тест

"Не че не вярвам на лекарите,но искам да ми кажете и вашето мнение.Първата седмица ще пие DHC - 90 mg по схема 2-0-2.В упътването на лекарството пише,че приема е до 120 mg на 12 часа.Това не е ли множко и има ли вразка с нещата които е вземал?"


още не съм дочела всичко,но за дозата не се притеснявай - моята беше 2-1-2.
зависи от дозата му хероин.ако е казал истинската си доза(което сигурно е направил),би трябвало схемата,която са му дали да му е достатъчна.в листовката написаното е за болкоуспокояващият ефект.никъде не се споменава лечение на зависимост...
кажи му,че в първите 2 дена няма да му е кой знае какъв ефекта,освен,че наистина няма да му е зле.после,обаче,ще усети,че притъпява и депресиите,неспокойството и въобще ще си се чуства доста по-нормално.
странно защо иска МСТ.още повече,че нали го е взимал?би трябвало да знае,че ще разкара само физическата му зависимост,но на база психика няма да има особен ефект...
да не би да е искал да мине на онова 4ри месечно лечение,за което ти писах?което май не е с МСТ,а с морфин на таблетки?то е към военна болница.
--------
той сигурно знае за повечето начини толкова колкото и ние.просто защото така се получава,за съжаление.като наркоман,ти си част от един свят,в който си най-наясно с всякакви видове вещества и тяхното въздействие.
значи сега дозата му е 180 на 12 часа,нали?
дано да му е достатъчна не само от физическа,но и от психична гледна точка:))
много се радвам за това,което си написала.
естествено е,че никой не знае какво му е на него и той най-много разбира:)
и аз все същото повтарях.а и в повечето случаи не е и като да не е вярно:)
нека изкара до следващия преглед така.помоли го да не се отказва,пък ще видим.
надявам се ще има положителен ефект.
естествено той няма да е баш като с вълшебна пръчица,но все ще е крачката напред,от която имахте нужда.
така е с крачките:)правят се една по една...връщат се...после пак...но има ли някакви изобщо,все в един момент се стига до развитието,от което и двамата имате нужда.много оптимистично ми подейства инфото,което си написала:)
търпение.

и джейн и малкият дим са ти казали супер точни неща.
с ДХК няма да има проблем да ходи на училище,както и би трябвало и със страховете.дори да не си проличи,че е така в първите два дена,после вече ще го усети.
серопрам пие майка ми заради страхове от прекалено много хора,тълпи и превозни средства.на приятелят ми също са го изписвали по време на едно от леченията му.аз също съм го пила.има успокояващ ефект,но не на всеки действа добре.примерно на него може да не му помогне за страха и да му трябва друго анти.
но честно да ти кажа може би няма да му трябва такова,докато е на ДХК,защото това е опиат и както сигурно няма проблем със страховете,докато е на хероин,така и ако дозата му е нормалната би трябвало да ги няма и на ДХК.
естествено не да ги няма изобщо.
страха идва от там,че ще му се налага да изпълнява ангажиментите си и да вирее в останалия свят по различен начин от този,на който е свикнал.затова му е нужно постепенно да се приспособи,но И да прави всячески опити да избягва изкушенията в средата си.
доколкото разбирам е ходел на у-ще и е взимал хероин.това е доста неприятно,защото сега трябва в абсолютно непроменена обстановка да променя навиците си,себе си.трудно ще се държи настрана от херца и от хората,с които го е правил.затова при неговия случай ревиата ми се стори по-вероятна като лечение.
и все пак,ако няма повече от левче примерно и е на ДХК е доста възможно,ако не стои изцяло настрана,поне като начало да е разредил употребата.
едно е да го правиш всеки ден и друго 1 път в седмицата.всяко отдалечаване от навика стафа да е винаги номер 1 в живота му е успех.не е само,ако спре окончателно.всичко,което го доближава до тази възможност само по себе си е успех.той трябва да свикне да живее,както е живял преди...
дано страховете намалеят.ако не - пробвайте,питайте.явно е по-задълбочен проблема,от простото следствие на една зависимост.
но наистина първо трябва да се излекува зависимостта и после,ако има друг психически проблем,просто защото не могат ясно да се разграничават ако са едновременно и няма да бъдат правилно лекувани.
поздрави:)
голяма оптимистка съм днес:)дано не бъркам:)

