тест

Ти как си бе

dobre 6to?

Щото нали преди месец и нещо писа, че ще предприемаш някакви драстични стъпки през февруари с оглед на това, че тръгваш на работа в началото на март - ще се изолираш от хора на някакво адски диво място, говореше за колд търки, за метадонова абстиненция и такива гадни работи. Затова сигурно те пита Димът, и аз се канех да те питам, но той ме изпревари, че бая стряскащо звучеше тогава. Окей ли е всичко?

[линк]

Ахам същото и после изчезна от форума та за това

ne stana, nacelih se na 8ia den i ne mi se govori

Приключихме с лечението.Вчера беше за последно на лекар.От времето когато мина за 1-0-0 нещата се обърнаха на зле.Това не му стигаше.предполагам,че започна да си добавя.Днес е без нищо и най-тържествено заяви,че отива да си намери хапче DHC.Лекаря каза,че проблем няма да има.Сега какво?Обвинява лекаря,че нищо не му е изписал и с нищо не иска да му помогне.Кой е пътя по който да тръгваме.По време на лечението казваше,че за него решение е само метадона.Споделих това с лекаря,а той каза,че е някакво празно говорене.Какво друго да пиша...На DHC беше 50 дни.

Закачен е на дихидрокодеина и не иска да се откача, това е. 50 дни е твърде много, този лекар е пълен боклук. Струва ми се, че не желаеш да приемеш очевидния факт, че синът ти не желае да се откачи. Сега предстои да почне да вдига дозата дихидрокодеин, после ще почне пак с херца, защото ще му е по-евтино.

Пътят е един - да говориш открито с него както ти предложих малко по-горе, че сам си решава какво да прави със себе си, но пари повече няма да види, а като свърши училище и издръжка (храна, разходи са ток, вода, парно и т.н.) няма да види от вас. Не разбираш ли, че насила не можеш да го излекуваш?

[линк]

za6to ne se zapi6i v niakoia kumuna v 4ujbina?razbrah 4e imate problem s parite neznam kolko e le4enieto,no v momenta sazdavam takava organizacia za podpomagane na hora za le4enie ot narkotici v bg.Az jiveia v holland,ako moga da vi pomogna molia pi6ete ,ako triabva 6te vi dam emaila si.No ne probvaite mnogo i razli4ni ne6ta za6toto toi taka 6te se otkaje i 6te pomisli 4e niama opravia,tova e moeto mnenie.
Stiskam palci i ako iskate mi pi6ete

Наистина сме в капан.Преди малко ни сервира,че утре има записан час при друг психиятър, тъй като този не направил нищо.Отговорих,че си има лекуващ лекар.Излезе,че не искаме да го лекуваме.Даже отново казва да му търсим начин да влиза в метадонова програма.Как да реагирам за утрешния преглед?Ех,боже...

Само те разиграва. Истината е, че не иска да спре. Никой не иска. Максимум седмица е нужна за да спре. Лично аз нямам опит, но от това, което виждам наоколо - абстиненцията далеч не е толкова ужасна. Но ако човек сам не пожелае да спре - никой не може да го накара нито с добро, нито с лошо. Следя темата от самото начало и само се ядосвам... Но така или иначе нищо не се е променило.

You must defeat Sheng Long to stand a chance.

Момчета и момичета,не зная как да издържа.Знам,че ме разиграва.Знам че сте прави като ме упреквате и ме нападате.Но искам поне да завърши.Не зная защо съм се хванала за това.Но ако сега и от това се откаже,сматам,че ще е края.Знам ,че за нас вече живот няма.Отчаянието ми е пълно.Как да живееш когато единственото ти дете всеки божи ден ти говори,че иска да умре,че иска да не се събужда и т.н. Вината,която чувствам е ужасяваща.Вече с баща му не живеем,а само съществуваме от ден на ден.Всички започнаха да ни отбягват защото си имаме наркоман.Все повече хора научават за това и става страшно.Ние сме от друго поколение и мнението на хората е важно за нас.Баща му е в прединфарктно състояние.Кардиолозите са го предупредили най-сериозно,а е изключително привързан към сина ни.Знам ,че това се явява основната ни грешка.Но какво да направим?Явно вече е много късно.Как да приемем нещата?Ходих при психолози.Продължавам да ходя.За сега нищо.Разберете,че чувствам огромна вина.Дала съм живот и сега го отнемам.Как да се преборя с това?Боже,нямам сили.Какво да правя?Ще кажете,да се държа.Това и правя.Но докога?Нека приключвам,че ще наводня клавиатурата....

