Теоретично

До тук про4етох поне две оснавателни при4ини ,жената да иска да се разведе.
1 Това ,4е не го оби4а ве4е
2 СьЩествуваЩа нетьрпимост между нея и сьпругьт и.
Мисля ,4е това ,са доста основателни при4ини ,за един развод,особено втората.
Хората казват,4е любовта е до време (дано да грешат),но когато тя из4езне остава уважението кьм другия,когато него го няма ,какво да правят заедно?При такова положение наистина децата ,Ще страдат.
Оба4е изказване от рода ,4е на 20 не можеш да знаеш,какво,Ще е след 10 години ми се струва странно.
Ами то и на 30 не знаеш,какво ,Ще стане след 10 години.
На 20 години си достать4но зрял 4овек ,за да можеш да прецениш и отговаряш ,за постьпките си.
И оЩе неЩо:сигурно ,както казах ,любовта е до време ,но ако тя трае само 5-7 години ,тогава ,как си представяте да живеете остатька от живота си(15-20 години да кажем ) с някого ,когото не оби4ате.

бракът не е само слънчева полянка, от която берем пролетни цветя - разбирай, позитиви. Има и негативна страна. И тя си е доста сериозна. А повечето хора се огъват - стане ли им трудно - хайда в съда за гудбай! Какво им е на децата - един родител им стига. Важното е на мама и тате да им е уютно в живота.
Но и сам да си - това песен за пеене ли е? Като вдигнеш температура - няма кой един пилешки бульон да ти спретне. А всички радости и болки - вечер след работа можеш само с компютъра и виртуалните приятели да споделиш. Пък и кой ли в наше време ще се навие да те изслуша, когато ти е кофти? "Споделяне" сега е като мръсна дума.

Затова и не приемам аргумента "Не обичам" - "Не съм обичан/-а" за основателна причина да се разтрогне един брак. Това в отговор и на другите поствания по-горе.

P.S. Наистина има и сериозни причини за развод (алкохол, посягане, лентяйство), но животът (особено този на децата) е много по-сериозен, за да го съсипваме с кухото "не обичам таткото/майката" - нали си обичаш децата! Покажи се отговорен родител! Иначе лекомисленото отношение днес утре ще ти се върне като болезнен бумеранг.


Love should be everything or not at all...

Ж доста слу4аи ,след ,като свьрши обичта, и не е останало ниЩо друго идват проблемите.Идва нетьрпимостта ,скандалите ,ве4ното напрежение в дома.........тогава децата страдат,заЩото ако си готов да прекараш жиота си в скандали ,то не мисля ,4е децата са готови или пьк дльжни да живеят така.
За тожа може би понякога ,в някои слу4аи дори и загубата на обич кьм другия е доста сериозен повод ,за развод.

И то със склоности към силикона и попфолк изпълненията!
То тва е теоретично , а на практика може и да не е токло зле.
Родителите ти разведени ли са? Колко деца имате? На колко години са децата ви? Мъж ти работи ли? Изкарва ли достатъчно за семейството или ти си робиня? Той има ли сексуални отклонения ,а психични? Много ли те бие? Изглежда застарял или затлъстял? А ти си перфектна 90/60/85 ?
Личи ли ми че съм мъж? Как се чувства 5-годишната ми дъщеря? А как се чувствам аз? А личи ли ми ,че съм разведен?
Позна ,по същите основателни причини!
Абе , кво да ти кажа , прави квото знаеш ,ма не флудвай тука с простотии от сорта : ако ми се пикае/сере ,мога ли да го направя?
Можеш бе ,можеш! Върви се развеждай ,за кво изобщо питаш ,като си го решила?! Споко ,от тва още не се мре ,така ,че действай!


И аз и ти можеме, но козата...

