Когато те няма

52 отговора 1005 прегледа
в отговор на Koмap #41

Re: Когато я има...

По прозореца ми кротко ромоли дъжда.
Слънцето се крие в облаци, днес няма дъга.
Дори музиката звучи в мене с тиха тъга...
Който мъка чужда мие, става за нея река.[..................] няма подходящо личице...

Отговор
в отговор на Koмap #42

Re: Когато някой си отиде.....

Беше скрита,
през девет планини ,
та чак в десета,
и опитва се да те плени,
с нежността си дива,
додето ум загубиш ти,
и дадеш си сърцето!!!

"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
Отговор
в отговор на Изrpeв #43

Re: Когато я има...

Остави зад себе си тъгата,
прозореца си отвори,
пусни във стаята дъгата
и всичко тя ще озари!



*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***
Отговор
в отговор на Lines_of_justice #44

Re: Когато някой си отиде.....



*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***
Отговор
в отговор на Koмap #45

Re: Когато я има...

Омайница-вълшебница е пролетта.
Ще зазвучи любимата соната -
за Изгрева и за дъгата, мелодия
на теб позната - за Комара и Луната.

Време е да полетя в тишината ...

Отговор
в отговор на Изrpeв #46

Re: Когато я има...

Спри не тръгвай,
без Изгрев накъде,
без теб ще опустее
синиото небе.
Остани с двама ни,
сподели песента омаина,
с нас Комара,Изгрева,
и Луната сияйна...

"Ponqkoga nebesata govorqt s ustata na ludite"
Ramachrishna
Отговор
в отговор на Lines_of_justice #47

Re: Когато я има...



Изгревът се появява, когато се скрива Луната,
само миг, между деня и нощта, разпръсква тъмата.
Утринно-лъчезарен нежно се целува със Земята,
радостно го посрещат птиците, росата, цветята.



Отговор
в отговор на Изrpeв #48

Re: Когато я има...


Значи утре без протакане
тука пак ще те очакваме!


*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***
Отговор
в отговор на Koмap #49

Re: Когато те няма

Сега вече ме разби! По колко жертви на пътуване оставяте? :р Кръвожадна работа, комарска! Май е по-добре, че колежката ми е надувала главата, поне съм си жива Нашата сценка беше "Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша".

Отговор
в отговор на Koмap #50

Отново ден е...

През надвисналите облаци сиви
няколко слънчеви лъча игриви
преминаха и сребристи петна
хврлиха на стената, а призмата
пое светлината и ето - дъгата...


Добро утро!

Отговор
в отговор на somebody #51

Re: Когато те няма

И двете не са лоши! Трябва да ги поставят в театър!

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***
Отговор
в отговор на Изrpeв #52

Re: Отново ден е...

Сега, когато пиша тихо мракът
потеглил е на своя дълъг път,
полята вече слънчев лъч не чакат
и скоро тук при тях ще е сънят.



*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***
Отговор
в отговор на Koмap #53

Re: Отново ден е...

Догато препрочитам думите красиви,
нощта завива с черно кадифе града,
ветрец подгонва облаците скрили
звездите-обожатели на своята луна.

Отговор