Днес съм
126 отговора
4447 прегледа
....
Във пропастите мрачни на очите ти
пропада всяка мисъл в плен.
Ще тръгне пак лавина, този ден
отново жертва ще даде, безсилен.
И колкото да искам да поспра,
на дъното очакваш ме. Безвремие
поема всяко мое мнение
и всяка черна мисъл за смъртта.
Докосвам те отново с нежност плашеща
във опит блед да тръгна пак към теб.
Но пътят е постлан с парчета лед,
парчета лед от северите на душата.
А пролетният бриз не разтопява,
не връща замразената вода в сълзи.
Единствено отчаяните дни
превръща в песни, пълни с плява.
Във спомените ми, в най-скритите недра
аз още пазя името ти запечатано.
И няма да затрупам с тежки камъни
теб, извор мой на вечната тъга.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
пропада всяка мисъл в плен.
Ще тръгне пак лавина, този ден
отново жертва ще даде, безсилен.
И колкото да искам да поспра,
на дъното очакваш ме. Безвремие
поема всяко мое мнение
и всяка черна мисъл за смъртта.
Докосвам те отново с нежност плашеща
във опит блед да тръгна пак към теб.
Но пътят е постлан с парчета лед,
парчета лед от северите на душата.
А пролетният бриз не разтопява,
не връща замразената вода в сълзи.
Единствено отчаяните дни
превръща в песни, пълни с плява.
Във спомените ми, в най-скритите недра
аз още пазя името ти запечатано.
И няма да затрупам с тежки камъни
теб, извор мой на вечната тъга.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Аз съм.
ИМАМ
Не съм на 20 години, нямам ново лице,
не сънувам в синьо, нито питам къде
съм изгубила всички свои цветни мечти,
не желая да гледам друга в твоите очи.
Нямам дом, нито своя малка уличка тук,
не живея така, че да правя напук
на онези, които ме гледат на кръв,
защото не мога да ловувам със стръв.
Не понасям и дим, не умея да готвя,
много рядко опитвам да бъда аз строга.
Не успявам да следвам чужди мрачни повели
да потърся в сърцето си божества полудели.
Но си имам усмивка аз, складирана тихо
в джоба на моята душа променлива,
онази усмивка, без която не мога
да отключа сърцето ти в утрините тревожни.
Имам си още пълна торба с лъчи -
сбирани мигове от детските ти очи.
Имам цели богатства - капки стара любов,
и ги пия, забравила за живота суров.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Не съм на 20 години, нямам ново лице,
не сънувам в синьо, нито питам къде
съм изгубила всички свои цветни мечти,
не желая да гледам друга в твоите очи.
Нямам дом, нито своя малка уличка тук,
не живея така, че да правя напук
на онези, които ме гледат на кръв,
защото не мога да ловувам със стръв.
Не понасям и дим, не умея да готвя,
много рядко опитвам да бъда аз строга.
Не успявам да следвам чужди мрачни повели
да потърся в сърцето си божества полудели.
Но си имам усмивка аз, складирана тихо
в джоба на моята душа променлива,
онази усмивка, без която не мога
да отключа сърцето ти в утрините тревожни.
Имам си още пълна торба с лъчи -
сбирани мигове от детските ти очи.
Имам цели богатства - капки стара любов,
и ги пия, забравила за живота суров.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Бяг.
Ти вече си друг.
Аз също съм друга.
Делят ни огромни пространства.
Последния път оставихме тук
Безкрайна
Студена
Забрава.
Машина на времето?
Не, не работи!
Ще трябва да ходим пеша.
Към точка „начало” ще тръгнем назад,
но няма да стигнем в „тогава”.
Ще пробваме, втурнати
един срещу друг
да тичаме, вплели сърцата си.
Но няма да можем
да чуем и звук
от нашето минало щастие.
И нашата музика няма вече да свири,
нито сълзите ще ни достигат,
защото вече си друг
и аз също съм друга.
Май е време да спрем да умираме.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Аз също съм друга.
Делят ни огромни пространства.
Последния път оставихме тук
Безкрайна
Студена
Забрава.
