тест

Въпроса е в това,че явно очакваше много от антидепресанта,който му беше изписан а за сега сякаш не вижда в какво му помага.Трябваше да започне да действа след 14 ден,а минаха два месеца.Може и да е очаквал някакво магическо действие...Но вероятно всичко е толкова сложно,а явно и психиката му е съсипана.Продължаваме да се мъчим да установим контакт.Притеснява се и от това,че белезите по ръцете все още не минават и се налага да ги крие.Обясняваме,че трябват месеци за това и т.н.Безпокойството ми е от това,че иска нещата бързо да се оправят и да не стигне пак до мисълта,че то спасение няма.За сега не е споменавал за отказване от Ревия,което е добрия вариант.
Ще пиша при някакво развитие.
Благодаря за подкрепата.
Живот и здраве на всички.

Следя много внимателно нечовешките ви усилия да спасите детето си и ви стискам палци да успеете.За съжаление при нас лечението с Ревиа не се получи,пиеше лекарство и се дрогираше.Сега е в комуна,но мисля че ще избяга от там.Нали лечението е доброволно,никой не може да го принуди
да живее - това е горчивата истина.Съсипа живота на всичките си близки
хора,но трябвало той сам да решава как да живее.
Това е при нас,дано при вас да се получи.

Точно това ме притеснява много.Какво значи,че лекаря е абсолютно сигурен,че не взема.Моля,пишете по подробно как е вземал заедно с Ревията.Как може да се разбере това?колко дълго и в какви дози пиеше Ревия.Вие сте първия човек който говори за едновременно вземане на Ревия и опияти.
Ще чакам.
Благодаря предварително.

Става въпрос за моят племенник.Всяка сутрин баща му даваше мисля по половин таблетка,но не съм много сигурна.Той или после ловко я изплюва,или
късно следобед ,когато действието на лекарството е намаляло се дрогира,като
една вечер щеше да умре,изглежда от това.После напусна дома си и естествено спря и лекарството .Моят съвет е да правите редовни и внезапни
тестове,не вярвайте напълно нито на него,нито на лекаря.Не пропускайте тази възможност,не се връщайте на нулата.А може би точно сега е момента да замине някъде ,например в комуна.

Относно доверието сте абсолютно права.За сега не ни остава нищо друго освен да вярваме,че сме на прав път. Тестове не можем да правим защото лекаря пред него каза,че ще си вярваме на този етап и нама да правим тестове.Представете си ако ние поискаме да направим тест.Колкото и неправдоподобно да звучи заставени сме да вярваме.Той също взема по 1/2 таблетка сутрин.Това е за сега,просто се надяваме на чудото.Може да се окаже,че сме грешили,но нали сме грешили едва ли не вечно с него-с отглеждане,възпитание и т.н.А тези грешки не се превъзмогват.Молим се и чакаме чудото,разбира се ,правейки всичко възможно за лечението.
Благодаря за тове,че пишете.

Не се самообвинявайте,може би грешките не са само във възпитанието.Безумната държава,в която живеем,така наречените "приятели" от училището и квартала,безразличните учители,корумпираната полиция - как да се справиш с всичко това.Макар,че нямам проблем с моите деца,откакто се занимавам с проблема на племенника ми,душата ме боли за всички деца ,които се самоунищожават по този начин,унищожават и близките си.Още повече ме боли от безсилието,че не мога да му помогна.Техните приказки,че "животът си е техен",че те избират
как да го живеят, е само една маска.Всички те имат желание да се оправят,но не знаят как,объркани са ,единственият им изход е да се правят на различни,"много велики" и пр.
Мисля си,че вашето дете трябва да се отпуши,да се отвори за контакти и тогава ще тръгнат нещата.Внушавайте му непрекъснато ,че не е станало нищо непоправимо. Ревиата е само помощно средство,просто лекарство.

