Пред дилема.

позната ситуация. И ние сме същата циганска любов с майка ми. Много се обичаме, когато сме от двете страни на телефонната слушалка. Но като се съберем ве дно помещение - ела да видиш! И като ти четях описанието, все едно за майка ми слушам - същия възрастов проблем, същия характер. Само тя е права и само тя знае истината за нещата. ... Не ми се навлиза в подробности, а няма и смисъл. Но пък по отношение на гледането на Крис е перфектна. Никакви импровизации, които не приемам. Обаче няма как да стане номера тя да го гледа. Тя работи на смени - през ден редува до обяд със следобяд. Така че няма как да гледа Крис целозневно. А на мен работата ми е такава, че най-късно към 10 ч. трябва да съм в офиса и преди 18 ч. рядко мога да си тръгна. Периодично се налага да оставам и до късно.

Другата ми драма е бавачката. Егати каръка съм!!!!! В момента у нас е N5, но и тя за нищо не става .... Само за илюстрация на думите си ще ви кажа, че оня ден Крис случайно се наакал в гащите (и то защото забравила да го сложи на гърне!) и тя му мила дупето с гумени ръкавици!!!! Ми като толкова я е гнус да го избърше с мокрите кърпички. Не съм казвала изрично да бъде измиван. А по принцип се бяхме спазарили с нея в часовете, в които не е ангажирана с детето (майка ми го извежда на разходка през ден за по 2 часа, а следобяд баба ми стои при него, докато спи - пак 2 часа), тя да върши домакинска работа, за да ми помага и да си уплътни работното време и 300-те лв. заплата. Е, единия ден я бях помолила да изглади събралото се. Резултат за 4 часа - 2 мъжки блузи с къс ръкав, 1 панталон и 1 покривка. Заклевам се! Затова пък баба ми отишла по едно време до кухнята и я заварила да спи на дивана в хола.

Додо, извинявай! Отплеснах се в своите неволи!

Всъщност исках да ти кажа, че най-доброто теоретично разрешение е да наемеш жена за цял ден, която да се грижи за Ерик, докато те няма, а в останалото време да върши домакинската работа. Така или иначе сега имаш една жена и ако наемеш и втора, у вас ще стане хан. Някой постоянно ще влиза и излиза. Ако съчетаеш 2-те дейности да се вършат от един човек, мисля, че би било по-добре. Друге въпросът, че много трудно се намира свестен и кадърен човек и за двете неща. Поне моя горчив опит е такъв.
Но пък имам приятелки, които случиха на златни бавачки, които точно по този модел правят всичко.

Стискам палци да намериш решението.

Вариантът да да зарежеш всичко, не е разрешение. Имаш нужда от работата си най-малкото, за да се чувстваш пълноценна. Поне аз до толкова те познавам.

Успех и не се отчайвай!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

И според мен гледачка.
Много добре зная как може да ти скъса нервите собствената майка.
На Мими беше дала шоколад на 10 мес, щото "виж как се маже сладко на баба милото", правила ми е баница в една тава, която не влиза във фурната ("Много хубава тавичка, що не си я ползваш?"), Наско пък не смееше да гледа, щото я беше страх да не му стане нещо. Ако се опитам да й кажа нещо - "Ми добре, като ви преча, като не ме искате и тн... мрън мрън мрън и ще си ходя"
Въобще следвам стратегията бабите настрани, когато Мими беше малка, работех по един проект към природозащитна фондация и с кенгуруто си я влчаех навсякъде с мен, а пък Насе сега го оставям на Мими в краен случай, тя го гледа много стрателно, защото прави точно това, което й кажа и което правя и аз...

Додо, половината неща все едно аз съм ги писала. Много мислих за поведението на моята си майка, което има същата симптоматика
Да не говорим как ми се отразяваше, когато все още неизлязла от следродилната депресия и с гнояща епизотомия тя се развика на Рая (на 2 м.) и си събра чукалата и си тръгна. Когато се явявах на дипломна защита, помолих една приятелка да гледа детето за няколко часа, а тя остави своето! на друга приятелка, дотам стигнахме. Майка ми не можа да си вземе почивен ден и я "хващало я страх като детето реве".
По едно време ми се обаждаше "Ще дойда да пием кафе към 9 часа", идва, радва се на детето 30 мин. и си тръгва. И още, и още... Срам ме е да разказвам понякога, пък и ми е грях на душата, майка е все пак.