Машина на времето?
Не, не работи!
Ще трябва да ходим пеша.
Към точка „начало” ще тръгнем назад,
но няма да стигнем в „тогава”.
Ще пробваме, втурнати
един срещу друг
да тичаме, вплели сърцата си.
Но няма да можем
да чуем и звук
от нашето минало щастие.
И нашата музика няма вече да свири,
нито сълзите ще ни достигат,
защото вече си друг
и аз също съм друга.
Май е време да спрем да умираме.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Предсказание
Дойдох при тебе боса
и така ще си отида,
ще смачкам стъклената болка с крак.
И когато истината видя,
ще трябва да се престраша
да гледам как умират океани,
да вдишвам с раждането на деня,
но да не мога да износя обичта ни
и любов да ти родя.
Когато дойде времето - ще знаеш,
че есен е на прага ти
без мен.
Ще сложиш черна шапка и приведен
ще дойдеш любовта да погребем.
Ще се люлее старата камбана,
ще пее мрачни химни за живот
и смърт,
за да запомним заземеното ни щастие
и консервираните ни мечти.
И после тишината ще послушаме...
Недей да съжаляваш,
не тъжи,
сега е твърде късно за спасяване
и твърде рано за сълзи.
Свободни ще поемем
пак по пътя.
Аз знам твоята, ти - моята съдба.
През рамо скришом се поглеждаме -
пак дишаме след удара в гърба.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
и така ще си отида,
ще смачкам стъклената болка с крак.
И когато истината видя,
ще трябва да се престраша
да гледам как умират океани,
да вдишвам с раждането на деня,
но да не мога да износя обичта ни
и любов да ти родя.
Когато дойде времето - ще знаеш,
че есен е на прага ти
без мен.
Ще сложиш черна шапка и приведен
ще дойдеш любовта да погребем.
Ще се люлее старата камбана,
ще пее мрачни химни за живот
и смърт,
за да запомним заземеното ни щастие
и консервираните ни мечти.
И после тишината ще послушаме...
Недей да съжаляваш,
не тъжи,
сега е твърде късно за спасяване
и твърде рано за сълзи.
Свободни ще поемем
пак по пътя.
Аз знам твоята, ти - моята съдба.
През рамо скришом се поглеждаме -
пак дишаме след удара в гърба.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Върху сърцето ми...
Колко време загубих в заблуда,
че успявам да дишам без теб!?
Колко време живеех с разтухата,
че животът дели се на две...
Че е минало нашата обич
и е бъдеще моят живот,
как по летните хлъзгави спомени,
ще я карам на автопилот.
Пробвах всичко, за да те изтрия.
Всеки ден се разпъвах на кръст.
Всеки ден се убивах безмилостно
и копнях всекидневно за мъст.
Но сърцето ми пази те ревностно.
Избродирах лицето ти в мен.
Там е трудно достъпно и есенно,
там запазих те непроменен.
Към целувките скрити завръщам се -
и усещам пак огъня твой
как прогаря безмилостно устните
и оставя ме във безпокой.
Виждам погледът ти аз навсякъде,
виждам пълните със страст очи.
Вече знам - невъзможно е бягството!
Знам, че вечно във мен ще болиш!
п.с. Превод е на една песен.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
че успявам да дишам без теб!?
Колко време живеех с разтухата,
че животът дели се на две...
Че е минало нашата обич
и е бъдеще моят живот,
как по летните хлъзгави спомени,
ще я карам на автопилот.
Пробвах всичко, за да те изтрия.
Всеки ден се разпъвах на кръст.
Всеки ден се убивах безмилостно
и копнях всекидневно за мъст.
Но сърцето ми пази те ревностно.
Избродирах лицето ти в мен.
Там е трудно достъпно и есенно,
там запазих те непроменен.
Към целувките скрити завръщам се -
и усещам пак огъня твой
как прогаря безмилостно устните
и оставя ме във безпокой.
Виждам погледът ти аз навсякъде,
виждам пълните със страст очи.
Вече знам - невъзможно е бягството!