Здравейте!От доста време следя вашата тема.И моят брат е наркоман.С какво ли не опитвахме и той все си продължаваше по старому.И на хапчета беше и родителите ми го гониха от къщи и.......И най накрая решихме да го изпратим в комуна.Това е последният и най-добрият изход-за сега.Опитайте да поговорите по този въпрос.Той трябва по собствено желание да отиде.Ще ви дам и един телефон на комуната "РЕТО".Тя е най-добрата.Брат ми е в нея от 1 седмица.Незнам как е,но като се обадих да поискам информация за него ми казаха,че е добре и излиза постепенно от кризата.Тел. е София-029802143,пловдив-031012725,Бургас-056898861.Къщите на Рето се намират в тези градове.Лечението е напълно безплатно,но е само по желание на наркозависимия.Пожелавам ви успех.

Няколко въпроса - как така хем сте го пратили, хем трябва да иде доброволно?

Защо го определяте като най-добрият и последен изход - като най-добър можете да го определите след няколко години чист, когато няма вече в него никакви желания за веществото и си е построил живота на друга основа, а като последен - не мислите ли, че ако реши да продължи след като излезе ще се наложи да се търсят и други изходи?

Дано в неговият случай лечението излезе успешно - стискам палци, но си е до хора, за някои комуната изобщо не е решение....
Успех!


Daughter of the Night

Не бих могла да определям кое решение е най-доброто,както и не бих нападала момчетата и момичетата които вземат наркотици.Всичко си е строго индивидуално.За нашия син комуната не е решение.Той е категоричен ,че няма да отиде там.За сега с медикаментите се справяме.Поне така мисля и затова не пиша и не ви занимавам.Мога да изразя скромното си мнение,че трябва да се опита с Ревия.При положение ,че не се предприемат допълнителни мерки като заключване в къщи,изолиране някъде и т.н.които за мен са абсолютно противопоказни.Ревията би могла да бъде едно решение.Тя не е панацея.но нищо не пречи да се опита.Да,скъпа е ,но другото едва ли е по-малко скъпо.Излезе,че не е вярна тезата за поне 10 дена без наркотици за да вземеш Ревия.Започваш с Дехидрокодеин,намаляваш дозата,започваш да си добавяш наркотици и...лекаря казва,започваме Ревия.Кризата не е приятна но на третия ден преминава.Не убеждавам никого и не давам крайни мнения.Просто описвам нещата.Дано не чуе дявола,че сме я докарали,поне според нас,донякъде.
Желая ви приятни почивни дни.Днес е Празника на билките.Изберете си от по-хубавите.

Може би има и надежда.Почти три месеца сме на Ревия.Сина ни започна работа.Промяната към добро се чувства.Баща му излезе от болницата и той малко се поуспокои.Може би най-зле все още съм аз,но се държа и мъча да се оправям.Не ми харесва това,че лекаря иска да започне с намаляване на Ревия,за да се спре и започне с лечението на хепатита.Знам че Ревия се пие поне 6 месеца.Но вече се стремя да вярвам,че решенията на лекаря са правилни.При положение,че минахме през не зная колко на брой.Положението с хепатита не е добро.Стойностите продължават да са високи.Пие и лекарства за това,но за сега не спадат.Относно тестове- не сме правили.Това е и становището на лекаря-за да не го откажем от лечението на база недоверие.Тестовете ще ги правим при спиране на Ревия.
Пиша малко хаотично,но все още това ми е в главата.Ако имате някакви препоръки към мен,моля,пишете.

лелината Ви, с извинение за френската приказка. държавата, учителите, попа, полицията ви виновна за проблемите. то ако така стоят нещата....
не говоря наизуст, имам дъщеря наркоманка, не съумя да спре напълно но е с пути по-добре от преди 4 години. работи, учи и не взима хероин, въпреки, че продължава с тревата даже според мен това я извади от ужаса и и помогна да се отдръпне от най лошото. някой се пропивали което е също толкова лошо така че за мен е по добре да пуши. повече ме е страх да не си направи проблеми с закона отлколкото друго.
такач е всичко е до човек, тя спря с една седмица на вилата и пушене на тази трева след работа.
късмет на майка- не го дръжрте твърде много на лекарства, всичко без ревия бяхме пробвали с провал преди тя да реши и да откаже да взима 'твърдо'

Какво става?
Всичко наред ли е при вас?
Не пишете, тъй че надявам се да е така

Три месеца на Ревия.
Продължаваме.
Не смея да пиша,че всичко е добре ,за да не предизвикам дявола.
Ако нещо конкретно интересува някого,ще отговоря.

