Пред дилема.

Денис ходи на градина. Но Ерик е още мъничък и аз се грижа за него.
От известно време имам ангажименти, които не са обвързани с работни време. Свързани са с излизания и срещи. В повечето случаи мога така да ги съобразявам с възможността си да намеря някой да се гржи за бебето. И това е майка ми. Тя все още работи, но работата и е на смени. И ако има пълен работен ден, на следващият е нощна смяна и след това почива три дни. Та мога да напасвам нещата и да си организирам работите, когато тя не е на работа така че да пази малкото.
Но проблемите започват от тук насетне. Майка ми е чепат характер, е и аз не съм лесна..признавам. Свикнала е да се налага, да командва и да се разпорежда. Положението се услжнява от факта, че май я е погнала критическата. На всичко отгоре при все, че безкрайно обича внуците си не е от типа баби, които могат да се посветят на тях. Т.е. има си своя живот. И на моменти я усещам, че е отегчена неприкрито.
Вярно, че ми помага и в домакинството, но се побърквам от неспособността и да проумее, че има неща за които държа да се спазват и да ги прави така както съм и казала.(Но не, не само, че не ги спазва, но и с удоволствие след това ми признава нарушенията си. От сорта на това, че знаеки, че съм против дава на малкия вода с мед, преди малко ми заяви, че му е давала и актива с мюсли На ужаса в погледа ми отговори, че бебето не се наяжда и не му достига вече неговата си храна затова тя му дава и такива неща.
И не само това. От критическата и е постоянно жега : или пък студ и всички трябва да се съобразяваме с това дали да е отворен прозореца до край или да се морим от жега вътре/. И понеже преобладаващо и е жега, това автоматично значи, че и на децата им е жега, в резултат на което редовно като се прибера заварвам Ерик спящ на отворен прозорец с боси крачта. И наистина често боледува, особено след като майка ми го е гледала. Най-страшното е, че тя не търпи забележки, а заема отбранителна позиция, нещо което мен ме влудява и накрая се скарваме. защото когато и кажа, че така простудява бебето, тя ми заявява, че аз не ги калявам и че благодарение на това Денис е така болнав И че и Ерик, че го направя такъв...
Така...това едно на ръка. На фона на цялото това нещо и неудоволствието и неприкрито понякога, че трябва да стои на другият ден защото аз имам неотложна работа и това е свързано с куп цупения и пуфтения.
И ето сега. Вчера и днес беше в нас. Имах важна работа. Оказа се по независещи от мен обстоятелства, ч утре ми предстои сключването на важен и тежък договор, който трябва да се впише. Прибрах се и тя ми каза, че си тръгва. Аз и казах, че съм свършила частично работата си и утре ще имам също така. Но всичко това без нищо повече. Не съм и казала, нито съм и показала нито пък помолила все още да остане. тя започна да охка ида се вайка, че си имала работа и искала да ходи да си почине. Аз се ядосах и и казах, че не съм я карала да остава / макар, че тайно се надявах да го предложи/ и че не виждам причина да прави сега проблем след като няма ангажимент към мен. Тя се поразмисли малко, но явно успокоена от думите ми си събра нещата и си тръгна. И ме остави. Аз естествено, че не я спрях.
Сега съм в патова ситуация. Това е договор, който е краен резулатат на изключително тежки преговори от две седмици. Не мислимо е да го проваля. А няма кой да го подпише. Същевременно няма кой да гледа утре Ерик.
Изправена съм пред дилема. Да продължа л да се тормозя с майка ми, която и когато е тук да помага всъщност ме докарва до лудост или просто да си намеря гледачка.
Ей, току що ми звъннаха, че ми карат Денис от градина. Сама съм с Ерик. Трябва да изляза да го взема и да оставя Ерик сам. Мъжът ми още не се е прибрал. Тя дори не съобрази да ме попита кой ще вземе Дени, преди 15 минути си тръгна. ПХРосто бързаше сякаш, за да не размисля и да я помоля да остане.....
Ах, да му се не види !

Явно няма да го бъде варианта с бабата.
Понеже ти е спешно за утре, не би ли могла да го оставиш / да повикаш да го гледа приятелка, а пък за по-нататък ще го мислите на спокойствие?

