Как?

Кажете ми, как успяхте да преживеете онази, първата Нова година сами?

За мен винаги Нова година е била нещо като време за равносметка - какво съм успяла през годината, какво не, какво съм постигнала, какво съм загубила. Ако има и други като мен, помогнете ми, споделете как се справихте с болката. Питам не тези, които са имали късмета да намразят човека до себе си и да се разделят с него с облекчение. Аз съм от онези - изоставени внезапно от човека, когото продължават да обичат. Няколко месеца се мъчих да го задържа, с надежда посрещах всяка добра дума от него. Но когато някой вече не обича, нищо не може да помогне. От почти месец съм вече сама, окончателно и завинаги. Още не мога да осъзная, че той вече има друг живот, в който за мен няма място. Боли ужасно. А сега е и Нова година, празник, който ми беше любим. Но сега съм сама и равносметката ми е ужасна - загубих всичко, на което държа и вече не съм толкова млада, че да започна отначало.

Преживял ли е някой това? Кажете ми, как мога да преживея днешната вечер с всички тези мисли в главата си?

Отиди при приятели, дори и да не ти се ходи
Ако си от София отиди на площада
Не се оставяй на самота и безвремие, повярвай че следващата НГ няма да си сама и ще бъдеш отново щастлива. Всеки има втори шанс, трябва само да го потърсиш.

П.П. Аз го търся от години, но не се предавам

Бъди с приятели - ако не отиди в заведение на площад - а равносметката не се прави само на 31.12.

ne ostawaj sama........... towa e!

животът е магия....

Сготви си нещо готино направи си малки сандвичи със салатки, бутилка хубаво вино - гледай някои комедии дето на тебе ти харесват аз гледам нещо с Луи дьо Финес и се кефия максимално.Изтегни се на дивана и както казва една колежка правиш само това което ти се прави - ако ти се яде ядеш ако ти се пие пиеш правиш приятни неща-Ако не ти се седи сама отиваш на площада или го гледаш по телевизията -Казваш си никой не може да ми развали новогодишното настроение и се радваш на спокойствието и на себе си -Животът продължава и това му е хубавото -Това е твоята нова година и тя няма нищо общо с никого по дяволите тя си е само твоя и твоето настроение си е само твое-Пусни си готини виенски валсове е няма как да не ти се подобри настроение те са толкова жизнеутвържаващи - хайде усмихни се животът може би точно сега започва не го оставяй да те отмине грабни го в ръце и се понеси във вихъра на един виенски танц-

ма то живота си е игра
както и брака хазарт!!!!!!

като те чета при мен положението е същото, само дето той още не се е изнесъл, а и имам 2 деца- едното е на месеци. Аз го обичам, но не виждам смисъл да го мъча да остава с мен и децата, щом като това не му е на сърцето. Боли знам-мнооого. обаче като си помислих по-рационално през сълзите и надеждата, реших, че не мога да се обричам в безкрайно очакване той да бъде до мен, в безкрайни неудовлетворени желания и постъпки без ответ.... Така че на тази нова година и аз ще бърша сълзи и ще лекувам пресни рани, но като се замисля съм направила и много..Работа, деца, потдържане на дома и всичко около него, приятелства-дори и тези малки успехи ми дават самочувствие, а сега потдържам и себе си-както мога. помисли си колко малки, но ценни неща си направила-те също са важни!! пък и щом като всичко, което правиш за партньора не се оценява, значи няма смисъл да се тормозиш. и мен ме е страх за бъдещето, но си казвам, че докато съм здрава ще успявам. Сега пази себе си-това ще ти помогне по-леко да се справяш с болката. върви при приятели тази нова година не оставай сама-аз така ще направя-това няма да ми помогне, но ще е малък лек. успех

Към всяко нещо има много различни погледи!

Виж сега, хубавото на такива празници е, че свършват. Просто трябва да изчакаш утрешния ден, а той, без съмнение, ще дойде след по-малко от четири часа.
Ще успееш както и да ги прекараш тези часове... знам, че е трудно, но знам, че е възможно и точно така ще стане. Ако събереш сили да се помръднеш, наистина е най-добре да не си сама, но ако не успееш, все в един момент ще спреш да плачеш - инстинкт за самосъхранение, нека не ти звучи грубо, не искам да те нараня, просто ти казвам истината. От собствен опит.
Няма да ти кажа "усмихни се" - знам, че не си в състояние...
Ще ти кажа - "остави се, плачи, страдай...всичко има край на този свят, твоите мъки също ще свършат". Просто това е този момент...такъв е... Всеки си ги има тези моменти, всички те са различни и толкова еднакви. Вярвай и наистина нещата ще потръгнат, честна дума - вярвай в себе си и в съдбата...
Аз, непознатата за теб, съм до теб в този момент и те разбирам, без да мога да те утеша... А колко бих искала да мога...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Честита Нова година на всички!

