тест

от мен запомни едно , винаги теста- пред теб, няма срам тука. взима бурканчето и тва е , а ти го гледаш. няма друг начин майка ,повярвай ми.
бил съм на мястото на сина ти. да ,манипулира се теста -аз съм измислял няколко начина и никога не са ме хващали. накрая ,когато ми писна от цялата тая гадост казах на моята майка всички номерца ,за да знам че дори да искам да друсам няма начин да остане покрито ,нещо като самопревенция. запомни едно- наркоманите са най големите комбинатори, те могат всеки да заблудят , не вярвай на всичко , само на очите си . знам какво ти е , бъди силна

Това е проблемът при повечето психиатри - те лекуват болестта (в случая хероинова зависимост), а не личността. А проблемът в крайна сметка е в личността. Моят психиатър е изключително добър и бих ти го препоръчала - неговия подход е към цялостната личност. Той ми помогна да намеря пътя за справяне с проблемите ми - периодична депресия на фона на тежко личностово разстройство, която поражда периодична алкохолна злоупотреба. 5 години ме лекува, на 4-тата открих моя път към здравето и щастието. Без капка преувеличение мога да кажа, че той ми помогна да намеря моя начин да бъда щастлива, без да вредя на себе си и околните. Ако те интересува, пиши ми - [email protected]

П.П. Не е частен, работи със здравната каса, така че няма да се ръсите с пари - колкото и странно да е, има и такива хора. Макар че е от най-добрите психиатри от младото поколение, не гони пачки, а обича работата си - да помага на хората да намерят личния си път към щастието. Знам, че това звучи почти налудно, но е истина - има и добри хора



semkiibonbonki.blogspot.com

Казваш, че изпитва големи страхове в ежедневието. Мисля, че това е изключително важно и истинският проблем е в това. 40 години от моя живот прекарах в непрекъснати страхове и малоценностни изживявания. Боях се от смъртта - изключително често мислех за нея. Страхувах се, че не се справям добре с това, което трябва да правя (без значение какво е, за всичко). Боях се при контактите с хората - не ги разбирах и те не ме разбираха. Мислех, че съм калпав, негоден, лош човек и не мога да променя това. Непрекъснато се опасявах, че всички около мен виждат колко нищо не струвам. Наркотиците в младостта ми (започнах на 16 години, на 18 бях закачена, слава Богу на 19 се откачих) и алкохолът в зрялата ми възраст бяха средство да се справям с тези страхове и с периодичната депресия, които ме мачкаха непрекъснато. Шансът ми бе да срещна един прекрасен психиатър, който насочи работата ни (защото контактът с психиатър не е пасивно приемане на някаква всемогъща помощ, а взаимодействие между двама равноправни хора, всеки от който прави усилия) към тези страхове. За да не ставам обстоятелствена, ще обобща - той започна да лекува медикаментозно депресията ми (дотогава сума ти спецове ми слагаха какви ли не диагнози, но не откриха депресия), което лечение има и последващ ефект върху личностовото разстройство. И така новото поколение антидепресанти плюс разговорите ни ме доведоха до нещо, което мога да опиша с една дума "ново раждане". На 40 и няколко години открих, че мога да бъда щастлива, че мога да живея, без да вредя на себе си и на другите и това ме прави щастлива. Без вещества. Без страхове, без душевни мъчения.

Мисля, че разбирам напълно сина ти.



semkiibonbonki.blogspot.com

Извинявай за това, което ще кажа, но Станкушев старши не е никакъв нарколог. Няма никой от старите дроги (от 70-те години) излекуван от Станкушев. Той само прибираше парите на родителите им. Повечето му пациенти оттогава вече са мъртви. Освен това имам и личен опит с него. Не става, повярвай. Не плюя човека, но той не разбира наркоманите, няма желание да ги разбере, отгоре на всичко няма представа и не се стреми да придобие за дълбоките личностови механизми в основата на наркоманията.