в кратцем - бавачка.
защото ако сега си мислиш, че ти е трудно с 2мата, чакай да видиш какво става когато малкия проходи. ммм забава...
в момента ги гледам 2мата ми сина как си играят успоредно и са ми много милички, ама това се случва 2 пъти седмично за 15мин.
а за майка ти, защо не й намекнеш за хормонални хапчета. майка ми в момента е на това дередже и се роди с едни лепенки хормонални.


борис 10.06.2001
виктор 10.02.2003

уф единственото което мога да ти кажа е тичай за гледачка,за утре незнам на приятелка някоя не можеш ли да се довериш.Туй своенравничене на бабите хич не ми се нрави и непрестанно да се чустваш задължен,понеже съм попадала в подобни положения,се стремя да намаля гледането от баби до минимум

Вики-9 04 2002г.

И аз много обичам мама да ми помага, но не бих могла да изтърпя и една трета от тези своеволия - особено ме шокира даването на несъобразена храна - ами ако детето има алергия? Всички помним как се отрази подобно кремче на малкото елфче.
Лично аз имам бавачка и съм много доволна - поставям си правилата, опраделям храната, дори облеклото, разходките и т.н., плащам си заплатата и така. Слава богу бавачката ме слуша, не си е позволила да й даде за ядене нищо друго, освен онова, което съм казала (а това с нашата алергия е много важно).
Но пък работата ми е с фиксирани часове - предполагам ще е по-трудно да се намери човек "на повикване". Това е моят съвет - бавачка, на която може да се разчита. Успех.

За колко време трябва да се гледа Ерик?

Oh, mila,
и моята майка е такъв ръб, рядко се проявява, но качествено!
Пред мен все още не стои въпросът дали майка ми или свекървата да гледат малкия или да наема бавачка. Но си го мисля вече.
И на мен така ми нарежда майка ми какво да правя относно отделни моменти в ежедневието на малкия Коко - кога му се спи, кога не му се яде или кога е гладен. А да не се хваля, щото това ми е първото дете все пак, но мисля, че се отглеждаме много успешно, детето си наддава чудесно и аз съм тази, която най-добре да го усеща кога какво иска. Но тя естествено мисли, че понеже има опит, по-добре знае какво е нужно ... и все пак признава, че си гледам детето отлично. Аз нямам мужда от признания, Коко е най-важното нещо за мен.
Тъкмо снощи си мислех и аз да проведа разговор с нея близките дни, да и споделя, че не желая забележки относно това какво му е необходимо в момента на детето, да не го дърпа от ръцете ми ... и все пак предполагам, че и тя като всяка жена е достатъчно чувствителна и сигурно ще се засегне от думите ми. И - ето ти дилема ...
Ако искаш поговори с нея сериозно, но ако мислиш, че ще се обиди повече, отколкото ако направо наемеш чужд човек, направи каквото е необходимо ...
Не знам, ти я познаваш най-добре и ще знаеш какво да направиш.

Поради редица стечения на обстоятелствата няма на кого да разчитам за гледането на детето, мъжът ми дори в момента е командировка в чужбина и като се прибере и ме види, че не приличам на човек, ми казва да се моля на роднините ми да помагат. Но все възникват някакви проблеми, недоразумения, нервничат и затова най-добре е външен човек. Аз съм си намерила жена, която ще идва почасово от следващия месец, Намери си и ти една свястна женица детегледачка от квартала, договорете ясни правила и заплащане и ще си решиш проблема. Иначе ще си скъсаш нервите от мрънкащи и всезнаещи роднини, експерти в отглеждането на децата.

Не знам. Ще го мисля тепърва.
Работата е там, че май проблема не опира точно до утре, а изобщо. Глобален е. И аз трябва да намеря решение, защото нещата не могат така да продължат.
Взела моля ви се, че изключила днес компютъра от щепсела - бръмчал и! Мъжа ми полудя като разбра
И то само това да е....
Това са най-дребните неща....какво да ви занимавам всъщност. Пуснах темата импулсивно, все още бях прекалено афектирана.