аз - искам да знам:

как вървят взаимоотношенията ви сега?
почнахте ли да разговаряте? /не е нужно да е някакво споделяне на съкровенни тайни помежду ви - питам за съвсем простички разговори като между две спокойни човешки същества/
смеете ли се заедно понякога?
изобщо позближихте ли се?
изглежда ли ви по-разумен или по-спокоен,или може би по-улегнал?
сдухан ли е?отчужден ли е или продължава да се вижда с приятелите си?
знаете ли дали не е с нови приятели?
може би е сменил компанията?
той самият какво казва за себе си?
и - може би най-важното - ходи ли на психолог?
какво му е отношението към тази част от лечението? /тя е почти винаги задължителна, защото насочва позитивното отношение на вече спрелият наркоман към реалността и затвърждава способността му да живее в нея, здраво стъпил на земята, без да има нужда от нищо, за да я приема такава каквато е./
разбира се това човек си го прави и сам /особено ако е късметлия, така че реалността да му се разкрие още в началото от по-приятната си страна, така че да не му се налага да се мъчи много, за да я приеме и да спре да бяга от нея.../, но все пак това е риск човека да не успее да затвърди в себе си най- важното умение за оцеляване - да приема нещата такива каквито са, да не бяга от тях и да се справя с тези, които може да промени.
има хора /поне аз срещнах такива/, които така и не успяват до край да се помирят с живота в истинския свят и понякога имат нужда от забежки.
между другото ние повечето сме такива по един или друг начин - разпускането след изморителен ден, независимо от метода е пак такова бягане от реалността до известна степен. въпроса е колко далече имаш нужда да стигнеш, за да избягаш от нея разпускайки.
....на някои им е достатъчно да се видят с приятели или да заминат нанякъде; на други да послушат музика на някое парти или просто сами в къщи;
трети се отпускат зацикляйки пред телевизора или писи-то; пети променят реалноста, хилейки се на някоя историйка със Багажа или роман на даниел стийл,кой знае...повечето от нас гледат и да пафнат по някой джоинт или да пийнат по някой коктейл на открито...много от познатите ми в момента бачкат здраво и голямото им разпускане е линийка кока на някое парти с колеги; някои от тях пък се забиват в репетиционната и по цял ден дрънкат нещо, защото иначе ще изперкат покрай ревовете на 3 мчесечното си детенце...
въпросът е,че всички обичаме да си изкривяваме мозъците, за да се отпуснем...мозъците и мисленето и заобикалящия ни свят, за да си дадем почивка от реалността и задачите, които ни чакат там....
е точно в това бягство е номела - да си намериш готино такова.истински приятно и ефективно бягство без то да променя същността ти;без почивката да има последствия;без разпускането да се окаже впускане в поредният порок защото не си издържал на реалността.
това имах предвид - че някои се научават самички да си разпускат ефективно без да се въвличат наново в поредния порок и промяна на личността,без да се пропият или да се продрусат на бяло 7 дни в седмицата,или по-лошо да продължат с някъв друг опиат уж само от време на време за парти, както прави един мой познат...
номера на психолога е точно да утвърди онази вяра в собственото съществуване и способности, че да нямаш нужда от разпускане, в което искаш да избягаш не просто от делничния ден,ами и от собствения си мозък.