semkiibonbonki.blogspot.com

Благодаря ти Джейн.Стигнахме до този извод относно лекуването на страха,но за съжаление нищо все още не можем да направим.Защо е така - просто явно не можем да попаднем на психиатър.Веднага започват да лекуват зависимостта,просто изписват медикаменти, като не се интересуват от причините.В момента търсим друг психиатър.Другият момент е,че той не харесва лекарите и престава да ходи.Ходя аз и както съм писала го лекувам почти индиректно.Не зная как да го убедя да тръгне регулярно на лекар.Веднъж му изписаха антидепресант,но неговите приятелчета казали ,че не помага и той не иска да го пие.Ще кажете да поставяме и ние условия - става лошо и почти страшно за нас.Да,вярно е - взел ни е страха.Живеем в ужас.Въпреки това по никакъв начин няма да се откажем.Моля всички - пишете.Как да излекуваме този страх- ще стане ли само с антидепресанти?

мдаа...лекарите не се сещат за тези страхове...че те правят зависимостта по-трудно преодолима отколкото в действителност е.те затова и гледат все да предпишат лекарство.
сменяйте лечения,колкото е необходимо.дори и да започвате все от начало;колкото и да са различни...знам и колко скъпо излиза това експериментиране...но помага,наистина.това го доближава до възможността в един момент да намери лечението,в което има доверие,а от там да му се повиши мотивацията...както и има шанс да попаднете в един момент на лекар...
за съжаление е така...трябва да пообикаляте.доста гаден период ще е сигурно и за него и за вас,но няма прав път към момента,в който той ще започне да се лекува вече сериозно и на всяка цена.
страховете в ежедневието са впоследствие досегашния му начин на живот.обнадежди го по някакъв начин,че колкото по-бързо приключи с употребата на каквито и да е опиати,толкова по-бързо ще приключи и с тая "тревожност",която си е доста гадна и наистина често е нещото,което те връща обратно...
тва с хапчето морфин ми се струва идиотско малко,щото не може да се надруса от едно.освен това сигурно по-скоро става дума за MST.пак има вероятност просто да е измислил по-леко оправдание за теста.
Амме го каза много точно за лъжата...как се впива и става част от теб,без ти да искаш да се държиш гадно с хората.просто става неизбежният ти начин за общуване.
затова ти говорех,че към каквато и програма да се включи,лъжите ще почнат да намаляват.ще му се налага да изпълнява програмата и ще му е по-трудно да се прикрива...така в един момент ще се отдели от тоя навик.той за мен поне,също е голяма част от това да си зависим.
може,след като остане чист,да говорите за антидепресант,който да му помогне с депресията и страха в ежедневието.
мисля си,че след като един път взе ревиа,лъжейки с теста,едва ли иска да повтори.
ако наистина ти се е сторил по-склонен,недей да протакаш нещата.5 дена - тест - Ревиа.ако за тези 5 дни той се е издънил е по-логично да ти каже,а не да вземе пак Ревиата и ти да го разбереш впоследствие.
ако е съгласен,направете го моля те.точно ти не трябва да си тази,която да се колебае.кажи му,че трябва да избира и да е по-сериозен и категоричен в обещанията си.
оф,на думи звучи толкова лесно...нищо от тея неща не стават веднага или по команда...
но вие трябва да продължавате да опитвате.ако иска да сменяте лекаря,по-добре го правете,колкото и пъти да се наложи,докато не се спре на нещо.
това е необходимо,а е и по-добрия вариант,отколкото да се примирява с даден лекар и лечение,а тайно да си продължава по старому,просто защото това лечение не е за него и няма доверие на лекаря си,но не ви е казал.