Първия ден от лечението.По право от новото лечение.Дозата е 2-0-2 от 90 мг.Втория ден и още 2 е 2-1-2.Излиза,че добре е вземал защото според мен това е висока доза на лекарствата.Но това едва ли е важно сега.Ще видя как ще спи тази вечер.Надявам се ,че днес е успял да мине без неговото успокоително.Остават страховете и според мен се увеличават.За сега ще чакам да минат 2-3 дена да видя ще имали някаква промяна.Ще се мъча да пиша всеки ден защото ми помагате изклучително много.Просто не ми се вярва,че сте си тровили организма по този начин.Не ви коря ,защото сигурно ще ме обсипите с това,че всеки има право.Но по начина по който ми помагате виждам ,пък и няма да е пресилено да кажа,че чувствам, че сте добри и искате да помогнете.Може и да се заблуждавам но смятам,че с вашите усилия и подкрепа виждам някаква светлинка в тунела.Научих много от вас.Жалко,че не пуснах темата по рано,но не знаех. Ще приключвам защото се разстроих.Просто не искам млади хора да имат такива проблеми...

Щом е нямал проблеми в училище, докато е бил на херц, няма да ги има и като е на дихидрокодеина, стига да е в достатъчно висока доза в началото. Т.е. опасенията ми са обратните - да не е в достатъчно висока в началото и да абстинира тежко. Идеията на този тип лечение - заместващо с намаляващи дози - е да се избегнат тежките абстинентни явления.
За добавянето на друг медикамент - зависи дали има проблеми и какви, т.е. нужен е добър контакт с него и при нужда веднага консултиране с лекаря ви за съответен на оплакването медикамент. Защото може да има проблеми с кръвното, с аритмия, с тахикардия, със заспиването, с болки в костите, и още да не изброявам. Ако дозата е улучена и се намалява правилно, не би трябвало да има. Обаче това с точното улучване е малко магия - защото кой може да е сигурен откога е закачен, на каква реална доза е закачен (щото уличният херц е с произволна различна чистота)? Тъй че неговата обективна самооценка и добрият ваш конаткт с него в тия 2 седмици е изключително важен.

[линк]

нещо ново??как сте?

Не зная как сме.Продължаваме с лечението.Днес е последния ден по схемата 2-1-2.Утре и във вторник 2-0-2.Сряда сме при лекаря.За сега не зная какво да кажа.При него всичко е наред.Не изпитва никакви трудности.Спи добре.Искам да вярвам,че е от медикаментите,а не от евентуалните "добавки".За това и не пиша.Нямам новини.Отново не разговаряме.Казва,че е добре.Че нищо друго не взема и това е.Да видим дали ще стигнем до лекаря и каква ще е следващата доза от лекарствата.Ако имате нещо което в момента ми убягва,пишете.

на мен ми звучи добре.
сега би трябвало всичко да му е някъде по-средата.сигурно е сдухан,но се чуства ок.би трябвало и да е по-спокоен.
има разлика(и то голяма м/у това да е депресиран и това да е просто сдухан,заради невзимането и може би голямата промяна в обстановката и в състоянието му...не че е по-леко.но едното има по-дълбоки и здрави корени,а другото е горе-долу като причината да е трудно спирането на цигарите...свикнал си да държиш цигара.само,че в случая от това свикване ставаш мнооого мнооого сдухан....няма страшно минава.надявам се да е това.)
и неговият навик сигурно все още е силен и е нормално да е леко апатичен и да не иска никой да го занимава.да му е трудно да харесва каквото и да било от света коло себе си.това би трябвало обаче да е много за кратко и после да се пооправя с всеки изминал ден,докато взима кодеина.
щом спи,значи дозата му е точна,значи и се чуства добре.
радвам се,че го направихте.