мисля ,че си излишно груб
казват ,че дори затворникът свиква с килията си и се привързва към нея
разводът си боли много
всички са засегнати ,особено ако е имало любов в началото ,деца,срастване в навиците дори с неприятните неща ,знаем си вече всичко един за друг ,свикнали сме дори с миризмата на телата си ,
но какво да се прави ,идва момент в който ти е непоносимо да живееш повече така ,идва краят и няма смисъл да се отлага ,ако за единия е дошъл финала ,идва и за другия
лицемерието или отлагането не помагат,като се стигне до този етап ,по добре да свършва по- бързо
като вадене на сливици без упойка
а после може сърцето да те боли с години за този ,с когото си се развел ,но просто не можеш повече да издържиш на такъв живот

пропуснах да добавя ,че съм блондинка ,макар и изкуствена ,но поп фолк слушам само по принуда

задавам ти само един въпрос
ти би ли живял със съпругата си,като знаеш ,че не си обичан ?
Знаеш ,че като е с теб ,си представя ,че е с другия,не иска да я докосваш или просто снизходително ти отпуска по малко лицемерни семейни ласки ,за да има мир?
замисли се и си отговори можеш ли наистина да издържиш на такъв семеен живот и какво ще ти коства това?

това според мен би трябвало да означава да вземеш решение, да го изпълниш и да поемеш отговорност за последиците от това ти решение върху собствения ти живот, както и върху този на хората около теб.

Вместо да го обмисляш теоретично и да чакаш на другия да му писне от теорията и да осъществи на практика въжделенията ти

Сори ако ти звучи малко остричко... просто е глупаво да очакваш от някой, на който му е най-малкото удобно да живее с теб (изключвам варианта любов и пр. чувства) да ти направи услугата да свърши сам всичко.


Ти имаш ли?

съм изпитвал усещането, че и баща ми и майка ми не ме обичат. Защото са били строги към мен, когато съм го заслужавал. Но те са ме обичали и едва ли някога са преставали.
Естествено, че бих живял със съпругата си, ако разбера, че не ме обича. Лошо няма - не съм Брад Пит (всички да ме обичат) - напротив, доста съм своенравен. Понякога сам себе си не обичам - какво да очаквам от близките до мен хора. Но пък нас ни свързват много повече неща, освен обичта. Обичта беше сладък повод да се оженим. Минаха 19 години. Сега имаме две прекрасни момичета, имаме дома си, своите планове, мисия - въобще за любовта по-рядко се сещаме, пък и тя не липсва, когато в живота има още толкова много пълнота...

P.S. Някои хора се хващат за любовта като за сламка (или абстрактен спасителен пояс), когато животът им е изпразнен от съдържание. Духовната бедност е запазен знак за нас - българите...


Love should be everything or not at all...

Ако не се сеЩате ,за любовта,то е ,заЩото не ви липсва(тоест ,тя оЩе сьЩествува).А дори тя да е из4езнала ,са останали много други красиви 4уства ,заради които си заслужава да си с някого.
Едва ли духовната бедност е запазена 4ерта на бьлгарите ,всеки о4аква да намери любовта в живота си,хората ,които са наранени се хваЩат ,като отдавник ,за сламка ,заЩото искат неЩо да изпьлва живота им ,а не заЩото са духовно бедни

Прочети пак първия пост! И после пак го прочети! Абсолютна тъпня! Ми като си взела решение , къде е въпроса? Трябвало ли да има основателна причина! Не бе, за кво ти е причина! То тва е нещо съвсем естествено ,да се развеждаш като ти писне!
Пълно с излишна информация!
Извинявам се на блондинките ,друго имах предвид ,предполагам се досещат!
Глейте са майтапа ,ако трябва и повод да измислиме на момата!
Ето един : пращаш го да играе карти с приятели ,и после два дни му се цупиш дето не се прибира на време! На третия ,като ти донесе цветя ,дигаш скандал ,що е похарчил толко пари за салата дето не яде! Ако успееш да го изнервиш до степен да ти повиши тон ,се обаждаш в полицията и пускаш оплакване срещу него "домашно насилие"! Следваща стъпка - развод! Успех ,съсипи го!