извинявай,не съм видяла последният ти пост.
добре де...неговите тъпи приятелчета!ми за антидепресантите трябват от 1 до 2 седмици,за да има действие.освен това за всеки човек си има различен антидепресант.
приятелят ми беше на Ревиа плюс Коаксил.казвал ми е,че се е чуствал страхотно.без тревожност,без депресии.
става с антидепресант.но поне според мен трябва да е от новите.ако не му помогне един,не значи,че друг също няма да му помогне.освен това трябва да изчака първо,преди да се откаже да го взима.след като му привикне организма и не му действа добре,не значи че приятелчетата му са прави,а че не е правилният антидепресант.само това му кажи.
не поставяйте условия,които мислите,че могат да нажежат обстановката.просто го информирайте за вашите принципи и се придържайте към тях във всяка ситуация,без да правите изключения и компромиси.
това е просто за да не ви мотае.за да чустна,че сте стабилни и трудно ще се поддадете на манипулации.с условията,да,лесно става нежеланият ефект.
не му давайте пари.не му съчуствайте повече от необходимото.гледайте да не го унижавате.вярвайте му като се прави на специалист,защото за част от нещата наистина е доста по-информиран от вас.но не ставайте лековерни,така че все той да си постига своето.казвам го от личен опит...знам колко е противоречиво,но недей да се спираш толкова върху това.
набий му в главата,че няма "просто да му мине" и че се иска повече,за да се стигне донякъде.рано или късно и той сам ще го разбере,ама като сте почнали сега е хубаво да продължите всячески опитите да го извадите от тоя стил на живот.опитите за лечение помагат доста да се отдалечи,така че не спирайте.
и какво му е лечението сега?
може ли да спи без хапчета?

Относно хапчето- MST.Даже го разтълкува какво значело.В момента не можем да намерим провилния път.Без хапчета не може да спи,а в същото време казва,че не му трябват и няма да ходи на лекари.За Revia наистина не зная как да постъпя.Мисля ,че от тестове няма смисъл защото имам чувството,че продължава да взема.Стигам до извода,че ако не иска Revia,то значи взема.Въпроса с парите е много сложен.Не му даваме,добре,но той обикаля всички наши познати и измисляйки най-невероятни доводи си взема.Хората не знаят за проблема и дават-после ние връщаме.Какво да направим.Да разтрабим на целия град за проблема?Продължаваме да търсим правилния път.Може и да го намерим.Дали обаче ние ще издържим...

тъжно е.всичко,което разказа е част от такъв проблем.няма как.тъкмо мислех да ти кажа,че щом не може да спи без хапчета не се друса и му остава малко,за да почне да спи нормално...и прочетох това,което си написала за парите...аз правех абсолютно същото нещо след като спрях да работя и заложих каквото имах...
накрая реших да не откупувам нещата - още си ги държа в заложната и им плащам лихва...после си отрязах достъп до всякакви телефони,фонокарти,джи ес еми - да не мога да набирам който и да е...а хората,от които исках пари,бързо спряха да ми дават като трудно им ги връщах,а и мен ме беше срам след едно известно време на въздържание,в което си възвърнах нормалната човешка съвест...
ще си позволява да взима пари,ако има кой да му ги връща;ще залага неща,ако някой му ги откупува.
това исках да ти кажа преди - да не снемате отговорността му за нещата,които е направил - нито парични,нито морални.
но наистина не знам как бихте могли.за всеки ситуацията дори в самото му микрообщество е различна и няма как да не ви е трудно...
моля те,мисли си,че ще се справиш;че си силна и ще издържиш.знам че евлудяващо,ужасно,побъркващо трудно...и за синът ти май тепърва му предстои същото...но трябва да се сещате и за положителните неща,които сте постигнали и да не ги омаловажавате.
правилно ли разбрах,че не иска MST?дори и закратко,колкото да му мине абстиненцията без да се мъчи физически и после да може да продължи с ревиата?
мст е почти като метадона,с тая разлика,че психическата абстиненция остава.може би заради това не го иска.
голям парадокс е това,че хората в началото имат по-големи проблеми да се откажат психически/т.е. да поискат да се откажат/,когато физически им е сравнително по-лесно.а по-нататък вече,когато имат психическия ужас и мотивация да се откажат вече са много по-истински встрастени във веществото и вече им е още по-трудно.
толкова искам синът ти да можеше да разбере това...но никой не се плаши толкова лесно само от приказките на другите.затова и сигурно всички достигаме дъното си,преди да се откажем.поне в повечето случаи...
съжалявам.имам чуството,че няма как да те подкрепя...трябва да се държите и сами ще си намирате начините в крачка...колкото и да е болезнено.
надявам се ще продължиш да казваш как се развиват нещата и дали не забелязваш някакви нови пристъпи на желание за спиране у него...
има го този момент,че колкото по-забранена чуства употребата на веществото,толкова повече всячески ще пробва да се добере до него...затова забраната трябва да я усеща повече като от себе си,като заради самия себе си.ако е останал с впечатление,че смисъла да спре е само,за да сте вие спокойни няма да му е достатъчно и дори може понякога да го прави напук на всичко...
сигурно и затова отказва да ходи по лекари и всякаква помощ и ревиа...защото май още смята,че може да контролира нещата,както ги е контролирал преди да закачи.това е нормално.никой не обича да се подценява.само че точно подценяването може би ще му е по-добър съветник сега,отколкото ако вярва в себе си...
не знам...пиша само някакви догатки...надявам се да намериш някаква упора в нещо.ще ви трябва.продължавайте.ние ще помагаме.стига да можем.имай търпение.потърси някакво вътрешно спокойствие или вяра за себе си,за да не се отчайваш.
много ли приятели има?