Тя отрича да има хормонален проблем...естествено
Но на какво друго да се дължат тези топли и студени вълни ?!?
Лесно ли се намира свястна бавачка?
Честно казано мисълта за бавачка ме плаши...макар, че като се замисля едва ли може да е по-страшна от майка ми

При нея не е просто нервничене. Тя иска да нарежда и го прави - хайдее, защо децата не си ги сложила още да спят..., това пране докога ще стои непростряно..., стииииига с тоя компютър....мърморене, мърморене, мърморене. С онзи тон сещаш ли се...В мига в който се завъртя си прави каквото си е наумила и си мисли, че е редно. Било то да разсъблича децата, да разтваря при минусови температури, да дава на бебе KFC, мед, активиа с мюсли..да ми държи сметка защо не съм му измила гъза...абе все едно аз съм отишла някъде и аз трябва да се съобразявам и да ходя на пръсти. Децата били болнави щото живеели затворени в апартамент, нямало простор, не съм ги калявала....ами да им спретна една колибка пред блока, за да не живеят в апартамент освен, егати

Трябвало да им се каляват и стомахчетата... ако били при нея и люто ще им давала
А е уж съвременна жена.
Да не говорим, че един от най-грандиозните ни скандали беше, че целуваше Ерик когато той беше на два месеца, а тя с херпес. И ме убеждаваше, че нямало нищо страшно. И след хиляди обяснения от моя страна на другата сутрин я излових, че пак го целува..
Какво ли и аз разправям, направо ме е срам

Мислех си че само на мен се случва.
Майка ми е пенсионерка, а аз съм със свободна професия, и за да поддържам практика започнах да поработвам когато Ицо беше на 3м.Понеже работата е непостоянна като време и ангажименти се оказа че сериозна жена за гледане не мога да си намеря/тези с опит и които се занимават сериозно си търсят постоянни ангажименти/
За това че майка ми не търпи критики - то са едни сръдни, да не говорим че абсолютно не е била права за нещата за коита смеспорили. Постоянно лигавеше детето и за нея беше нормарно, а ние с мъжа ми - едва ли не егоисти. Половината вредни навици са от нея. Да не говорим че сина ми има и здравовни проблеми, а тя вместо подкрепа ме убеждава как нищо му нямало и само ми пълнели главата с глупости. Толкова се мръщи като я помоля да го заведе на логопед и т.н.
Днес ми каза че нямало да се качи в колата, защото била мръсна/ е вярно си плачеше за мивка, но така се случи/ и я било срам .
Спомням си скоро след раждането , след неино настояване да ми помага я помолих да измие прозорците. Бебчо заспа и аз сметнах че е нормално и аз да полегна, но то последва такава сцена- мъжа ми като се върнел от работа той да миел прозорци...и т.н.Както и да е сега имам жена да чисти, много съм доволна, обаче майка ми не спира да ми повтаря ,как не ми било неудобно и т.н.
Съвет не мога да ти дам ,освен ако детето е голямо за ясла да го пуснете хем да е с дечица.Тудно ще си намериш сериозна жена за гледане от време на време, но може да питаш познати .


Ицо - 9.02.2001

Все още не зная

Нещо от сорта е и при нас. За това винаги съм била категорично против бабите. Но така ми се налага сега, от известно време.
Бебчо е малък, днес прави 9 месеца. Нямам търпение да проходи и го давам веднага на ясла. И повече никакви баби. А до тогава, не зная...как наистина да намеря жена на епизодични ангажименти ? И въобще сериозно ли ще бъде. Като си помисля, с що скрупули се преброх докато се навия да вземем жена да чисти в нас...боже, какво ли остава някой чужд да ми гледа детето. Хич не мога и да си го представя. По-скоро ще зарежа всичко и ще си стоя вкъщи и това е...

ми то май това ти е дилемата-или се преборваш със скрупулите,вземаш бавачка и ти е мирна главата до яслите (макар че после знаеш,че ще почнат и болестите ) или спираш работа....
Доколкото си спомням ти чак сега прибягваш до помощ от бабите....ами,ако я нямаше тая баба?пак щеше да опреш до двете положения по-горе,само че по-скоро.
Аз работя като теб така вкъщи и с неопределено работно време и контакти и си гледам сина. Нямам никого покрай себе си за помощ,мъжът ми работи до късно,често е в командировка... Засега се справям,но ако имах още едно дете?? Ми пак щях да се справям нали затова сме жени

А не можеш ли да взимаш Ерик с теб за Денис от градината?Аз така бих постъпила.

Съжалявам,че не съм в Сф,иначе утре щяхме да сме на линия с Боян за компания на Ерик....в този ред на мисли,не се притеснявай да помолиш приятелка или съседка за такава помощ.или пак скрупулите?

