Как?

че умиращите всяка минута от глад и болести са лузъри (нали някой така ги беше определил в една друга тема)... от теб разбрах, че са абстракция.

Права си, чуждата болка никога не е достатъчна.

Състраданиято към ближния и на мен нещо ми липсва в думите ти... може би болката не е достатъчно силна, за да оцениш стойността на живота?
Всъщност с какво твоят е по-ценен от този на абстрактната жертва от преди 30 секунди?


Ти имаш ли?

Разбира се, трябва да благодарим за това, което имаме. Но на някои се случва да нямат нищо, защото са загубили и малкото, което са имали
Е, поне интернет имаш и ми се струва, че не си гладна. Гледах един филм, чието действие се развиваше някъде в Африка. Едно детенце, само кожа и кости, "стоеше" на четири крака, защото нямаше сила да се вдигне, а хиената стоеше до него и чакаше да умре, за да го изяде. Твоето дете как е? Още ли мислиш, че нямаш нищо?

Стига простотии бе, тате!

Нямам деца. И вече няма да имам. Интернет имам, достатъчно пари, за да не съм никога гладна, също. За съжаление съм от хората, за които не е достатъчно да са нахранени и да нямат материални проблеми, за да се чувстват добре.

Не ми харесва да мрънкам. Правя го, само защото имах нужда да споделя, за да не полудея в момента. Модераторката ви е лекар, или поне така пише в профила и. Може би ще ви обясни, че човек се нуждае от душевно здраве, за да съхрани физическото. Ако го помни. Сработи инстинктът ми за самосъхранение и добре, че се намериха и различно мислещи от вас хора. Помогнаха ми, благодаря им пак.

Не мислех, че съм злобна, но явно съм. Пожелавам ви когато видите как се срива личният ви свят, да се намери някой, който да ви преразкаже какво е гледал по Дискавъри. Ободряващо е да видиш, че повечето хора наоколо се вълнуват повече от глада в Африка, отколкото от собствените си проблеми. Аз не съм толкова благородна.

Явно сбърках клуба. Продължавайте да подритвате дошлите да споделят с вас проблемите си. Това вероятно помага за самоутвърждаването.

Не продължавай моля те. Не те познавам, но се опитах да те разбера.
Спри да отговаряш.
Повярвай ми, времето лекува всичко. Нищо не е загубено. Просто нежелано изпитание.
Успокой се и щастието ще дойде само, може би когато най-малко очакваш.

Аз не съм оттук и съм за малко. Имах нужда от малко самоутвърждаване, ама вече го получих, та ще си вървя и ще дойда, когато пак реша да подритна някого. Опитах се да ти кажа, че това, че не се чувстваш добре, не означава, че нямаш нищо, но ти предпочиташ да се самосъжаляваш. Добре. А за душевното здраве знам повече от много лекари и съм го научила от опит, за съжаление горчив.

Стига простотии бе, тате!

т.е. за да завещаеш гените си на поколенията, трябва в тях да има нещо полезно за популацията.

Казано с прости човешки думи: "Дай, за да ти се даде!"

В това, забележи, няма никакво благородство - единствено егоистичната сделка, която сключваш с природата, с някакъв бог или с разума си... зависи от менталната ти нагласа.

И не е нужно да пращаш колети чак в Африка. Един бърз сърч даже и в тези клубове ще ти даде достатъчно поле за действие... примерно това тук би свършило чудесна работа.

Подават ти ръка хора, които са на същото дередже като теб - чувстващите се самотни или самотниците по характер. Правят го поради същия този принцип... дори и да не го осъзнават. За да се почувстват самите те по-добре.

Не пречи да поразмислиш и над тази гледна точка.

(бтв всеки в този клуб е преживял лична драма. Поне половината са изоставени, на някои личният свят се е сривал повече от веднъж. Щом ти казваме, че от това не се умира, вярвай ни... или искаш да си първата, загинала от скръб, ей така - заради рекорда )


Ти имаш ли?

Да, темата се появи в няколко клуба и още на другия ден направих каквото можах.
Децата си съм гледал сам, тъй като бившата ми съпруга имаше мноого, много малки доходи. До сега продължавам да ги гледам, макар и само с пари.
Защо продължавате да я наранявате?

Имам приятелка (или може би я имах, защото почти не си пишем вече), която преди 4-5 години ми зададе същият въпрос: "Защо продължаваш да ме нараняваш?!"

И аз престанах - започнах да я утешавам, въпреки че в същия този момент имах много по-голяма нужда от утешение.

