Теоретично

Не е!

'Ми не е ! Ти какво си помисли, че ме е присърбяло нещо?

Разбирам нежеланието ти да запазиш брака си, но именно това което ти казах ще се случи, ако тръгнете да се развеждате по вина, и той няма абсолютно никакво съгласие за това. Е разбира се може да се разпитат един куп кошаревски свидетели, които да кажат колко е лош и как кръшка, но тогава рискуваш никога вече да не се погледнете в очите. Ако си го решила, взаимното съгласие е най-подходящия вариант.

И все пак, кое от всичко написано "Не е!"

Винаги ли трябва да има основателна причина за това да искаш развод?

Да, това си помислих. Съжалявам, ако съм сгрешил. Искаш мнения, нали? Те обикновено се базират на информацията, подадена от теб и на виждането на даващия мнение.

Чакай, не се засягай, въпреки че има и по-бурни реакции тук. Няма никакво значение какво ще си мислят хората за теб, както сама каза, животът си е твой. След като ти е дошло до гуша, разбира се, че имаш право да пожелаеш промяна. Просто трябва да претеглиш внимателно всички "за" и "против", така, че да намериш равновесието за децата.
Ако се задълбочи изнервянето ти от неговото присъствие, това няма как да не бъде забелязано от децата. Опитай се първо да говориш с него и му кажи истината, но напълно откровено. Ако положението наистина е неудържимо и отношенията ви ще се изродят в скандали или в многодневно студено мълчание, и ако той наистина държи на спокойствието на децата, струва ми се, че сам ще ти предложи развод. Тогава вече бихте могли да говорите откровено и с децата. Ако го направите умно и с любов към тях, те ще ви разберат. Предполагам, че поне едното е на около 8-9 години.
Моята дъщеря беше на 8 години, когато се разведохме с баща й и тя понесе това съвсем спокойно, защото не ни чу никога да си крещим и обиждаме. Просто ни повярва, че го правим за доброто и на трима ни.

А не допускаш ли, че в един момент ПРОСТО не искаш да си с човека, с когото не се чувстваш комфортно? Или какво предлагаш ти - като назидание да се търпим един друг, от което и двамата да не се чувстваме добре, вместо да се чувстваме добре разделени? Всеки с някой друг, някой ден... Щото ако го направя по мъжкия начин, разбирай да не се развеждам, а да си хвама любовник, тогава ще бъда курва, нали! И що за мъж е оня, на когото казваш в очите, че не го обичаш, и че не искаш да живееш с него, а той да драпа за ласки. Ми чувства с усилия на волята не се зараждат, може би го знаеш.

лесни решения няма ,
примерно майка ми и баща ми не се обичаха , а се търпяха ,
по-точно тя го търпеше , и атмосферата в такъв дом не е атомосфера..децата усещат всичко , няма комфорт , няма щастие , няма задружност , баща ми се прибираше и живееше у нас с нежелание , никога не сме правили цялото семейство нещо всички заедно ..
кофти е да живееш така , имам и наблюдения и от други семейства ...
като порастнахме аз и брат ми веднага се спасихме от ''бащиното огнище'' - той замина да учи в друг град на 14 ( след 7ми клас ) , аз - на 18 ( студентка ) ..и си поехме по своя път ,
аз не бих живяла така ...
та така ...

Знам. Ама в чакане да го постигнем, демек в чакане той да кандиса, си минава времето.

Тенк ю! Най-после човек, който е разбрал за какво говоря.

не че ти разбрах точно какво те сърби/боли, но ... както хора си живеят в съжителство без брак, така хора си живеят разделени без брак.
в тази връзка, ако е проблемно съдебното решение има си някаква практика "непоправимо разтройство дрън-дрън и за доказателство ето на младите колко време не живеят заедно
ако сте хора и на децата ще им е добре.
всъщност си мисля че не ти достига смелост и думи за да обясниш пред себе си, пред партньора и пред нас какво всъщност не ти дава да живееш в брак с този човек ... ми недей обяснява на този етап, вземи си дупето и чантата и се изнеси ....така и вината ще е твоя, ако се стигне дотам

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

за любовта. Но нали всяка любов е до време. Няма вечна любов - поне не съм чувал за такава.

Значи ли това, че човек трябва да се жени на всеки 3-5 год? - Защото толкова й е животът на любовта статистически погледнато? И после какво - деца от четири-пет брака ще си правят срещи с родителите - съвсем като в цигански катун...

Я малко си напрегнете мозъците с тази ваша "безумно" важна любов и приемете, че тя не е всичко от живота, а само част от него. Защото разведени родители дал бог - безброй, ама защо ли въпросните "родители" (с големи кавички) си мислят, че децата могат само с един родител? Или и те си мислят, че както определят менюто на децата за закуска, обяд и вечеря - така и могат да им наложат как да мислят в полза на родителя, който е успял да ги "присвои" в съда... Факт е, че децата на разведени родители също по правило се развеждат.


Love should be everything or not at all...

че ако не се чувстваш комфортно в кожата си в този момент от живота си - за това не е непременно виновен човекът до теб. Я помисли и върху това!


Love should be everything or not at all...

В моята си кожа се чувствам перфектно, къде прочете обратното?

А пък ти изобщо не си убедителен.

Как не те досрамя. Истина каза! Гадна. Боли.

Не че аз ти разбрах нещо...

На всеки 3-5 години -не! Но ако се е задомил рано - на 20, да кажем, нормално е на 35 това да са двама РАЗЛИЧНИ хора. Променени, нали разбираш. И какво толкова сте скочили - щом жената иска развод е лоша, ако мъжът реши да си вдигне чукалата - може. Или смяташ, че щом навремето си си препикал една жена, значи с нея до зуко, независимо от това как върви бракът. А и от един от постовете на дамата разбрах, че с години мъжът и не си е бил много на мястото. Тогава? Като в ориента - каквото и да прави мъжът, жената трябва да му е като държанка?

ми..... познавам семейство, които се разведоха защото им станало скучно да живеят заедно след 9 години брак.


Сега, до колко това обяснение е за пред хората и доколко е вярно...... не знам. Във всеки случай се оказа добър отпор на всички дето се навират да нищят чуждите проблеми.

Не ме боли. Това, за което говори Стефан, няма нищо общо с моя случай! Пък и не уважавам сарказма и размахването на пръст като маниер. Бъди здрав(а)!

И именно той е виновен да не се чувствам добре, повярвай ми! Има неща, които не бих разказала тук, сори!