:
1. Лечението е много тежко и трае от 6 месеца до 1 година. Води до тежки странични ефекти, и до силна депресия която може да доведе до самоубийство ако човек не е стабилен психически.
2. Ако продължава да взима хероин лекувайки се от хепатит, има шанс пак да се зарази.
3. Здравната осигуровка едва ли ще плати лечението на зависим човек. И това заради горе-посочените причини. Лечението струва над 20 000 Евро и едва ли данъкоплатците ще се съгласят да се дават толкова пари на човек който може утре пак да се зарази (не коментирам дали това е правилно, просто е факт).

Опциите не са ограничени - около половината от зависимите от хероин имат Хепатит. За щастие Хепатита (предполагам че става въпрос за хепатит Ц) е болест която е бавно прогресираща (при някои хора дори не прогресира). Така че това не пречи на лекуването на зависимостта - ама изобщо. Също така не пречи човек да продължава да се пази от други болести.

Положението не е отчайващо. Става въпрос за човек който взима само от 5 месеца. Има големи шансове да се излекува, пък дори и да не стане веднага. Според мен е добре да се погледне към лечението като към дългосрочен процес. Ремисиите са част от процеса, Рецесиите също. Важното е човек да се опитва да гледа положително и да не се фиксира върху негативното.

Както казах преди, всеки опит за спиране е стъпка напред. Така че дори и да не успее да спре сега, все пак е направил опит - нещо позитивно. Има много методи за спиране - трябва да се намери кой начин е най подходящ, и за това трябва време. За човек който е зависим от скоро (5 месеца), наистина краткосрочното лечение е най добрия вариант. Но трябва да се мисли и за после - за след лечението. Психотерапията може да му помогне да се стабилизира психически.
Има и дългосрочни лечения. Има заместителни терапии. Има комуни. Психотерапии. Така че надежда винаги има. Пътя е дълъг, но пък си струва ...

Не се притеснявай - повечето от тези хапчета не са чак толкова вредни за черния дроб. Е, зависи от самото вещество, но със сигурност са мнооого по безвредни от бозито които има в хероина (не самия хероин - той не е толкова вреден, ами примесиците в уличния хероин).

Най зле за черния дроб и хепатит е алкохола. Но да не се шашка човек, все пак "хепатит" е доста обширно понятие. Има хепатит А, Б, Ц ... Ако става въпрос за първия - не е страшно, сам ще мине. Ако става въпрос за втория - активен ли е или не ? Част от хората заразени с Б остават "здрави носители". Но аз предполагам че става дума за Ц, тъй като той е най разпространен сред наркоманите. Пак е важно дали е активен или не ... някои се изчистват от вируса сами. Дори и да е активен, в повечето случай вредите са по-скоро на дълъг период (15 - 20 години). Засега е по-важно да спре хероина. Хепатит Ц се лекува. Не се лекува лесно, но все пак се лекува ... Но човек трябва да е стабилен, и психически, и физически, и социално. Не препоръчвам на човек в нестабилно социално положение да почва лечение с пегинтерферон и рибавирин...

Много неща могат да помогнат ... предполагам и гъбите. Но си мисля че най важно е човек да се захване с нещо, нещо което го интересува. Хоби ... работа... гъби. Няма значение - важното е да преоткрие живота.

За момента мисля че е важно човека да се изчисти физически. И това се прави по два начина - на сухо (ако човек е мазохист), или с подпомагащи лекарства (опияти, бензота). Аз съм привърженик на втория метод - не виждам защо човек ще страда като има лекарства които могат да помогнат ... разбира се че тези лекарства могат да са много коварни ако се пият дълго време - но тук става въпрос за кратко лечение. Пък и е доказано че хората които изкарват абстиненцията на сухо имат много по голям шанс да не изчакат края и да вземат хероин наново.

Както и да е. Глиги беше прав - спирането не трябва да е самоцел. Защото после човек влиза в дилема "сега спрях - сега накъде ?". И пак почва. Спирането трябва да е част от постигане на друга цел (любов, образование, професионални амбиции, все тая).