Благодаря ви за подкрепата. Бъдете щастливи.

Сходен случай, само дето съм мъж.
Последното ми дело мина декември 2004, точно преди коледните празници.
Голямото дете вика никъде няма да ходиш, малкото, че идвало с мен, абеее.
Сам си изкарах и празници и всичко на тиха музика с малко пиене и малко ядене. Мислех, че ще пукна. Да, ама не. Кротни се, успокой се, премисли бавничко всичко. Ти поне си жена и ти е по-лесно със сълзите. Нареви се едно хубаво и продължително. Като мине малко временце ще видиш как всичко ще си дойде на мястото. Писанието излезе дълго, защото това ми е втората нова година без семейството, ама мина доста по-различно от първата. Всичко ще се оправи, само гледай да си здрава.

Да, ама реването не помага. Хич. От два месеца рева почти без да спра. дори когато уж не рева, сълзите продължават да си текат. И не помага, а става все по-зле. Колкото повече мисля, толкова повече се тормозя, че аз съм виновна и се чудя къде съм сгрешила. Уж с нищо не съм го предизвикала, а съм сама. Ужасно е.

Оф.
Абе мъж да дава акъл на жена е трудна работа, ама
спирай да ревеш
направи си косицата
Хм
........
Само не им отмъщавай на всички мъже.
Врътни тлф на старо другарче, желателно в твоето положение, ама с повече стаж. Не е задължително до крайност, ама може и да ти поналее нещо в главата. Поне аз така направих, само дето на мен ми се обадиха. Та тая моя бивша другарка ме влачеше насила по купони и баири и абее. Изтормози ме, ама сега си пием биричката с нейничкия и изобщо не ме оставят. Остава и да ме сватосат, ама аз се дърпам.
Щом си свършила самотните процедури със сълзите, обръщай руля към компаниите.
Абе важното е да не се оставяш, щото тъгата наистина може да те убие.
След няколко месеца ще се чудиш на себеси и мислите дето са ти минавали през главата.

Опитах и с компаниите. Нищо не става, само развалям настроението и на другите. Всички ме дразнят. Съчувствието ме дразни. Утешителните думи, които ми казват, ме вбесяват. Хващам се, че завиждам, завиждам на тези, които не са сами, завиждам на тези, които са се разделили, защото партньорът им е писнал. Като на инат не познавам никой, който е в моето положение - изоставен. Не можеш да си представиш колко е унизително. А най-лошото е, че продължавам да го обичам.

Хм
Още дълбаеш в оценките и самооценките. Съчувствието дразнеше и мен, затова предпочитах да оставам сам със себе си.
Изоставена...
Аз се чувствах предаден и затова пощурях преди няколко месеца, че съм бил длъжен да се върна в семейството в името на децата, които нямали нужда само от пари, а и от баща.

До март месец миналата година стоях почти денонощно в това клубче без да се обаждам и само четях. Имах чувството, че познавам всички редовни писатели лично, а и някои нередовни.
Днес ми е първото обаждане, макар и нерегистрирано.
Признавам, че и клубчето много ми помогна, ама и приятелите.

Бе стисни зъби още малко. Хората сме по-жилави, отколкото предполагаме.

Честита Нова Година, мила, желая ти да си здрава и силна, за да надживееш болката и обидата.И аз изкарах съвсем сама празника-децата порастнаха, имат си своите приятели и развлечения и така трябва да бъде, приятелите ни са семейни и не можех да си позволя с присъствието си да им развалям празника-при всяка среща с тях само за общите спомени и купони говорим...


Много плаках, по малко пих, почти не ядох...Е, все пак Новата година дойде и макар в такова положение сутринта се събудих с много надежди и осмисляйки изминалия празник си казах, че не знам колко положителни емоции пропуснах, но със сигурност си спестих "веселото прекарване" и " рогцата", които получавах през изминалите години!...

Така че, горе главата, всяко зло за добро-сигурно ще го получим, защото и аз като теб обичах безумно много съпругът си , но се оказа, че за него на 55 години ценностите са съвсем други и всичко , което бяхме градили се срина като пясъчна кула...Той зае ролята на тийнейджър и реши, че трябва да мисли само с долната си/немислеща/ глава!