помогнете търся всичко за лекарсва най вече ем ес ти кажете нещо за него супер нов и модерен препарат за спиране

Здравейте Майко
Искренно ви съчувствам.Вчера попаднах на темата,нямях време да прочена всичко.....но добих представа.Минала съм по пътя.И аз съм майка със син бивш зависим от хероин.Сега почти 3год.без 1 месец е чист.Не се отчайвайте,макар и много трудно възможно е да спре.Всеки случай есам за себе си,но има изход.
Най важното е да го пожелае сам той,но истински-без шикалкавене.Забравете за училището,ако се отърве от наркотиците сам ще се върне за да завърши дори и след години.Минахме и през психиатри,лекари и какво ли не.Итой се страхуваше и не спеше.Физ.абстиненция бързо минава-седмица или малко повече.Аз напуснах работа и останах с него неотлъчно 1г.и 6мес.,дори на пазар не съм ходила без при него да остане друг човек.Доброволно остана в къщи през това време-без да илиза,без да говори по телефона,без да се дреща с никой освен наши приятели близки.Когато неможеше да спи стоях с него по цяла нощ да си говорим,да гледаме телевизия,да слушаме музика,да играем карти,домино,монополи и каквото беше възможно.Той дори нямаше ключ от входната врата.Имаше желание да майстори тон колони-купувахме му всичко необходимо и и с това се занимаваше.Боже цяла одисея беше.За училище изобщо не се тревожете,сина ми беше студент една год.беше изкарал и прекъсна.сега учи пак след 3г.прекъсване.Тестоове правим и до днес без да се противи макар че вече работи,учи и дори живее с приятелката си отделно от нас.На помощ в абстинентния период ни беше само диазепам по схема пак...и малко приспивателни след това.И сина ми е с хепатит С,чак на втората година започнахме да мислим за лечението му.Много мога да пиша-зг.борба и още не смея да кажа че всичко е приключило.Ако желаете ще ви разкажа много неща.За жалост не всеки ден мога да пиша,сега работя много за да изплащаме стари дългове натрупали се от преди,но ще намирам време.
За да имате успех най вече желанието на синаа ви е нужно и не се отчайвайте.Дори сега да е не успешен опит е крачка напред,подновете опита пак и пак.За сега успех-ще проверявам пак във форума.

За това че ви отбягват хората да не ви пука,чак след години разбрах че даже не са ме отбягвали а не са знаели как да реегират.Който ви е приятел няма да ви изостави.Не търсете вина, а поговорете пак с него-питайте го какво го интересува,как си представя нещата.И моя син казваше че иска да умре,докато стигнем до престоя в къщи имаше множество моменти в които не знаехме на кой свят сме.

Тъпо

Не знам как да ти помогна, а ми е жал

Не се отчайвайте, това че един път не е успял, не значи че от 2-3-4 и тн. път няма да успее просто вие не се съсипвайте защото ще му трябва помощта ви като най-накрая му уври кухата кратуна ама за това явно ще трябва да го оставите да си я поблъска малко сам.

Единственото което ми хрумва е че прочетох поста по горе на другата майка, ако жената има желание разменете си мейлове или Qтата може би тя ще успее поне със съвети да ви помогне, все пак ние се опитвахме да ти помогнем и обясним от една гледна точка, общо взето не знам дали помогнахме ама поне се опитахме, а тя като майка на бивш зависим може би ще успее по добре да възприеме твоята гледна тока и да ти помогне влез във връзка с нея ако тя има желание да помогне. Най гадното е като няма с кой да си поговориш.

Абе тъпо

Най-лошото е,че не иска по никакъв начин да остане в къщи.Не можем да го заключим.Това вече не ни препоръчват и психиатрите.Наистина не знаем какво да правим.Можем да останем с него и години в къщи.После ще наваксаме финансово.Но как да стане?От вчера се лекуваме при друг психиатър.Знам,че е лудост така да ги сменяме...Но той настоява да се лекува,а се оказва,че при схема 1-0-0 е вземал защото не му е стигало.Сега ударно за 10 дни отново сме на DHC.След това на Revia.Мен вече не ми се вярва.Той иска заместители,а не да спира.Какво ли ще стане този път.И кой път да хващаме след това...
Отговорите ви ми помагат.Нека съдбата да е благослонна към всички вас.

Вече започвате да разбирате, че той не иска да се лекува. Дихидрокодеинът е наркотик.
Съжалявам, чеще прозвучи жестоко, но единственият начин е да го оставите да се блъска сам с проблемите си. Кажете му открито, че няма да плащате за лечение, когато той не иска да се лекува. Какъв е смисълът да плащате на психиатър, да плащате за дихидрокодеин наново и после за ревиа, след като той не желае дори да промени навиците си (излизането сам имам предвид)? Попитайте го какво иска всъщност - да му купувате стафа, както правите вече повече от 50 дена? Само че няма да може непрекъснато да го държите на легален стаф (изписан от психиатър дихидрокодеин), пък и да можете, необходимата му доза ще се покачи. Не разбирате ли в какъв абсурд се набутвате, само защото искате да му спестите един по-остър разговор? Вие го щадите сакън да не го нараните, но това няма да го накара да желае да спре - както вече виждате. За какво ви е това училище, ако цената е дотогава (юни месец) да сменяте лекар след лекар, за да гарантирате легалното му друсане?

