до всички

Благодаря ти за откровения разговор. Аз ще ти отвърна със същото.
Досега аз не те разбирах напълно, а те наблюдавах внимателно...забелязах леко разминаване в казване и показване. С откровените си думи към мен ти ми помогна да те разбера, но има и още много други с които ти общуваш ...и в реала....на всички ли ще обясняваш и всички ли ще те разберат?
Не те разбирам...ти си Светлина...ти си принц на Светлината....ти рушиш мрака, осветяваш го със светлината си. Ти не осветяваш мрака чрез светлината си, а със самата си светлина- СЪС СВЕТЛИНАТА СИ. Мракът не ти служи за нищо, ти ще бъдеш светлина и в светлината и мракът не може да те затъмни, защото си светлина...НО без тебе мракът ще е тъмнина, а със тебе осветен......какво общо имаш ти с мрака и защо ти е нужен той....не разбирам защо е нужен мрак на светлината, ако тя е светлина?
Само тук на земята мрака е поле за изява на светлината, но древните казват, че това е илюзия....захвърли я, ако не можеш да я ползваш...или си я носи докато ти омръзне, аз само си казвам мнението.
Да ти кажа и за книгата...чел съм я ...5 човека да я четат, различни заключения ще имат....или...имах такава сигнатура някога: " Не е важен факта, а отношението към него!"
Ние всички имаме нужда от човечност.
Благодаря ти за приятния разговор.

Позволете, Месир да цитирам едно богохулство, надявам се да е приятно за ушите Ви: "Воланд е това, което би трябвало да е християнския бог" - активно сътворяващ доброто, независимо от средствата, и на всичкото отгоре забавляващ се вътрешно; но в същото време и много тъжен, че злото е необходимо, за да проправя път на доброто. И че е принуден шутовски да балансира между двете - заради хората, които са такива, хъм ... прасета дали е достатъчно силно? Подритващи калта и мизерията си, в която все пак непрестанно живеят, но "да я опознаеш и да я приемеш като част от себе си - това вече е стъпка към неправенето на зло на другите"!!! Колко точно!
Наистина, само ако познаваме тъмната си страна, можем да впрегнем и нея в колесницата на светлината...
Ох, Месир, може ли и едно лирично отклонение - доста време Ви чаках да дойдете в нета, сега ми направете едно... ъъъ, психо-анализче?

Как ще знаем, че има светлина без мрак? Ако няма сенки, как ще разберем, че има слънце? Ако няма мрак у нас, как ще знаем към какво да се стремим? Хората без капка мрак в себе си са чисти ангели - не го казвам, за да се подигравам на вярата, а за посоча, че бидейки материални хора, ние не сме такива. Отделен е въпросът, че повечето не искат да го признаят пред себе си. Веднъж написах тема за това как открих злото в себе си, може би на 6 или 7 годишна възраст. Ако не си я прочел, беше за моето котенце. Но не искам да продължавам с подобни неща, защото виртуалният ексхибиционизъм нито би бил приятен на другите, нито ще е конструктивен за мен, напротив - ще им бъде гадно, а за мен ще е своеобразна индулгенция да продължавам да си правя гадости реално, все едно "Изповядах се и вече съм чисто новичък. Като се оцапам пак, пак ще се изповядам." Виртуалното изповядване като основание за вършене на тови гадости. В този смисъл в християнството в католическия и православния му вариант има нещо много перверзно. За православните и католиците вярата е нещо като сделка с Бога - "ти ни опрощаваш греховете, а ние продължаваме да ги вършим". Това е същността на изповедта, макар че я наричат високопарно "тайнство". Протестантската конфесия възниква и като отрицание на това "дОговорно" разбиране на християнството. В протестантските деноминации няма изповед, там всеки има лична отговорност пред Бога и никакъв свещеник не може да му опрости греховете.
Благодаря ти и на теб, приятно ми е да говорим.