аз например се сещам нещо добро: минал е вече повече от месец.каквото и да е правел през това време,не е живял съвсем както преди.все нещо в него е стигнало до фаза на някакво осъзнаване и има шанс да е открил някакви неща в реалността около себе си,които да го отдалечават от този му навик.
не знам.знам само,че при всички положения започването на каквото и да е лечение все е в негова полза.

Каза ,че е взел MST.Относно парите.Няма как да не ги върнем.Тези хора не знаят за какво става въпрос.А за залаганията- вече решихме да не ги откупуваме.Дано това е правилния път.
Най-трудно е да намерим някъква опора.Баща му вече едва издържа.Мъчи се да се крепи.При мен е същото. Благодаря за помоща.Ще пиша как се развиват нещата.

Още веднъж благодаря за подкрепата.

От кога е почнал да бръмчи?

Много кофти това кажете на блиските си познати да не му дават никакви пари, по-добрият вариянт е и за него и за вас, верно че ако сте от някой по-малък град веднага ще се разчуе и кофти, ама повярвайте ми няма да му насмогнете на заемите и поне няма да се изпокарате с познатите.
Разбира се той взима и от негови си хора ама там никакви плащания от ваша страна, голям е пълнолетен е да си носи отговорността, кат му теглят боя някъде сам ще се светне че така не може, звучи малко кофти кат алтернатива за майка като вас ама кат го пуснат да се прибира добре натъртен и по чорапи и боксерки на студа на всеки му поувира акъла малко от малко.
Съжалявам ви ама и това ще трябва да го преживеете неизменно, кофти ама ще свикнете