А от това ескалираха и проблеми с мъжами, не знам как е при теб... Свекърва ми беше прекрасен човек, Бог да я прости. Но се наслушах на уж-случайни забележки "Ако майка ми беше жива, това нямаше да е така"... В един момент бях между чука и наковалнята и се побърквах. А и аз като теб предпочитам да не се моля. Започнах да се държа много хладно по телефона и на въпроса "Да дойда ли да пием кафе" отговарях, че ми е все тая, та малко беше гузна миналия месец и дори един ден (алилуя!) дойде за два часа да излезем да пием бира. Взе и баба ми, "защото сама я било страх". Е как е отгледала две деца майка му стара!

Аз съм за почасова гледачка, която да ти помага и в домакинството, ако е възможно. Аз към този вариант съм се ориентирала, когато детето ми се стабилизира. А за даването на храни - точно в Алергии се оплаках, как щях да завъртя един шамар на баба ми, грях ми на душата, когато в най-тежката стомашна криза на Рая тя искаше да й даде шоколад - от малко нищо нямало да й стане!!! Миналата седмица крещях яко на няколко пъти за съвети какво да правим с детето и сега са млъкнали.
Все си обещавам да ги разгоня всичките, ако ще да изгния вкъщи сама, а малко да се пооправи детето, взимам гледачка. За да вземем гледачка, трябва да се върна на работа, иначе пари няма. За да се върна на работа, трябва да вземем гледачка. Детето ми е алергично и с много нестабилно състояние и засега е невъзможно друг човек да полага грижи за нея, когато настане криза...

Финално - според мен поколението на нашите родители (сега на 50-60) нещо се смахва. Баба ми на 80 г. е много по-оправна от тях, дори да изкуква понякога и да върви с бодра крачка да му мие ушите, щото едно време тя така е правила. Много от родителите на приятелите ми също се държат безкрайно неадекватно и егоистично към собствените си деца. Оправдавам ги с комбинацията от западнал стандарт, липса на реализация и критическата възраст. Ама и ние сме хора и точно в такива моменти от близък човек най-боли...

Уф, разводних ти темата с тоя многословен постинг, сори, ама и на мен сърцето ми е камък.
Кураж и ти стискам палци да намериш най-вярното решение!

Аз тук дилемата не разбирам къде е. Така като чета просто нямаш избор. Наемаш жена, която да ти помага и това е. Колкото и да ти е притеснено, това ми се струва единствения възможен вариант. Ако продължаваш така, нещата ще станат още по-натегнати и за никой няма да има спокойствие.

Майка ми е подобен случай. Наричаме я кралицата-майка. Живее с нас, но аз деца на нея за гледане не оставям и тя на всичките си приятелки се хвали с този факт - как аз сама си гледам децата, въпреки че живеем заедно и на нея за НИЩО не разчитам. Просто тя не може. Ако имам ходене на гости или нещо такова за час-два - ОК, тя е насреща, но... 1 ден, 2 дни! ЗАБРАВИ! Иначе е много стриктна в гледането - не своеволничи общо взето, но аз знам, че нея просто не бива да я моля за такова нещо, ако искам да се разбираме. И се научих да изнамирам всякакви други варианти, но да не прибягвам до нея, каквото и да става.

Сега съм й възложила да чете с Наталия, защото аз нямам време вечер и това да правя, а и да я ангажирам по някакъв начин, че иначе само се чуди какво да прави и се изнервя. И във втроник съм влизала да ги разтървавам двете Наталии - така яко се бяха награбили. Викам й на майка "Хубаво де, на Наталка акъла й толкоз, твоето оправдание какво е? Може ли с нейния акъл и ти да си?", тя не може да се укроти. Мъжа ми не знае да се смее ли, да се ядосва ли.

Така че, моят съвет е - бабите ДАЛЕЧЕ!!! Да се радват, колкото искат и могат и който - откъдето!