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

"Трудно е да бъдеш бог" според братя Стругацки. Не ни е дадено да сме богове, можем да сме само прогресори. Обаче както се вижда по-късно в "Бръмбар в мравуняка", това ни поставя пред нерешими морални дилеми. Ако се чудиш какво казвам, мога да ти ги пратя на руски по мейла ти.
Лирично? Защо не? Но да плачете после?
Вие сте ми сродна душа. Не само ме познавате, но творим злото заедно, а вие умеете да вършите зло Естествено, само на недобри хора. Освен това сте дяволски красива - така пише Булгаков или може би аз така го чета А като ви чета вас, се замислям дали всъщност не сте Лилит? Знаете я, първата жена, която Бог е сътворил, преди Ева. Лилит е изначалната идея за женската сила. Лилит е по-силна от Адам. Тоя мрънчо се оплаква на господ, че Лилит го е зарязала и го моли да му я върне. Господ праща два ангела в далечната земя, където Лилит е царица на демоните да я кандърдисват. Обаче тя категорично отказва и те подвиват опашки и се връщат обратно. Господ казва на Адам, че Лилит не го ще, и тогава оня приплаква, че много му тежала самотата и не може ли господ да направи нещо по въпроса. Господ му дожаляло и му направил втора жена, но нали вече го знаел какъв е комплексар, я направил тоя път не от прах, а от ребро, за да е гарантирано, че няма да има претенции да е равна на Адам. Това с праха и реброто не е случайно. "Прах" се използва от Библията насам в смисъл на "земна пръст". Както знаете, господ е направил Адам от пръст, Лилит също, защото едновременно са направени. За това не пише директно в Библията, то е обяснено в еврейските книги, но има отправна точка в библейския текст:
"И сътвори Бог човека по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори"
Битие 1:27
И чак в глава 2-ра, той вади реброто от Адам, за да му прави втората жена.
Да продължа с Адам и Лилит. Тя побеснява, че той иска да доминира, включително и в леглото. Искал да я чука само отгоре, представяш ли си? Мацето явно си е падало и доминантно, та му се озъбило: "Ти кво, бе, не сме ли равни? И аз от пръст съм сътворена като тебе!!!" И била абсолютно права, защото заедно са сътворени от един и същи материал. Не е известно оня да й се е опънал, обаче тя явно е била толкова бясна, че предпочела вместо да го чука отгоре, да си тръгне с гръм и трясък. Произнесла свещеното име на бога и изчезнала гръмовно във въздуха. В еврейската традиция не бива изобщо да се произнася името на господа, то е като ужасно проклятие. Свидетелство за това е една от 10-те заповеди, които Мойсей получава от бога на планината Синай: "Не споменавй напразно името Господне".
Не сте ли по-скоро Лилит?
Защото заради Лилит дойдох тук, не ме разочаровайте

P.S.Как е психо-анализчето?

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

Кхъм, незнам, не се познавам толкова От един момент нататък реших, че никога няма да Ви срещтна, и май занемарих духовните упражнения...
Боя се да не се окаже, че не съм Лилит...

Недейте да ме натъжавате. Ако не сте Лилит, трябва да си останете просто Ева. А това е много мъчително - переш му мръсните чорапи, гладиш му скапаните ризи, готвиш му, само за да се наплюска и да се тръсне пред телевизора с чипса и бирата. Отгоре на всичко като си легне, прави един бърз секс и захърква, говедото
Нима искате това????

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

Месир,аз чета абсолютно всичко тук и чак тогава пиша...прочетох за котето , не се наемам да го обесня, а и не е нужно.
Иска ми се да пиша за изповедта....в древните писания пише, че мисълта е творческа Сила и че ние сме подобие на Твореца ....аз не виждам в друго да сме Негово подобие освен със силата на мисълтта си? Пак в древните книги съм чел че мисълта е такава сила, която е над всичко, включително и времето.
Някои знаещи и можещи човеци, също Негово подобие, могат да се върнат с мисъл назад във времето /медитация/ , да променят причината тогава там и така да ПРЕПРОМЕНЯТ следствието тук и сега. За знаещите това е много лесно.
А, в религията за която ти говориш, същите тези неща са дадени и за невежите, незнаещи и то по един такъв начин, че никакво човешко ....човешка институция да не може да окаже влияние. Така , че изповедтта не е нищо друго освен силата на мисълта...и за това е казано че е необходима и вяра...защото пък тя задвижва волята ни която оказва напрежение на Силата на мисълта ни, защото Силата без напрежение е в покой и не представлява нищо....или всичко е у нас подобието Божи. Така е с изповедта и щом не ми вярваш опитай, но преди да опиташ логиката ти е нищо...след опита ти ще дойде и логиката, тогава ще е лесно.
А що се отнася до това как ще знаем че има светлина без мрак..не ни е необходимо нищо да знаем, просто ние сме си светлина.....например ти като виждаш с очите си да не би перфектно да знаеш законите за пречупването на светлината-но виждаш без да знаеш...сега не ти трябва знание , а вяра.
А тя се дава...
Моля да ме извиниш, но ти подхвана темата за религия, а тя не е нищо друго освен нравственост и знание.
Късметлия съм си аз, всяка вечер попадам на приятен събеседник

Много исках да се появиш!
Не заради СКУКАТА.
Казват, че всички човешки пороци идвали от безделието.