В момента е в същата ситуация, в каквато и тогава - на кръстопът, наранена, огорчена... От съчувствието полза за нея нямаше. За мен това, че отблъснах нейното и това на приятелите ми съчувствие ми беше като трамплин към спокойният, пълен с приятели и любов живот (да, никой не обича лузърите - тези, на които очакванията са се разминали с действителността).

Всеки прави своят избор.
Никога не съм казвала, че е гот да бъдеш гадния.

(ето, Стефан се отказа... все някой трябва да заеме неговото място. Каква по-голяма шега може да си изиграе съдбата от това да съм аз - най-яростния му опонент )


Ти имаш ли?

Извини ме, ако съм бил остър.
Зада стоим в този клуб всички сме минали през по-малък, или по-голям ад.
Хм
Приятелите
Останаха истинските

Вообще не съм съгласна с тебе !!!!!!!!
Ако аз примерно си срежа ръката, и ме боли, и дойде комшийката от горния етаж да ме пита що мрънкам, като нейната дъщеря примерно си е строшила ръката на три места да речем, от това на мене дали ще ми стане по-леко??? Дали ще ми зарасне раната по-бърже, или само и единственно ще ми набие към физическата болка в случая и комплекс за вина , а??????????
Каква е тая логика не мога да я разбера, да се сравняваме по чуждото по-голямо нещастие?????
човек може да бъде "стреснат" и по друг начин, без да го изкарваме едва ли не виновен, че има и по-големи нещастия по света.
И накрая ще се опитам да перефразирам Л.Н.Толстой, запазвайки смисъла на казаното от него Всички щастливи хора си приличат, всеки нещастен е нещастен по своему. (в оригинала вместо думата"хора" е "семейства")

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

тези, дето ще ти кажат гадната истина в очите, без да ти спестят подробностите, нали?

Няма за какво да се извиняваш, не си ти Създателят.


Ти имаш ли?

Вместо имагинерен, ще ти дам съвсем конкретен пример:
От 2 месеца ме боли коляното. Остра болка, непрекъсната, особено когато вървя.
Мога да отида в клуба на хората с увреждания и да попитам как издържат на такива болки. От това няма да ми стане по-леко, нито ще започна да танцувам моментално, но в замяна на това ще прозвуча на повечето от клубарите там някак си... цинично.
Или мога просто да попитам за добър лекар за ставни проблеми и гарантирано ще получа купища полезни съвети без да засегна никой.

Нямам голям опит със самотните празници.
Единственият път, когато си мислех, че ще изкарам сама и се бях подготвила с купища интересни книжки и списания, не ми се отдаде... наложи се да отида да помогна на една самотна мъжка компания с готвенето. Заявиха ми, че ще карат на сандвичи, ако не хелпна и аз в пристъп на алтруизъм ... а не ми се мърдаше от къщи.
Впрочем изкарах чудесно.

Рецептата, която предложиха повечето клубари (заобиколи се с хора) наистина работи, но само в случай, че си навит да дадеш и нещо от себе си. Примерно - оптимизъм и добро настроение. Или да платиш разноските, ако това ти е по-лесното ;))


Ти имаш ли?

не написах постинга си, за да те нараня!!
Ако си се почувствала наранена - съжалявам искрено, но причината не е в мен, нито в думите ми!
Вярвам, че си наранена по други причини, вероятно дълбоко и болезнено, почти до полудяване, както сама си написала - така че в момента всякакви думи, които излизат от тесните рамки на " кърпичка" да си избършеш сълзите те дразнят и причиняват дискомфорт.

Някой ден и това ще премине, макар, че сега не ти се вярва...

Колко добре познавам тази невяра...не ми вярваш, нали?

Както и да е...
Дано тогава да си спомниш моя постинг, не защото съм написала нещо кой знае какво ценно, а защото той също като думите на останалите клубари, беше подадена ръка за помощ, а не плесница!
И ако след време се сетиш за сегашния си гняв към мен, дано ти се види смешен и далечен, защото си станала вече достатъчно силна сама да подадеш ръка някому...
Аз ти го желая!

--------------

Колкото до форумите и съчувствието в нета - ще кажа, че когато човек е паднал и иска помощ, той не бива да очаква винаги да му подат нежна, силна и утешителна длан, с добре оформен маникюр...
Понякога всичко, което получаваш е просто нечия друга ръка.
Нечия друга позиция, нечий друг поглед върху нещата...

Ако не си в състояние да четеш чужди мнения, които са твърде различни от твоето собствено по темата /въпреки, че темата ти беше просто въпрос ,на който отговорих, споделяйки личния си опит/ - тогава наистина не е разумно да пишеш тук. Вероятно си твърде крехка изобщо да общуваш в нета...

