до всички

Отвратителни простотии пишеш и правиш.

за ли4но моите простотии и тия на клубар4ето,оки,простотии са,ама за 4ужди вина не поемам.а и ние писахме на алегрото извинение,ама тя 100/100 е делийтнала бележките,щото отвори на 1 френд дето й писа да провери дали ползва нета.и кво ся?не можим да променим тва 4е я обидихме.а и не тва е проблем4ето дето намиораш за гадно.гадното бе 4е я изиграхме по гаден на4ин да дойде.тва беще гадното.

Простотия е това, че сте й направили среща и не сте отишли.
Простотия е това, че го разказа в нета.
Простотия е, това, че разказа в нета как изглежда.
Простотия е това, че продължаваш да разказваш в нета какво прави с бележките си и какво не прави.
Простотия е това, че пишеш на развален циганско-български нарочно.
Сигурно има и други.

1. отидохме 2 дето й го погодихме номера!
2. пошегувахме се неуда4но!
3. да дойде,на4и не й пука дали ще я изпортят
4. признавам си грешките и тва 4е се пробвахме да ги поправим
5. ми да!представи си!

това, че понякога даден човек може непрекъснато да мисли, непрекъснато да чувства; но мисълта му да не съдържа съждения, емоциите му да не съдържат чувства.

Не и тези, които той изразява. Не и тези, който може би самият той може да разбере КАКВИ СА ТОЧНО, какви са по характер. Както биха му дали и какво биха му взели.

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Винаги съм гледал на хората с които живота ме среща , като на мои Учтели.
Радвам се, че отново си сред нас

Преди да ти отговоря, бих ти разказала за СКУКАТА, която можи би е и бе основния довод за създаването на ситуации аналогични на тази в момента.
А може би ще ти отговоря именно с това...

Любопитно е, че всеки един от нас е податлив на скуката, но в зависимост какви сме "под маската", тази скука се самоопределя КАКВА точно ще е, как би се изразила самата себе си.
Но СКУКАТА, на която сега сме свидетели, е мислене без мисъл, с умора от мисленето; чувство без чувства, с тревогата от чувстването; наличие на желание, което е по-нетрайно от временните жилания- всичко това го има в СКУКАТА, но не е самата скука. А само нейна метафора.
Скуката е може би сама по себе си неудовлетворението на личната душа, от вътрешното, от външното; разочарованието, че сами не се разбираме и че не могат да ни разберат; неуравновесеността в собствените ни желания и неуравновесените методи, които използваме, за да ги постигнем...

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

на вид неща ни рушат. Макар именно от тези "дребни" неща да имаме нужда цял живот, както и те да са ни необходими, за да ИСКАМЕ да го изживеем.
А едно от тях е РАДОСТТА на някого, който ни я дава...не защото е длъжен, а защото го иска. А всяка РАДОСТ сама по себе си поражда радост.

Всеки от нас ВИНАГИ има какво да научи, инак животът не би бил интересен, не би ни предизвиквал да го живеем.

Привет и на теб, ПЪТник!

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Здрасти, много е точно това за скуката. А, какво ще кажеш за това как проблемите унищожават скуката и кое е за предпочитане от двете?
Ти лично какво би си избрала? За пръв път ще срещна човек който сам избира да си има сериозни проблеми в мястото на живота и смъртта!
Има ли друг начин човек да не скучае?

Засмей се, , ние сме над тези неща...в една древна книга пише, че дори и да не мога да ги пренебрегна , отказвам под гнета им да легна Живота продължава....