Тук си прав - ако човек не иска да спре - трудно може да бъде насилен. Но проблема с зависимостите е че човек никога не е сигурен дали иска или не. В един момент искаш, и дори си сигурен че ще спреш ... И на следващия ден те удря абстиненцията и изведнъж мисленето ти се променя ... допанина ти играе номера ...

По някога човек има нужда от странична помощ, за да може да се опре на нея в момента в който е готов. Защото ако точно в този момент открие че няма никой до него - тогава нещата стават тежки. Така че по добре "загрижена майка" от колкото майка която ще му тегли шута към улицата ...

И аз имам доста познати които сами спряха и завършиха и прочие. Но това бяха хората които не се бяха закачили - повечето взимаха през ден/два, пък и по нарядко. Имаха моменти на закачане, но не повече от месец/два. Все пак за такива хора е много по лесно от колкото от хора които са били здраво закачени в продължение на години. Както и да е, въпроса е дали тези хора са спрели съвсем сами ? Дали щяха да успеят да спрат без странична подкрепа (ако бяха изхвърлени на улицата, да речем) ... едва ли.

Но подкрепата трябва да си остане ... подкрепа. Не трябва да има насилие. Иначе както казваш - ефекта е обратен. Особено при тийнейджърите.

Момичета и момчета - не правете така.
Бяхме на лекар,пред който сина ми е казал,че е чист.Теста преди седмица беше отрицателен.Изписаха му да започне с Revia.И какво стана - взема таблетката на сутринта и изпада в сериозна криза.Защо ли?Обажда се на лекаря за помощ защото беше много зле и тогава му признава,че след прегледа е взел за последно преди да пие новия медикамент,а са му ясни всички последици.За какво е това-геройство или да видиш до къде ще издържи организма?Е,сигурно мисленето ми е старомодно,но това не мога да го разбера.Сега чакаме отрицателен тест,но от Revia за сега се отказваме.А до кога ще пие лекарства,като казва че много забравя...

не се отказвайте.трябват му максимум 5 дни и може да го започне.може и по-малко даже.
да ти кажа,аз съм вършила същата глупост,пак въпреки че знаех и то не защото беше обсъдено с някой и т.н.така реших просто.няма страшно.надявам се вече е по-добре?
това ще му държи топло може би.надявам се.трябвало е просто да си го понесе,като го е направил,а не да се тръшка на доктора.доста е гадно,но като си го е избрал да го беше издържал.няма значение това.
щом сте го решили,не се отказвайте от Ревиата.не ка му бъде целта за следващите дни - отрицателния тест и възможността наистина да започне лекарството.моля те,просто го задръж вкъщи за тези дни.посъветвай го.напомни му,че така спасява себе си и няма за какво да протака работата.по-добре да я започне наистина.да спре да бяга от нещо,без което така или иначе няма да може./имам предвид здравия дух и тяло;]]]/
поздрави и успех.

не знам дали съзнаваш,но има нещо много положително,в това което написа.започнали сте.и имате шанс,ако постиска малко зъби,да продължите.давайте напред и дано опита излезе успешен.успех и пиши;]]]

и все пак, къв е тоя лекар дето му изписва ревията,разчитайки на тест от преди 100 години.теста се прави и чак след това се дава ревиата.доста небрежно ми се струва.
ако толкова е наложително да стои още на тези жестоки лекарства,нека да е максимум за 5 дена,колкото да даде отрицателния тест и да започне ревиата.това ви е идеята нали?все толкова ще издържи без да взима,надявам се.би могъл с еднакъв успех да го направи и без тези лекарства,ако няма абстиненция,но вие си знаете.
успех!

не искаме Revia.В края на всяка седмица предложи да правим тестове за да ни докаже,че е чист.Но никаква Revia.Питам защо,при положение казваш,че си чист.Без отговор.Какво повече да пиша?Лекаря намали лекарствата до възможния минимум -по неговите думи.Ако имате нещо да посъветвате,моля,пишете.