Разбирам те и по отношение споменатото за душевното и телесното здраве.
Донякъде и затова ти написах предния си постинг...
Един от начините / питай психолозите , ако не вярваш на мен/ да спреш фиксацията върху болката / душевна или психическа/ е да разшириш обхвата на възприятията... да излезеш извън омагьосания кръг на ЛИЧНАТА болка.
Майката, /независимо от видовата принадлежност/, забравя за болката, когато трябва да се погрижи за малките си.
Водачът, не се интересува от раните си, когато трябва да защити останалите от вида си. Влюбеният забравя, че е с температура, ако на посещение му идва любимата. Дори и най-нещастният човек за момент спира да плаче, ако някой звънне на вратата му...
Може би не давам най-удачните примери, но това които искам да кажа е , че човек по-лесно гаси огъня на собствената си болка, като се огледа за чуждата и види, че не е сам... и че има какво да се прави на този свят, колкото и да те боли.

Защото не сме се родили да сме само щастливи и обичани - никой не ни е обещавал това, дори и мама, нали?
Не ми се цитира библията - ще ме обвините във високопарни речи, а подобно неразбиране дълбоко ме натъжава...
Но вярвам, наистина ВАРВАМ - че както има време за обичане, така има и в има време за болка и за самота - то също е НАШЕ време, време от нашия единствен и неповторим живот!
И като част от живота ни е не по-малко ценно.

Да, лекар съм... и затова вероятно отдавна съм привикнала да разчитам на болката - тя, може би, е най-сигурният "симптом", че си жив!

Ти също си жива, самота и затова те боли.

Празниците свършиха, Нова година дойде...
Знам, че сега не ме разбираш, но ти пожелавам, още преди годината да изтече да започнеш да се радваш на живота такъв, какъвто ти е даден - дори изоставена, дори без деца, докато си жива на тази земя, ти имаш много дарове на които да се радваш и за които, може би, някой ден ... да благодариш.
И този ден ще е ТВОЯТ празник!



Усмихни ми се...моля те!


Non nova, sed nove.

че трябва да си съгласна с мене?
Това беше моят начин да се отърся от самосъжалението, самотата и болката в една предишна Коледа.
Не е казано, че такъв трябва да е начинът за всички!

Пък и примерът за срязаната ръка, който си дала не е удачен!
То е ясно, че най- бързо ще ти мине болката, като идеш на лекар и се погрижат за теб професионално...
Но защо съседката да не може да помогне, поне, като те превърже?

Вероятно и на дамата, която е пуснала темата най-сигурно ще и мине, ако иде на психотерапевт и изпишат модерен антидепресант или ако продължа с интерпретациите на написаното - в случай че няма деца - отиде при АГ-специалист или поне в агенция за осиновяване, ако самотна без мъж и никой не я иска да гадже поради възраст или други физически особености - си направи пластична операция или наеме жиголо... така да действа по задачите, грубо казано.
Ама този клуб не е за това, нали?
И ние тук не даваме професионална помощ, въпреки, че понякога сме доста добри...
Пък и жената най-вероятно няма нито един от гореизброените и преувеличени от мен проблеми...
Според мен, най-вероятно тя страда, защото има чувства, които са насочени към обект, който ги отразява, вместо да ги приема.../ извинявай за физичната термчинология...ама съм на тази вълна, откакто ми се скапа микровълновата и се наложи да изчета упътването.../

Какво да прави тогава тя тя с емоционалната си енергия освен да я насочи навън - към света, към хората... към нещо извън нея, а не самоунищожително и изгарящо навътре или пък обратно към неподходящия вече обект..., който между другото заслужава един здрав тупаник, дори само заради това, дето е изоставил жена си преди празниците!

Апропо, и аз мразя бъбриви, досадни и оплакващи се съседки...

О и само да добавя - не мисля изобщо за децата на Африка... стига ми дето се сещам за онзи съученик на дъщеря ми, на когото тази есен в унищожителен пожар изгоря къщата, та семейството му нямаше дори завивки, къде да спят , а децата от класа събираха пари за да му купят учебници.
Сетих се затова, като погледнах как дъщеря ми сладко е задрямала на диванчето до елхата, а климатикът духа ли духа топличко...


Non nova, sed nove.

Истинските приятели бяха с мен и до като бях женен (18год) и след като се разведох. Просто има хора, които са верни винаги, а има и "информирани доброжелатели", които напускат бързичко. За последните не съжалявам.