дано,когато трябва да смъква дозата вече тази да му е била наистина предостатъчна поне за два-три дни,че и в повече също може и не е лошо.иначе смъкването ще бъде леко прибързано,ако още не е свикнал добре с предишната си доза и я мисли за незадоволителна.за първите пет дни това е нормално,но ми се струва,че при него няма да има нужда от такива подробни вторачвания в процеса и че всичко ще му е както си трябва.
специално за тези схеми,дори и шарлатаните си знаят работата и ги определят подходящо и като доза и като темпо,с което трябва да се намалява.
все пак,ако има някакви притеснения,че ще му е трудно да смъкне дозата е добре да се чуе с лекаря и да му го каже,за да е по-точно определено състоянието му.
гледайте както и да правите смъкването на дозите всичко да приключи максимум до две седмици(само в най-най-краен случай - до три и то само,ако по време на лечението му се е случило да вземе хероин!).
в началото ще му трябва повече време на една доза,после ще може и да ускори свалянето,но лекарят сигурно ще ви каже,че не е необходимо и ще поддържате все едно и също темпо.
всичко това,разбира се,ако успява да се въздържа.ако има издънки е по-добре да се каже.
------------------------------------------
опитвай се да му припомняш колко малко време всъщност са две седмици.
това е важно,защото за него сигурно времето тече много по-бавно и гадно и това може да намали мотивацията му и старанието да издържи и докара нещата специално с това лечение до край.сигурно си забелязала,че не е особено търпелив...неговото време почти сигурно тече много,ама много по-различно и най-вече по-мудно и тъпо от твоето.
това е така,защото още може и да не е намерил новия си ритъм за деня;начинът по който да прекарва времето си без търсене на пари и начини за друсане+самото друсане и джиткане в нарко-компанийката...това си е бил неговият стил на живот,който трябва да изчезне,а ще му е трудно,ако не може бързо да си намери друг и ако няма други приятели....
от това празно,безсмислено и адски бавно време идва апатията и това "оставете ме намира",което предполагам,че чуваш.
не се стряскай от такива работи.нормални са.
ако издържи 2те седмици,според схемата (пак ти казвам - напомняй му,че са адски кратко време и ще минат бързо и най-вече - ще минат!:))наистина ще му помогне да го подсещаш.)...та ако издържи 2те седмици както си трябва,а после и 5те дена (в които моля те го дръж вкъщи и го спри от у-ще на всяка цена!),вече може би ще е приключил с тази страница от живота си може би дори завинаги:))представяш ли си:).стига да започне ревиа веднага след 5те дни.надявам се това да ви е планът за лечение,защото иначе не виждам защо му е да кара на ДХК в момента.може да се окаже напразно,ако след него не следва нищо.
адски много се надявам да ви върви.понякога нещата опират дори и до късмет...до удобният момент в правилното време....дано да е намерил това за себе си в момента,за да успява да стои на страна от херца,щом си излиза и още ходи на училище.
аз,например,....колкото и (може би) да ти се струвам мотивирана(а и тогава също бях не по-малко от сега) - НЕ успях.
трябваше да съм мирна и послушна само 2 седмици и после още 5 дни.исках след това просто един отрицателен тест за опиати и да започна веднага налтрексон....не можах.имах голямо желание и въпреки това не осъзнавах,че това е наистина малко време и трябва да го издържа на всяка цена без дори едно едничко залитане...въпреки,че се чуствах добре и спокойна,постъпих безотговорно.
искрено се надявам синът ти да не направи като мен.
едни шибани прости 2 седмици.
доста непосилно дълго, мазно, бавно и лепкаво може да се влачи времето,когато спираш,просто не е истина...особено в началото...
(за себе си провалих чудесни шансове за лечение /че и супер лесно и кратко лечение беше на всичкото отгоре;може би най-простото от всички възможни!/,
само защото не осъзнавах и не усещах правилно времето и държах да правя каквото си поискам...нямах търпение и никакво постоянство...бавно ги понаучих тея неща.не исках да изляза извън тъпата си черупка.да видя,че другите хора усещат нещата по различен и по-нормален начин и че това е възможно и за мен.не исках да съм обективна.не исках да се поставям на ничие място,сякаш само аз съществувам на тоя свят и всичко друго е лъжа и измама:)
тъпа работа:)както и да е.исках да ти дам просто пример..
всички може би са така в даден момент от лекуването си.може при синът ти,заради предишните ви опити, този момент да го няма или да е поотслабнал като вероятен сценарий,но може и да се е завърнал още по-силно,ако е кривнал за малко в стария коловоз преди да започнете това лечение.
иначе защо ще му е програма за детокс?
затова ти ги разказах тея глупости.ако можеш да вадиш дори и за секунда детето си от това тъпо и безпочвено усещане(ако го има);усещането,че нещата са непроменяеми и винаги ще са му такива бавни и тъпи за всичко и всички,ако спре с хероина завинаги...може би ще го разбереш по-лесно и може би ще намериш начин да му покажеш,че има и друга страна на монетата.макар че се съмнявам,защото всички се стряскаме истински чак когато сме се опарили достатъчно сериозно от всички възможни страни и по всички възможни начини...кой знае...само ти можеш да го наблюдаваш по-отблизо и може би да усетиш дали мисли така или не.
(изобщо не е така,както си представях нещата и мислех за живота и себе си тогава,затворена в някаква пълна апатия и нежелание за каквото и да е,.мислех,че това усещане няма да ме напусне с месеци и години даже и понякога губех изобщо желание да се опитвам,да продължавам....пълни глупости!!::))...животът ми е прекрасен от няколко месеца,но за съжаление не можах още в началото да избера по-лесният път да стигна до него и просто да си го наложа.трябваше да се разочаровам още,сякаш не ми беше достатъчно...
разказвам ти,за да можеш,ако си намираш някакви препратки със сина ти,да го разбереш по-добре.както и ако нещо не провърви както трябва и този път, да не се отчайваш,особено пък пред него.винаги трябва да опитвате още и още..
дори да не стане по най-добрия сценарий,пак ще е много добро постижение. (за мен беше огромна крачка напред,въпреки че не можах да започна ревиата и зарязах лекарката.завъших си детокса сама,без нея и с по-малка доза,така че имах и лека абстиненция...но накрая минах физическата си бариера.поне това.пак ми помогна страшно много,защото бях прекрачила първото препятствие по пътя...)
ако нещо се прецака;ако случайно той поиска да прекрати лечението си преждевременно и не можете да му повлияете - най-важното ще е ВЕДНАГА да продължите по някакъв,какъвто и да е начин,без да се бавите в чудене как да го направите (през което време той да се завърне набързо към стария навик).
по този начин ще продължите към целта,без крачките назад,които често съпътстват спирането....така рано или късно ще стигнете до момента,в който можете,поне наум...съвсем тихичко, да си кажете,че сте успели:)
(горе-долу както го правя аз сега от време на време,но ме е страх да си го казвам съвсем на глас...защото още нищо не се знае...)
искам да ми кажеш:
има ли промяна със страховете?
поне какви са ти впечатленията,как ти изглежда?
според мен би трябвало постепенно с всеки ден те да стават все по-слаби и лесни за преодоляване...надявам се...зависи дали се дължат чисто на зависимостта или зависимостта не е отключила и някой по-дълбок психически проблем.при всеки си остава различно.
(при нас поне наистина ставаше все по-спокойно и приемливо всичко още след втория-третия ден,макар и да го осъзнавам реално чак сега.тогава не си давах много точна сметка дали наистина е така и въобще дали се подобрявам...)