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

значи като всяко нещо в България е въпрос на договорка. Има цени на час от които честно казано на мен ми настръхва косата, има и твърди цени. Аз съм се разбрала с жената която гледа моите за 50 лв на седмица за 8 часа работен ден. Часовете които натрупва отгоре - защото такива има винаги си ги смятаме и и ги плащам на няколко месеца веднъж. Ако я викам вечер и плащаме 5 лв за вечер, като не се бавим повече от 3-4 часа. Общо взето това са доста приемливи цени, поне на фона на това което съм чувала около мен.

Изглежда във вашия случай бавачката е за предпочитане.
Не прочетох всички мнения, но до тук се говори само за предимствата на бавачките.
Имам 4-годишен опит. Минах през добри и не толкова добри бавачки.
Радвам се на майките, които са категорични в мнението си, че не биха направили никакъв компромис. На мен ми се е налагало да правя компромиси с труден характер или различен от моя начин на мислене. "Преглъщала" съм мръсна муцуна или неподходящо облечено дете. Когато си се доверил на този човек, трябва да повярваш, че на детето му е било студено, затова е облечено така - колкото и да не ти се вярва или иска. Няма начин по телефона да го разбереш дали това е вярно. Не може да сменяш непрекъснато бавачката, защото детето трябва да я познава и да я чувства близка. Често децата ми са се обръщали към мен вместо с "мамо", с името на бавачката - те прекарват по 10 часа с нея. Не е никак приятно, повярвай ми.
Чужд човек у дома също на мен не ми беше особено приятно.

Дъщеря ми гледаше жена от 1-годишна , а синът ми - от 7 месечна възраст.
Много ми беше трудно да взема това решение - както на повечето от вас.

Това, което избрах и смятам, че е важно е човекът да е познат. Дори и да не го познавате лично, някой да го познава. Сега вече нямам такова притеснение, защото децата са по-големи и смятам, че по някакъв начин биха показали, ако нещо не е наред. Когато, обаче, "човекът" е бебе....не е много ясно.
Много хора се доверяват на агенции, аз не посмях....

Успех в търсенето, желая. Наистина е по-добре, човек да е спокоен, въпреки мойта "носталгия" по бабите "под ръка".

Сякаш не бях особено полезна..., но ми е трудно да дам съвет, реших просто да споделя своя опит.
Има голяма вероятност да попаднете на подходящ човек от първия път.
Кураж!

Злодеи същи. Хранят децата с кюфтета и изключват компютъра от щепсела.
Климактериумът е подминал само който не го е доживял… Та не се знае при нас как ще е. Щерките ще има да се чудят как да ни предлагат лепенки (или кой знае какво друго чудо тогава)…
Ние сме толкова информирани, знаещи, целенасочени, че сега нашите майки не могат да ни излязат насреща (които все пак са отгледали по 1-2 хайванчета), камо ли хептен неопитните ни дъщери/снахи един ден ние като станем баби, дай Боже…
И аз лятото водих епични битки с мама: за киселото млекце, за приспиването на ръце, за обличането и за кво ли още не… До гуша ми беше дошло от критика, критика, критика – явна или предимно в моето съзнание… Докато не ми светна, че положението е такова и няма как да го променя, но мога да променя моето отношение към него. Да си призная, че за някои неща и тя все пак нещо поназвайва. И че моя майчински усех далеч не винаги е безупречен.
И че ако искам помощ – ще трябва да я уважам с всичките й странности и непоносимости! И няма да очаквам все на мойто да е (особено пък за разни дреболии, които, тя като си отиде, пак ще са постарому).
Иначе – бавачка. Там от ясно по-ясно.
П.С. Нямам време да чета, сори, ако повтарям.