И аз и ти можеме, но козата...

Да скъпа така е ,а някой о4акват да намерят любоФта на живота си няколко пъти ,така де само една любов в тоя живот... Аааа, да не забравим тия дето освен любоФта на живота очакват в добавка нещо и материалничко или поне кралска корона. И те го очакват по няколко пъти ,представяш ли си!
Буквата Ч е пред 1 и под Esc на клавиатурата. Или може би до entera...


И аз и ти можеме, но козата...

Хахахаха ,много си прав в интерес на истината ,4е по този на4ин изложена темата зву4и малко странно,но аз все пак смятам ,4е жената премьл4а много неЩа.

Ами,не е пред 1 и под Esk,там ми излиза "н".СьЩо така и около "enter",я няма.Според моя кредор сьм лишена от присьствието и.

Това с домашното няма да сработи готин! От опит ти казвам.
Така де! Айде нали от анимус пишат тук, нека да драснат по една бележка, официално да ми пратят наблюдатели да видят как закона ще си остане на хартия, а точно три броя тиквеници ще продължат да тормозят жените си! Върви и обяснявай на съда, че ограничителна заповед може да се издаде само на базата декларация дадена от молителя. Абе псевдо държава сме! Ще стане като по едно наше дело. Идиота стреля по жена си. Прокуратурата реши, че стрелбата с боен пистолет е заплаха за убийство не опит, и докато жалих на не знам си коя инстанция, онзи си ги кла и сече (жена си и сина си) все едно са животни. Ей да видиш след това как се разбърза тая ми ти прокуратура, каква активност прояви следствието... Мани, мани... че екшъна след днк-то стана пълен! Бащата не бил баща, но по закон е, защото сина му вече е пълнолетен... следователя пък, от къде ти ще е в час с разпоредбите на семейното и един безкраен “купон” се е завихрил... Мда, такива неща са основания за развод! Глезотии в съда не се приемат!

на ценностите - любовта не е единствено важното нещо, а едно от важните редом до другите. Иначе рискуваш да си заложиш цялото щастие на един човек и така да се погубиш. Както, впрочем, често става. Защо да следваме нехайните навици на сърцата си, които често дори не познаваме? Преди време се отвори подобна тема в този клуб.

Тогава изказах мнението, че любовта може да се събужда и заспива според много причини. Такава е природата й. Стига хората да искат да останат заедно - не толкова заради нея, колкото поради други сериозни причини. Сещам се за едно стихотворние на Христо Фотев, в което той чудесно е изразил мотива за "любовта на талази" (ако ти идва дълго, не го чети):

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.



Love should be everything or not at all...

И сигурно ако жена ти не те обича въпреки това би си изискал дозата задължителен семеен секс, при положение, че тя няма никакво желание дори да я докоснеш...

... и агресивна убеденост може да се твърди и точно обратното - че духовно бедният човек си измисля милиони мисии, с които се скрива от това че животът му е празен откъм любов, т.е. съдържание.

Кто верит в Магомета,кто-в Аллаха,кто-в Исуса,
Кто ни во что не верит-даже в черта,назло всем

И тя е основателна.
Казвам - поискването само по себе си е основателна, напълно достатъчна причина.
И стига с тия вменявания на вини и отговорности. Защо не се чувстват отговорни и виновни тия, които размахват плашилото на егоизма, призовавайки хората да жертват и забравят собствения си живот? Разбират ли перверзността на тая логика? В логически завършения си вариант тя означава че всички живеят нещастния живот на жертви, само за да не се възприемат като злодеи.
Впрочем, ето я и една от най-важните причини децата да страдат от разводите. Защото разделените родители се считат за нещо не в нормата - съответно децата го преживяват като нещастие.

Кто верит в Магомета,кто-в Аллаха,кто-в Исуса,
Кто ни во что не верит-даже в черта,назло всем

Как не те досрамя. Истина каза! Гадна. Боли.