грубо е,а и ми се струва невъзможно тя да поиска да направи подобно нещо и затова нищо не й казах....
но аз си мисля (колкото и гадно да е за него и за нея самата),че е по-добре да каже на близки и познати да не му дават пари.
може да не казва точно какъв е проблема,да измисли някакъв предлог...примерно,че взимайки пари от тях, ги поставя нечестно пред свършен факт,изнудвайки ги да ги връщат в момент,в който не могат да си позволят абсолютно нищо,още по-малко неговите приумици...;
може би такова нещо хората ще разберат.
а ако взима от свои си хора, при всички случаи трябва той сам да си мисли как да ги връща.да не ги е взимал ебаси като не работи и няма свои за целта...най-гадното и извратено нещо за мен беше да харча пари на майка си за това нещо...но аз се издържах сама. той е малък още и не работи...чудя се как не само,че ти виси на врата ,а и ти виси с издръжка и за хероин...накарай го да се хване на работа като завърши,ако продължава така...да се засрами малко,че от вашите джобове купува нещото,което съсипва и него,и вас...
но по принцип,ако ще се лекува бачкането е за стадий,в който вече е стабилен и е спрял от месеци,а не както е сега...
всяка парична невъзможност (ако не е създадена под унизителна форма) е повече от добре дошла за него.
няколко пъти няма да може да намери пари и да си вземе,ще му става може би и лошо,ще дължи още пари пък на разни други хора,това може и да му влоши отношенията с компанията(което май не е лошо,имайки предвид тея излизания и хероиновите дружки,които 100% има).
от тея работи като комбинация,може би пак ще се върне с уврял мозък в главицата,както първия път като ти е казал и мей би ще бъде и по-склонен да ти позволи да му помогнеш,да го посъветваш,да се съгласи на лечение,което му вдъхва някакво доверие...да се съгласи,че е време да предприеме истински сериозно и ангажиращо нещо срещу болестта си....
може би точно подобна съвкупност от неразрешими дългове и ситуации го е накарала да ти признае преди...
ако след това сте върнали всичките му дълговете,може и да сте го извадили от кашата,която го е уплашила;да се е почуствал по-спокоен и после може би да е позабравил колко трудно му е било преди да се сдобие с вашата подкрепа и пак да си се е върнал към дружките и материала с нови сили....
не знам,мила...само не се обвинявай в никакъв случай.той е обърканият и безотговорният засега,за съжаление.не сте го направили вие наркоман.а наркоманите живеят с парите си така - дългове и пак дългове и все се чудят как и кой да им ги върне,че и да имат и още пари след това.затова стават и толкова двулични и изобретателни...налага им се...сигурна съм,че по-рано не е бил такъв по никой начин....а и сигурно още това не му е затвърдено,защото го е правил за малко време и по-бързо ще възвърне нормалните си мисли и човешки облик:)
понякога ми става много мъчно,че може да си мислиш,че ако вие знаехте какво точно да направите, досега е щял вече да се оправи.
няма такова нещо.всичко трябва да си идва от него.вие няма как да знаете начина,защото няма един такъв,един метод,едно решение,един отговор...
само неспирните ви опитите,без да се предавате са това,което ще му е от помощ според мен.
но най вече - той сякаш все още не е взел категорично решение как точно му се живее.поне това трябва да имате.
от него се започва и пак е трудно и не става от раз.пак има и издънки,и застои,и провали,и дори влошавания...но поне желанието си го има (понякога много надълбоко,но е там - В НЕГО) и това помага да имате поне някакви допирни точки за това,което се опитвате уж така или иначе заедно! да направите...
решението,желанието трябва да идва на първо място от него;чак след това сте вие и вашето желание той да е здрав и щастлив.неговото решение може би ще го направи малко по-сговорчив и опитващ се да не лъже постоянно...ще може да ви съдейства повече... имали сте такива моменти вече...просто ви трябват още повече от тях;колкото се може по-често,за да има действие и после и резултати.това е.
преди да поиска окончателно да се измъкне...преди да се уплаши,отврати и изобщо нещо,което да го накара да поиска да избяга от този кошмар,ще е нормално по-трудно да се сработвате в това "начинание" и често да ви погажда номера...
има вероятност за него още да не е онзи кошмар,който поне според мен трябва да бъде,за да поиска всячески да се махне,да се лекува.има вероятност още да усеща някакъв вид романтика в действието и въздействието на пустото му нещо....особено,ако от толкова малко време е закачен...
още повече,ако откакто ви е казал сте му помогнали с най-добро желание,но всъщност сте успокоили усещането му,че нещата излизат вече опасно от контрол и след финансовото ви спасяване да е получил възможността да си продължи пак както преди,но по-спокен и без каши,че и с по-ниска доза,та по-лесно да си прави партии,да му стигат по-малки пари,па малки заеми ...за съжаление така става.затова в началото толкова се говореше да не излиза за малко,но на мен поне ми е пределно ясно,че 19 годишна луда глава-тийнейджър не можеш хич да й кажеш и за ден дори какво да прави,ако е в разрив с неговите идеи...супер сложно е при вас...затова го взех толкова навътре...ако само можех малко да си поговоря със сина ти,та да разбера малко повече за средата му и разбиранията му за свобода....все трябва да има някакъв негов си начин,за да се пдходи към нещата с повече мотивация и сериозност...не знам...дай си време да откриеш това.сигурна съм,че ще намериш път към него...а може би дори и към ината му,така че да намалите различията в разбиранията си за това как трябва да се продължи....