може дори и на него да му е трудно реално да оценява напредъка в лечението си.или поне да не забелязва съвсем всичко,толкова ясно,колкото би могъл да го направи след време.затова ти като страничен наблюдател,ако забелязваш нещо,каквото и да е подобрение в нещо(дори и най-дребничкото като промяна) е хубаво да му го покажеш....
------------------------
пази го след ходенето ви при лекар.понякога (особено,ако лекарят не му понася много) е възможно точно това ходене и разговори,които лекарят се опитва да му пробута, да го накарат да иска да се надруса повече от всичко.много неща зависят и от това доколко има доверие в него и съветите му и как му влияят тези срещи.дано да харесва лекаря си и да се вслушва в разговорите си с него.
все пак поне при първите 6-7 срещи е по-добре да пооставаш с него поне още час и половина-два след посещението,така че ако има дори и смътен импулс да се надруса,да е възпрепятстван да го послуша и да не се издъни.може да отмине за това време,докато сте заедно и с времето да му става все по-лесно да не го приема насериозно и да подтиска този "импулс",
но разбира се без да му натрапваш желание да обсъдите сеанса или да си споделяте,ако той не иска и не му се говори....това може да го накара да се почуства болен.по-болен или зависим,от колкото би искал да бъде или е мислел,че е ,и затова да загуби мотивацията си.
дано всичко е ок и тревожността му наистина да се повлияе от новото лечение.дано и лекарят ви е добър,а не шарлатанин.
хубаво е да ги оставяш насаме,за да усеща отговорността,че това е НЕГОВОТО лечение и НЕГОВИЯТ лекар,с който ТОЙ споделя.един вид,че взаимоотношенията са само негови - м/у него и лекуващия.това би могло да затвърди доверието му в него и подхода му,както и да засили чуството му,че само той е отговорен за развитието на нещата и нагласата си спрямо всичко.
да не може и теб да вкарва във филма си на жертва на наркотиците,на болен и объркан човек,защото си чувала разговорите им.това може да му даде основание,ако поиска да се измъква от отговорност при евентуална издънка,търсейки у теб разбиране и съпричастност.
понякога това може да бъде възможност да се окажеш манипулирана.така е.звучи гадно,но зависимостта прави хората такива понякога.затова трябва да е неговото лечение,неговите разговори със психиатър.да усеща,че той единствен,без теб,носи обърканата си глава и че трябва сам да я приучи към честност,отговорност,самостоятелност,без да търси съчуствие нито в теб,нито в другите.
дори и да иска ти да присъстваш е по-добре да му отказваш,а после да се осведомяваш от психиатъра какво е казал,ако изпитваш такава необходимост,стига синът ти да е съгласен.
ако се научи да признава сериозността на проблема си пред непознати,на които не им пука и въпреки това и те като вас смятат,че има проблем,който е труден и сериозен,може би ще осъзнае този факт по-истински,по-осезаемо,а от там може би и ще усети,че трябва да е по-отговорен и постоянен,както и последователен,за да се лекува с труд,а не да се надценява както ми се струва,че беше до скоро и да си мисли,че още може да контролира нещата.