Все ти гледам сигнатурата /понеже винаги стои така сякаш е част от текста/.
...
А когато си себе си, ти си всичко , което трябва да си.
Ако намериш себе си значи няма неуравновесеност на собствените желания и методи , за да ги постигнем.

Алегро, не знам каква съм под маската и дали съм намерила себе си,
но,
ако в момента не ти се говори точно за СКУКАТА,
за каквото и да ти се говори,
тук съм.

Благодаря ти , Волнад за загрижеността!

Но, поне за сега не се бозпокой за мене. Имунизирана съм.
Така поне си мисля.

Нали знаеш, че едно л***** като го бъркаш , то повече мирише.
А като се набъркаш в л******* не може да не се оцапаш.

"Господ праща два ангела... Обаче тя категорично отказва и те подвиват опашки и се връщат обратно."
Какви са тия ангели с опашки???

Естествено, че не искам това, Господи, що за вапрос?
Но нещата не са само черно-бели. А дали Адам е Адам и аз Лилит си личи по това дали наистина са направени от една и съща пръст.

Най-лесно ще ми е да кажа, че е моя грешка при писането, неволна употреба на идиоматичен израз, който обаче може да се тълкува и буквално. Обаче нали по гръб не падам (много боли), се напрегнах да измисля сериозно обяснение (на всяка глупост може да се измисли много сериозно обяснение) Ето го:
Всеки ангел крие в себе си по един опашат. Ако не бяха ангелите, опашатите нямаше откъде да се вземат. Всеки дявол е паднал ангел. Много преди потопа някои ангели се разбунтували срещу бога и в резултат на това загубили ангелската си същност. Те били захвърлени от небесата (рая) на земята (оттам е изразът "паднал ангел"). Първоначалният сатана бил един от ангелите на Бога - Луцифер, който поблазнен да има власт над света, бил лишен от ангелското си достойнство. Самаел (в друга транскрипция Самаил), първоначално главен сред ангелите около Божия трон, предвождал бунта срещу Бога и се лишил от ангелското си достойнство, станал Ангел на смъртта и принц на всички демони (предводител на всички сатани). Самаел е първоначалният източник на злото у човека, той съблазнил Ева и така дал началото на греховния човешки род. Ако не беше змията (Самаел), Адам и Ева щяха и досега да живеят в рая. Преди Ева жена на Самаел била Лилит. Гавраил, Михаил и Рафаил предвождали верните на Бога ангели в битката им с бунтовниците. Накрая Михаил и неговите ангели победили змея (змията, Сатаната, дявола, Самаел) и неговите ангели и ги свалили на земята. Затова Михаил е архангел - главен ангел.
Историята, както е изложена в Библията, е свързана с изключително сериозния теологичен проблем за произхода и същността на злото. Ако злото е изначално присъщо на света, значи Бог го е създал, което значи, че не е всеблаг. Бихме могли да кажем, че ангелите са сътворили злого по свободната си воля, но от друга страна нали Бог е сътворил самите ангели. За злото у човека обаче има "оправдаващо"Бога тълкувание. Човек сам е избрал злото - с това, че Адам е послушал Ева да хапнат ябълката, те са се предали на дявола (злото). И оттам целият земен живот е порождение на злото. Затова идва Исус - да изкупи първородния грях на човека и да го върне с акта на изкуплението в царството небесно. Оттук обаче възниква друг интересен въпрос - за характера на познанието. Ябълката, с която змията съблазнява Адам и Ева, е ябълката на познанието: змията им казва "в деня, в който (я) вкусите, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло". Затова когато те хапват, им се отварят очите (оттук изразът "да ти се отворят очите"), разбират, че са голи и си съшиват дрехи от смокинови листа, за да прикрият голотата си (оттук изразът "прикривам със смокиново листо"). Бъг разбира, че те са яли от дървото на познанито (защото иначе не би трябвало да знаят, че са голи) и ги изгонва от рая на земята. Казва на Ева, че оттук нататък ще ражда с болки децата си и ще се покорява на мъжа си. На Адам казва да обработва земята, от която е взет, и с пот да изкарва прехраната си, докато се върне в земята, от която е направен, "защото пръст си и в пръст ще се върнеш". "Проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си." Така Ева става майка на всички живеещи, тоест заражда се човешкият род като изначално обременен със зло.