не се обвинявай.никой не може да остави любимото си същество на произвола на събитията,ако вижда,че те го плашат и измъчват.нормално е.дори и да знае,че е по-добре за него да усети какво е надробил...има всякакви видове добро и зло.вие сте го спасявали сигурно от едно зло...сега той има нужда да поиска само и единствено заради себе си да се спаси от това зло...да го усеща като такова,като повече от такова,като лудост и ужас,които не може да понесе и да продължава така.ще стане.време.време,кураж и безспирни опити и от двете ви страни.ще стане в 1 момент...
дано.с теб съм.не се предавай.знаеш,че трябва търпение...моля се той да се пази и вярвам,че поне това го може.
дано скоро се осъзнае напълно....пиши,плс
успех и мисли позитивно,колкото можеш повече.хващай се за всичко,което ти носи положителен заряд,ако ще и за секунда да е...
дори и за най-малките неща мисли като за големи успехи и повод за празнуване.защото си е така наистина.
още веднъж кураж и успех от мен.знаеш,че се иска време за всичко,с което сте се захванали сега.трябва да издържите и то още дълго дори след като детето се оправи,така че бъди смела и пиши винаги,когато нещо те притеснява и мислиш,че някой може ако не друго,поне да те разсее:).
поздрави и усмивки.и ти ще имаш повод за тях,хич не си мисли,че ще избягаш и от тая страна на живота.
и щастието е неизменно като нещастието.просто се редуват и няма измъкване,докато не дойде другото.
мисли за постиженията ви повече.за провалите по-малко.тях трябва да разбираш и анализираш,колкото се може по-трезво и без емоции,а после да ги оставяш след себе си;да ги отсяваш пред нещата,които трябва да се правят и разрешат между вас двамата за вбъдеще:)опитай се...знам,че звучи супер нелепо сега,но наистина става, ако опитваш непрекъснато и не си злопаметна);трябва ти да имаш информацията и да си силна,за да преодоляваш едно по едно препятствията,болката....ще успееш,ще видиш.човек може и през огън да мине,ако няма друг изход.това важи дори и за синът ти.дано вярваш в това.
уф,с тея дълги и всеповтарящи се постовепоне дано поне за мъничко от нещата,които интуитивно усещам за вас двамата, да се окажа права и да съм била малко полезна,а не досадна и объркваща...кой знае...при всички е толкова различно и...както и да е.
стискам ти палци и ти пожелавам всичкият кураж на света
за сега и всичките усмивки,разбиране и здраве в цялото ти семейство за след малко:)много искам след някой и друг месец да споделяш тук все по-уверени и положителни неща:)но затова понякога е много важна дори и просто гледната ти точка и нагласата за момента.затова се настрой да забелязваш най-много всяко дребно нещо,което сте постигнали (разговор;някакво изреченийце от негова страна,дори и една негова усмивка-защото докато си зависим усмивките не са много на мода,а пък смеха още повече;някой по-близък негов жест към вас,без да има конкретна причина за него...изобщо всякакви форми на по-близко общуване и доверие между вас,някакво доближаване от негова страна към вас,мисля че със сигурност ще прави нещата да намерят необходимата си посока.така би могъл дори да изостави приятелчетата си в един момент и да се задържи повече около вас,стига да поиска да се лекува съвсем сериозно.
и с най-малкото нещо според мен като опит,може да се направи разликата от вчера за днес и за в бъдеще.моля се детето ти да е добре всеки ден,каквото и да прави и да се пази много.това е най-важното и после вече и всичко останало може да бъде напълно възможно.
поздрави

до форумците: извинете ме за дългия роман.