пак голяма и скучна лекция ти дръпнах,но днес съм се размислила за нещата...пак доста от по-горното вече сме ти казали по един или друг начин.надявам се да не те объркам.надявам се да се разбирате и той да е мотивиран.знаеш,че това не е достатъчно,но определено е едно от първите неща,които ще трябва да имате за постоянно:)

успех.дотук ми звучиш добре,въпреки че не каза много.дано продължи така.
мамка му - нищожно време е!!!!2 седмици!и то без да се чуства зле...
дано издържи!!!:)
с вас съм и пак ви пожелавам да му се струпа накуп всичкия успех,късмет,желание,мотивираност и постоянство и...всичко хубаво в огромни количества,колкото е възможно да има и да понесе едно човешко същество:)))пиши,когато можеш.дано всеки ден е по-добър с нещичко от предишния и най-важното - вие двамата да забелязвате това,а не да се вторачвате само в неудобните или неуспешните неща и проблеми.
stay positive

Трудно е човек да повярва,че някой ще отдели толкова време за изписаното,което прочетох много,много внимателно.Пиша малко,защото след всяко писане мисля ,че занимавам аудиторията само с глупости.Разбира се и затова,че съм объркана и по мое мнение не мога да отреагирам правилно на ситуациите.Основното,което ми прави впечатление у сина ми е следното-при всяко ходене при лекари естествено е,че срещаме хора като него със същия проблем.Той едва ли не се разплаква и ми ги показва колко зле изглеждат.Какво значи това.Дали наистина съжаляваш тези хора и ако е така защо не направиш нещо,като активираш волята си за да излезеш от това състояние.ЗАщо по улицата си показвал човек,който на 21 г. вече бил с диагноза шизофрения.Да ,сега от лечението сякаш изглежда добре.Но не е ли много рано за това.Не,че не искам да е така,но не е ли заблуждение от моя страна.Не зная и дали мога след това да говоря с лекаря.Много бих искала да разбера какво е казал единствено от гледна точка на това аз да променя нещо в отношението си.Но може лекаря да му каже.За съжаление не им вярвам.Какво да правя и за тези 5 дни след DHC.Не иска никъде да ходи.Не иска да отсъства от училище,не зная дали е заради училището.Но си налагам да мисля за следващия ден.Да видя какво ще стане утре...

зарежи 5те дни.написах ти супер подробно толкова неща,просто защото се сетих.
когато му дойде времето ще направиш каквото трябва предполагам.сега е по-важно как ще минат дните преди тези 5.успех и
поздрави :)

До сега дозата на DHC 90 мг. беше 2-1-2 като я взема една седмица.След вчерашния преглед вече е 2-2-2 и ще я взема 12 дена.За мен това е учудващо.Нали трябваше дозата да се намалява.Говори сам с лекаря,след това ме повикаха и лекаря каза за тази- новата доза при лечението и се обоснова,че още го влече хероина.Но по тази логика ще започне да го влече и DHC.Може и да не съм права,но общо лечението ще стане 19 дена при тази висока доза и след това трябва да се намалява.Знае ли човек...
Иначе той казва,че е добре.За мен е малко отнесен,много забравя.Спи сравнително добре.
За сега това мога да кажа.Продължавам да се питам какво е казал на лекаря и защо му е увеличена дозата.Не зная дали да ходя да питам лекаря при положение,че може да му каже.Още мисля...