Разбирам, че Алегро ти е харесала като човек - и външно, и като душа. Освен това разбрах, че не ти е много хубаво, защото си се осрал отвсякъде, и то сам си се осрал. Казваш, че не ти е било до смях като си я видял, и ти е кофти, че си трае - не ти е приела извиненията и не пише. А това, освен друго, показва, че НЕ иска да комуникира с теб и че НЕ съществуваш, толкова не съществуваш, че даже не те коментира. Ти си искал да разбереш дали е друг ник, а сега не можеш изобщо да комуникираш с нея - дори задочно, четейки нейни коментари за теб. Разбирам те, ужасно е кофти да не съществуваш, по-кофти, отколкото да те мразят. Сам си го направи, баща ми. Ако аз поканех някого на среща, щях да се срещна с него, независимо от страха, че може би ще се ядоса като разбере кой точно съм. Ако страхът е голям, просто няма да каня. Но тук възниква понякога дилемата на никовете-фантоми - искали са да общуват свободно и с някого са успели така, че не искат общуването да остава само виртуално, а се боят да открият кои са, защото може всякакъв контакт да бъде прекратен. Ако не можеш да решиш тази дилема - ще се чувстваш зле, но ти ще си виновен, че ти е зле. Да не си го правел, щом си го направил, трябва да си понесеш последствията - че можеш да загубиш дефинитивно един човек, с когото би искал реално да общуваш. Но няма да правиш на друг да му е зле. А ти, баща ми, си виновен за това, че направи на Алегро да й зле. Тя няма никога да напише тук, че й е било така, защото е горд човек, но всеки човек не би се почувствал добре на нейно място - да се подиграят незаслужено с нея. Ти се подигра, баща ми, не само с това, което си направил, а и с това, че го разказа тук по толкова гаден начин и продължаваш гадно да го коментираш. Не зная дали разбираш, че така започваш да се осираш тотално - за Алегро си зачеркнат вече, но сега започваш да се самозачеркваш и за другите. Зная, че не си търсел това, въпреки че може би няма да го признаеш, но това се получи. Няма да ти кажа "Оправяй се както можеш", защото вече НЕ можеш да се оправиш. И още нещо: Ако се осмеля да поканя някого на среща, ще му кажа, че първо ще дойда аз и ще бъда с еди-какви си дрехи, за да ме познае. Нека той/тя има избора дали да се появи, или да остане зад ъгъла. Защото, баща ми, нищо не е по-гадно от това някой да ме помисли за теб.
Съжалявам, че думите ми не ти звучат добре, но нямам други думи да ти кажа какво мисля.

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

Забелязвам първи признаци на душевни увреждания - прихванал те е правописът на Бащата. Но вече се проявяват симптоми и на следващия стадий на заболяването - стилистиката на Бащата. Следва овладяване от мислите му, което означава, че процесът започва да обхваща и личностовите структури. Изходът на заболяването е тотален и необратим морален разпад. На този етап всякакво лечение е безпредметно. Пациентът не може да бъде хоспитализиран, но от съображения за безопасност се препоръчва на околните да го заобикалят на 10 MB разстояние.
Това е за теб, Пайнепъл, казвам го изрично, за да не би носителят на разлагащия личността вирус да реши, че е за него.
За него е това

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

Месир, много сериозно говориш, като на истински човек
Ако гледаш на думите си тук, като на роля...прекрасно изиграна....но, ако си станало сериозно....не те разбирам...нима мислиш че той разбира какво му говориш? Прочети му отговора на мнението си и ще се убедиш че съм прав.
Но пък шоуто е пълно, тоз лудия ни направи на луди...да говорим със стълбовете по улицата

Не казах, че си влюбен. Казах, че ти харесва. Ако това не си признаеш пред себе си, наистина си незрял. В момента продължаваш с гадостите си - започваш да я описваш в опита си да отречеш факта. Съпротива, баща ми, типична съпротива. Прочети малко псиоаналитични книжки за феномена на съпротивата.
За да разбереш какво имам предвид, ще ти кажа - аз харесвам Алегро. И не ме е страх да го кажа. Вероятно ще ме е страх да я поканя на среща, особено след такова признание, защото може да го изтълкува погрешно. С това искам да ти покажа, че няма нищо страшно да признаеш поне тук какво чувстваш.
За протокола: "Харесвам" не означава нищо повече от "Харесвам". Не означава "Искам да спя с теб". Не означава "Искам да имам връзка с теб". Ако ти е по-лесно да го разбереш, "Харесвам" означава "Приятно ми е да общувам с теб". Макар че за много хора е трудно да кажат открито това.