не, аз единственно в случая възразих срещу мнението на Мама Нети, че мисълта за непознатия раково болен (да не дава Господ никому), или гладуващите деца в сомалия ще ме накарат да забравя моята мъка, само защото тяхната е по-голяма.Напротив, такива мисли ще ме депресират още повече. Само за това спорех.
то и аз опит нямам, щото хем още по документи съм омъжена, хем и три деца имам, макар, че физическото присъствие на хора не те прави по-малко самотен .(по принцип говоря)
Иначе, както казах, всички сме различни, и това което сработва при мен, при тебе сигурно няма да даде резултат.ха ха аз самата се люшкам в двете крайности според моментната си нагласа - понякога ми трябва компания , понякога ми помага с дни човек да не видя и да се търкалям кротко в креватчето си.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

И каква стана тя? дойде да споделиш и да се оплачеш, пък то каква излезе-както обикновенно....)

Хайде да вземеш , ако искаш разбира се, един модел и съвет от мен-тук идвай само за да четеш какво ДА НЕ правиш, т.е. извличай оттук единствено грешките надругите, за да не ги повтаряш.
Така, стегни се, оправи си външния вид, че е Нова година и току виж новия ти късмет е зад ъгъла-чака отчаян ти да минеш.И гледай като минеш покрай него да не остане дъх на запръжки, а на парфюм.Мъжете не обичат жени с проблеми, каквото и да ти се напише и разкаже тук.Всеки има проблеми, но преди мъж да съпреживее твите като негови-минава бая време и доста трябва да се изпотиш, миличка...
Така, сега разкарай шибания ник САМОТА, щото е СРАМОТА , и ми бърка в очите-какво си си залепила тоя етикет и чакаш някой да наддава?Я виж другите-коя руса ,коя едно ,коя друго-така става тя работата
А ти-самотна-демек-прокажена, и то сама да си го напишеш-бива ли?

Тук няма да ти кажат откровено рецептите, па ако ще и доктори да са, щото всякаревниво ги пази-но повечето избиват с як курвалък и компенсират липсата на качество с количества-и ти няма да минеш без това-така ,че почвай с ментетата , че да си дадеш време на нещо свестно да налетиш!Не си мсли, че ще улучиш идеалния като подсмърчаш у вас- тръгвай на фитнес смени си работата прическите средата излизай промени нещо в себе си и най-вече не забравяй!!!!!!!!!
Чети тук по-малко, а повече в "Говорим си за секс"-почти няма разлика, или ако я има-тук уж се пълнят дупки от празнота, а там се ебат птки по красота; и с тази разлика ,че тук всички са нарешетени като теб, а там има и по някой пропуснат в канонадата-демек неженен/неомъжен.иначе сърбежите са от еднакъм щам краста!
Имаше момент в който щастливо се разведох в древността, и сега благославям себе си за смелостта, така че като казвам "ТУК" и "ТАМ", като пиша ние,вие, да знаеш, че себе си не изключвам от общата цифра

Към останалите специалистки-преди да се опитате да разкажете некоя врела некипела лиготия , замълчете за миг и погледнете откровено в себе си-в търсенето колко кура строшихте? Ходихте ли на психоаналитици, или пиехте като бъчви вонящи? Пробирахте ли по банкетите?Имате ли илюзии?

Кажете и тогава откровено какво я чака, какво се правите на улави!
Честита нова година , целувки и успех към авторката!
Аз лично вярвам в теб-дяволът не е толкова черен , колкото изглежда-само трябва да го доближиш-БЕЗ СТРАХ!!!!!!
Та, самота, това наистина ти е последната нова година, в която си имала възможност да си почиваш истински, но от глупост си го пропуснала в реването и сополивенето, мила....

Ето нещо наистина свежо, макар и малко селски написано...вероятно, за да е по-автентично да не при/познаем автора.

Напълно правилно ти е забележката обаче!!!
Трябваше да се сетим да и споменем, че оттук нататък я чакат много повече лична свобода, много приключения, запознанства и истории, които не са за разказване пред мама и тати...
О, да и як секс ... а след секса купчина потрошени к... и тук там някой вибратор с пингвинче и кукувичка...

Лайф ИЗ лайф...

Non nova, sed nove.

Така и не разбрах защо се наблегна на сравнението на нещастията в мнението на Мама Нети. Според мен по-основното е да оцениш какво имаш, вместо да изпадаш в самосъжаление. Ето, дамата има пари, компютър, интернет. Ти имаш три деца, живи и здрави да са. Ако човек не умее да оцени тези неща, всички околни ще са му виновни и ще го нараняват. Щото не нашите мнения нараняват Самотна, а нейните си мисли, които не приемат чуждо мнение, което не и изнася.

Стига простотии бе, тате!

Точно това исках да кажа, ама май трябва да започна да се изразявам по кратко... че нещо ме бъркат с Дискавъри...

Non nova, sed nove.