до всички

не си ми интересен
Правя го заради твойто:
"а на теб хубаво ли ще ти е да не каже никой нищо за тебе..."
Не искаше ли това?
Кажи ми ясно какво искаш?
и може би ще разбера

Не, ПъТниче, ти не ме разбра...
погледни никовете , най-разнообразните там...само още Рада Госпожина няма...кои още са негови. Например - дърварят той ли е?

ми колкото и да СъНувам, давам си сметка, че неам потенциа-л за тази роля
пък и като се сетя каква вуду-магийка можете да ми спретнете,
е, предпочитам Бащицата да набутам

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Да, Алегро, права си.

Но маската е и персоната.
Персоната /Маската/ е онова , което показваме на външния свят.
Тук в нета може да решим да свалим маската и да покажем пък вътрешното.
Не мислиш ли?
Колко ли хора биха се подложили на това? Би ли си причинила това?

Много трудно бихме могли да открием истината и лъжата.
Така че аз постъпвам по-лесно - приемам , това което ми кажат.

Вей, восъчната кукла е в мен.
Не знам колко още ще изтрая преди да му забия иглата.
Най-смешното е, че той ме мисли за вапмпир.
Джобовете му пълни с чесън... и кръст намерих, да ама кръста помага на вярващите , той отсега или после ще става вярващ не го знам.
Стой на разположение, Вей!

а! видя ли сега!
а, Марина ме кандардисва аз да съм Джак Никълсън
бъъъъъър

не знам дали и сребърни куршуми не си е приготвил вече Бащата

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено

Нали?

Благодаря ти , СъН!
Нека той си играе неговата игра.

Аз играя моята.
Аз + първа и трета вещица + твойта подкрепа, както и на всички от братството.

Сега трябва да изляза. Има още един детайл от восъчната кукла, но трябва да отдида до друг клуб да го взема.

Не, не ти.
Ти не си.

Ама защо трябва да се ограничаваме с един Дж.Никълсън.
Дж.Никълсън съществува, а това въобще не е Бащата.

Успяваш, скъпоценна!

БТ!

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Тук съм!











"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

Уол, знаех си, че мога да разчитам на теб!
Новолуние ли е довечера.

Не я отделям, използвах я, за да се види най-ясно абсурда. Буквализацията на абсурда е прекрасен похват, за да бъде схванат. Не си ли представи мъж и жена с найлонов плик, които идват в кабинета, вадят от плика един фалос, поставят го на масата и казват "Докторе, ще минем утре към 4 часа да го вземем". Тръгват си, а докторът вади отверки, фазомер и други инструменти и започва да работи. Като приключи, написва гаранционната карта - "Сервизът дава 1 година гаранция, ако уредът не се отваря от други лица"

Щом няма бог, кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?

Да, колко точно го формулира.

"изобщо българинът е с нагласата, че психолога или психотерапевта е този, който трябва да му реши опроблема, а не той самият!!!!! "

има и една друга нагласа
Има хора очакват да имаш рентгенови очи и магически способности.

още една нагласа...

Страх. Рядко се случва. На едно събиране тя случайно седи до мене на масата и ми говори за работата си. Задавам съвсем нормален въпрос: " По-добре ли ти е в списанието "*****", отколкото във вестник "******".

А тя ме стрелва с очи и казва "Анализа ли ми правиш, какво?"
И представа си нямах, че тази жена знае аз какво уча.
А тя през цялото време е стояла на тръни.

В хода на терапевтичния процес бяха направени някой корекции:
Емпатия - средни стойност
Увереност в себе си - под средните стойности
Assertivness - над средните стойности
Акцентуирана личност
Семейно положение - няма стабилна връзка или има проблеми в брака
Завишена самооценка
Да се внимава за евентуално прекъсване или формализиране на терапевтичния контакт. Клиентът демонстрира силна съпротива при доближаване на терапевта до проблемите.

Щом няма бог, кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?

Дребен проблем, като се има предвид, че понякога и така наречените професионалисти не са наясно относно собствената си роля

Ей, не се връзвайте, закачам се!

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."

"е стояла на тръни"

Трън - бодли. Древногръцката метафора за човешката двойка - две таралежчета, а наоколо студ. Таралежчетата искат да се стоплят и се притискат едно до друго. Колкото повече се притискат, толкова повече бодлите им се забиват едно в друго. В един момент болката става толкова силна, че таралежчетата започват да се отдръпват едно от друго. Докато студът не стане толкова силен, че отново започват да се притискат едно в друго. И така до безкрай.
Трън - трънлива тел. Държавните граници са с бодлива тел, за да защитават територията на държавата (не за да не бягат от нея или да спира контрабандистите). Когато армиите за нахлуване на агресора започнат войната, специални поделения режат бодливата тел. Първото действие на терапевта е именно рязането на бодливата тел (и разминирането на минните полета зад тях), за да могат да минат безпрепятствено танковите групи и мотопехотните части, които да атакуват и овладеят стратегическите центрове на държавата. Друг е въпросът за политическата стратегия след победата.
А проблемът на начинаещите терапевти е разликата между двете метафори. За тях клиентът е самотно таралежче на студа, а не обект на агресия. Самотното таралежче трябва да бъде стоплено и започва неефективният терапевтичен контакт - приближаване и отдръпване. С натрупването на опит терапевтът започва да се превръща в агресор. А клиентът още от началото е изградил отбранителната линия на личното си пространство, защото знае, че терапевтът е агресор, независимо че се правиш на таралежче.
Ти имаш ли моралната способност да бъдеш агресор? Вероятно още не, но вече трябва да започнеш да изучаваш стратегията на нападението.
Безценна е писаната преди повече от хиляда години "Изкуството на войната" от Сун Дзъ. Сега я изучават още в генералщабните академии. Вярно е, че си още първокурсник, но можеш да станеш голям пълководец, ако започнеш отсега да я изучаваш.
Това важи и за курсантите от психотерапевтичните академии.


Щом няма бог, кой тогава ръководи живота человечески и изобщо целия ред на тази земя?

Дърварят е Ау, ти.

Хм. Да не съжаляваш после?
При нас е весело... както казваше някой, някога, някъде.