имам един такъв приятел в момента и ми е много мъчно за него....спрял е повече от година.спрял е дори гадната заместителна програма, на която се лекуваше след хероина...чист като роса от няколко месеца....
обаче толкова не може да помири себе си с реалния свят,че всеки път, когато ще се ходи нанякъде, ще има много хора и приятничко парти на хубаво място/което по моему е повече от достатъчно,за да се отпуснеш и да забравиш истински за работа и задължения/...той има нужда не просто да се отпусне, а да бъде тотално абсолютно неузнаваемо и отвратително различен /това е разпускането за него/
1. - трябва задължително да не мисли като себе си и да не се държи като себе си, за да му е удобно в реалния свят/примерно в реалния свят на споменатото парти/
/т.е. още не може да свикне с трезвото си АЗ, а и не го кефи особено./
2. - светът около него също трябва да е различен от реалния, за да се чуства комфортно или поне приемливо в него...
и тъй като няма власт да промени нито себе си нито света в този момент, избира просто да се надруса /само за тази седмица...заради партито/
с две думи - доста е преебан.
както беше спрял съм убедена,че до един месец идеята само-за-партито ще се е превърнала в само-за-да-отида-на-работа или само-за-да-пия-кафе-с-това-момиче.... и така нататък и така нататък и светът ще става все по-непоносим и все по-ужасен с досадната му непоправима реалност и както трудно я възприема сега, толкова по-ужасно и невъзможно ще му е да я приема дори и за една минута след време....
всъщност ТОВА Е ПРИНЦИПА НА ЗАКАЧАНЕТО !
поправете ме ако греша.

соро за лиричното отклонение за човек,който вълнува само мен, но исках да ви дам жив пример на нещо конкретно:

има хора, които не успяват сами да се помирят с реалността.
успяват да спрат и не взимат с години, но така и не намират път към действителността и начин да съжителстват с нея. такива хора, дори и спрели винаги си остават нуждаещи се от нвякакви драстични методи да разкарат света и живота, в който живеят, защото не могат нито да се примирят с него, нито да го променят, и въпреки че имат възможностите да бъдат щастливи и нещата им като цяло си вървят добре - те не го осъзнават; те имат нужда да излизат от кожата си; да бягат от себе си колкото се може по-надалече; да променят света, който виждат защото реалността ги наранява или плаши.

това им е работата на психолозите. да научат този човек,че светът е нормално място за живеене и няма нужда да бягаш от него; че ти самият си такъв какъвто ти избереш да си и наркотикът не може да те промени, така че да станеш нещо по-различно или по-преуспяващо или кой знае какво.
работата на шибания психолог е да ти подскаже, че ти и реалността сте едно и е нормално да съжителствате без да бягате един от друг, просто защото това е невъзможно.
номерът на психолога е да ти помогне да мислиш за себе си в реалните си граници, така че да нямаш нужда от нереални такива.

та както казах - всичко това можеш и самичък да си го направиш, но има хора, които не успяват....затова няма нужда да откривате от кой тип е синът ви.
мисля,че е добре да продължите и с останалата част от лечението на един наркозависим както си му е редът.
ваш избор,но се надявам да си ме разбрала и да се съгласиш,че не е лошо да го направите,ако още не сте го направили.
дано всичко продължава да е ок с вас. как е баща му?
моля те, отговори ми на въпросите и също ми кажи какво мислиш за психо-сеансите и правите ли нещо в тази насока.
само хапчета не си е работа повярвай ми.това не е грип,за който ти изписват антибиотик и като ти свърши скатулката си вече ок.
спрелият от няколко месеци наркоман все още не е не-наркоман.опасността си я има. и е толкова по-голяма,колкото по-небрежни сте вие към нея.
не искам да те плаша.моля те просто да си разумна,каквато според мен беше и досега през всичките тези месеци.
чус и те чакам да пишеш.дано да е скоро.
още веднъж - ужасно много се радвам за успеха ви и от сърце ви пожелавам да е завинаги.пазете се и умната
плз пиши възможно най-скоро и ако можеш наистина ми отговори въпрос по въпрос,за да мога да си изясня картинката около вас.
поздрави