Първо - започвай методично и настоятелно да се срещаш с бавачки.....
Второ - зареди се с огромно спокойствие относно майка си - няма друг начин освен просто да я ползваш за "мантра" - както казва мойта баба... Аз до такава степен съм свикнала с тембъра и интонацията й, че вече трудно мога да се съсредоточа и да "чуя" какво ми говори..... Това за баба ми...... Майка ми просто не я допускам много-много при бебето........ Тя просто е толкова своенравна и нервна, че ме е страх за живота му..... Доста пресилвам, разбира се, но е факт, че сам с нея не е оставал, освен като трябва да го закара с колата до някъде...... И с това ми беше голям страх
Трето - не я питай и не й "подхвърляй" за хормони - само ще влошиш положението - или й купи нещо и й го дай с предложение просто да опита, или просто я заведи на лекар - за "общото благо".....
Не съм сигурна, че някое от тия неща ще проработи при теб - аз някякси съм ги "наплашила" бабите и никоя не ми се бърка много-много....... Пак има разправии естествено, но се спправяме някак.....
Успех! Важно е да си спокойна:):):) Целувки на сладурковците

и аз това се чудя, абе защо така всяка втора от нас се оплаква от едни и същи неща. Ми ние съвсем не сме еднакви нито по характер, нито по възраст, нито по професия, абе по нищо. А защо нашите майки така си приличат. Аз имам за себе си отговор нас със сестра ми че и двамата ми братовчеди ни отгледа едната ни баба. Гледаше четирима - големия ми братовчед / да речем не толкова защото беше вмече към 16 години/ малкия на 9 аз на 4 и сестра ми бебе. Как е успявала идея нямам, но е факт. Майка ми на практика не ни е гледала - но ако я питаш сега ще каже крилатата си фраза - "който си има деца да си ги гледа - аз моите съм си ги отгледала". Мдаааа между 72 часовите проби и конференции и опити и каквото се сетиш. Е имаше дни в които се прибираше рано и за нас беше празник, защото имаше и момент в който се държеше с нас като с приятелки. Но за жалост това време остана далееееч далеееч назад в спомените ми - мноооог далеч. Вече 11 години съм семейна горе долу от година две преди това майка ми се промени тотално и вече е просто сруг човек, дали и ние така ще изперкаме????Ужассс тръпки ме побиват като си помисля че мога да стана такава.
Та според мен нашите майки са едно от първите поколения които не са гледали сами децата си - градини, баби и т.н. В резултат на което и сега не знаят как да се справят с нашите деца. Лошото е че и желание нямат - защото и ние не сме знаели но се учим.
За мен родителството е голяма предизвикателство и голяма отговорност и се улавям на моминти че гледам да не повтарям грешките на майка ми. Тоест възпитавам децата си като гледам да избягвам грешките на майка ми, добре че имам приятелки с по-големи от моите деца от които мога да "купя" занаят.
Уфффф и аз се разфилосовствах ама като те четох - все едно аз съм го писала - още настръхвам като се сетя как гледах големия у наште, и сега нервен бил - ми малко е нервен

В отговор на:

---

или просто я заведи на лекар - за "общото благо".....

---

чета идеите ви да убедите майките си да взимат хормонални лекарства... А3 ако предложа такова нещо на моята, ще ме изяде с парцалите, и то с право!
Смятам майка си за достатъчно разумна, съвременна и интелигентна жена, която сама може да взима решения от този род.
Опитвам се да се поставя в положението на жена на 48-60 г., чиято дъщеря се опитва да я убеди да взима хормони заради климактериума.
Не знам за вас, но на мен би ми било много мъчно и обидно.
Виж, за изцепки от рода на тези, че дава на бебе КФС, хамбургери или други несъобразени храни с възрастта храни, бих й вдигнала скандал без да се замисля. Но първото ми се струва някак ... долно, все едно жената е малоумна, че аз да й кажвам как да си лекува нервите.

Климактериумът е фаза, през която човек минава, както напр. пубертетът. А май на никого не му е идвало на ум, да предлага хормонална терапия на тийнейджърите, които постъпват къде по-лудо от майките ни.

---

Seen it all, done it all, can't remember most of it.

За съжаление отбелязвам, че моята, макар и доста млада майка, просто сякаш "чавка й изпи ума" - пак на баба ми реплика покрай тая работа с хормоните........ Както "казва" userkata- роди се жената (пък и ние покрай нея) с едни хапченца Но колкото и време да сме си говорили - никакъв резултат, докато не й ги предписа GP-то след разговор с мен....... Просто понякога (и според човека разбира се - противник съм на слагането на общи знаменатели извън математически задачи.....) им трябва "тласък" на мамите Пък и в някакъв момент се очаква, че почваш да се грижиш за майка си повече, от колкото тя за теб Често се шегуваме, че не е далеч времето, когато ще й обяснявам как да мие чиниите (тя е маниячка на тема "чистене" и прави всевъзможни забележки на баба ми, като се опита да "измие" нещо в НЕЙНАТА къща)........