Знам, че вечно във мен ще болиш!
п.с. Превод е на една песен.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Re:
Превеждането всъщност е "превеждане".
Дотолкова различно, че няма да се познае кой е оригиналът.
Абсолютно против съм директен превод на текстове. По-скоро е възможно да се превежда директно поезия, отколкото текстове на песни.
Може би и поради тази причина никой не се занимава да превежда песните, а просто се слушат - така е най-добре, най-лесно да се възприеме оригиналния замисъл.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Дотолкова различно, че няма да се познае кой е оригиналът.
Абсолютно против съм директен превод на текстове. По-скоро е възможно да се превежда директно поезия, отколкото текстове на песни.
Може би и поради тази причина никой не се занимава да превежда песните, а просто се слушат - така е най-добре, най-лесно да се възприеме оригиналния замисъл.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
***
Не, жалки сте с измислените оправдания,
с потопите хартия зад гърба ви,
с големите ви възрастни желания
да имате, да можете, да бъдете!
И жалко е да бързаш без пощада,
да търкаш улиците, да трошиш секундите,
когато утрото не ще почака
да видиш изгрева,
да се усмихнеш пак на воля на абсурда.
И тъжно е когато си на погребение -
мечтите детски сам да слагаш в земята.
Защото нищо от смъртта не ще ги върне
и никой
няма да събуди любовта ти.
Не, оставете ме
във моя шарен свят!
Не пипайте красивите витрини!
Докосването ще е грях, а
погледите върху тях
ще ги съсипят.
Оставете ме да бродя волно,
тъй както бродих, преди да ви срещна.
Обещавам, ще се върна тук, когато
разпилея и последната надежда.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
с потопите хартия зад гърба ви,
с големите ви възрастни желания
да имате, да можете, да бъдете!
И жалко е да бързаш без пощада,
да търкаш улиците, да трошиш секундите,
когато утрото не ще почака
да видиш изгрева,
да се усмихнеш пак на воля на абсурда.
И тъжно е когато си на погребение -
мечтите детски сам да слагаш в земята.
Защото нищо от смъртта не ще ги върне
и никой
няма да събуди любовта ти.
Не, оставете ме
във моя шарен свят!
Не пипайте красивите витрини!
Докосването ще е грях, а
погледите върху тях
ще ги съсипят.
Оставете ме да бродя волно,
тъй както бродих, преди да ви срещна.
Обещавам, ще се върна тук, когато
разпилея и последната надежда.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Сезонно
А беше есен
и беше красиво,
пак умираха тихо листата
и покриваха всички пътеки
към „обратно“
и „нека пробваме пак“.
Заледявах си пак миговете,
за да помня тръпчивия вкус
на усмивките,
сгънати плахо
в тишината на нощния лукс.
После зимата беше...
Да, хубава,
само дето бе първа без теб
и припомнях си колко е глупаво,
че живея, а май не съвсем.
Обещах ти да уча да гледам
детайлите в чуждия поглед,
но дали ще успея без тебе
да използвам това
в моя полза?
Пролетта мислите ми подгони
в безумен и сляп кръговрат.
Всичко, казват, през нея се раждало,
аз в нея пожелах
да умра.
Не обичам все още зеленото,
само хвърлям по поглед зелен.
Ревността си стаявам.
Време е
да забравя, че беше до мен.
А през лятото май ще привикна
с мисълта, че ми е все едно.
Безразличието ме заопипва,
ще го пусна във моето легло.
Все сънувам поредните есени
и любовни писма
как чета,
а сълзите, по листа поели
тайно трия насън.
И така...
Но ще дойде и моят сезон,
с голи длани ще стисна тъгата.
Със забрава убивам те,
знам -
все ще има пътека оттатък...
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
и беше красиво,
пак умираха тихо листата
и покриваха всички пътеки
към „обратно“
и „нека пробваме пак“.
Заледявах си пак миговете,
за да помня тръпчивия вкус
на усмивките,
сгънати плахо
в тишината на нощния лукс.
После зимата беше...