Не зная какво да кажа за това което си написала.Ходя при психолози,но такава помощ и успокоение не съм почувствала.Всичко е толкова истинно и човешко.Благодаря ти.В момента не съм в присъствие на духа да пиша.Все по-често започвам да се отчайвам.Но ще се справя.Ще пиша..

Не се отчайвай... Тежките изпитания са за това, за да ги преодоляваме. Не говоря назидатеилно, а от личен опит - най-тежките ми преживявания, свързани с дрогата, ми дадоха най-много като себепознание. Аз съм чиста от 25 години, но това стана не защото майка ми се бореше за мен (напротив, това влошаваше нещата), а защото аз в един момент се изправих лице в лице със собствения си проблем. Моята майка е прекрасна, но от много любов и разбиране само влошаваше нещата. Какво искам да кажа: само той може да си реши проблема, не ти. Извини ме, но мисля, че само му подпомагаш заблудите. Всеки наркоман (знам го по себе си) е ужасно податлив на заблуди. Извини ме пак, ако ти звуча твърде грубо. Когато майка ми вдигна ръце от мене, аз се взех в ръце. Това е.



semkiibonbonki.blogspot.com

не се у4удвам, 4е баща му едвам издържа, да изнася неща от вкъщи и да ги залага, 4е и пред познатите ви да ви злепоставя... ще им кажете да не му дават никакви пари,под предлог 4е се е зарибил по хазарт примерно..
и отсега мислете за на4ин да го откъснете от тая среда, дето си праят партийки за по 6 лева на калпак се правят на мармалад..
в някои гета херца е даже още по-евтин, пропада мноу бързо ... аз навремето с половината си познати спрях изобщо да контактувам като по4наха да ходят до "махалата" и по4нах сам да си гледам треволяк, 4е да не се забърквам с отрепки.
..да ходи с баща си на работа или някъде на село, 4е да види как се изкарва хляба.. забравете да кандидатства в университет това лято.
това лято ще бъде за вас едно мнооого горещо лято.
синковеца ви е свикнал да ви разиграва както си иска и да ви шантажира, ама то това е от отдавна.
ще му спрете кран4ето и толкоз. ще го накарате да си изработи каквото ви е увътрил, и после ако требе ще го оставите малко сам да се опрая..

"свикнал поп да яде боб".. нали знаете..

Споделете опит.Сина ми иска като първа мярка да се откачи от диларите и да не ходи да купува.Казва,че сега взема през 4-5 дена защото медикаментите не могат да му помогнат изцяло и му се налага.Говорихме да започне да замества на първо време докато намерим верния път с медикаментите.Той говори за заместване с морфин или DHC и намаляващи дози.Това е неговото виждане по въпроса.Може би хубавото е,че каза че взема-не зная.В понеделник трябва да сме на лекар.Лошото е,че всеки лекува зависимост,а не обръщат внимание на паническия страх ,който го е обзел и който нараства.Днес имаме съгласието му да ходим на психолог.Ще видим.Пишете...

Е какво да пишем - Вие четете избирателно и то това което Ви изнася...

За съжаление не е така-не чета избирателно и само това,което ми изнася.просто се явява,че съм от "другата" страна и се чудя какво да правя.Защо да взема таблетки морфин от циганите за 15 лв,при положение,че те ги вземали чрез лекари.Не е ли по-добре да се помъча първо да го откъсна от диларите за да може да осмисли нещата.Аз поне така мисля.просто в момента не зная какво друго да направя.Все пак се довери и сподели нещо.Не зная как стои въпроса с морфина,с изписване,с последващо спиране и въобще нямам информация но подсъзнателно мисля,че е по-добре от спринцовка с хероин. Може и да се заблуждавам...