Това което пие синът ти е лекарство което се натрупва в тялото с всяка една от следващите дози, тоест част от него се изхвърля от тялото, но и част от него остава и така при всяко следващо хапче се повишава акумолираното количество в тялото. За да подейства както трябва трябва да се пие извесно време за да се постигне нужното насищане в организма.
Дозата на лекарството условно се определя от това каква му е била дозата на херца тоест колкот по голяма е била тя толкоз по голяма трябва да е дозата на лекарството.
Самият организъм може да придобие известен толеранс към него от където и да е нужно да се дига дозата за да се получи същият ефект след по продължителна употреба.
За съжаление това което си написала може и да е рецидив, но може и да е удължен срока заради психическата апстиненция и по този начин доктора да се опитва да тушира желанието на сина ви да взема, преценявайки че ако спре сега ДХКто ще иде да се уцели на секундата.
Дозата сама по себе си не е чак толкова много 2-1-2 си е нормална странното е единствено че сина ви разправя че е закачен от половин година явно здравата се е потрудил. Дните верно са доста ама Токсик ще каже сигурно по-точно.
Отнесеността и забравянето си е от кодеина такива са му ефектите за това няма да се плашите

Не зная дали дозата 2-2-2 от 90 мг DHC не е голяма,но ми се струва,че го задоволява.Започна да се успокоява,да спи по-добре...но не зная какво ще става по-нататък.Нали тази доза трябва да се намалява.А мен ми се струва,че в момента той е добре и не зная как ще започне да намалява дозата.Говоря,наблюдавайки го и това,че все още не зная как накара лекаря да увеличи дозата като и при предната 2-1-2 той също се чувстваше добре.Отново не зная какво да правя.Даже не смея да мисля...Объркана съм.Простете....пиша глупости.

Не пишеш глупости. Разбира се, че ще си объркана, защото явно нямате добър контакт. Струва ми се, че не можете да говорите пълно и откровено двамата с него за състоянието му, за чувствата му, за усещанията му. Струва ми се, че той не ви се доверява, вероятно от страх и/или срам, а вие не знаете как да подходите. И затова гадаете и се измъчвате

Затова си мисля, че сега е момент и за някаква психотерапия, насочена към комуникативните ви проблеми. Психиатърът не може ли да започне с вас двамата раота в тази насока (разбирасе, ще трябва отделно да си плащате за това)? Защото (и по други поводи съм го писала) наркоманията при юношите по правило възниква като отговор на някакви личностови и/или семейни проблеми.

[линк]

Вярно е това,че все още не се доверява и не можем да проведем един открит и честен разговор.Имам чувството ,че това се дължи на някакъв срам от негова страна за това което върши,но това са само мои предположения.Относно психотерапия лекаря каза,че ще го свърже с психолог след края на този месец при положение,че сега да акцентира върху спирането.Не зная,може и да е прав но аз мисля,че трябва да вървят успоредно.Въпреки това смятам да изчакам защото си хареса ,поне за сега,този лекар и ходи вече втори път при него.Пък може и да стане нещо.Относно мен - ходя вече четвърти път при психолог,но за съжаление с нищо не ми помага.На конкретни мои въпроси винаги отговаря уклончиво,без никаква ангажираност.Мисля да го сменам,но не зная при какъв ще попадна.
Относно DHC - има ли силна зависимост при положение,че дозата според мен е висока-2-2-2 от 90 mg.