Да, хубава,
само дето бе първа без теб
и припомнях си колко е глупаво,
че живея, а май не съвсем.
Обещах ти да уча да гледам
детайлите в чуждия поглед,
но дали ще успея без тебе
да използвам това
в моя полза?
Пролетта мислите ми подгони
в безумен и сляп кръговрат.
Всичко, казват, през нея се раждало,
аз в нея пожелах
да умра.
Не обичам все още зеленото,
само хвърлям по поглед зелен.
Ревността си стаявам.
Време е
да забравя, че беше до мен.
А през лятото май ще привикна
с мисълта, че ми е все едно.
Безразличието ме заопипва,
ще го пусна във моето легло.
Все сънувам поредните есени
и любовни писма
как чета,
а сълзите, по листа поели
тайно трия насън.
И така...
Но ще дойде и моят сезон,
с голи длани ще стисна тъгата.
Със забрава убивам те,
знам -
все ще има пътека оттатък...
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Паралелна реалност
(И)
Боледувам отново, но без
да приглъхвам в мен вътре тъгата
и залъгвам се пак, че от днес
вече няма да гледам назад:
да се връщам по прашните улици,
скрили нашите страсти и огъня...
Изгорих ли последните думи
или просто извиках неволята?
Аз се чудя, а времето бърза
в посока една – все напред
и се сещам, че в космоса трудно
ще намериш и път, и ответ
на въпросите, тихо изплъзнати
и стопените викове в мрака -
не, няма посока в пространството
и притегляне земно там няма.
„Хоризонт” е измама лъжлива,
дето гълта мечтите ти. Сигурно
не обичам да тъна в разбиране и
да се грея на чужди лъчи.
И не мога да свикна, че вятърът
е всъщност пластове въздух в движение,
а дъгата е дъжд, който чака
целувки от слънцето трепетно.
С теб се срещаме в друга реалност
и в очите се гледаме всеки ден.
Закони физични тя няма
да ни приковават в плен.
Предразсъдъците изоставили,
само ние там сме от значение.
Щом отново любов си даряваме,
значи истински в нея живеем.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Боледувам отново, но без
да приглъхвам в мен вътре тъгата
и залъгвам се пак, че от днес
вече няма да гледам назад:
да се връщам по прашните улици,
скрили нашите страсти и огъня...
Изгорих ли последните думи
или просто извиках неволята?
Аз се чудя, а времето бърза
в посока една – все напред
и се сещам, че в космоса трудно
ще намериш и път, и ответ
на въпросите, тихо изплъзнати
и стопените викове в мрака -
не, няма посока в пространството
и притегляне земно там няма.
„Хоризонт” е измама лъжлива,
дето гълта мечтите ти. Сигурно
не обичам да тъна в разбиране и
да се грея на чужди лъчи.
И не мога да свикна, че вятърът
е всъщност пластове въздух в движение,
а дъгата е дъжд, който чака
целувки от слънцето трепетно.
С теб се срещаме в друга реалност
и в очите се гледаме всеки ден.
Закони физични тя няма
да ни приковават в плен.
Предразсъдъците изоставили,
само ние там сме от значение.
Щом отново любов си даряваме,
значи истински в нея живеем.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
В едно.
Дали не е по-лесно вече,
щом можеш мене да виниш
или все още ти гори сърцето
и още болката шепти?
Ти казваше – една любов
ще можем с теб да поделим.
Достатъчна ще е за цял живот -
една любов в единствен стих.
Дали не те разочаровах?
Горчат следите ми във теб,
а всъщност без любов отново
отпращаш ме. Без път напред.
И късно вече е за връщане,
и късно е да се сближим
отново. Пеперуди в полет
към светлината все кръжим.
Нощта самотна ни обгръща,
макар и двама сме, в едно.
И празната самотна къща
- едно размазано петно
в мислите ми. Там се връщаме
и молим се един на друг
за прошка. Но е твърде късно.
За любов, за светъл нов живот.
Защо се върна? От пощада
ти нямаш нужда, нито аз.
Исус с присмех ни поглежда,
а май любов ни беше обещал.
