Теоретично

Винаги ли трябва да има основателна причина за това да искаш развод? Не може ли просто да не искаш да живееш с този човек повече? Все пак това си е твоят живот. Естествено имам предвид, ако децата не са ощетени. Те, много ясно, са на първо място.

Кой хваща "просто така" да си събира багажа - причина все някаква има и за конкретния човек тя е основателна, тоест напълно достатъчна за да вземе подобно решение.
Или питаш нещо друго?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

За да не искаме да живеем с човека повече, според мен причините са много и комплексни и са се оплели така, че не можем да ги разграничим лесно.
Все пак е важен самият факт.

Чудя се,как при един развод, децата няма да бъдат ощетени въобще?

Е, случва се и това. Например ако единият родител е изрод и бие наред в къщи, то тогава разводът би бил истинско облекчение за децата. Стига съдът да не постанови децата да останат да живеят при него.

Ами например ако единият не обича другият. Реално той е добър човек, грижи се за семейството, но жената, да кажем, не иска да живее с него.

Това, че някой бил "добър човек" изобщо не е причина да стоиш при него и с него, а също че не те отблъсква по някакъв начин лично тебе.
Причина винаги има, може да не успеем да я формулираме дори пред себе си, но я има задължително.
Ако липсва обич - това не е ли причина? А може да се окаже ужасно, ако през това време другият те обича - е, това си е направо гадна ситуация...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Според мен това, че единият не обича другия, си е сериозна причина за развод. И даже е по-сериозна за този, който обича, а е необичан. Но можеш ли да бъдеш напълно сигурен/а, че не обичаш този човек? Дали пък желанието ти за развод не е породено просто защото си срещнал/а нечии други очи и в тях си се видял/а по-хубав/а, по-добър/а, по-умен/а и прочие по- и най- ?
Освен всичко друго, в случай, че разлюбеният съпруг е съвестен човек, грижи се за децата си, обича си ги, то тогава просто е невъзможно децата да останат незасегнати.
Май не си струва заради един влюбен мъжки/женски поглед да разплачеш детски очички...

Кажи ти, че “виновния съпруг” е добър човек, че се грижи за семейството, и че иска ти за развод е въз основа на “ами вече не искам да сме женени” например, и ще видиш как иска ти моментално ще бъде отхвърлен, особено ако другия съпруг заяви, че желае да запази брака.

И това ако не е крепостничество. Добре дошли в 2005-та!

Е 2005 не, но СК е от 1985, в частта за развода нищо не е пипано и така...

Винаги ли трябва да има основателна причина за това да искаш развод?
Не ,бе! За кво стаа дума! Тва ,брака ,е като да си купиш потник и после да си направиш парцал от него ,щото не те кефи...
Не може ли просто да не искаш да живееш с този човек повече?
Може ,що да не може!?!? Ти като подписваше ,кво си въобразяваше ,че цял живот тоя/тая ше се мота около тебе!? Ми то и други има! Що да ги ощетяваш!? Даже мое да се жениш/омъжваш всеки ден! Супер нали!?
Все пак това си е твоят живот.
ООоо ,да! И на майка ти и на баща ти...И на децата ти... И на тоя дето е имал глупоста да се обърже с тебе... Ами ,кво ти пука за тия! Той си е твой и на никой друг! И на никой друг не му зависи бъдещето от твойте решения! Така де ,бахмааму!
Естествено имам предвид, ако децата не са ощетени. Те, много ясно, са на първо място.

Е ,тва си е твоя живот ,ако ти омръзнат някой ден ,може и с тях да се разведеш! Кво пък толко ,ше си направиш други ако искаш ,все пак тва си е твоя живот!
Теоретично ,може да си супер егоист и егоцентрик и да живееш единствено своя си живот! Та така...


И аз и ти можеме, но козата...

Не, готин, не е крепостничество. Бракът е и ангажимент и отговорност. И когато го сключваш, имай предвид, че на земята има и други обитатели, някои от тях в един брачен съюз с теб. Те, съвсем случайно, имат души, чувства, копнежи. Иначе, да, гот е света да се върти само около твоите капризи.

А така! А когато именно другият дълги години не е имал предвид, че е "в един брачен съюз с теб"?

Сега представяш нещата в светлина, коренно различна от първия постинг.

Не е такъв случаят. Нама друг, заради когото... Просто искам да съм сама. Присъствието му ме изнервя и натоварва. Как мога да съм знаела, когато съм била на 20, какви че са нещата след 10 години? Щото сега ще чуя едни назидавания - Ти що се жени за него и т.н.

Нищо не си разбрал(а).

Това, че единият е престанал да обича другият е основателна причина да се разделят.
Като изчезнат чувствата - любов, приятелство, уважение и прочие - съжителството между мъж и жена започва да прилича на минно поле... Има естествено и изключения - ако и двамата са достатъчно интелигентни и със необходимия самоконтрол - да се разберат - всеки да си удволетворява чувствата извън семейството, а животът в къщи наистина да остане едно съжителство.
Но такива изключения - наистина има много по рядко, отколкото се счита дори в 21 -ви век. Хората просто не са устроени по- този начин. Да не говорим, че съжитество от този род само по себе си е краткотрайно - докато единият не срещне отново любовта.

Non nova, sed nove.

А защо е сключвал брак, особено на гражданското такава мини лекция по семейно право изнасят... Когато си предложил брак на един човек, и той е приел... все ми се струва, че трябва да си бил наясно за принципната трайност на брачния съюз. Мисля никой не сключва брак с идеята да се разведе, просто така се е случило... но поради някаква основателна причина, развода не е детски каприз!

Вероятно защото нищо не си ни казала:-)

А както прочетох по-горе, май си имаш сериозни причини и идеята за развод съвсем не е "ми, просто ей тъй"