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

Трябва да си се убедил досега, че не искам да причинявам негативни емоции никому. Два пъти направих така, без да го желая. И двата пъти се извиних веднага на хората и поправих грешката. Защото беше неволна грешка. Освен това не беше гадна като постъпката на Бащата - нито първата му, нито следващите, и не беше свързана с реалните им личности, а с никовете. Оттогава по-внимателно мисля, когато се шегувам, защото зная, че хуморът ми е особен, а двата случая, в които засегнах хора тук, бяха в резултат на проява на особеното ми чувство за хумор.
Пиша му сериозно, защото смятам, че независимо от шутовската си роля, той много добре разбира какво му говоря. Няма значение, че и това няма да признае. Разбирам го, страх го е не само от това да разберат кой е, а от самия факт да признава пред себе си истинските си чувства. Все пак не е съвсем безнадежден - призна, че му е кофти от това, което е направил. Точните думи са "вина" и "срам", но от тях го е страх. Не толкова от нас го е страх, колкото от себе си го е страх.

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

Начина ти на мислене ми хареса, а изложените от теб факти са следствие от него и аз не обръщам внимание на тях. Хубаво е когато това става естествено, но когато и се знае, това се превръща в начин на творчество.
За това те попитах това роля ли е или е естествено при теб?
Сега се появява въпроса ми, защо ти избра да си принц на мрака...не защитаваш достойнството на ника си, с тези твои думи и позицията която зае?

Какви видове скука има?
Радвам се, че се появи. Бях се притеснила за тебе от глупостите които изписа тук Бащата.

Мисля, че не е роля, а е естествено. Проблемът е в това, че лесно се поддавам на емоциите си, когато смятам, че нещо е гадно и реагирам много остро, меко казано. А това рядко води до позитивни резултати. Понякога се оказва, че не е гадно, а е резултат на моя прекалена чувствителност или предубеденост, в резултат на която се скарвам с хора, които не го заслужават. Друг път се оказва, че имам основание, но скандалът не е начин за разрешаване на проблема, а го задълбочава и че един спокоен разговор би решил нещата. Трети път се оказва, че е невъзможно да излея гнева си навън и го пренасочвам към себе си във всичките най-деструктивни варианти. Поради всичко това за тези, които ме познават, не е трудно да ме провокират. Затова все повече се затварям, за да не допускам хора до себе си. Този, който е близо до теб, по-лесно може да те провокира да си деструктивен към себе си и към околните.
"Принц на мрака" е описателно наименование на Дявола, на Сатаната. Месир Воланд е образ в традицията на интерпретацията на Дявола от Гьоте - "Аз тази сила съм, която зло желае, но все добро твори." Воланд от "Майстора и Маргарита" на Булгаков в крайна сметка чрез злото твори добро. Ако не си чел тази книга, прочети я, вярвам, че ще ти хареса. Ако си я чел, препрочети я, пак ще ти достави удоволствие.
Нямам самомнението, че съм такъв величествен дух като Гьотевия Мефистофел и булгаковия Воланд. Но се опитвам да използвам силата на тъмната страна у мен за нещо позитивно. Не казвам, че често успявам, но поне се опитвам. Всеки човек има тъмна страна, не може без нея, въпросът е какво да правиш с нея - дали да опитваш да я заравяш дълбоко и да я мачкаш (което е почти невъзможно да се направи), или да я опознаеш и да я приемеш като част от себе си, а това вече е стъпка към неправенето на зло на другите. Ако се изразих неясно, прочети Стивън Кинг - прекрасно описва Тъмната страна - даже една от книгите му се казва точно "Тъмната половина". А героите на Стивън Кинг не са интерпретации на Дявола, те умишлено са изградени като образи на обикновени хора като теб и мен, за да разбере всеки, че има своята Тъмна страна.

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

Това, което прави Бащата, е гадно. И му казах колко е гадно. Освен това се надявах, че някой дру,г освен него, ще го прочете и ще се отврати като мен от Бащата. Отмъстително е, но смятам, че той го заслужава.

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

Написах нещо за теб в постинг към Бащата в отговор на неговия коментар. Искрено го написах и се надявам, че няма да спреш да говориш с мен заради това, което казах?

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.