тест

Много бих искала да зная какво точно прави тази Ревия.Лекаря ми обяснява,че ако вземе няма да почувства нищо добро,но как го кара да не взема.Как тази Ревия го отклонява от вземането?Прости са въпросите,но ще са ми от полза.

Не вземай писането от мен като писано от нормален човек.Вече имам чувството,че в някой моменти и не разсъждавам нормално.Как няма да се притесняваш и да си мнителен като ти е единствен син и минаваш през ада,Това естествено не е извинение.Това просто е оправдание.Добре-синините минават след месеци.Тогава защо непрекъснато си криеш ръцете.Може би ти е неудобно.Но нали ние знаем проблема и участваме в лечението.Защо снощи сяда да вечеря и си крие лявата ръка.Параноични мисли от моя страна.Така си е...
Позитивното-започна да спи,но не иска да се разделя с Ривотрила.Говорим с по едно изречение,но все пак е нещо.Да, има позитивни неща.Държим се с него като с нормален човек .Не говорим за наркотици,за спиране и т.н.Но как да приемеш,че хепатит С "не е проблем" и няма защо да се лекува.Може веднага да влезе в интерфероновата програма,но трябва да е чист.Храни се по-добре,започна да се усмихва.Това са хубави неща и ни крепят.Дано да издържим...Пак написах куп простотии за моите притеснения.Вече ще се цензурирам.Извинете...

"Храни се по-добре,започна да се усмихва"

Като човек минал през метаморфозата зависим наркоман->спрял нормален човек мога да ти кажа само едно,но за него поне съм абсолютно сигурна!!
това ти изречение не е просто позитивно както ти си мислиш.То Е доказателството,че синът ти е по-добре.кълна се.
Усмивките са най-явния белег,че в момента не взима и че не го е правил от дълго време.
Дълго и объркано е да ти обяснявам защо е така,но Е така.
надявам се още някой тук да може да ти го каже.всеки спрял (особено с по-пресни спомени) сигурно помни момента,в който е започнал да се усмихва и смее като нормално човешко същество,а не като наркоман.когато си зависим се усмихваш само ако си надрусан и тогава доста си личи,че усмивката ти е наркоманска.сигурно звучи странно,но наистина е така.
не е странно да си крие ръцете.може и да е заради това,което ти предполагаш,но може и да е просто защото му е гадно вие да ги виждате.може и на него самия да му е гадно да си ги вижда...кой знае...ти трябва да разбереш какво му е отношението към цялата ситуация в момента.може пък да се радва,че е спрял?може и да му е кофти,че е живял преди така?а може и точно обратното - да му се иска отново да си е наркоман.ти как мислиш?

ревиата просто пречи да те хване веществото.не помага за желанието.това за което помага е да те отдалечава от навика.спирайки да правиш нещо,с времето забравяш как си го правил и то ти става чуждо.в това се състои цялата идея.да те откъсне от хероина.
но само с това "откъсване" не можеш да спреш да си наркоман.човек трябва да си изгради желание да не взима и да е здрав и нормален човек.иначе каква ви е гаранцията,че няма да почне пак като спре налтрексона?

моля не се извинявай или "цензурирай".на който не му се занимава може и да не чете,а когато ти имаш въпрос е по-добре ако някой маже да ти отговори.

помагайки на теб,помагаме и на сина ти.ако ти си параноична и нестабилна и това се задълбочи,а още по-лошо - ако си неинформирана,няма да можеш да му помогнеш, дори обратното.важно е не само той да се чуства добре,за да успее.цялото ви семейство трябва да си изгради постепенно някаква среда на доверие и спокойствие.
сигурно това последното ти звучи много фантастично в момента,но не губи надежда.
(за 27 години не бях имала такова прекрасно семейство и такива спокойни и искрени взаимоотношения с него както сега.пише ти го човек,който на 15 годинки се изнесе за почти 8 години от къщи и изобщо нямаше много много желание да се връща.когато ми се наложи да се прибера отново при семейството си вече бях зависима към хероина от 1 година.карахме се,спорехме,лъжехме се за пари и какво ли не...
сега си говорим,шегуваме се,ходим дори заедно извън софия в почивните дни,споделяме си и най-важното - помагаме си взаимно и заедно се грижим вкъщи всичко да е ок и ние самите да се чустваме добре всеки ден,независимо от проблемите...един вид се подкрепяме много и сме станали много близки и задружни,при положение че през всичките останали години се бяхме пръснали кой където намери и се виждахме само ако някой е затънал с кинти и иска да вземе от другия...това е.стават такива работи явно.не си мисли,че все ще си мълчите.ако той се излекува би могло отново да стане онова дете,което ти познаваш,но порастнало по-умно и по-отговорно от преди.просто ще му се наложи,ако наистина остави наркотиците.)

