ВБ

Тъкмо бях купила всичко, което беше в списъка ми и някои неща извън него и тръгвах към къщи, когато забелязах един страхотен сладур да излиза от тъмно син “Кадет”. Беше местно гангстерче. И преди го бях мярвала, но сега ми направи особено впечталение. Начинът, по който излезе от колата ли и аз не знам. Беше изцяло с дънкови дрехи – яке и панталон. Особен профил. Наклонът на челото и носът му напомняше римските образи от сбирката с монети на брат ми. Има си едни такива вълшебни моменти, в които нещо, което преди не е било от особена важност изведнъж ти става суперинтересно. Зависи от ъгъла и начина на виждане. От нагласата. Абе на кой му пука от какво зависи. Може би прекалявах да се ровя из сайтовете с римски монети. От време на време човек прави разни неща, които после не може да обясни. Те просто не отговарят на същността му. Младежът нямаше нищо общо с мъжете, които досега съм харесвала. Беше на мама красивото, разглезено, лудо юначе. Новоизлюпено богаташче. Заключи си колата и тръгна в посока на снобски бар в центъра. Точно в такъв тип заведения ходят точно този тип отрепки. Видях го, че влиза вътре и направих нещо, което и досега не мога да обясня. Съвсем спонатанно, без всякакви задръжки, извадих от чантата си червилото и написах на предното стъкло на “Кадет”-а му телефонния си номер. Сто пъти да се върне времето назад със сигурност повече нямаше да го направя. Но тази вечер си беше една и аз написах номера на телефона си, като магистрална проститутка на предното стъкло на тъмносиния “Кадет” на непознат мъж. Има ситуации, които в даден момент не искам да пропускам. Значи, знам какво щеше да стане между нас с този пич, ако не си напишех телефона. Нищо. Затова много исках да видя какво ще стане, ако си напиша телефона. Това не беше от особена важност за живота ми по принцип. След два дни вече не помнех случката. Той се обади на третия ден.
- Добър ден. С кого разговарям? – вкара лек софийски акцент. Направо ме утрепа. Още щом видях непознатия номер се сетих кой може да е.
- Не съм известна. Или поне не много – казах скромно аз. Отсреща се захилиха. Вече се псувах наум за детинската постъпка.
- Ти ли декорира стъклото на колата ми или ще имаш благоразумието да прехвърлиш вината на някой друг? – хубав глас. Сетих се за Терънс Трен Д’арби. Любим певец. И какви ги пердаши само. Сетих се за Момпарнас. Любим литературен герой.

И след това? Послеееееее?

i ni ostavqsh cqla nosht da mechtaem, taka li.
i.......... posle???????????

мъжа ми се прибра утре ще дописвам обещавам
тъкмо ще го доизмисля

chakameeeeeeee

"Кадет" карат пенсионери или безработни, изобщо примирените аутсайдери. Твоят човек би избрал БМВ, дори да е някое очукано. Това при кандидат-мутрите е закон. Позагладилите косъма, стремящите да се откъснат от компрометиращата среда биха взели "Ауди" от по-новите. "Мерцедес" е изборът на старото поколение, затова и дискредитиран. А истинските босове карат джипове.

rise up and say goodbye to no one

случката е измислена, но човека съществува и да еба копелето наистина кара започнал да ръждясва тъмносин кадет
брат му си сменя колите през седмица тойоти и прочие, но това същество си иска тази си кола
затова ми е интересен
не мога да се изкривя и против волята си да напиша наква мутренска марка, което не отговаря на истината
не е мутра просто върти някви пари и то доста успешно

а продължението на историята?

The One You Love To Hate

виж много е трудно
чудя се дали да не го направя наистина, за да имам материал за писане
довечера обещавам продължение, щото сега отивам за децата
айде да слушкате

nie slushkame, papkame, pravim vsichkite onezi 3 raboti i
Ochakvame produljenietooooooooo, molq....

