Как?

И сега какво искаш да ми кажеш... че ако някой ти прошепне в ухото: "Разкопчан ти е ципа на панталона", моментално ще го причислиш към бройката на "информираните доброжелатели", щото ти е донесъл душевен дискомфорт? Или критерият за истински приятел е непременно да се черви отстрани вместо теб? Или да не му пука, защото и ти не държиш да знаеш смъкнат ли ти е ципа или не?

Неудобните често са и нежелани, а кой би искал да се натрапва, когато е нежелан?
Не изпадай и ти в крайности... може да отхвърлиш хора, които държат на теб



Ти имаш ли?

Хм
абе не сека толкова лесно, колкото може би е прозвучало.

Бабината ти... гергинкина!
Съветът ти е момичето да следва рецептурника, по който се моделират женичките от 17-хиляди години насам - това добре, но защо, както напоследък забелязвам загрижено, съветите ти са изпълнени с толкова жлъч и горчивина? Необходимо ли е това, освен че не звучи убедително като за жена, изпробвала на гърба си тези "вълшебни" рецепти и твърдяща, че "работят"?

защото така е устроен човешкия мозък-
свободните завиждат на ангажираните
бедните на богатите
дебелите на слабите
умните на глупавите
слабите на силните
отговорните на безотговорните
напоследък живите на умрелите
и т.н., ами остави другото, ами и обратното важи напоследък...

Та е хубаво, когато оценим моментите и реалното към този момент, насладим му се, осъзнаем го, защото всичко е преходно и подвижно в подвижното и докато кажеш НА и СТОЯЩЕТО го няма вече...
Само че, като залепне човешкият мозък в тинята на недоволството, като останеш със седмици загледан в пъпа си, и му трябва на този човек силна тяга, та да го отлепи; и ако моята горчивина и накапало мастило е било тази тяга поне за един двама от четящите-значи си е струвало....
Форсирането у субтитрите ми не е от горчивина, или защото моделът всъщност не работи, или защото филмът е тъжен-форсирането е за зациклилия -в тинята се потъва с времето и ефект дава бързото, рязкото и навреме дръпване

... класическите рецепти за 4Б секс, качествен алкохол, нови дрешки, нова прическа, пътувания, спорт и прочие... не винаги работят. Особено ако се опиташ да ги приложиш на куп...и то на Нова Година...
За мен лично, те са удобна, макар и понякога скъпоструваща патерица, която те подкрепя да докуцукаш отново до себе си. Ама каква полза, ако именно в тебе е проблема.
Не можем да избягаме от вътрешната промяна, която ни се налага да направим след развода - та той си е катастрофа в много отношения, не може да се отрече! Някои не оцеляват, други цял живот се крепят на въпросните патерици, трети... се променят и започват на ново.

Кой беше казал - превърни дефекта в ефект?
Трябва да е бил някой разведен...


Non nova, sed nove.

Не знам какво е да си разведен, но мисля, че тази промяна по принцип си е част от порасването и не е нужно да се разведеш, за да я направиш. За всички хора важи- ако не умееш да цениш хубавите неща в живота, а само недоволстваш от кусурите, няма да имаш нито мъж/жена, нито приятели/приятелки, децата ти ще те избягват... Никой не харесва намръщените хора, които те товарят с проблемите си. Можем да се смеем на американците, дето са вечно нахилени, ама и нашата балканска крайност не е по-добра.

Стига простотии бе, тате!

.. си права в това:
тази промяна по принцип си е част от порасването и не е нужно да се разведеш, за да я направиш.

Обаче, как да ти го обясня... има семейства, има жени, които не са успели да пораснат и не са виновни за това - така им е тръгнало, че все са вървели по утъпкани пътеки - утъпкани в смисъл на поведенчески модел.
От деца - модела на семейството, като тинейджъри - модела на училището и тайфата приятели, като студенти - често се задълбават в учене и нямат много време да анализират собствените си желания... Тук България, например , е много често срещано младата жена или мъж да учи ,това което му изберат родителите.
Да не говорим за тези, които дори не са учили или работили, а направо прескачат от къщата на родителите си в тази на бъдещия съпруг.
Нима им остава време да опознаят себе си, да се гордеят със себе си и да се научат да се защитават при емоционални катаклизми, да се научат да ценят всяка минута от живота си, преди да родят първото си дете?