мисълта ми беше,че за да се измъкне синът ти от зависимостта и да продължи напред по нов начин ще има нужда от среда на доверие и спокойствие;от стабилно семейство.затова е по-добре да пишеш глупави въпроси и да се интересуваш,отколкото да изоставиш всичко и да не ти пука.
аз лично от самото начало много се радвам на непрекъснатото ти желание да знаеш;да разбереш.това е страхотно и бас държа,че те прави по-добра и разбираща майка.синът ти сигурно има нужда точно от такава.
важното е само да не го разглезите.не играйте по свирката му.не го оставяйте да ви прави представления от типа - аз съм болен и лабилен,еди кво си може да ме подтикне пак да се надрусам и затва не го правете.
в никакъв случай не се връзвайте ако имате подобни случки.за да има стабилна семейна среда,семейството му определено не трябва да ходи на пръсти около него и да се чуди как да му угажда.но ти това си го знаеш.
надявам се параноята ти да утихне с времето ако е безпричинна и моля не се ограничавай.форумите би трябвало да са свободни за всеки и всичко.
особено тези от взаимопомощ,нали така.

Това с криенето на ръцете може да е навик изграден от преди кат е трябвало да се крие, дори и сега кат е чист може инстинтивно да прикрива ръката и даже да се скомфузва и да му става неудобно и някакси напрегнато вътрешно като забележи или дори и само да си помисли че вие сте я видели, фаща те нещо като ... и аз не знам как да го опиша пристяга те под лажичката, неприятно вътрешно чувство и гледаш да се прикриеш на мене така ми е с очите, почти никога не гледам човека срещу мене в очите а си рея погледа и забележа ли че ме зазяпва по съсредоточено в очите ги притварям и извръщам глава настрани, тъпа параноя дет си ми седи бая години и въпреки че съм се опитвал с усилие на волята да го подтисна момента в който се отпусна пак го правя кво да се прави
Успех

Ревиата, образно казано, обвива рвцепторите на удоволствието и не се усеща нищо при взимане на хероин. Но има друг момент- депресията. Организмът на наркоманите не произвежда серотонин- "хормонът на радостта", той е заместен от наркотикът, и трябва да мине врвме за да се възстанови тази функция. Така че е нормално да има промени в настроението и поведението. Той неминуемо ще направи проба за да провери какво става като вземе. Моят син пиеше по 3 таблетки Ревиа през 3 дни. След 1 и половина години твърдеше, че не му трябват вече, но ги пие за мое спокойствие. Това което аз съм усетила е, че трябва да ги доведем до положение при което нямя накъде . И тогава почват да съдействат.

Благодаря.Разберете,че наистина ми помагате.Ето това мнение ми предоставя възможност за глътка свеж въздух от която се нуждая изключително много.Не мислете,че само хленча и се оплаквам,но ми трябва упора ,която получявам от вас.Не е въпроса да ме успокоявате,а да научавам истината.Аз в момента също се лекувам.И аз ходя по лекари и пия разни неща,но иначе не мога да издържа.Изключително много ми тежи вината,че позволихме да се стигне до това.И вие сте казвали това да не го мисля.Опитвам се и не го споделям,но то си е в мене.Сега се мъча да поддържам ведра обстановка,да разменяме по някое изречение и да вървим напред.Дано успея.Не говорим за наркотици,за спиране и т.н.Тези дни,когато той се съгласи ще сме на контролен преглед.Лошото все още е,че не иска и да чуе за лечение на хепатита.Там не зная какво да правя.Пие вече месеци,но не редовно,Легалон,но това не е решение на проблема.Той смята,че този хепатит сам ще се оправи като спре с наркотиците.Остава да се мъчим да правим малки и последователни крачки към успеха.
Благодаря ви .

Каква тогава е дозата от 1/2 Ревия на ден,която пие вече месец.Това не е ли изключително малко за да въздейства на рецепторите?

Такава е преценката на вашия лекар. Говорете с него. Синът ми почна с 1 таблетка дневно 10 дни под ред, а на 11 ден 3 табл. и след това по3 през 3 дни, което е и по удобно при първоначалното дебнене дали ги взима. Не мисля, че има место за притеснение дали е достатъчна дозата. ПОПИТАЙТЕ НАСАМЕ ЛЕКАРЯ ЗА ДА НЕ СЕ ТРЕВОЖИТЕ. НО МНОГО ПО- ВАЖНО Е ДА ГО АНГАЖИРАТЕ ЗА ДА СЕ ЧУВСТВА РЕАЛИЗИРАН, А НЕ ДЕБНАТ.

Грубо казано, ревиата въздейства на обмяната на различните мозъчни вещества така, че нарушава процеса на обмен на ендорфин и домапин и така възпрепятства появата на влечение. Освен това, ако въпреки всичко се надрусаш с ревиа, влечението съвсем не е същото, а е някакво жалко подобие и съвсем ти се отщява да друсаш.

В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки

Не си оставих ръцете като я правих, ама не ми връзвайте кусур.



В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки

Същото важи и за дрогите, не е само за алкохола, а и за разните бензодиазепини и приспивателни, в които сега аз съм втънала.