- Добър ден. С кого разговарям? – вкара лек софийски акцент. Направо ме утрепа. Още щом видях непознатия номер се сетих кой може да е.
- Не съм известна. Или поне не много – казах скромно аз. Отсреща се захилиха.
- Ти ли ми изцапа стъклото на колата или ще имаш благоразумието да прехвърлиш вината на някой друг? – хубав глас. Сетих се за Терънс Трен Д’арби. Любим певец. И какви ги пердаши само. Сетих се за Момпарнас. Любим литературен герой.
- Зависи – трябваше ми време да измисля нещо оправдаващо ме.
- От? – определено нищо не ми идваше наум, което да звучи нормално.
- Ами ако смяташ, че си пиша номерата на всяка кола, на която ми скимне – тогава не съм аз, някой ме е натопил – печелех време да си подредя мислите – обаче, ако мислиш, че си богоизбран и уникален и този шанс се дава само на теб – окей тогава, аз си го написах.
Отсреща помълчаха известно време да помислят.
- Мисля, че някой от моите хора се ебава с мен – трябва да призная, че имаше рядко мелодичен глас. “Някой” звучеше повече като “некой”, но това му придаваше повече чар, отколкото да ме подразни.
- Много оригинално в случай, че бяха те, жалко че не са. Едва ли имат толкова мозък да ти правят такива номера – започваше се. Знаех си, че ще ме прихванат щуравите и ще започна да обиждам наляво и надясно.
- Не ти харесва обкръжението ми ли? – мелодичния глас стана сериозномелодичен.
- Не – поех въздух аз – не ми харесват колите им, дрехите ... прическите – пак въздух – абе сбирщина от ненужни твари. – като почнех нямаше спиране. Рядко лош характер имах. Така се ненавиждах понякога.
- И какво прави телефона ти на колата ми щом е така – бях го ядосала, има си хас.
- Нищо ... забрави – отвърнах уморено. И затворих.
Легнах и заспах като къпана. Вечерта бях на дискотека затова като се събудих и видях, че е десет вечерта се бухнах в банята. За отрицателно време се приготвих. В единадесет влетях в “Коритото” където се напивахме преди дискотеката. Те бяха вече пияни. Под “те” разбирай Мила – 27-годишна блондинка, Стоян 27-годишен брюнет, Весо – 31 годишен мелез, Роза “Вълчицата” – сестра на Мила и още някакви, не им помня имената. Не пих нищо, беше ми лошо. Все още ми беше тъпо и лошо, докато влязохме в “Елиън”. Продължаваше да ми е така и докато си търсехе маса и си поръчвахме. А ми стана ужасно зле, когато видях ВБ на една маса през нас. Нямах намерение да седя и да ми е лошо цяла вечер. Просто станах и отидох до него. Имаше още пет гангстера – общо шест с ВБ и всички ме загледаха.
- Може ли да излезем навън за малко? – рекох миролюбиво аз. Винаги така почвах миролюбиво. А после осирах всичко. Той веднага загря коя съм. Вероятно позна гласа ми. Усмихна се широко
- Първо да те запозная с едни хора, които особено харесваш – има си хас да не ми го начука. Търсех си го. – това е Емо Пушката, онзи със невероятната прическа е Пудела, Миро Пича, Деян Смукача – не гледах към мъжете, говореше ми някакви неща, мислех че ме занася. Може ли да има петима идиоти в един град с подобни идиотски имена? И да стоят на маса през моята? – и накрая небезизвестния Огнян Сарафа – приключи той с представянето. Чак тогава погледнах към мъжете с каменни физиономи.
- Мен ме познаваш – Владо Бастуна, а твоето име ... че не го чух?
- Нина – казах простичко аз. Колко посредствено. Поне да бях лепнала отзад нещо като Гаднярката. “Вълчицата” вече беше заето. Можеше Нина Кръстницата. Нещо криминално. – Невероятни сте. Имате страхотни имена. Голямо мислене е паднало – дявола в мен пак надигаше рога. – Хайде да излезем - го подканих пак защото усещах, че съм неуправляема. Той се изправи, огледа ме от глава до пети усмихна се на пичовете и ме подкани с ръка да изляза преди него. Обърнах се и със сухо гърло тръгнах към фоайето. Защо не изпих поне сто грама водка? Нищо. В повечето случаи водката ме правеше още по-противна.

... докато все още излизате, Смукача изважда един лаптоп, слага го бързо на масата и само след миг е изровил профила ти от регистрите на ФБР ... оказваш се не само гадно ченге в манекенско тяло, но и противното ченге, което следи точно тях ...

да вкарам ли крими-нишка
мислех любовен роман егати

... може и книга-игра да се получи ... с различни автори :)))

виж сега скъпа,
тук сме в клуб "любов", затова би могла да продължиш с любовната нишка,
а за кримките си има клуб "полицай" - там да си пишат кримки.
и.......... какво???????????

добре де, това можеше само да отклони малко вниманието на читателят и след това да усили страстта ... :))))

Когато излязоха навън, Нина попита направо:

- Мислиш ли, че някога мога да те видя напълно гол? - усмивката й беше топла, дяволита.

- Нахалница - каза ВБ, като въртеше стеснително ланеца си.

Тя се изсмя сладострастно.
- Не си ли поне мъничко любопитен как изглеждам гола?

- Не.

Нина се усмихна, белите й зъби пробляснаха в здрача.
- Лъжец.

ВБ не успя да изрази енергичния си протест...Студеното дуло на пистолета й се опря в гърлото му.

Продължението е кошмарно. Все едно го е писал самия ВБ. Диалога прилича на задявки между ученици в непрестижно училище. Фабулата е блудкаво тривиална и сякаш преразказва показания на словоохотлив свидетел на изнасилване пред полицията.

Какво става с теб, Десп?

rise up and say goodbye to no one

Ти би разстреляла всички мъже без един, ако можеше, нали?

rise up and say goodbye to no one

не се поддавам на евтини провокации
сигурен ли си, че искаш да ме питаш точно това?
не бих застреляла нито един мъж
но се сещам за поне пет жени
странно