Затова, скъпа, от реалността не можем да избягаме, остава да я приемем и да оцелеем, и да изживеем остатъка от живота си по най-добрия възможен начин!

Прегръщам те и те целувам и се прекланям пред любовта ти, ще бъдеш възнаградена за нея някой ден...


Щастлива Нова година!

Мили хора - вие - самота, онзи с опита и другите нерегистрирани и очевидно страдащи клубари... мисля, че дори със закъснение трябва да напиша нещо в тази тема!
Моят простичък опит за самоутеха / защото и аз имах своята самотна Коледа и Нова година/ се състоеше в това да си припомня, ако трябва насила - че освен моята любовна самота и наранено.. не, направо убито его има и много истинско нещастие по света! И то не изчезва по празниците!
Спомнях си за хилядите болни от рак, които ЗНАЯТ, че това е последната им Коледа с близките, за слепите, които няма да видят празничната заря, за инвалидите, които никога няма да се хванат на новогодишното хоро, за малките деца без родители по домовете за сираци... за недохранените тинейджъри в по-бедните семейства или в семействата на алкохолици, които никога няма да получат за подарък - компютър, за 80 годишната вдовица на седмия етаж, която видях сутринта да примъква с кофата дърва и която сподели, че това са последните останали в мазето...за живеещите в чужбина неуспели хора, които с горчивина осъзнават, че следващата година се налага да се приберат у дома и пак да се правят на... успели...
За всички онези, облечени в черно, които ще срещнеш на гробищата, независимо от празничния ден...

И най вече - за всички прекрасни, окъпани в светлина и пълни с невероятни приключения Коледи и нови Години, които ще пропусна, през следващите хилядолетия...защото просто няма да ме има.

Нека не проклинаме, нека не плачем, нека не скърбим....
Празниците са за да....благодарим!
Смирете се и благодарете, за това, което имате!

Non nova, sed nove.

Нети голяма дивотия изтръска
На момичето просто му трябваше ръчичка, аз може и да не съм бил най-доброто за само момиче, но Гевречето оправи нещата. Според теб е по-разумно "самота" да отиде в манастир и да мисли за вселенската тъга. Не зная на колко си години, ама тона на неуспяла проповедница ти отива.

Докато не се научим да ценим това, което имаме, все ще сме нещастни и самотни, защото все нещо ще ни липсва.

Стига простотии бе, тате!

а може би не ръчичка, а едно отрезвяващо шамарче наистина върши повече работа, а?

Една самотна Нова година на млади години се преживява лесно... многото самотни празници, когато децата са пораснали, внуците идват веднъж годишно, а съседите или са покойници, или те отбягват, защото си стар, мрънкащ и скучен са тема, за която никой не желае да говори.

И за какво да идват при теб, като не носиш празника в себе си?

бтв мама Нети (без значение на колко години е) е една щастлива жена с една-единствена самотна Коледа - тази на равносметката.
А ти "лекуваш" симптомите, не проблема. Да отлагаш във времето самотата ми се струва тъпо... като да си зариеш главата в пясъка и си оголиш задника.


Ти имаш ли?

Съжалявам, че станах повод за такава дискусия. Разбира се, шамарите действат по-отрезвяващо от добрата дума, прави сте. Само че в живота има моменти, когато и най-силният човек не може да понесе повече шамари и има нужда от една протегната ръка и една добра дума. За да оцелее.

Благодаря на anbra - нейните думи ми помогнаха да преживея новогодишната нощ. Благодаря на човека с опит и на гевречето. Те ми помогнаха да преживея вчерашния празничен ден. Благодаря на тези, които макар че не можеха да разберат състоянието ми, се опитаха да ме ободрят - състраданието към ближния също е помощ.

А че трябва да мислим за абстрактните страдания по света и да не обръщаме внимание на собствените си проблеми, вероятно сте прави. Нищо, че се получава доста фалшиво. За съжаление, в природата на човека е заложено да усеща собствената си болка по-осезаемо от чуждата. Който твърди обратното, или не е искрен, или не е изпитвал истинска болка.

Разбира се, трябва да благодарим за това, което имаме. Но на някои се случва да нямат нищо, защото са загубили и малкото, което са имали. И за да не се сринат съвсем, имат нужда не от високопарни слова, а от малко подкрепа. Защото личното "неистинско" нещастие боли винаги повече от "истинското" на някой друг. И смирението е трудно да се постигне, поне в първия момент. А и дали примирението помага? Да се съществува - вероятно да. Но не и да се живее.