Уеуе, Додо, разпознах мойта си майка! За ожалване си! 1:1 ги имаме същите ситуации, спорове и скандали... И като добавиш, че живяхме заедно първата година от живота на детето... Добре, че аз я гледах, та нямаше възможност да превземе форта, но иначе за всичко - ужас.
За утре викни почасова бавачка (Андинеле някакво или нещо от сорта), кихни колкото трябва, и се заеми с търсене на свястна жена. Може би някой от форума ще ти препоръча?
След 2-3 месеца като проходи Ерик, ще се оправят нещата.

.:Кърмене и захранване на бебето:.

Да ,малък е наистина. Аз общо взето съм работила от време на време, и понеже съм без шеф ,когато не мога просто не ходя.Случвало се е и със седмици, също съм размишлявала, кое да зарежа но за съжаление не си се представям като домакиня ,а и компромиси със детето ни искам да правя. Потърси разни лели и др. познати, най добре млада пенсионерка, която и е омръзнало да си стои в къщи и ще идва когато имаш нежда.


Ицо - 9.02.2001

Все едно аз съм писала, толкова подобна е и нашата история! :)))
Май вчера изповядвах същите неволи в темата за помощта от бабите...
Беше ми адски трудно да проумея драстичната разлика в поведението на майка ми преди да родя и след това, то не бяха приказки, не бяха обещания - пред мен и пред хората! "На третия месец се връщаш на работа, майче, аз ще си го гледам детенцето, милото!" Глупости пълни! В първите дни се вясваше от дъжд на вятър, все за малко; за първи път остана да спи у нас на четвъртия месец; това да купи нещо за бебето - абсурд! Всяко по-протяжно задържане у нас беше плод на кандърми и стриктно определяне на точен финален час. А през цялото това време, непрестанни обяснения как внучето било по-скъпо от детето и каква любов питаела безкрай... Всъщност, само един-единствен факт е показателен - синът ми беше на 40 дни, когато тя го остави САМИЧЪК в цялата къща Бяхме казали, че ще се приберем в 7, примерно, от супер важна и решаваща буквално живота ни среща. Да де, ама се проточиха нещата, а тя имала уговорка да ходи на вилата с еди-кой си и нямало как да го предупреди, че ще се забави. Затуй в момента, в който и се обадихме, че сме си тръгнали към вкъщи, тя реши, че вече спокойно може да потегли - около 15 минути 40-дневното бебе беше само в отключената къща!!! /А ако бяхме спукали гума???/ Не знам за вас, но мен тази случка ме остави в дълбок потрес, който ме държи до днес. И още хиляди подобни безумия, не ми се пишат... Никога майка ми не е била такава, никога! Просто сега е все едно друг човек! И аз като теб го отдадох на критическата, но в края на 1-вата година толкова ми писна, че си взех гледачка.
Препоръчвам ти горещо тоя ход!!! Имам подобна работа на твоята и трябва да ти кажа, че се родих! От сума ти време не съм била по-ефективна. Благодарение на Nezy се сдобих с разкошна жена, която гледа сина ми като свой. Всеки ден от 12 до 18 е при нея, отразява му се отлично засега. Аз не хабя нерви, няма разправии и си върша работата спокойно. Отделно, че няма никакви експерименти с режима и храната на детето, щото майка ми и тези ги вършеше. Все пак, колкото и изпращели да са тези жени, те са ни майки. Аз лично предпочитам да съхраня отношенията и уважението към майка си, а това е единствения възможен начин!
Успех и на теб!

Е така, както описваш тука положението, се държа моята свекърва 20-те дена, когато уж ми помагаше. Ама и се почувства господарка на къщата ми. Идвам си от болницата - тя - властващата фигура вече...настанила се.
Освен всичко това, което ти пишеш, тя ми правеше забележки и как говоря... кажа ли гъз....... "оооооооооо... казва се - дупенце", кажа ли - реве.........."оооооо...казва се плачка", кажа ли смърди.... "ооооооооо... казва се МИРИШКА" ... Още не ща да я чуя и видя. А тя горко се разкайва, ама късно е чадо, мандалото лопна!!!
Най-добре е, додо, да си намериш една бавачка. В някои дни няма да я викаш, някога ще я викаш и така. Къде четох, май във форума, че една майка си намерила така бавачка и била супер доволна от нея и детето порастнало и казвало: "Аз имам 3 баби". Животът им без тази жена вече бил различен. Ама тя била много свестна и разбрана де.