Явно всички ще стигнем до там, така че - споко........

Dodo,nes am chela drugite menenia,no saveta mi e :vzemi is jena da ti e spokoino!!!!!Da niama koy da ti pravi fasoni i da si varshish spokoino rabotata.Znam kakvo e,prejiviala sam go i tova me spasi na vremeto.Babite sa si babi ,jenata e neshto po sigurno.S babite hste si kasash nervite .POnemoite biaha taka s golemia(veche) .Da vidish sega sas Sashko kak slushat ,ama si znaiat uroka i si imat obitza na uhoto.

dano se opravish barzo.

Dodo,predi 10 godini az prosto niamah izbor-niamah babi!Ednata bachka,drugata na miaka si ........v.........v Africa!Mnogo mislih,ama mnogo.Maja mi kaza:"gledai si jivota chado dokato si mlada,shte namerim jena za Philip"Ideiata beshe da ne se zastoiavam v kashti(ne sam takav chovek)..........kakto i da e.

namerihme jena ,parvia mesetz mi beshe ad......Gledashe go pochasovo 3 dni v sedmitzata.Taka pochti godina.Smenihme si jilishteto i raiona .Namerih druga jena,koiato beshe pri nas-deteto,kashtata 7 godini!!!!!!Parvo gledashe Philip,posle toi kato porasna tia ostana da mi pomaga za kashtata.I taka dopredi 1 mesetz.Ostaria mnogo,grohna i sega nie i pomagame ...sama e.......
Misalta mi e Dodo,che triabva da se prechupish i da potarsish niakoi na koito da razchitash.Trudno e ,no pri men se poluchava ot parvia pat-fakt.

neznam........imash li angajimenti i kaprizmi babi stava strashno

Страшна бавачка си уцелила!!! Да се справи от раз, много оправна ще да е!
Дано да е все така печена и да се разберете!


photo cards

Ох, и аз съм на същото дередже! Но за себе си съм решила да си намеря някоя добра гледачка. Не вярвам майка ми да с епромени. Наистина ми е трудно да се съобразявам с мъжт ми, с децата ми със себе си + още един човек. Жалко, разбира се, но нямадруг изход!

Звучи като че няма особени заслуги в живота ти или пак съм в грешка

Сама признаваш майка ти за много всеотдаен човек
Ако си и изфучала в отговор на грижовността само си я огорчила
Трябва доста време и себедоказване за да накараш една майка да те приеме като партньор а не като пиклата дето до скоро е дундуркала
. Това е процес по скоро и с фучене не се ускорява - определено

А за изкуството да преговаряме ......................
Ами явно най малкото имаме различна представа за изкуството как да се водят преговори.
Моите превила са от прости по-прости - уважение към личността и достоинството на другия и осъзнаване неговите интереси. Във висшия пилотаж съм избрала да не се меся - там виждам се чувстваш добре в отбора на знаещите
Защо ли обаче по този повод ми пробягва заглавие на една шекспирова пиеса

И все пак не ми отговори на въпроса и закачливо се засмя и помаха с пръстче
Е, дано поне на себе си си отговорила - това е по-важно

Е боже, колко далече е най далечното място в БГ - 4-5ч път с кола ако живее ч Добрич или Малко Търново

И ако е толкоз далеч и заета май много много не се виждате - една от малките но важни причини за разбирателството . Аз съм сигурна, че няма да се разочаровам от мойта свекърва защото е в гробищата

Ами нали е по-добрата от двете - повече от естествено е да ти предложи помощ
В крайна сметка 2 внука и един син и дундуркаш . Поне така от кумова срама дето се вика

Как ти се струва ако ти кажа, че задължително се слагат ръкавици когато се сменят памперси и когато се разсипва манджа тук в градината на Вики ?!?

Не мила за съжаление нищичко не повтаряш
Раздам се че се намери и някои да мисли различно