Мама му, дирът ми е преебал първата страница, сега пак ще я пускам.



В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки

Каква тогава е комбинацията Ревия+Диазепам вземани едновременно и изписани от лекуващ лекар?

Мисля (не съм сигурен) че са взаимоизключващи се. Revia се комбинира с някакъв антидепресант, а не с диазепини. Хероина е бензодиазепин. Ревиа запълва рецептора така че да не се получи химическата реакция в мозъка. Диазепама сигурно няма да подейства...Все пак посъветвай се най-добре със специалист. Аз не съм такъв.

От 45 дни сме на Ревия. Категорично заяви при прегледа ,че не е вземал нищо.
Тестове не правим.Иска ми се да вярвам в чудото.Може и да го има.Решихме баща му да влезе за лечение в болница.Ще се мъча да се оправям сама.
Моля се за малко спокойствие.

Хероинът не е бензодиазепин, ама никак даже. Чист опиат си е. Диацетилморфин или нещо подобно, в зависимост къде го 'бъркат'.
Колкото до Диазепам (типичен бензодиазепин) и Ревиа мисля, че могат да се взимат заедно без проблеми. Ама само мисля.

беше крайно време поне някой от вас с баща му да се погрижи и за себе си.
а за теб се надявам вече да усещаш положителния ефект на тези 45 дни.има ли такъв?
за това време детето може би вече е по-спокойно и уравновесено?а ако е така предполагам,че това би се отразило в същата посока и на теб.
така ли е?как се чустваш?мислиш ли,че имате някакъв успех?спря ли муфтенето от де когото му се върже за пари?стои ли си поне малко по-често вкъщи?знаеш ли дали още е със старите си приятели,с които сигурно е и друсал?изобщо какви са ти наблюденията?имаш ли вече основание да мислиш,че ревиата действа по предназначение?
друго - човекът при който ходите провежда ли с него психотерапевтични (или каквито бяха там) сеанси?специалист ли е или е само лекуващ лекар?това е доста важно и определено ще му е необходимо да се среща с човек,на който това си му е работата,а не просто лекар за детокс и т.н. неща,които вие вече минахте.
моля те,не разчитай само на хапчето.доста се повтарям,но предполагам,че и ти знаеш,че детето ти е поставено в доста трудно положение,ако всичките му познати използват наркотици.ще му бъде трудно да се откъсне от средата си и да промени начина си на мислене или нагласата си към света...това са промени,които по принцип са доста трудни,защото са крайни и ще му трябва огромна мотивация,за да го постигне.ще му е нужна помощ,за да не се отказва.иначе само на ревиа какво?ще спре да я взима в един момент и ще се върне пак към хероина?
какво правите по въпроса?имаш ли доверие в с пособностите на човека,при когото ходите в момента и което е по-важно - синът ти има ли доверие в него?

Много и все сложни въпроси.Относно промяната-да,чувства се.Вече се усмихва,макар и много оскъдно разговаря.Има доверие в лекаря.Последния път разговаряха почти час насаме и излезе видимо доволен.Лекаря го убеди да започне и лечение за хепатита.Това трябва да стане след около 2 месеца.Повярва на лекаря, защото последния приложи малко нестандартен подход при лечението със започването на Ревия.От моите проучвания излиза,че е добър специалист.Поне сина ми е доволен на този етап.Не иска да ходи при други лекари като психолози и т.н.Не ни изнудва за пари на този етап.За приятелите-не знаем.Няма как да разберем.В къщи вече не го търсят,но навън...
Писала съм,че няма начин по който да го изведем от града.Продължаваме...Дано господ е с нас.

Два месеца сме на Ревия.След днешния преглед лекаря е категоричен,че не е вземал.Лошото е,че от два дена пулса му е 120.Лекаря не се притеснява от това.Но досега не беше така.Дали не взема нещо стимулиращо?Някаква кой знае колко положителна промяна от началото на Ревията няма.Ще продължаваме и ще се надяваме.Баща му е в болница.За съжаление него това много не го притеснява.Какво да правим,нали ние сме го възпитавали?Удъра за нас е опустошителен.Мислехме,че поне влизането на баща му в болница малко ще го стресне...

Здравейте майка,
Радвам се за вас, нещата ми изглеждат, като че са тръгнали вече да текат в правилната посока
В какъв смисъл няма кой знае каква положителна промяна? Нали е чист от толкова време вече - от това по-положително какво? За какво трябва да се стряска? Че нали прави всичко по силите си и е чист... Не свързвайте двете неща - може между тях да няма такава връзка и да му вмените не нужна вина...
А и вие не бива да се притеснявате, а да възпитавате в себе си мисли за положителният изход и на двата проблема... И без това най-лошото вече е почти зад гърба ви - радвайте се, за бога Или поне вземете се поуспокойте малко, помислете и за собственото си здраве и нерви...
Сърдечен поздрав и всичко най-добро


Daughter of the Night