Това ако не е сериозно обяснение, здраве му кажи Сега да не питаш защо казвам "здраве му кажи", уауууу


Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

От една и съща пръст ли сте?
Според мен сте. Както се изразява Иванчо Йотата - отнюдь не восприимам да сте по-долу. Да си купи пералня Whirlpool, да си купи новия Arriel с омекотител да не му се скапват скапаните чорапи, като ги пере, и ако обича, да си купи джобно издание на "Камасутра" да се научи как да чука, говедото

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

Ма то аз, като не се възторгвам от филмите на Тарковски ;), да не би да не ги знам тия истории?

Обаче нещо друго ми направи впечатление.
Цитирам: "Бъг разбира, че те са яли от дървото на познанито..."

Може би прав е ImBlack /или Кръг беше?/, че има грешка в системата?
Една буква, пък каква разлика...

нали писането в клубове не е порок ?

Привет, Марина!

Всичко опира до същността ни, онази която наричаме СВОЯ. И нейните НЕОБХОДИМОСТИ, от нейната НУЖДА, които са били оставени незадоволени като очаквания. А понякога СКУКАТА я има, защото не очакваме нищо.
Няма конкретна дефиниция, какво може да породи една СКУКА, но и има една конкретна дефиниция- каква е тя.
Една СКУКА се определя от това, което я е породило. А това може да е всичко.

Поздрави!

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Това е като не ползвам новия RAID - изпълзяват буболечки (bugs) в системата

Да ходя на майната си ли?
Ами че аз оттам идвам.

предпочитане?"

Не мисля, че тук формулата е, че точно проблемите не позволяват да я има скуката. Можем да имаме много проблеми, но ако не ги възприемаме като такива или нямаме мотивацията да го сторим, ние едновременно ще имаме своите проблеми, но и своята скука. Самите проблеми, според мен, трябва да се разглеждат като част от живота, неизбежна и понякога необходима.
Можи би бих се съгласила, че човек не би изпитвал собствената си скука в нейните крайности, ако осъзнаваше същността на живота. Ако я разбираше. Или иска да я разбере. А скуката сама по себе си е БЕЗРАЗЛИЧИЕ, липса на интерес, на желание.

Има една много подходяща мисъл:
"Човек трябва да се роди два пъти- веднъж, за да съществува и втори път- да живее."

А човек ТРЯБВА да живее във всеки един свой ден, във всеки един свой ден да иска да живее. А един ЖИВОТ никога не би ни позволил да изпитаме скука, той е РАЗЛИЧЕН, НОВ във всеки един момент за всеки един от нас.

Мисля, това би ти отговорило и на двата ти въпроса към мен, ПЪТник.

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Амиел е казал, че пейзажът, всичко около нас и в нас е душевно състояние. Но аз самата бих казала, че душевното състояние е пейзаж.
А ти, Воланд, си пейзаж, който обичам да съзерцавам, харесва ми самата мисъл, че е истински, толкова истински...! Толкова откровен.
Защото заобиколени от толкова въображаеми представи, така и не разбираме винаги, че единственото, което реално съществува е откровението.

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

"И виждам, че всичко, което съм правила, всичко, което съм мислела, всичко, което съм била, е това, което съм давала и което са ми давали в живота. Инак не бих могла да живея."
(Емили Конри-Висьон)

Pineapple, благодаря ти, че ми даваш толкова, толкова много СЕБЕ СИ. А и не само на мен.

П.П.:
Ще се възползвам от възможността да се радвам на компанията ти. Винаги съм мислила, че приятната компания е удоволствие, от което не бихме искали и не бихме могли да не му се насладим. Защото е ИСТИНСКО.

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.