Пред дилема.

Мисли си че и по зле може да е.... е, аз съм без баби и така мечтая за това вечерно излизане само двамата.... ама обикновенно ако въобще се навием да излезем е с 2те терминаторчета, по малкото от което става УЖАССССССССНо кисело на най интересното место или решава да получи асматичен пристъп.
Но пък съм пребрабодарна за липсата на поучения и съвети от баби...леле да знаят как внуците им играят в калта на двора сипвайки си взаимно кал в пазвите само и само да мога да си изпия кафето на спокойствие....... ама нали имам пералня а и децата са щастливи.... добре че няма баба да ми каже че ги гледам като циганчета

Е, така лесно ли се намира жена, която хем да не е с постоянен ангажимент към нас, а на повикване и същевременно да няма 100 деца за които да се грижи и да е надежда и свястна и с опит... Струва ми се мисията невъзможна
Ей, мами никой ли не можете да ми препоръчате ? Вие поне сте наясно за какво става дума

Абсолютно важи и за мен в пълна сила. Както палех метлата и за най-малкото в началото ела да ме видиш сега...И шоколад и газирано и нитратни пазарски зеленяши и телевизия и какво ли още не...Само за миг спокойствие !
За бебе № 3 ако ще ме чакаш мене, ще трябва да почакаш
Щото в момента съм на такъв хал, че хич не мога и да си представя още един елемент да ми се мотае тука..Абсурд!!!
Ноооо ! Това не означава в никой случай, че съм изоставила намеренията си за третият придатък. Само поне номер едно да се очовечи още малко и тогава, а и трябва да минат поне 3 години от секциото. Предупредиха ме изризно, даже в началото ми забраниха изобщо да мисля за следваща бременност. Стената на матката ми била много тънка. Но след като видя сърцераздирателната ми физиономия докторката каза - хубаво де, ама да минат поне три години и тогава евентуално може.
Зная, че ако чакам прекалено дълго обаче кой знае какъв акъл ще ми дойде. Че от бременният пубертет да не взема да скоча без да се усетя в климактериума и ела да видиш тогава
Иначе не си само ти, май сме много
И аз няма да забравя как от плажа отиде да раждаш. Ей, като вчера ми е !

Няма пълно щастие, нали знаеш ?

А аз се бях заканила едно след друго да ги натръшкам, ама сега нещо се почесвам и нехая. Надявам се, че климактериума ще почака.

Додо, първо честито и дано мисията която сте започнали е успешна!
Според мен, след като ангажимента не е постоянен, най-подходяща е някоя мама която си гледа сама в къщи детенцето, така поне винаги ще е на разположение. Що не пуснеш обява тук и във форума на бг-мамма, може да се намери някоя мама или нейна позната която хем ще си гледа и нейното дете, хем ще си заработва и някой лев като гледа и Ерик.

И на теб ли Много ми е познато. Но при мен след няколко дни отстъпиха на "след 5 години ще видим"


photo cards

3а целта съм взела жена да ми помага Няма да ти давам съвети и самата аз да не ги следвам, я!.

---

Seen it all, done it all, can't remember most of it.

Я метни статията насам

---

Seen it all, done it all, can't remember most of it.

Да, по време на самата операция докторката ми каза, че съм дотук с ражданията и секцията Добре, че умирах от студ и ми беше толкова зле та ми мина покрай ушите и хич отказах да мисля за това, само това ми липсваше точно в този момент - занзиниках неудържимо.
След няколко дни пак я попитах и тя великодушно/точно такова впечатление остави/ ми позволи, но при горните условия...Каза, че самата тъкан където е рязана два пъти матката освен че е тънка е и не еластична вече от шевовете и това бил най-големият риск.

Няма как да я метна, мога на имейл да ти я изпратя

Докато ги гледам как спят Спокойствие...тишина..... Този звук най го обичам. ......... до следващото събуждане.... жалко, че е много кратко обикновенно..ако не е номер едно е номер 2, ако не е той е таткото, ако не е той имам ПМС
Мисля обаче че си заслужава лудването само заради моментите когато чувам "обичам те , Мамо!" или една силна прегръдка на 2 мънички ръчички....

леле, толкова бързо порастват

Докато се молех кога номер едно ще почне да спи поне до 7 сутрин, номер 2 почна да не ме оставя да спя, а сега номер 1 немога да го вдигна за училище сутрин а в събота и неделя спи до 11 ...супер...само номер 2 да вземе да се усети че трябва и той да спи до късно....ама така като гледам ще започне когато номер 3 почне да не ме оставя да спя...от тази гледан точка си облагодетествана че твоите "номера" са почти 1 и 1,5 :-) имам предид близки по възраст:)

Аз нещо много почвам да се навивам за номер 3 напоследък.... малко още ме е страх само да не се повтори случката с последната бременност и само това ме спира.

И когато един ден щастливи си кажем, че ееей най-сетне дойде деня в който можем да поспим на спокойствие всъщност ще си дадем сметка колко много време е отлетяло и как сме се превърнали в жени превалили средната възраст, леко меланхолични, а по лицата ни следи от всяка една безсънна нощ. Но не това ще е най-страшното. Най-страшна ще бъде тишината, онзи за която бленуваме сега.
Така, че недей чака, а бързай с номер 3. Тишината може да бъде стряскаща.
И забрави онея страхове. Нямаш основания за тях