Когато те няма

Когато те няма
край мен самотата разплакана
пак търси ни двама,
за ласка скърби недочакана.
Когато те няма
животът се смесва с театъра
и дни като слама
летят разпилени от вятъра.
Когато те няма
от хлад вечерта е белязана,
нощта е измама
от смях на щастливи прорязана.
Когато те няма
над другите спускам забравата.
За теб, скъпа дама,
тъй силно в мен тлее жаравата
когато те няма.


29. 5. 2004
Бургас

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Не тъжи, тя ще дойде и пак ще сте двама.
Приветствам те , че си тук.
Късмет!

Благодаря за приветствието!
А за късмета още повече!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Някой пак е ходил при морето и то пак е провокирало в него романтика. Хубаво, много хубаво.

Друг път вземай с тебе твоята дама,
за да отивате при морето двама...

Да си призная аз бях...
Почнах го още в автобуса и като слязох от него всички бели полета се запълниха сякаш от самосебе си.
Радвам се, че ти е харесало!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Да я взема обещавам,
всички дюни да катеря,
ала първо настоявам
някъде да я намеря...


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Любовта е нежна и неуловима,
търсим ли я в някого, се скрива -
копнеж и жажда неутолима,
вечно пием я - не ни напива...

Любов безметежна,
живителна, нежна
косите щом пак разпилява
в ръцете издрани,
под старите рани
един въглен чер оживява.

През нощи безкрайни,
край най-мрачни тайни
той пътя тъй както светилник
на теб ще показва
и в своята пазва
ще имаш надежден закрилник...


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Не си комар ти, само си честит.

А може би съм най-честитият между комарите
или най-комарестия сред честитите!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Може би...

Аз чакам гола в дъжда,
чакам теб с лЮбов.
Очите плачат,слети с дъжда,
сълзите се превръщат в завеса!
Не те виждам,вятъра роши косите ми,
и се блъска в лицето ми!!!
Капките се забиват в плътта ми,
като хиляди жестоки ножове,
но не ще ме спре,още чакам,
аз ще те чакам с дъжда,
копнееща и гола,.....ела!!!
Нима не знаеш че ще плача,
Нима на знаеш това
че сърцата,
на очакващите влЮбени
извикват дъжда,
за да могат да скрият сълзите си в него!!!???

Аз чаках да се обадиш ти обеща!!!

Shte q vidim tazi rabota!!!!

Никакво може би - точно така си е!

Привет, комаре честити!

И аз се присъединявам - никакво може би - честит е със сигурност!!!

Мерси, Дейти!
Въобще няма да споря!
Привет и на теб!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Предавам се! Честит съм!
Надявам се и вас да заразя!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Определено си преносител на тази особена зараза, а ние не сме се имунизирали...дали няма да се намерят "съвестни санитари" да ни поставят под карантина...

Като нищо! И окото им няма да мигне!
Но пък ми е хубава заразата!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***

Привет, Луничке! Благодаря за хубавото стихче!
Останалото в кю и мейла ти!

Реванширам се с едно стихче, свързано с твоето:

НЯКОЙ

Не питай ме сега защо съм плакал –
не ще ти отговоря нищо аз.
Не питай ме със трепет ли съм чакал
да дойде някой в този късен час.

Недей да ровиш в мен, какво изпитвам,
какво в душата празна се таи.
Послушай ме, мълчи, не се опитвай,
не ми нанасяй само болка ти.

Какво усещам няма да познаеш
смълчан сред непривична сивота,
сред тягостната пустош, в тази стая,
тъй сякаш съм накрая на света…

Предавам се, разбрах, не ще успея
от тебе да прикрия всичко, не.
От страстна обич аз ще полудея
и моля се смълчан на колене.

Да, исках тази нощ да дойде някой
и мъката докрай да изцели-
аз цяла вечност тъжен чаках, чаках-
накрая Бог над мене се смили.

И още нещо днеска ще призная,
а нека Господ всичко ми прости:
уютно вече стана в тази стая,
защото този “някой” беше ти !




*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***