[линк]

Здравейте
Никакво отчаяние не трябва да има,от опит го казвам.При нас в началото също беше така-искам...не искам.Един ден е добър после не е.Зная,че е трудно да се издържи-всъщност той от колко време е зависим......месеци,години?При нас едно от първите неща беше,че спряхме да му даваме пари и отиде да работи.Опита на няколко места,задържа се на едно 5 мес.-разбра колко трудно се изкарват парите и как после изчезват за да си купува хероин и за няколко дни оставаше на 0.Единственото което правехме в този период за него беше,че му осигурявахме храна и подслон.И той смени няколко психиатри,но пари в брой за тях не съм му давала договарях се с лекарите да се чувам с тях по тел. и ако е ходил аз отивах да платя.Изкара като работник 7-8мес. и реши че трябва да се отказва.Мжду временно беше задлъжнял на някого за пари за наркотиците и една вечер се прибра със посинено око и скула-това допълнително го наведе към мисли за отказване.Не искаше и дума да се проговори за комуна,но след работата и боя който беше изтърпял 3 дни стоя в къщи реши да замине,но тук в България.Отиде но изкара там само шест седмици имахме уговорка ако стане непоносимо да го взема-стана и то ужасно гадно.Но не във вс.комуни е така.И после дойде престоя в къщи.Не зная на каква възраст е сина ви,но ако можете накарайте го да работи и ако е възможно дори в друго населено място отидете.Ако има възможност да работи с баща си или ваш близък,или при ваш бизък добре,не го мислете училището.Ако детето го няма/ става при наркоманити-да не дава Господ/ за какво училище говорим.Не се отчайвайте само знам че е много,много тежко.........докато узрее за решението за отказване минават месеци и то много-при нас беше около 15-16мес.Не го отблъсквайте обаче-обичайте го въпреки неговото негативно отношение към вас-той ще ви упреква,ще ви обвинява,дори обижда.Понякога вземайте твърда позиция,но за негови решение по повод негови изказвания за отказване,но винаги му показвайте без много излияния че го обичате.Май прекалено много ви пиша,може би ви досадих-просто споделям как е било.Ако искате имаше някъде по нагоре ваш емеил адрес /ако е валиден/ще ви напиша там моя и кю-то ми.Но мога и тук да пиша ако имате някакви ваши съображения.Таткото нека се поуспокои малко пък и вие,кой ще помага на сина ви ако се разболеете?Нали го обичате,дайте си сметка за това и не плащайте данък обществено мнение-всички си крият главата в пясъка ако не ги засяга тях,но всички които имат деца се страхуват да не им се случи до там че даже не смеят да говорят.Разбрах че е така след години,макар че нас това най малко ни е тревожело кой какво ще каже.Горе главата и вярвайти че ще се спавите.

Виж те госпожо,хора в подобно на вашето положение не трябва да изпадат в отчаяние.Вие трябва да разсъждавате трезво.Приемете,че детето ви е наркоман.Знам,че звучи отвратително,но това е първата крачка,да признаете сами за себе си истината.Стегнете се и му помогнете.Разберете,че той първо трябва да преудолее физическата зависимост,а паралелно с това да му се помага и за психическата.Думите които ви говори са нормално нещо при зависимите от наркотици.Няма за какво да се чувствате виновни.Има много хора,които са във вашето положение.Един родител,никога не може да е постоянно до детето си.Той на колко години е?Ако искате ми пишете на лична бележка и ще ви дам няколко съвета.Но според мен само домашното лечение не е достатъчно.Трябва да се намесят лекари,психолози и трябва да бъде напълно изолиран.Помислете и за кумуна.Ако се решите на подобна стъпка ще е добре да не е в България.Не се отчайвайте.А аз ще помогна с каквото мога.

az sum ok,mersi.
sujalqvam,4e ne e po temata,am sega vijdam,4e nqkvi troli sa pisali sled men ot moe ime i me iznervixa.
ne sum pipala ve4e meseci.ba4kam si i taka.
iskax da vidq kakvo stava s maika,no sa mnogo dulgi postovete,a nqmam vreme sega da gi 4eta.
mn pozdravi na vsi4ki vi.
ne se davaite na vulcite.;]]
do skopro