Остави въпроса за дихидрокодеина на лекаря. Дозата е нормална, ако е бил закачен на херц. В случая по-важното, върху което ти можеш да се насочиш, са психологическите ви проблеми. Защото - не го приемай като упрек - но и ти имаш своя дял в проблемите. И тъй като както каза, не можете двамата заедно да ходите на психотерапия, тръгни само ти. Задължително! смени този при когото ходиш сега, щом не тидава усещане за развитие на нещата. Доколкото имам представа от подобни проблеми, най-добрият начин е да ходите двамата заедно, но щом засега това е невъзможно, концентрирай се върху това да намериш психолог или психиатър с добър опит в подобна терапия - не ставадума за специфична психотерапия на наркомании, а за специалист по семейна психотерапия. Това е, което според мен ви е ужасно необходимо. За съжаление, аз не мога да те насоча. Питай познати, питай във форум Медицина и във форум Психология - за добър спец в семейната психотерапия. Не питай въ форум Психоанализа и психотерапия, тоя форум по ред причини няма почти нищо общо с името си, само глупости ще ти наприказват. Потърси информация в интернет, например има добър сайт на много активно сдружение "Майки срещу дрогата", но са пловдивски майки, а не знам откъде си, но там се разменя инфо не само за Пловдив, пиши им и ги питай. Потърси и друга информация. Ето ти сфера, в която можеш да насочиш усилията си - да намериш добър семеен психотерапевт.

[линк]

напълно е възможна манипулацията нЕ ГО ПУСКЙТЕ на разходки а бъдете непрекъснато с него не му позволявайте да говори и по телефона - ще му донесат в къщи това което той заръча имайте предвид това че зависимите са много изобретателни в лъжите си не се поддавайте а бъдете непреклонна с него навсякъде инак вие не му помагате и няма да има ефективност

Отново продължаваме лечението с висока според мен доза.20 дена бяхме на 2-2-2 DHC от 90 мг.Сега още 10 дена ще сме на 2-1-2.Едва тогава ще започне по драстично намаляване на дозата.Мен лично това не ми харесва.Но се оказва,че обиколихме вече почти всички лекари които уж са добри.Нищо не мога да направя освен да давам медикаментите.Какво си говори с лекаря и защо не се смъква дозата -не зная.Обадих се на лекаря с опасенията си за дозата,а той каза,че всичко е наред...

Споко не се притеснявай, най-важното в момента е че явно синът ти се разбира с доктора и споделя с него, а това е голям успех. Докато се разбират не го сменяйте (подпитай го се пак какво му е мнението за доктора). Имай предвид че може и да не знаеш всичко за зависимостта на синът си и той може да не е искал да ти каже нещо което е казал на доктора.
Най важното за тебе е да се успокоиш и да не се притесняваш ако си изнервена ще предадеш това чувство и на сина си, а това няма да доведе до нищо добро.
От това което пишеш поне за мене си е стъпка напред престани да се притесняваш за дозите и периода на употреба имай предвид че синът ти е зобил доста повече и със сигурност по вредни неща кат не е бил на хаповете, нямаш си и на представа с какво може да си махнеш главата при добро желание.
Нищо няма да стане бързо това трябва да ти е станало ясно запази си нервите ще ти трябват.

Благодаря за подкрепата.Остана ми само този форум в който мога да напиша за притесненията си такива,каквито са и да получа подкрепа и напътствие.Най-голямото ми притеснение е,че нямаме никакви психолози,а това го зная вече от личен опит.Ходих при трима и след втория път се отказвам.Третират ме едва ли не като най-големия неудачник за това,че не съм могла да предпазя сина си.Вместо да гледат да ти помогнат,те единственото което правят е да ти вземат парите.Психиятъра при който ходи сина ми най-изненадващо каза,че не може да ни препоръча психолог за терапия защото то просто такива нямало...Обеща да препоръча все пак някого при следващата среща.А ме вълнуват понякога дребни и може би смешни неща-какво да правя ако примерно не иска да си вземе обедното хапче-да настоявам,или той е преценил че не му трябва...Пиша глупости,но всичко е объркано...

Мога да поразпитам за добри психотерапевти, но трябва да знам за кой град. Ако имаш желание , драсни на [email protected]

За хапчето, мисля, е ясно. Той е на 18 или 19 години, нали? А следенето за взимането на лекарството се прави при деца. Щом не иска, не иска. Ти можеш да му кажеш, че излизането от схемата нарушава тънката химия в организма, и особено важно - биохимията на невротрансмитерите в мозъка, която е ключова за лечението, обаче той е голям сам да преценява. Унизително е да го караш да взима, след като не иска. Такъм подход предпоставя, че не той иска да се лекува, а го прави, защото ти настояваш - абсолютно безнадеждна позиция за трайно откачане.

[линк]