Прошепваш колко си щастлив,
че някога те споделих,
но знам, че с тебе сме готови
отново да се нараним.
Любовта е крепост здрава,
любовта е висш закон,
върховна власт върху сърцата ни.
Но късно е. И само стон...
Не мога повече да дишам
и всеки миг да диря брод.
Щом само болка те оплита,
не можем да сме пак в едно...
И всеки ще поеме пътя си,
защото длъжни сме да продължим.
От разстояние ще пазим спомена,
дано по-малко да боли.
/"Превод" на песен отново/
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
щом можеш мене да виниш
или все още ти гори сърцето
и още болката шепти?
Ти казваше – една любов
ще можем с теб да поделим.
Достатъчна ще е за цял живот -
една любов в единствен стих.
Дали не те разочаровах?
Горчат следите ми във теб,
а всъщност без любов отново
отпращаш ме. Без път напред.
И късно вече е за връщане,
и късно е да се сближим
отново. Пеперуди в полет
към светлината все кръжим.
Нощта самотна ни обгръща,
макар и двама сме, в едно.
И празната самотна къща
- едно размазано петно
в мислите ми. Там се връщаме
и молим се един на друг
за прошка. Но е твърде късно.
За любов, за светъл нов живот.
Защо се върна? От пощада
ти нямаш нужда, нито аз.
Исус с присмех ни поглежда,
а май любов ни беше обещал.
Прошепваш колко си щастлив,
че някога те споделих,
но знам, че с тебе сме готови
отново да се нараним.
Любовта е крепост здрава,
любовта е висш закон,
върховна власт върху сърцата ни.
Но късно е. И само стон...
Не мога повече да дишам
и всеки миг да диря брод.
Щом само болка те оплита,
не можем да сме пак в едно...
И всеки ще поеме пътя си,
защото длъжни сме да продължим.
От разстояние ще пазим спомена,
дано по-малко да боли.
/"Превод" на песен отново/
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
На раздяла...
Вкусвам те,
защото искам да те помня
такъв, какъвто винаги съм те познавала -
с устни жарки пак да ме докосваш,
но огън без да палиш в душата ми.
С нежелание
отпускам хватката на раменете си,
в които съм се стегнала.
Тук пак е призрачно...
Долавя се тътнежа на промените,
и мисля си,
че скоро няма да се видим...
Ароматът ти – на скъсан преди малко кестен,
разбиващ се в паважа пред краката ми...
Какаов цвят и мекота...
Навярно
все още ме догонва тишината ти...
И сянката, надвиснала над пътя
потръпва
в жалък опит да запази
частица, атом или звук
от онова, което
бяхме толкова години заедно.
И на раздяла няма да изневерим
на себе си -
ще бъдем тъй жестоки
и болезнено
ще отделим дори и сенките
една от друга.
Ще пратим даже спомена в забвение!
По земното кълбо ще тръгнем
с крачка бодра!
Посоката е ясна и за двама ни.
А точката на срещите
в сърцата ни
ще пази ароматите ни чак до старост.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
защото искам да те помня
такъв, какъвто винаги съм те познавала -
с устни жарки пак да ме докосваш,
но огън без да палиш в душата ми.
С нежелание
отпускам хватката на раменете си,
в които съм се стегнала.
Тук пак е призрачно...
Долавя се тътнежа на промените,
и мисля си,
че скоро няма да се видим...
Ароматът ти – на скъсан преди малко кестен,
разбиващ се в паважа пред краката ми...
Какаов цвят и мекота...
Навярно
все още ме догонва тишината ти...
И сянката, надвиснала над пътя
потръпва
в жалък опит да запази
частица, атом или звук
от онова, което
бяхме толкова години заедно.
И на раздяла няма да изневерим
на себе си -
ще бъдем тъй жестоки
и болезнено
ще отделим дори и сенките
една от друга.
Ще пратим даже спомена в забвение!
По земното кълбо ще тръгнем
с крачка бодра!
Посоката е ясна и за двама ни.
А точката на срещите
в сърцата ни
ще пази ароматите ни чак до старост.
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.