ама на него тези лекарства за какво са му след толкова много време,прекарано на тях???
те са САМО за детокс.нищо не прави с тях.само се мъчи.
а за теста 1 път в седмицата и то да сте си определили кога точно....
мисля,че той още не иска да си признае,че трябва да избере дълъг и труден начин за оцеляване и просто си прави някакви вратички.може би не иска да си признае,че е зависим до такава степен,че да е готов да се промени изцяло.
така може и да стигнете до някъде,но е леко несериозно.
надявам се да не съм права.
ако той много иска да спре и е избрал този начин,значи това ще му помогне.
въпросът е докога?
знам доста семейства,в които родителите/увещавани от децата си/ решават след 2рия месец,че вече всичко е наред и това е минало.и така тези същите деца си продължават без да са се лекували наистина.просто за известно време са излезли от кашата и са понамалили дозата,докато след време не стигнат пак до същото положение.
малко съм черногледа.извинете.
просто не спирайте да поддържате връзка с него и проблема,дори да му е досадно да говори за това.не мислете,че ще отмине и всичко ще си е ок.трябва си месеци,години може би работа за това.
дано начинанието ви е успешно;]но по-нататък той трябва да продължи промяната и по някакъв друг начин.независимо какъв ще си избере.това че не взима няма да го промени.трябва той самият да го иска.
не го оставяйте да ви убеди след време,че всичко е било все едно е изкарал тежка шарка,от която повече никога няма да се разболее.срещу това имунизация няма и 2-3 месеца не-взимане не оправят проблема.ама изобщо.
с две думи - не заспивайте.борете се.успех.
това си е негова работа.щом е решил така - оставете го.но не го из-оставяйте;]пожелавам ви всичко да е наред за вас и за детето ви най-много.
ако той иска да го направи сам ще се информира,сам ще намери начина и сам ще го направи.
важното е вие също да сте част от неговия здрав разум;]опитайте се да го накарате да се занимава с нещо.да запълва времето си,да действа.работа или учене ще му създадат отговорности и ще му се наложи да порасне и да се погрижи за болестта си.но това разбира се след известно време.сега може да му подейства по обратния начин.
важното е да се научи да носи отговорност за действията си,а не да се опитва да му се разминават нещата с по-леки последствия.не го пазете.

искаш съвет...ето ти нещо конкретно:
тестовете - 2 пъти седмично,като променяш дните всеки път.звучи гадничко,но предполагам синът ти ще разбере защо се налага това.

лекарствата - ако той сега иска да ги спре - спрете ги.той знае по-добре.лекарят се е поувлякъл.ако не иска,остави го пак той да реши кога иска да ги спре,а не когато лекарят е казал.от тях за още известно време най-много да му потрябва ривотрила.
/тази комбинация по принцип е доста безполезна,с изключение на първата седмица,когато абстиненцията е най-тежка.а и предполагам знаеш,че тя не облекчава абстинентните симптоми,както може би лекарят си е поизмислил/поне моят ми каза това,което си е пълна глупост.те изобщо не са много наясно кое как действа././
това е.нямам какво да ти кажа.дано успеете.за всеки начинът е различен,така че винаги изборът за лечение си остава само и единствено на пациента.
не се плаши,ако се издъни.нищо не става отведнъж.бъди търпелива и вярвай,че рано или късно всичко ще си дойде на мястото.неговото бъдеще си е в неговите ръце.не се коси,ако не можеш да му повлияеш положително.нормално е.само той може да си реши как иска да съществува от тук нататък.остани информирана за живота му.това е достатъчно.

Кат така си е решил остави го, ама му извърти един изненадващ тест след около месец та да видиш какво ще стане, поне за себе си ще знаеш със сигурност какво става.

Токсик е права остави го да прави каквото иска ама не го изоставяй, явно му е от скоро зависимостта и още не се е опарил качествено та си мисли че е шега работа, нищо и това ще стане, но ти гледай да си около него тогава.

Успех

Според мен всеки опит за спиране е крачка напред, дори и да не завърши успешно. Лично аз не познавам много хора които са спрели изведнъж и не са барнали никога повече. Повечето спрели са успели чрез дългогодишно лечение. И както с другите болести, в едно лечение има и моменти на рецесия ... Трябва да се гледа на лечението като цяло, не на отделните периоди в него. Всеки опит за спиране е крачка напред.