Не знам дали успях да обясня / бързам за работа, извинявай/... но има много такива жени.
А и мъжете от този тип не са малко.
Не всеки пораства достатъчно.
Тук не изключвам и себе си.
Затова

Non nova, sed nove.

В този форум няма абсолютно никакъв смисъл да пиша,
понеже за повечето неща мнението ми съвпада 100% с твоето
... Освен донякъде по концепциите за 4Б секса, но не му е тук темата, а и мястото, както ти казваш, да опетнявам този храм на целомъдрието с коментари на натуралистична тематика.

когато го приживеш РАЗВОДА
тогава ум даваи сине , дъще!!

Що се отнася до ума, опитвах се да го давам във връзка с въпроса за самотата. Самотата не е изключително право на разведените, според мен. Самовъзпитанието също не е. Разводът е катаклизъм, разбира се, но не единственият възпитателен катаклизъм. Вярно, ако не си имал други премеждия и той върши работа, за да слезеш на земята. За протокола- дъще.

Стига простотии бе, тате!

Връщаш ме известно време назад в миналото .
Имах и аз подобен случай. Разликата е само тая, че аз изоставих една жена, която много обичах. Но не си мисли, че е било заради някаква грешка. Вярвам, че това е най-доброто, което бих могъл да направя, защото знаех, че няма да бъде щастлива с мен, а бяхме толкова привързани един към друг, че никой от двамата нямаше да намери сили да пусне другия да изгради спокойно живота си и да получи това, което иска от него. Отначало се изкушавах да й позвъня, да я видя, да изкарам известно време с нея, да погледам красивото й лице и ония дълбоки очи, които говорят вместо нея. Въпреки, че ми се искаше да я прегърна, да я целуна и да забравим случая, не си го позволих, за да не върна моментите на колебание. Имах моменти, в които отслабвах морално, грабвах телефона и подготвях номера за избиране. Отказвах се, псувайки слабата си воля. Досаждал съм й с СМС-и много пъти. В половината случаи - заради липсата й, а в другата половина - от ревност. Не ме питай колко ми е струвало това. Всички ми казват, че оттогава съм се състарил. Та оная нова година я помня с това, че за пръв път отправих молитва за нея. Отстрани съм изглеждал като изпаднал в унес, скъсал комуникацията с всички и с вид на човек, изпитващ върховно блаженство. Помня тоя момент, защото си мислех за нея и молех Бог да й донесе с новата година радостта и щастието, което заслужава. После съм се напил. Разправял съм вицове, пял съм, играл съм хоро на връх Нова година, гърмял съм бомби... Но нищо не помня от това. Помня само, че единствената ми мисъл беше къде ли е тя сега и какво ли прави и продължавах да си повтарям наум молитвата за нея. Сега нещата са такива, каквито ги видях тогава. Разбрахме се повече да не си досаждаме, защото тя има нов човек до себе си, щастлива е с него и вероятно заедно кроят планове за щастливо бъдеще. Вярвам на това и се моля нещата при нея наистина да са така хубави и много по-успешни от едно време.
като ми стане много криво, припявам си оня припев "If you love somebody, If you love someone, set them free". Златно му гърло на другаря Стинг

Казвам това, което ми идва да кажа, когато ми се стори, че някой казва нещо

Невероятно, е че има такива мъже като теб в реалния живот - чувствителни, всеотдайни, честни към себе си, ...
Май дълбоко в душата си след развода бях решила, че мъжете изобщо не могат да обичат с душата си - само с тялото си...Е, вече е явно, че съм грешила.

Non nova, sed nove.

Той ми каза, че ме напуска в 2 а.м. на 01.01.2006.
Не съм влюбена в него и знам, че 10 год. ни връзка е изчерпана, но той беше част от живота ми!!