ВБ

99 отговора 4779 прегледа
в отговор на desp_ #21

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

Попитах това Пастел, предвид някои забележителни, (не се шегувам,) размисли за мъжете. Вие едно и също лице ли сте?

rise up and say goodbye to no one
Отговор
в отговор на Jokerman #22

Re: Разочарован съм

Напиши тогава ти какво би си казал с Владо Бастуна през онази вълнуваща, съдбоносна вечер?

Отговор
в отговор на desp_ #23

Re: ВБ

Минахме покрай охраната на дискотеката, които познаваха ВБ прекрасно и му сториха път едва ли не с поклон. Изкачихме се по стълбите за да излезем от задимената дупка и навън се спряхме един срещу друг. Владо ме хвана за раменете и ме обърна така, че уличното осветление да пада върху лицето ми. Стана ми смешно, едва се удържах.
- Защо не каза, че ще идваш тук тази вечер? - попита сериозно той. "Ще"-то звечеше като "ше".
- Защо? - явно беше наумил нещо.
- Да ти купя ново червило - каза доброто момче - онова предполагам не става за нищо.
- Аз и без това рядко ползвам. Едва ли скоро ще ми се наложи да пиша.
- Мисля, че съм те виждал. - Аз го изгледах въпросително - Живееш някъде около старата баня.
- Да. Стои ли ти се с тези долу? Искаш ли да идем другаде?
Погледа ме малко и кимна.
- Вземи ми палтото - наредих аз - едно кафяво ще го видиш на една маса през вашата сме. Кафяво с бели пухчета. Аз ще те чакам тук, че не искам моите хора да ме разпитват къде отивам и с кого.
- Нямаш ли чанта?
- Тц. На дискотеки не нося.
- Добре, ей сега идвам - рече хубавеца и изчезна по стълбите надолу. След пет минути излезе с палтото ми.
- Твоите хора питаха защо го вземам - беше много развеселен.
- Какво им каза?
- Че няма да ти трябва - "нема" беше най-приятното "нема", което бях чувала. Помогна ми да се облека. След това ми посочи колата си.
- Прекрасно знам коя е колата ти - рекох аз и тръгнах към нея.

Отговор
в отговор на Jokerman #24

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

репликата ти беше Ре- десп
затова отговорих
не разбрах, че пишеш на нея и освен това пишеш "какво става с теб Десп"
не сме едно и също лице разбира се
но се обичаме
нали пастелче


Отговор
в отговор на pastel #25

Re: Разочарован съм

Нямам идея, това не е моята история. Но дано да е казал нещо интересно, което си заслужава да се чете.

rise up and say goodbye to no one
Отговор
в отговор на desp_ #26

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

Пиша така в отговор на твой постинг. Мисля че има някакво объркване, за което не съм виновен, но всъщност няма значение, нещата си дойдоха на местата.

rise up and say goodbye to no one
Отговор
в отговор на desp_ #27

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

Аз те обичам. Ти ме обичаш. Ние се обичаме и обичаме ябълков сладкиш!
Всичко е толкова просто

Отговор
в отговор на pastel #28

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

И за да не стане пак някакво объркване - това беше за десп

Отговор
в отговор на Jokerman #29

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

аз поемам изцяло вината, ако има нещо
обичам да поемам вина
и не само

Отговор
в отговор на pastel #30

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

абе ти мен обичаш сега, ама ако видиш Владо ще загубиш ума и дума

Отговор
в отговор на desp_ #31

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

То ще бъде все едно да загубя ума и дума по брат си (нямам брат де)

През целия си бурен влюбчив живот нямам отзнаменуван нито един трепет по гадже на приятелка.
Не е голяма философия. Не ме влече заетото, само МОЕТО

Отговор
в отговор на desp_ #32

Re: ВБ

- Защо ти викат Бастуна? - попитах аз като седнахме в колата му.
- Бях болен от дископатия. Налагаше се една година да употребявам бастун за да се движа.
- Сега добре ли си? - загрижено питах аз.
- Да, оперираха ме. Добре съм. - Запали колата и ме погледна. - Накъде караме?
- Някое крайпътно заведение. Умирам за крайпътни заведения. Може и бензиностанция да е.
- Знам къде ще те водя. - На очакващия ми поглед отговори - е няма да ти кажа - усмихна ми се и обърна невероятния си профил. Потеглихме.

Отговор
в отговор на desp_ #33

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

Жено, страхотно! Айде, допиши!

Отговор
в отговор на pastel #34

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

пък аз освен, че не харесвам вкуса на приятелките сии никога не съм харесвала приятел на мое гадже
дали само неподходящи приятели са имали
дали някъв морал в мене
просто нямам в архива подобни задявки
точно най-срещаните връзки с гаджета на приятелки и най-добрия приятел на твоя човек
ей това липсва от историята ми
прекалено предсказуемите неща не са ми по вкуса
дето всеки ги прави
или ги очаква

Отговор
в отговор на Jokerman #35

Продължение на Книга-игра вариант 1

ВБ не бе убит.........защо пак мислиш най лошото, Jokerman? Ето и продължението на моя вариант (кратка версия)

(след четвърт час)
На входа на дискотеката той се обърна към Нина и очите му станаха кръгли от тревога:
- Мислиш ли, че ще забележат нещо?

- Имаш предвид горещите отпечатъци върху задните ти части? Няма, освен ако не си свалиш панталона - тя го потупа свойски и като видя смущението, изписано на лицето му, добави - Единственото, което могат да забележат, че ми е ужасно трудно да държа ръцете си далеч от теб.
.................

В дискотеката те се разделиха. След като си пое дълбоко въздух, ВБ се отправи към масата си. Петимата станаха, когато той се приближи.
- Всичко наред ли е? – попита загрижено Огнян Сарафа, докато му помагаше да се настани.

- С изключение на скъсания ми цип...

Деян Смукача се обади:
- Това няма значение. Изглеждаш възхитително.

.......
(спирам дотук...да не опороча историята)

Отговор
в отговор на pastel #36

Re: Книга-игра вариант 1 по Христо Калчев

... само след две минути той се беше насрал в гащите ... прав ... недоумяващ как се остави така да го изиграе една жена ... пък била тя и най-опасното ченге в Европа ... накара го да влезе сам в багажника на Аудито - нека си диша фъшкиите посеркото...
Потеглиха към вилата в Лесидрен ...



Отговор
в отговор на desp_ #37

Re: Книга-игра вариант 1 по Сандра (и Юлия) Браун

Много съм се чудела и аз от какво е...аз също мислех, че е въпрос на вкус, но как пък за толкова време и един такъв не ми хареса?

Някои ги мислят за забранен плод и ги влече, на мен пък ми изглеждат стари роднини.

Отговор
в отговор на legato #38

Re: Книга-игра вариант 1 по Христо Калчев

Ей, ама ти много си им набрал(а)

Отговор
в отговор на pastel #39

Re: Книга-игра вариант 1 по Христо Калчев

... аз ?! .... ъъъ, на кой?

Отговор
в отговор на legato #40

Re: Книга-игра вариант 1 по Христо Калчев

Накъде те носят фантазиите само....

Отговор