Според мен подход който слага като самоцел самото спиране е грешен ! И шансовете да завърши с успех са малки. Човек има нужда от цел в живота, и спирането не може да е цел само по себе си. Мисля че е добре "майка" да поговори със сина си за да види какво го влече, какво иска да направи от живота си. Като спре и после какво ? Има ли някакви планове, или за момента целта е просто да се спре ? Внимавайте - един ден може да си зададе въпрос "Сега спрях, и какво ?". Добре е да си намери някаква цел. За съжаление това трябва да го направи сам - не е нещо което може да бъде наложено отстрани.

Запитайте се също - той иска ли наистина да спре ? Това че казва че иска - това е така за 90% от наркоманите, особено когато се обръщат към родителите. Нормално е - той е в слабата позиция и знае че наркоманията е нещо негативно за вас и в ролята си на син той се чувства задължен да каже че иска да спре. Представете си какво би станало ако каже "не искам - засега ми е кеф да продължавам да се друсам ...". Това просто е невъзможен сценарии, едва ли много хора биха могли да кажат нещо подобно на майка си. Затова казват обратното, дори да не са много сигурни че го искат.

За съжаление за да успее човек да спре - трябва да иска. Истински, не за да не притеснява близките си. Да го иска от вътре. И пак за съжаление, за да стигне човек до извода че с зависимост не може да се живее, трябва да мине през какви ли не мизерии. Това разбира се не значи че трябва да му създадете мизерии ами просто че той сам трябва да стигне до извода че за да води нормален живот, трябва да спре.

Погледнете нещата позитивно - той ви е казал че има проблем с зависимостта, и се е опитал да спре, поне веднъж. Може и да спре, но дори и да е продължи, важното е че е нашравил една позитивна стъпка. Не е толкова важно дали накрая на седмицата ще вземе един път и теста му ще е позитивен. По важно е след 10 години да има нормален живот, тоест, крайния резултат. Пак напомням - това е лечение на дълъг период, и за да го осъзнае той, трябва първо да го осъзнаете вие. По добре следващия път като вземе да си каже след това: "кофти, взех един път, но лечението продължава" от колкото "прецаках си цялото лечение, няма за какво да продължавам да се боря".

Както и да е, пожелавам ви успех.

Токсик, не мислиш ли че така ще излезне че никой от близките му няма доверие ? Все пак - целта не е да го насилят да спре, мисля че и ти знаеш че така до никъде не се стига ...

Друго нещо, да приемем че правите тестовете по този начин - проблема е: до кога ? След 3 - 4 месеца ще продължавате ли ? В такъв случай трябва да се внимава защото човека може да си каже: "спрях, направих огромно усилие, но близките ми все още ми нямат доверие. Какъв е смисъла да се мъча в такъв случай ?"

Писах в предишния си пост че това че той е казал на майка си че иска да спре изобщо не значи че това е така. В такъв случай тестовете могат само да му докажат че той каквото и усилие да направи - доверие няма да получи. Дори това да не е така, в неговите очи може и така да изнезне. Доверието се печели, но той трябва да знае че има шанс да го спечели, иначе ще си каже че няма смисъл да се бори ...

Мисля че е добре "майка" да се обърне към някой специалист. Не специалист за сина и, ами специалист който да и помогне на нея. Специалист който е наясно с зависимостите (псхоатър-адиктолог), или в някоя асоциация (за съжаление не знам къде има такива в България). Това не е признание че "майка" не си върши работата на родител, просто за съжаление информацията за зависимостите е малка, объркана и пълна с градски легенди и стереотипи. За да може "майка" да помогне на сина си, трябва първо тя да има достатъчно обективна информация за болестта му. Форумите и Интернет също помагат, стига човек да не вярва на всичко което се пише.

Точно защото му е от скоро зависимоста трябва да се внимава с подхода - сега е решаващия момент. Иначе може да стане по-лошо. Още повече че става въпрос за тийнейджър - фаза на живота в който хората много често се револтират срещу родителите си ... напук на всички. Проблема става когато наркотиците стават оръжие на революцията срещо родителите.

