Когато те няма

Ех, да можеше да придобие епидемичен характер... Колко по-малко намусени хора щеше да има...една приятелка в такива случаи възкликва: "Ех, че радост!"

Сън сънувах-
страшна радост,
разцъфтяла младост:
в круша стара
над дувара
кацнал е Комара.

Май се готви
той да хапе-
цели ще ни лапне...
Скоро всички
най-трагични
ще сме маларични.

Я, Комарът
щом захапа
скочихме през трапа
и мъжете,
и жените
мигом станахме честити.

Сън сънувах-
страшна радост,
разцъфтяла младост.
Сън сънувах,
сън прокоба
без лъжи и злоба.

Аз feat. Яворов


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Тоз Комар уж кръвожаден
нещо се помайва...
Явно е, че той е гладен
а в сънища се спотайва.

Чака го в дъжда пороен
гола, нежна дама...
Беж Комарко неуморен,
честити да са двама!

Да, добре го каза "беж",
че дъждът, макар и свеж
ми измокри в миг крилата
е едва летя в тъмата.


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Ааа, Комарче, не така...
с мен си правиш ти шега...
освежаващ дъжд, крила...
какъв полет в тъмнина?
Любовта е всеобхватна,
мека, нежна светлина...
Без остатък тя разтваря
всяка мъка в радостта.

Тези поетични камъни,
бяха за моята градина,
хайде комарчо честити,
на самолета се ти качи,
и сълзите горки потуши.

Shte q vidim tazi rabota!!!!

Ако те няма до мен,
нямам нужда от нощ и ден.
Ако не чувам гласа ти,
в мен умират мечтите.
Ако не виждам очите,
дори звезда в небето няма да свети.
Ако не усещам ръцете,
за мен няма чувства вече.
Ако я няма лубовта ти,
земята ще спре да се върти.
Ако тебе те няма,
живота ще бъде измама.
Ако ти си отидеш от мен,
нищо няма смисъл тогава,
сърцето ми ще спре в този ден,
и аз ще потъна в забрава!!!

Shte q vidim tazi rabota!!!!

Стихотворението ти много ми хареса.
Силно и много болезнено.
А тази част ,че си е копна с твое позволение.

"Когато те няма
животът се смесва с театъра
и дни като слама
летят разпилени от вятъра. "

Живей Обичащ!

И аз ходих в командировка с автобус . Каква ти поезия да пиша там. Колежката, с която бях не млъкна 2 часа и половина по пътя. Дори уолкменът не ме спаси. Тя ми предложи да си сваля слушалките, за да я чувам по-добре.

Желанията, огнени жребци,
щом с вихрен бяг препуснат
в колесницата на чувствата
и вятърът на буйния възторг
зарови пръсти в твоите коси,
не позволявай пътят да загуби
очертания във погледа премрежен
от внезапно бликнали сълзи.
Повикай за секунда мъдростта.
Успееш ли във този миг да спреш,
на волята опъвайки юздата
и болката пронизваща да понесеш,
единствена смиряваща плътта,
ще бъдеш господар на себе си.

ББ

Е, аз винаги пътувам с мъже и разиграваме "Мълчанието на агнетата"!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Добре е някой нейде да те чака
и търсен, и желан да бъдеш ти;
добре е до гръдта ти топла в мрака
едно сърце щастливо да тупти.

Добре е някой нейде да милее
запазил твоя образ в паметта,
със спомена – реликва да живее
в далечно, тихо кътче на света.

Навън луната бди и чувам сякаш
ветрец прохладен нежно да шепти:
“ Добре е някой нейде да те чака,
едно сърце за тебе да тупти !…”

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Никаква шега на правя,
ала трябва да се справя,
с този толкоз мокър дъжд,
дето ливна изведнъж.

Мислих си за теб, че само
от поезия разбираш...
Заблуждение голямо!
И със химия тренираш!
Знаеш що кое разтваря
и химичния състав,
грешката не ще повтарям
щото май не съм бил прав!


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

А защо на самолета?
Че защо са ми крилете?!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Мерси! Позволявам!

А къде ще я пейстнеш?

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Когато бъдеш истински ела,
на път тръгни към мен в мига,
ще мия очите ти с роса,
и с пролетният полъх ще те гоня.
Когато бъдеш истински ела,
с цветовете свои ще те галя,
дъжда ще бъде моята коса,
и рай за нас ще бъде утринта.
Когато бъдеш истински ела,
аз ще бъда твоята пролет,
ти ще бъдеш мойте цветя,
така завинаги ще бъдем
двамата в света.
БЪДИ ИСТИНСКИ!!!!

"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna

С твоята добра душа,
и усмихнат тъй широко,
ще се справиш със дъжда
и ще си летиш високо.

И ако отгоре видя
хора смръщени и зли
да ги хапя ще отида,
че да станат по-добри!



*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Но пази се ти,
че много ще боли,
шамар от хора зли,
които комар иска да промени.

"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna

Ти си вихър поетичен,
страстен, нежен, неприличен
и се чудя тази хала,
де до днеска е стояла?!


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***