Искам да споделя и моя опит в опитите на моя син да спре хероина. Започна от 14 год., в момента е на 23. За тези девет години спря употребата за 20 месеца. Това се случи преди 4 години, не мога да ви опиша чуствата и възторга, надеждата и желанието за живот у мен през тези 20 месеца, да можеш да спиш цяла вечер без да се събуждаш на всеки 20 мин и да очакваш обаждане от болница или полиция, да се радваш на детето си, да се смееш.... Промяната в него беше удивителна - започна да спортува, започна работа, имаше планове за собствен бизнес, приятелка........ И след това кошмарът започна отново.

Разкажи ни повече неща ако имаш желание.
Според мен ще е полезно за всеки, който търси помощ за близък човек и не е наясно с проблема..... как успяхте да се преборите за тези 20 месеца? Защо осегна пак? Ка к е сега?

Много ми е трудно да пиша. Когато видя написаното ми става още по зле и губя всякаква надежда, но ще се опитам. Спирането се получи когато влезе в казармата, (как е изкарал абстиненцията мога само да гадая) след 9 месеца излезе и започна веднага работа и всичко беше ОК за около година. След това малко по малко се започна. Най много ми е болно, че гледаш момчето си как си заминава и нищо не можеш да направиш. Нищо, само той трябва да поиска, последния път ми каза че вече се е уморил да опитва и да се проваля. Продаде всичките си инструменти, няма вече и мобилен (отново), продаде всички скъпоценности, аз съм затънала в кредити . Няколко опита направи с DHC, но по състоянието в което го виждах разбрах, че се друса. Беше ужасно гледаш и не можеш да повярваш до каква степен може да се промени човек. Подпухнала физиономия, черни кръгове около очите, нестабилна походка, секрети от носа, гъгнещ глас, една минута се лигави, на другата иска да се самоубива за да ми улесни живота, на третата плаче и се извинява и така цели нощи. И това ми е момчето, което имаше чудесно чуство за хумор, високо с гъста черна коси и сини очи. Искам да попитам тези които са на хероин, как биха реагирали, ако се видят в такова състояние на запис примерно!

Моя приятел се изплаши като се видя на снимка само, на видео запис ако се види не знам. Казва че като си друсан си мислиш че изобщо не ти личи и всичко ти е наред, когато започнеш да се оправяш виждаш че изобщо не е било така.

Трудно мога да отговоря на всички въпроси.
Ще пиша какво е при нас.
Почти 4 месеца сме на Ревия.Не сме правили тестове.Имам чувството,че сина ни от момента в който мина на Ревия не взема.Промени се към добро.Тръгна на работа.Все още не се е отказал от нея.Колегите му са доволни и не виждат нищо нередно в поведението му,при положение,че не знаят за проблема.Започна да се усмихва,малко да разговаряме.Скъса с някои от старите си приятели.
Не ходи на психолог.Иска малко да се откъсне от непрекъснатото ходене по лекари.
Това е за сега.Може и да се заблуждавам...
Баща му излезе от болницата и е сравнително добре.Пие си хаповете,ходи си на работа...
Ще реша кога да спре с Ревия.Преценката остана за мен.
Ще пиша отново при някакво развитие.За сега се оповавам на Ревия.Дано не се заблуждавам и да пропускам нещо за което да съжалявам.Но все пак съм човек.
Относно DHC.- Започвахме го няколко пъти.Последния в по-големи дози и след постепенното намаляване,без да чакаме 10 дни-на Ревия.Беше ужасно2-3 дена но сякаш се получи.Според мен това изчакване след DHC е даже вредно защото предните пъти той започваше точно в този период.
Така беше при нас.
Приятни дни на всички.
Ако и аз мога да помогна с нещо,питайте.Вие ми помагахте непрекъснато,за което още веднъж благодаря,

mam, a dali ne bi poiskal da vleze v nqkakva programa? moje i tova da my e variant?