Съгласен съм с всяка една дума която си написъл и в 3те поста

Ама си мисля че без да стане по-лошо та да се стресне тая работа няма да стане

Просто дори и да е осъзнал че трябва да спре няма да спре докато някакво сътресение не промени начинът му на живот

Вярвам, че в дадени момент искренно иска да спре мисли за бъдещето осъзнава че го проваля и иска да успее, всички сме си го мислили, у всеки от нас има градивно начало, което ни измъчва и пряко се противопоставя на деструктивните ни действия, но те са много по силни и ни привличат дори и когато се самонараняваме защото те ни дават нещо което ни липсва и докато не намерим това нещо което да запълни празнината да ни разтърси и промени никога няма да успеем и винаги ще си задаваме въпроса а сега на къде, а много по лесно е да се върнеш на старият път и да продължиш по него отколкото да видиш в далечината новото начало

Важното е да се внимава да не си направи някоя огромна беля докато сам стигне до извода, че без хероин му е по-добре.

А с последния абзац съм напълно съгласна, човешката природа е странно нещо.

мисля,че си съвсем прав за всичко,което каза.би трябвало и аз да съм ги казвала тея неща и то вече по 100 пъти,
но ще е тъпо,ако съм се изразила едностранчиво или ако се възприема по такъв начин.
аз също не познавам ни 1 човек,който е спрял от раз.това е невъзможно.и също казах,че това че е казал,че го е поискал/дори да е замалко/ и че са започнали да правят нещо е достатъчно позитивно,защото за мен това означава някакъв успех,както и всяко спиране и опит доближават човека до това да се научи да живее.
майката е достатъчно мила с него,мисля.затова не се притесних да й кажа да е по-корава.но подхода е абсолютно личен за всеки.това какво аз мисля не значи,че ще помогне на някой различен от мен.
и това мисля,че я предупредих.
виж за тестовете,хехо...не съм съгласна.защо теста мислиш,че задължително е форма на недоверие.доколкото разбрах той сам се е съгласил да му правят тестове.колко обидчив трябва да си,за да си мислиш,че ти се правят тестове щото не та уважават;]]
не знам.ако е дете,да.ама какво е тва дете със зависимост от 5 месеца само и хепатит Ц??
ако човек иска да направи нещо по въпроса защо ще издребнява за тестовете.защо да са недоверие?
ти сам знаеш колко лесно се лъже,когато имаш такъв проблем.както и каза,че ако не иска да ги притеснява е естествено да ги излъже.
точно затова са тестовете.
за него самия - да свикне,че вече не може да прикрива проблема си/повярвай ми това не може да не помогне,а не виждам как би могло да навреди/,
да приеме факта,че се е заел с това и връщане няма.
другото е и за успокоението на родителите.
много повече излишно недоверие може да се породи м/у хора,които са си близки просто от притеснение.теста помага и затова,защото точно недоверието може да попречи доста на човека.
исках да й кажа,че не може единствената цел да е да се спре.че става въпрос за дълга и обща промяна на човека.точно затова казах,че е "несериозно".като спре да взима не е задължително да се е справил с проблема.теста му помага поне да спре да лъже и да бъде честен и отговорен и пред себе си и пред близките си.
естествено не мисля,че някой би тръгнал да прави тест насила.ако не е съгласен,настояването може само да влоши нещата.
но те дори не могат да го накарат да си постои вкъщи,човек;]значи това за теста едва ли те са го измислили и ще му го правят насила.
поздрави и пак кажи нещо,ако мислиш,че съм била крайна.
точно затова ви помолих отдавна всички да се включите.
тя трябва да има обективна информация за всичко.
да може да погледне нещата от различни ъгли.
а аз дори и да искам и да имам този поглед от опит едва ли мога да давам универсални отговори.това са си лично мои представи за нещата.и не бива да се приемат в никакъв случай категорично,защото хора има всякакви и са различни от небето до земята;]
надявам се да няма лоши последствия.той трябва сам да се справи с това.никой не може да му извърви пътя.хубаво е просто те да не са наивни,а борбени,както и да са до него,когато той се вземе в ръце и реши как иска да направи бъдещето си от тук нататък.
take care now

да,хубаво е,ако "майка" успее да поговори с него за стерилната употреба на инструменти,за алтернативните начини на взимане,за опасността на която се излага с това заболяване на черния дроб.
той сигурно си дава сметка за всичко.просто ще му трябва още мъничко време и доверие,за да вземе категорично решение за себе си,а после подходящите действия си идват с пътя и опитите в тая посока.